Как получихте предложението си за брак!

  • 5 539
  • 59
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 372
Като детинска шега - празнувахме неговия имен ден, а на път за заведението си говорехме за златни бижута, не помня по какъв повод, и неочаквано той ме накара да влезем в един златарски магазин и  да си харесам пръстен. След това си го взе в пликчето, излязохме на улицата, прегърна ме, даде ми пръстена и каза на ухото ми тихичко нещо от сорта "Това е за искаш ли да се оженим...мислех да изчакам до Нова Година, но понеже сега взехме пръстена...".... и аз веднага "Да". Тогава се чувствах много щастлива, не се познавахме много добре, бяхме много влюбени....беше си ми романтично и приятно изживяване.
Продължението няма да коментирам, за друга тема е Simple Smile

# 31
  • Мнения: 804
Предложението т.е. намек за брак получих по телефона,защото милото работеше и живееше в София.Но го очаквах предвид това,че бяхме заедно от 4години.Но като се върна във Варна беше най-милото поднасяне на годежен пръстен-в една роза/още се просълзявам като се сетя/не че съм ревла// и многооооооооооооо целувки и обяснения в любов/изтъркано ама мило/!!!

# 32
  • Мнения: 2 641
а моя мъж твърди че аз съм му предложила  Grinning

# 33
# 34
  • Мнения: 7
Предложението за брак беше на едно корабче на Босфора, под трансконтиненталния мост между Европа и Азия, на колене пред една камара приятели и още толкова непознати хора, които обаче разбраха какво става и после цял кораб ни поздравяваше Laughing Пръстенът аз си го избрах, но не очаквах да ми го даде, защото го оставихме да го стесняват и не знаех, че е ходил пак да го вземе.

# 35
  • Vienna
  • Мнения: 519
в леглото....

# 36
  • Мнения: 110
Приключвахме международен проект и бяхме на заключителна среща - целият екип. Тъй като аз повече съм работила по този начин, на проектен принцип, реших да му разкажа как се случват нещата след края на такива програми... екипът се разделя, всеки се връща в страната си /застраховките са решени така/, после си търси друг проект, праща автобиографии и така. И той каза "Ама аз няма да се разделям, а ще се оженя за теб!"

А толкова време бяхме колеги... в смисъл, нищо повече, освен това, че показваше много внимание към мен, прекарвахме доста време заедно, но не повече. И аз .... какво да кажа, зарадвах се, че става така и казах "Ами добре!" и така!         

# 37
  • Varna
  • Мнения: 2 596
Пред една тумба негови приятели които празнуваха туко що завършването си на Морско училище, събирха се във кафенетата до Операта и чакаха назначаването на първите си кораби и се веселяха . Та като ми предложи пред тази тумба въобще не повярвах, че е истина. Мислех, че е майтап, още повече, че и малко се познавахме. Много весело беше и много мило, защото и колегите му настояваха да му отговоря със да или поне да си помисля, защото както ви казах не се познавахме добре.
Сега ми е малко мъчно като минавам покрай това място защото вече не е кафене-какво ли не го правиха, последно е магазин дамска мода на фирма-Зори.
Но пък като се връща от път отиваме във съседните кафенета Wink
Уж майтап пък се водим ката Куку и Пипи повече от 20 години Laughing

# 38
  • където има любов
  • Мнения: 307
След сватбата на наши приятели !

# 39
  • Мнения: 1 567
Направи го на имения ми ден. Бях си харесала рокля за подарък. Казах му че ще празнувама в нас. Той обаче настояваше на обяд да сме у тях. На мен ми беше странно, но се съгласих. Като отидох у тях, той ми поднесе подаръка. Аз си го взех и погледнах отгоре че е роклята и го оставих. Той обаче настоя да го разгледам хубаво. И аз добре. Бъркам в пликчето и гледам стихотворение (той го съчинил за мен, като пояснявам че не е поет). Чета и... в него накрая пише - Бих искал аз живота си със теб да споделя. Викам си а!? Той обаче ме пита: "Хареса ли ти". И аз  Shocked В този момент кляка и ми предлага. Смешното в ситуацията е, че толкова се изненадах, че забравих да му отговаря Crazy. След напомняне от негова страна му отговорих с да и той ми поднесе и пръстена. Наистина беше много романтичен момент, за който си спомням с умиление. Heart Eyes
Пожелавам на всеки да изпита подобни чувства  lovekiss

# 40
  • Мнения: 215
Много романтично бяхме на балкан - късна есен, слънчев ден, отиваме само двамата на разходка в гората. Поседнахме на едно пънче замълчахме за кратко и той ме попита дали ще се оженя за него. Приех разбира се и бях много щастлива  Heart Eyes

# 41
  • Варна
  • Мнения: 975
Изненадващо беше понеже си бях получила годежния пръстен 2г.по рано,а и той не го беше нарекъл годежен а "специален".За брак сериозно не си бяхме говорили.И така една сутрин към края на лятната ваканция,пием си кафето и той пита:Утре какво ще правим?(беше ни омръзнало до втръсване да се излежаваме по плажовете)Искаш ли да отидем да си запазим час за сключване на брак?И така след седмица вече бях госпожа.Сега когато пиша се замислям дали го е обмислял или го е решил спонтанно?

# 42
  • Мнения: 256
Прагматично, за разлика от повечето романтични тук, заедно стигнахме до идеята след няколко години съвместен живот и едно дете.

# 43
  • Мнения: 202
Аз моито го получих с  sms. Бях на работа и докато си работех получих съобщението:ще се омъжиш ли за мен? После доиде да ме вземе от работа с един голям букет от рози и да потвърди че това не е шега. Това беше нищо романтично.

# 44
  • Някъде там...
  • Мнения: 280
Насредата на Таксим(Истанбул) пред една камара приятели и огромна върволица пешеходци... Blush

Общи условия

Активация на акаунт