Публикувана: 12 март 2009, 14:26 ч.
Последно мнение: 20 май 2009, 10:35 ч.

второ дете или кариера

8 177
137
1

Гост

Отговори

1
...
6
7
8
...
10
Всички

# 90 20 март 2009, 10:07 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Red в пт, 20 мар 2009, 09:50

Цитат на: РЕНИ в чт, 19 мар 2009, 20:26

Не е вярно.
Формулата е друга - гени + околна среда.

Кое не е вярно? И кое наричаш "околна среда"?

# 91 20 март 2009, 10:11 ч.

Мнения: 693

Цитат на: РЕНИ в чт, 19 мар 2009, 20:26

Със скъпо училище няма да осигуриш повече възможности. И в "най-чалгарското" училище да е, ако има потенциал детето ще се развие. И обратно- и милиони да инвестираш в образованието, може и да няма файда. Всичко си зависи от детето и от неговите възможности. И от преподавателя естествено. Учителската професия е призвание, докато частното образование е просто доходен бизнес.
Нищо материално не може да замести това, което може да даде братче или сестриче. Радвам се, че го осъзнах навреме, защото и аз бях изпаднала в подобно заблуждение. Оказа се, че кварталното ни училище дава отлично образование. И имахме късмета да попаднем на перфектната учителка!

Мда, съгласна съм!

# 92 20 март 2009, 10:12 ч.

София
Мнения: 7 209

Не е вярно, че всичко зависи единствено и само от детето.
Зависи в голяма степен, но съществен фактор освен семейството са и училището, съучениците, приятелите, преподавателите.
Това наричам околна среда.
И затова държа толкова на образованието, респективно училището.
А последното става толкова по-определящо, колкото по-голямо е детето.
Бих казала, че е направо ключово в тийн възрастта, защото азбучна истина е, че тогава децата се разочароват и противопоставят на родителите си. И остава влиянието на съучениците.
Не с цел да прозвуча нескромно ще кажа, че определено имам високо мнение за интелигентността и високата си култура, но то е в голяма степен, защото като 14-15 годишни с часове се разхождахме с няколко мои съученици и разсъждавахме върху Киркегор, Гюнтер Грас, Алфред Дьоблин.

Това ми е мнението накратко.

Последна редакция: пт, 20 мар 2009, 10:18 от Red

# 93 20 март 2009, 10:17 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Red в пт, 20 мар 2009, 10:12

Значи сме на едно мнение.

# 94 22 март 2009, 21:55 ч.

София
Мнения: 2 901

Ако на възраст 36 тепърва си мислиш за кариера, бих го нарекла малко късно - според мен на тази възраст отдавна би трябвало да си поработила достатъчно за името си за да можеш да се възползваш малко от неговата работа за теб.

Ако избереш кариерата, а си минала през тази чуденка за второ дете (ако не си минала през чуденка и мислиш че 1 дете е било достатъчно, не се отнася), винаги ще се връщш към това твое решение със съжаление, но времето назад няма да можеш да върнеш, а ако избереш детето, ако щеш и в него можеш да намираш винаги мотив да се развиваш и да доизграждаш кариерата си.

1 дете = частно образование, повече деца - мизерия... Мммм, далеч не съм съгласна. А ако се стигне до тези прескъпо платени образования и се окаже, че детето е от онези саможиви бунтарчета или фатално разглезени мързеланчета, на които не им се учи, к'о пра'им? Купуваме им диплома?

# 95 22 март 2009, 22:11 ч.

Мнения: 28

Tази дилема в нашата "социална" държава наистина изисква сериозно обмисляне. Поне така мисля аз, че трябва да постъпят едни разумни и отговорни родители.
Да безспорно дтеето е съвършенството, радостта, смисъла в една връзка, но то е и отговорнст и себеотдаване и сладка грижа.
Кариерата е едно съвсем друго измерение, особено на 36....зависи и с какво точно се занимаваш, до къде си стигнала в йерархията и т.н всичко това предопределя в известен смисъл отговора на твоя въпрос.

Успех и удовлетвореност от решението което ще вземеш. Heart Eyes

# 96 22 март 2009, 22:20 ч.

София
Мнения: 7 209

Цитат на: Валентина в нд, 22 мар 2009, 21:55

1 дете = частно образование, повече деца - мизерия... Мммм, далеч не съм съгласна. А ако се стигне до тези прескъпо платени образования и се окаже, че детето е от онези саможиви бунтарчета или фатално разглезени мързеланчета, на които не им се учи, к'о пра'им? Купуваме им диплома?

