От кого зависи, бързото осиновяване на Дете?

Вярно е! Забелязала съм , че ромските деца много бързо схващат, освен това са много артистични и талантливи, за съжаление огромен процент от дарбата им е смазана от роднинското нехайство или това в домовете....

значи моето със сигурност не е ромче 

Дзвер, блазе ти

С написаното просто исках да кажа, че тези деца са деца като всички останали - нито по-добри, нито по-лоши!

Дзвер, мисля крайно време е да се запалиш по Джон Кехоу и подобни неща, за силата на позитивното мислене ... намери му няколко качества на Иси и го облъчвай, чудеса стават, ако да не е ромче

мойто надъханото, за което още няма данни да има компютър в главата, завчера ме разби със следното:
"мамо, а пък Елиас ми каза, че не съм принцеса!"
отговарям - че какво разбира Елиас от принцеси, не го слушай. той не разбира.
"пък Марк-Оливие разбира колко много съм красива!"

та така ... самочувствие и развита социална интелигентост му е майката, другото сега ... комуто бог дал, комуто не дал ... квото такова

А, да ви кажа за Кехоу...Бях се запалила по книгите му и се стараех да не допускам негативна мисъл. После си поставих за цел нещо и упорито с месеци си представих как се случва( точно по съветите на Кехоу). Много старателна бях И накрая-нищо не стана!...Пак мисля положително де...

е, то гаранция няма магия не може да стане ... има си неща, които явно не им е писано да се случат. а има и друго - визуализирайки даден резултат, далеч не е казано, че ще се случи по очаквания от нас начин.

във всички случаи, по добре е да се мисли позитивно. 10 процента от нещата да стават, пак е добре дошло. а и човек се променя в хода на мисленето и вижда с времето нещата по друг начин, приема ги повече ...
по-добре е и защото отрицателните мисли някак са по-силни и по-лесно се случват. имам два примера - 1) като станах шофьор и закарах интензивно из София ми беше станало фобия да не ме блъснат отзад (защото нищо не зависи от мен, завися от уменията и вниманието на друг човек) и толкова пъти съм се шашкала и съм си представяла, че се случва, докато един ден не ми се случи съвсем точно представеното - това е единствената ми катастрофа! 2) като се появи детето пък, след една серия на CSI ми се появи натрапчивия страх да не си заключа детето в колата, е, колкото и да ги гонех, образите се повтаряха - ами заключих я една сутрин без да искам; добре че оправих работата за 10 минути, благодарение на отзивчиви хора и ключар наблизо. сега много внимавам и си прочиствам мозъка старателно!

аз сега уча детето, което е във възрастта да се плаши от всичко и си измисля сама кошмари, че и ги сънува, да си представя красиви и хубави неща на лягане и тя сутрин ми разказва, как се е сънувала като принцеса плюс, че тя е убедена, че е умна, красива и добра (не че не е, де) и се старае да действа в съответствие с този образ и като се отклони, като й напомня, се поправя ... е, в много от случаите де, не винаги, никой не  е съвършен

във връзка с децата, една от историите на Туве Янсон с муминтролите беше много показателна в това отношение, ама вече много смътно си я спомням ... трябва да се поразтърся коя беше беше нещо от сорта, че като повтаряш на едно дете, че само се спъва и чупи (нещо такова беше в книжката) и то друго не може да направи ...

Кехоу има една много хубава книжка за деца от 3 до 12 години, т.е. тя е за родителите, де, но да възпитат децата си в позитивно мислене.

Всеки момент ще започна да мисля позитивно, само да ме остави каръка, който ме е налегнал... Всичко започна преди две съботи - отидохме да вземем поканите за рождения ден на ситния... и заваля пороя, който удави София, децата станаха вир-вода, едвам се прибрахме... и като се започна... в понеделник моята кола не запали, във вторник колата на мъжо /която бях взела аз да карам/, в сряда си уволних детегледачката, в четвъртък - детско парти за децата от фирмата ми - от 15 ч. - кой прави детско парти във времето, в което децата спят , събота - отново колата загасна пред цеха на Лагуна - оказахме се в студа в една непалеща кола - аз, сина ми, една огромна торта, два плика с чаши, чинии, свирки и сокове..., вечерта - рожден ден на ситния, неделя - цирк... и тъкмо реших, че съм оживяла - вчера отново колата не запали, компютъра също... ситното се разболя, а аз съм се заринала от работа, детегледачка нямам, а за капак откраднаха кабелите на електрото на квартала и цяла вечер бяхме на тъмно... ама аз мисля позитивно де - можеше да откраднат кабелите, докато сме в асансьора 

А за големия - аз знам, къде му е силната страна - гледането на телевизия, ще го правя критик 

Олеле, Дзвер 
То май нищо друго не ти остава, освен да мислиш позитивно 

о-о-о-о, 
съжалявам за дивотиите ... аз просто съм от тия, лигавите по Коледа ...

стискам палци да свърши серията! 

аз на твое място бих зарязала всичко и бих се окопала ден два вкъщи с нищо неправене ... поне да няма какво да стане ...

Не мога - във вторник ще ми вадят единия зъб, щото има гангрена, пропуснах го в предходния пост 

Няма страшно, аз не съм се отчаяла, дори напротив - става ми все по-весело, още повече че иде високосна година

Много бързаш бе Фоксче, да дойде високосната година. По мои сметки, пък и по тия на учените - 2012 е високосна. А иначе, хубаво е да се гледа позитивно - ще доживеем до високосната година, пък после - ще сменяме календара и ще ни е все едно http://eyebg.com/prez-2012-smenqt-kalendara-5535.html 

Вярно ли догодина не е високосна? Ето, имало и добри новини 

Привет на всички и от мен!
Реших да се включа и аз в темата, тъй като от две години се разкъсвам от мисълта дали да осиновим някое от многобройните циганчета, които ни се предлагат или да чакаме за беличко детенце. Като добавя и това, че мъж ми не ще и да чуе за дете с т.нар. "изразени ромски черти",  шансовете ни да се сдобием с отроче са почти нулеви. Вече не знам колко деца сме отказали (може би 5-6) и избягвам да мисля за злополучните срещи, защото страшно се подтискам. След всяка среща имам чувството че аз съм тази, която ги е изоставила в дома а не собствената им майка. Не ми го побира умът защо социалните правят тия срещи след като шансът за щастлив край е почти нулев! Не си ли дават сметка, че разбиват и нашата психика и тази на децата? Предстои ни да подновяваме документите и вече наистина не знам какво да правя. Да взимам ли следващото цигане, което ми предложат или да чакам да стана на 50г!?!
Между другото изискванията ни са за дете от 1-4 г. и не сме дали произход но сме определили, че не трябва да има изразени ромски черти. За нас това е комбинацията от права, остра коса с цвят на грамофонна плоча (никой друг произход не предлага това удоволствие, освен азиатския и ромския) , ниското чело над доста често дебели вежди,  и най-вече - кожата и петната по кожата. Последните са много типични за циганите и са в следствие на предаваната от майка на дете кожна инжекция (не съм сигурна за бактерията).  За рязаните пишлета и връзката с етноса и религията мога да поспоря - много популярна тенденция в християския свят и се прави с медицинска и хигиенна цел, дори и с чисто практична такава за подобряване на физиологичните качества на бъдещия мъж:о)))

и? ние, дето сме се прецакали с циганчета с петна по кожата да вземем да се гръмнем 

изборът е твой - като разсъждаваш така, според мен е по-добре да чакаш и да смениш изискванията - пиши чист български или смесен български и друг - така имаш по-голям шанс, отколкото да разчиташ, че някой ще разбере, че изразените ромски черти са "остра коса с цвят на грамофонна плоча (никой друг произход не предлага това удоволствие, освен азиатския и ромския) , ниското чело над доста често дебели вежди,  и най-вече - кожата и петната по кожата"

Айде, успех

ПП Ама моето дете не се вписва в това опесание, аууууууууу прецакали са ме

Мен с две ме прецакаха, ни петна, ни остри прави коси с цвят на грамофонна плоча, ни ниски чела и дебели вежди, а отгоре на всичко ми носят и "сестици" почти всеки ден.

Ама май срока за рекламация изтече.