Мария,
редувам ги всичките..
майка ми, приятелки, племенницата като детегледачка, БНД един път седмично и тн..
редувам ги всичките..
майка ми, приятелки, племенницата като детегледачка, БНД един път седмично и тн..
- Публикувана: 10 март 2009, 15:29 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2009, 16:32 ч.
Колко време ви трябваше след раздялата да излезете на среща с друг?
И аз така- детегледачка, майка ми, имах идеи и БНД да дава своя принос, но той е много мнителен и подозрителен и при минимално подозрение, че видиш ли докато той гледа детето аз може да се видя с някой мъж, веднага го извърта така че да ми провали плановете. Ама справям се. Нерядко излизам и с детето, но само в ситуации които детето приема като разходка, среща, забавление с приятел на мама... Категорично обаче възможностите са ограничени и добре, че човека ми проявява пълно разбиране, защото този преди него не можа да приеме ситуацията, че не разполагам с времето си както една жена без дете например.
Една приятелка ми каза да не свиквам със самотата. А аз точно това правя. Не излизам. От работа в къщи и от вкъщи на работа. За да се промени човек си мисля че трябва да промени и начина си на живот. Аз промених от една страна начина си на живот, като сега живеем двамата с детето - спокойно (като изключим проблема с пубертета). Но от друга страна самота и човек някак си привиква
каша е, бързо също не е добре да се прави, защото още не си се 'излекувал' от стария човек... примери пред очите ми колкото искаш
общуването с партньора се превръща в едно безконечно коментиране и очерняне на 'стария човек'.. грозна гледка е
Аз нещо организационно не мога да го измисля как да стане с тези две малки деца... Майка ми боледува напоследък и не смея да я товаря с тяхното гледане. Вие как успявате? Детегледачка? Приятелка? Кой ви гледа детето/децата, ако са по-малки, а искате да излезете на среща?
в един момент си казах - спри.
преместих се при наште
сега излизам, т.е. родителите ми го гледат, когато им е в къщата - това са ни 'условията'.....
Аз все още не съм стигнала до този момент - да изляза с друг. И дори не мога да си го представя. Мъжът ми се изнесе преди 2 месеца. Той открито заявява, че няма нищо против да излизам и някой друг да живее с мен и детето. с една дума - не му пука за мен. Той самият води активен социален живот след раздялата, докато аз просто спрях да живея пълноценно .... и оттогава- все така.
Аз нещо организационно не мога да го измисля как да стане с тези две малки деца... Майка ми боледува напоследък и не смея да я товаря с тяхното гледане. Вие как успявате? Детегледачка? Приятелка? Кой ви гледа детето/децата, ако са по-малки, а искате да излезете на среща?
в един момент си казах - спри.
преместих се при наште
сега излизам, т.е. родителите ми го гледат, когато им е в къщата - това са ни 'условията'.....
Доби, 2 месеца са малко време.
По учебник, 1-2 години си трябват, за да се 'излекува' човек от 'стария човек'. По принцип е една, но на мен и втората ми беше 'тежка', от гледна точка че мразех всичко що е в панталони. Преди това - няма да спираш да сравняваш двамата, което е супер нездравословно. От моя гледна точка, грозно, нездравословно - изпитвам го на гърба си.
Дай си време. За никъде не бързаш и животът е пред теб. 
По учебник, 1-2 години си трябват, за да се 'излекува' човек от 'стария човек'. По принцип е една, но на мен и втората ми беше 'тежка', от гледна точка че мразех всичко що е в панталони. Преди това - няма да спираш да сравняваш двамата, което е супер нездравословно. От моя гледна точка, грозно, нездравословно - изпитвам го на гърба си.
Дай си време. За никъде не бързаш и животът е пред теб. Регистрирана съм, но не искам да пиша от профила си, че клюкарките....... 