Не, разбира се.
Но поне спим с по-спокойна съвест, че сме дали на детето възможност.
Лично аз като родител се чувствам длъжна да го направя.

# 97 22 март 2009, 22:25 ч.

Мнения: 7

Да имаш голямо семейство е много хубаво.Родих второто си дете и не съжелявам нито за миг , но с отказах от работата си и кариерата .Стоях си в къщи докато тръгна на училище.Не е правило но на мен ми подейства зле.Обезличих се като човек.От професионализма ми не бе останал и следа , наложи се да започвам всичко отначало.Но не съжелявам просто не трябва да се допуска моята грешка

# 98 22 март 2009, 22:53 ч.

София
Мнения: 2 901

Цитат на: Red в нд, 22 мар 2009, 22:20

Цитат на: Валентина в нд, 22 мар 2009, 21:55

Значи възможност според теб означава скъпо образование? Може и да ти прозвучи като нападка, не е, но наистина съм с по-особено мнение по въпроса, тъй като мъжът ми ми спряга същите изречения като теб. А е 1 от 3 деца, за което родителите не са положили никакви грижи като специално образование, както и за останалите си 2 деца, но той сам е пожелал пътя по който да тръгне, правил е всичко за да се развие и сега мога смело да кажа, че е постигнал доста, без скъпо платено образование. Моите родители ми дадоха спокойствието да живея на квартира докато се уча в София, учех в държавен университет и също поех по пътя си сама, изградих кариера, нямам претенции да съм пропуснала по-добра възможност, постигнала съм много в кариерата си за страната в която живеем, водя добър живот и имам вече 2 деца. Мисля че всичко си дойде с времето. Имам брат на когото така и не му се приучи, 100 пъти уж се наканваше, но така и не кандидатства... Съмнявам се че ако му бяха предложили стинпендия в Харвард щеше да се навие Wink

# 99 23 март 2009, 02:37 ч.

Мнения: 256

Ние избрахме детето.
Трудно ни е сега, но сме щастливи, а трудностите само ни сближават повече. Банално, но това е истината.

# 100 23 март 2009, 03:11 ч.

Мнения: 1

Цитат на: Katinche в пт, 20 мар 2009, 10:11

Цитат на: РЕНИ в чт, 19 мар 2009, 20:26

Мда, съгласна съм!

аз съм най-добрия пример Simple Smile

# 101 23 март 2009, 07:36 ч.

Мнения: 3 453

По темата да кажа, че доста откронения има вече..Ами аз бих избрала детето.Сигурна съм че при желание от твоя страна ще съумееш да съчетаеш нещата и след време да продължиш да се развиваш.

# 102 23 март 2009, 09:58 ч.

София
Мнения: 7 209

Цитат на: Валентина в нд, 22 мар 2009, 22:53

.......

Естествено, че животът е пълен с частни случаи.
Ето ви един цитат от "Емил и тримата близнаци" на Кестнер, който най-точно може да изрази това, което се опитвам да кажа:

"Дяволски мъчно е — каза съдебният съветник — да не се възпитават децата прекалено, но и да не се оставят невъзпитани. И всяко дете е отделен случай. Едно развива вродените си качества без всякакви усилия. А на друго те трябва да се издърпват с клещи. Иначе никога няма да се появят. — Той седна. — Ще разберете това по-късно, когато сами станете бащи."

А по въпроса за скъпото образование: ако нещата бяха такива както преди 25-30 години, когато аз бях ученичка, и през ум не би ми минало да пращам детето си в "престижно" скъпо училище.
Мисля, че на всички ни е ясно колко по-различна е ситуацията сега.

# 103 23 март 2009, 16:51 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Аз защо нямам спомени за скъпи училища по това време?!
Майка ми е учителка и казва, че най-редовно от частните училища идват полуграмотни ученици в престижното, но държавно училище, в което тя работи.

# 104 23 март 2009, 17:12 ч.

Мнения: 12 679

Ред, и как реши, че само за едно дете имаш сили. А сигурна ли си, че ще успееш да го задоволиш във всичко.

Препоръчани теми

Кога ще започне да ме боли по-малко?

Традиционни великденски ястия от цял свят

За кои сериали ви е яд, че ги спряха?

Интериорен SOS /9/

781
Нашият дом

Причина:

Причина: