От кого зависи, бързото осиновяване на Дете?

Гледам и не вярвам ва ушите си. Как може така грубо (да не кажа цинично) да се обсъждат външните белези на децата. Най ме потресе, че една жена им бъркала по венците

Абе нормални ли сте, бе хора Моето дете няма никакви сини венци, що за глупост.
На Валекс искам да кажа, че за съжаление се бърка отношението на хората към ромите и отношението, което човек трябва да има към изоставеното дете. Едното няма нищо общо с другото, защото ромчето става твоето дете. И точка! Как може да гледаш венците на детето си с цел да се застраховаш дали е циганче или не, да му мериш челото колко е ниско, веждите колко са му дебели.....И друго Валекс, конкретизирай максимално изискванията си в доклада, за да няма в бъдеще подобни никому ненужни срещи. И не обвинявай социалните, тяхната работа все пак е да опитат да намерят семейство на детето или поне да му набавят определения брой откази.

quote author=sislie link=topic=379044.msg17527478#msg17527478 date=1295266100]
Гледам и не вярвам на ушите си. Как може така грубо (да не кажа цинично) да се обсъждат външните белези на децата...

Абе нормални ли сте, бе хора
[/quote]

Подкрепям с двете ръце. Изумена съм.

Спомням си едномесечното тичане до дома преди делото. Спомням си децата с отпечатъка върху тях на самотата... Спомням си моят каква кльощава мишка бе на 1,1м. колкото 4 месечно бебе. Той нямаше тен, нямаше цвят, моето цигане бе прозрачно...

Говорим за деца!?! И се перчим, че сме искали и си държим на искането за наш род, родина, България, за наш облик, и колко сме интелектуално извисени - като е екзотично може и от Хаваите… Абе, голяма одухотвореност.. „Не купуваме, я парче месо”, но гледаме зъбите като на кон… Ужас!

Не искате цигане – за Бога, не осиновявайте!

Ще мине време и нашите деца ще ни погледнат отстрани с всичките ни предразсъдъци, с завоалираните в интелектуален снобизъм простащини, с беззъбите ни венци и вече сбръчкани от старост лица, кожата ни ще е вече странно пигментирана и ще кажат: …………. Какво ще кажат, децата ни?

Значи и ти си ги гледала 
Мила, май не си ме разбрала добре - изобщо не съм гледала венците за да видя дали са определени на цвят.Децата си миеха зъбите и се сетих за този МИТ и се загледах и както винаги съм си мислела се оказа, че не е вярно.Аз исках да кажа на дамата, която гледа външните белези, че това изобщо не е признак дали си циганин или не.Аз приех двете девойки в дома си като мои родни дъщери.За мен и цялото ми семейство те бяха ДЕЦА и нищо друго.На мен и мъжът ми казваха леля и чичо, а на майка ми и баща ми баба и дядо.Сега съм безкрайно щастлива, че и двете вече са осиновени и си имат мама и татко.Все пак да не забравяме, че децата нямат никаква вина за това, че растат в институция.Ахххх, как ме е яд, че незнам как за кача снимки за да ви ги покажа и най-вече дамата с претенциите да види, че макар и типичните за нея цигански черти могат да не подсказват с нищо, че детето е едиси какво по произход 

Не съм ги гледала специално, нали й мия зъбките!

От момента, в който тя стана мое дете, ако ще й оранжеви да да й, само да ми е жива и здрава! Друго не ме интересува, нито кожата й, нито веждите й, нито кафявата й права коса....

Моето тичане беше 6 месечно. Тя беше тъжна, ядосана, самотна, не се усмихваше. Тя беше моето малко тъжно същество, аз знам колко страдание имаше в очите й и няма да отмина равнодушно циничното коментиране на външни белези, на расови показатели и т.н.

Кой каквито иска деца да осиновява, но моля без подобни коментари! НЕ ОБИЖДАЙТЕ ДЕЦАТА НИ ТРЕТИРАЙКИ ГИ КАТО КОНЕ!

sislie, мила разбира се, че най-важното е децата да са живи и здрави - нищо друго няма значение 
Само не разбарах къде в постовете ми има и най-малък намек, че възприемам и третирам тези деца като коне.Аз самата не съм много далеч от момента на подаване на документи за осиновяване на дете.И мислиш ли, че след като съм погребала две деца миналата година и съм изгубила още едно поради невъзможността ми да ги износя докрай, за мен ще има значение какъв ще е произхода на детето.Пак казвам, че двете кукли които чувствам като мои деца са от ромски произход и не ми е пукало какви са им косите, зъбите или цвета на кожата 

Ох,четох,четох и накрая и аз да си излея болката И при нас чакането вече се проточва почти две години Вече не зная какво да мисля,а през март пак трябва да подновявам документи.Не искам детето ми да прилича на мен или съпруга ми,нямам изисквания да е чисто българче лелеее как прозвуча само но въпреки всичко заветното писмо не идва.

Когато посочвате някакъв критерий е добре да се обоснове защо.Защо точно до 3, до 4г., напр., защо произход "смесен", но не " неизвестен" и т.н., произволни примери.
За претенциите-добре е да се поговори със социалния работник, водещ проучването, за промяна в критериите-също.


На никого ли не му направи впечатление, че при един сравнително широк възрастов диапазон- до 4г. -са предлагани деца далече над тази възраст?Един такъв СО ,съставен от неколцина, как предполага успешно осиновяване, при посочена възраст 4г., а се предлага дете на 9г?Колко от нас, вкл. осиновили и по-големи деца са били способни д а осиновят девет годишно?С какви матерални и времеви възможности разполагат, за да преодоляват дефицити, колко реално би било такова осиновяване?
Каква е целта, какъв е критерият за подходящност на всички тези СО, предложили деца над 4г.,когато е писала до 4?Запълване на международния регистър, макар и с цената на предвидим отказ, при все че тази цена ще е предимно платена с разплакани и отчаяни детски очички?

Мисля, че в тази насока е добре да се разсъждава, за да има повече защитени интереси на децата, вписани в регистъра.Защото не са редки случаите- семейство пише до 3год., друго до 6мес. и едно почти 4 годишно предлагат не на първото, а на второто семейство.Не е ли очевидно защо?И в тези случаи само кандидат-осиновителите ли са " от лошите"???

за съжаление и за мен децата са й предлагани с цел получаване на отказ за придвижване документите за осиновяване в чужбина. Направи ли ти впечатление, че има 5-6 срещи, при положение, че обикновено при недостатъчно обоснован отказ социалните оставят документите в трета глуха и обикновено след 1-2 срещи не организират повече. Според мен са я нарочили и я използват за откази... но това е само мое мнение, не мога да го подкрепя с доказателства, естествено. Затова е и особено важно да промени изискванията си, като ги конкретизира 

Точно!За първоначалния период на вписване от две години рядко има повече от две срещи.
Или докладът е изготвен нескопосано и с размити аргументи или просто СО са тръгнали на  "ангро", жалко за децата все пак, не е работа това.

ами... и на нея критериите са й размити малко.
А иначе за децата - по-добре при сегашното положение на нещата да им организират срещи за събиране на необходимите откази и да ги предложат за осиновяване в чужбина, отколкото да стоят по домовете - в крайна сметка си права, че едва ли са много желаещите тук да осиновят дете на 9 години

И на мен ми направи впечатление, че предлагат деца, значително по-големи, отколкото жената е преценила, че може да се справи. И тук бих я подкрепила. 5-6 пъти да я използват за боксова круша - това е лоша работа на социалните и не съм убедена, че са набавят 3 отказа или просто се изобразява дейност, а децата продължават да стоят по домовете.

За такива случаи може би трябва ясно да се напише защо е отказът.

Аз се включих в темата защото тя акцентира не върху възрастта, а върху произхода и коментарите не бяха етични спрямо децата.