На въпроса - месец и половина след като напуснах мъжа си, излязох с друг по негова покана, който познавам отдавна и с който ни се разминаха пътищата, въпреки взаимните симпатии. След още месец и половина (т.е. на 3м след раздялата) правихме секс и продължаваме, въпреки невъзможната ситуация (не е свободен)
На въпроса - месец и половина след като напуснах мъжа си, излязох с друг по негова покана, който познавам отдавна и с който ни се разминаха пътищата, въпреки взаимните симпатии. След още месец и половина (т.е. на 3м след раздялата) правихме секс и продължаваме, въпреки невъзможната ситуация (не е свободен)
Като не е свободен защо излизаш с него? Липсва ти съвест, гониш паричките му или си толкова влюбена, че не те интересува тази заради, която не е свободен
Много са ми 
такива женички. Даже и не те е срам да си признаеш - браво на теб. Поне вземете уведомете жена му да не си губи живота с такъв мъж. не, просто ми е приятно да съм с него... нищо не преследвам.. до секса се стигна спонтанно... а и на този етап от моя живот не съм готова и не искам дълбока връзка....още по-малко пък да развалям живота му...
Ама какво ли обяснявам, едва ли ще ме разбереш
Но определено смятам, че семейството се състой от двама души и щом единият от тях потърси нещо навън, пък било то и само секс, нещо куца в двойката, пък било то и нещо съвсем незначително .....
Но определено смятам, че семейството се състой от двама души и щом единият от тях потърси нещо навън, пък било то и само секс, нещо куца в двойката, пък било то и нещо съвсем незначително .....
Браво, ако можеше и да пишеш грамотно, щях да те препоръчам на някой разгонен семеен познат...
Но определено смятам, че семейството се състой от двама души и щом единият от тях потърси нещо навън, пък било то и само секс, нещо куца в двойката, пък било то и нещо съвсем незначително .....
Браво, ако можеше и да пишеш грамотно, щях да те препоръчам на някой разгонен семеен познат...
Мда, тва дето в двойката нещо куца, така че аз горката хич не съм виновна, винаги ми е бил любим кифленски довод.
Мда, тва дето в двойката нещо куца, така че аз горката хич не съм виновна, винаги ми е бил любим кифленски довод.
А по темата след година и 2-3 месеца още нямам желание да излизам.
Малко съм саможива.
Както вече ви казах аз съм самотна майка от 2 месеца. Обаче - страхувам се, че НИКОГА няма да бъда готова да изляза с мъж, камо ли да си легна с него.... т.е. ще си остана самотница. Защото сега съм съвсем сама, е какво ще се промени след 1 или 2 години, по-хубава или по-млада ще стана. Може би единствено по умна - ама ние знаем, че мъжете не харесват това..., а и кой ще обърне внимание на една 30 жена с дете и с увиснали от кърменето гърди...Аз бих избягала от такъв човек като дявол от тамян.
Доби, аз съм сама от 5 дена, но никога ама никога не са ми минавали такива мисли през главата, нищо че и в моята история имаше друга жена - но повярвай ми едва ли е по-хубава от мене или по-кадърна в някои области 
Как може да мислиш такива неща - двама човека не са заедно само защото жената има хубави цици, ако един мъж е само за това с тебе, докога ще бъде бе момиче, ако някога срещнеш подходящия и дай-боже да го срещнеш - това на колко си години и как изглеждаш няма да е единственото важно. На мен не ми тежи да съм сама - хубаво ми е, защото ми е спокойно. Ако ми омръзне, когато ми омръзне - мъже има - ама важното е да са подходящите, а не какви да е - и ако само циците и гъза са им критерия - не благодаря 
Как може да мислиш такива неща - двама човека не са заедно само защото жената има хубави цици, ако един мъж е само за това с тебе, докога ще бъде бе момиче, ако някога срещнеш подходящия и дай-боже да го срещнеш - това на колко си години и как изглеждаш няма да е единственото важно. На мен не ми тежи да съм сама - хубаво ми е, защото ми е спокойно. Ако ми омръзне, когато ми омръзне - мъже има - ама важното е да са подходящите, а не какви да е - и ако само циците и гъза са им критерия - не благодаря