Здравейте,
Само да вметна, че по новия СК не е абсолютно задължително да има 3 отказа, за да се впише едно дете в международния регистър :

чл.113 (2) Съветът по осиновяване по чл. 94 уведомява Съвета по международно осиновяване за вписване на дете в регистъра на децата, ако в 6-месечен срок от вписването му в регионалния регистър за него са определени по реда на чл. 95 не по-малко от трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ.

Друг е въпросът колко РДСП-тата прилагат това и как. И какво означава "въпреки положените усилия"...

Anitza, четейки внимателно члена, който си цитирала, разбирам следното :
 В срок от 6 месеца от вписването на детето в националния регистър трябва да му бъдат определени не по-малко от 3 осиновяващи и никой да не е подал молба за осиновяване. Т.е. трябва да има поне 3 отказа за 6 месеца.
Е, как социалните да наберат тия три отказа и то за 6 месеца. Тук се връщаме на едно предложение, което бях коментирала за промяна в СК. Да не се изискват откази от кандидат-осиновители, а да са достатъчни протоколите от заседанията на Светите по осиновяванията, от които е видно, че три пъти е разглеждано досието на дадено дете и въпреки това не се е стигнало до определяне на подходящ осиновяващ, поради липса на такъв. Мисля, че не е толкова сложно това да се прецизира юридически и така ще се избегнат нежеланите и безпредметни срещи.

Sislie, не знам как точно на практика процедират РДСП-тата. Интересно е и за мен да разбера как се случват нещата на практика по новия СК.
Но наистина срокът е 6 месеца и не е задължително непременно да се събират 3 отказа.
Опциите са или 3 отказа или "положени усилия" за определяне на осиновяващ през тези 6 месеца, каквото и да означава това...Може би е точно разглеждането на досиетата от Съвета по осиновяване??

Ето какво беше казала скоро Зам.министър на правосъдието Даниела Машева :
"В последната година броят на международните осиновявания се увеличи двойно. Отпадна стеснителното прилагане на разпоредбата и вече не се чакат три отказа от български семейства, за да бъде вписано детето в регистъра за международно осиновяване."
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=737539

когато аз осиновявах, това преди три години, от няколко РДСПта чух, че няма начин да ме извикат за дете, вън от критериите ми - аз в началото се надявах един вид да стане грешка ...
обясниха ми хората, че и да е имало преди такава практика, сега имат указания и политика стриктно да спазват посоченото за съответния кандидат-осиновител.

предполагам, че едва ли съм чула само изключенията. предполагам и че нещата са се подобрили в това отношение за три години. в крайна сметка, вече доволно се пишеше против това, че се викат кандидати за среща заради отказите и международния регистър в голямо несъответствие със заявеното от тях като готовност.
сега я има алтернативната опция в СК и на мен ми звучи използваема, е, разбира се, че иска повече усилие и мислене и не е толкова формално удобна като трите отказа. но ако се настоява за тях, кръгът става затворен - някои деца никога няма да имат шанс за семейство.
за мен "положени усилия" си е достатъчно, няма нужда законът да бъде детайлен, например да обяснява гледането на заседания и подобни. само се чудя, защо РДСП нямат вариант активно да търсят осиновители за дадени деца, както е например отделния регистър на децата със специални нужди при международните, или просто социалните да знаят и обясняват повече на кандидатите какви деца са в регистъра ... - за мен това са реални "положени усилия", а не да чакаш да съвпаднат хартиите по случайност ...


и като имам предвид какво беше по мое време, определено си мисля, че има нещо сгрешено в случая на Valex - я те не знаят какво точно искат и вътрешните им нагласи се разминават с обявените пред социалните, я социалните не са им доизяснили докрай нещата в проучването, я е станала грешка по трасето при отбелязване на изискванията в регистъра ... 5-6 срещи и такива големи отклонения, особено за възрастта, са много, за да е случайно!