Много чувствителни,плахи и неагресивни деца

Бих те посъветвала да насърчаваш детето си да общува с деца на неговата възраст, да бъде смел в контакта си с тях.
А това със седене у дома едва ли може да стане. Причината защо не ходи на градина си е ваша, но може да го запишеш на някакви курсове или полудневна занималня, където да може да среща връстници.
И един въпрос: на площадките и в градинките има ли деца на възрастта на твоето? Питам, защото миналата седмица дъщеря ми си беше у дома и през деня ходихме на поне четири-пет площадки в квартала, където 90% от децата бяха на възраст под 2 г. и нито едно на нейната. Нито й харесваше да е там, нито пък се заседя на любимите си люлки, само се дразнеше от бебетата.
И моето дете не е от агресивните, дори напротив много е мила и състрадателна. Не е и от много общителните с деца, които не познава. Но контактът с децата в детската градина определено й се отразява доста добре, там се чувства в свои води, в компанията на деца на нейната възраст и с нейните интереси.

държанието на децата по площадките няма нищо общо с това по градини или организирани клубове, занимални , там никой няма да им даде да  тичат , викат и блъскат, има и разлика и в игрите им
може би в градинките изразяват натрупана енергия, изливат подтиснати емоции  и разпускат
а по големите деца тези на 6 са по съобразителни затова му е по лесно с тях
аз на твое място бих му измислила нещо почасово , но с едни и същи деца като група
няма да повярваш колко бързо ще се отрака

И дъщеря ми не понася груби,пищящи деца. Плаши се.
От малка е с деца, ходи на много групи за игра, на дет.градина до обед.
Но си е такава.Ако някой я бутне,го приема толкова лично, че се сърди и плаче дълго след това.

Аз не мисля, че нещо ще се промени ако тръгне на градина.
До характер е.

Иначе обожава деца.Иска с всички да е приятел.Но резките,агресивни реакции много я разстройват.
Понякога се притеснявам за това...

събирай го в къщи с деца на неговата възраст. в позната обстановка с по-малко на брой деца може би ще се чуства по-уверен и ще се отпусне.
честно казано не виждам проблем в това, че детето предпочита да играе с по-големи деца. впечатлява ме, че много добре е изразил защо - "казва,че го е страх,че много крещят и се блъскат и удрят". не всяко дете на три и половина може толкова точно да изкаже с думи какво го притеснява в дадена ситуация. няма нищо лошо да е чуствителен и неагресивен. мисля, че имаш едно интелигентно и чудесно дете, радвай му се и не му слагай етикети от единични прояви .

Подкрепям миз - кани у вас деца на неговата възраст. Вярвам, че когато е на собствена територия ще е по-спокоен.
Не мисля, че неходенето на детска градина му се отразява зле.

И дъщеря ми е такава.Никога не се бие,не посяга,много е плаха,за да не кажа и страхлива.
Децата на нейната възраст са по-буйни,блъскат я понякога дори я удряха,но тя никога не отвръща.
Ходела е на ясла,ходи и на градина,но тя си е такава.Спомням си случка от морето тази година.
Бяхме с едно семейство детето им е 1,6 месеца по-малко от нея.Постоянно й вземаше играчките,
когато неговата майка му се скара за нещо,момченцето си го изкарваше на дъщеря ми,удряше я,блъскаше
и тя милата стои плахо и не знае какво да направи.Съпругът ми като я попита защо не се защитава,тя му
отговаря,че той е по-малък и не може нищо да направи.Знам,че не е хубаво децата да се бият,но
понякога ми става толкова болно като гледам от страни,как някои деца се държат агресивно към нея.

И моята дъщеря е срамежлива .Не ходи на градина ,но не мисля ,че това е причината .Не отвръща ,ако някой я удари .Преди 6 месеца да кажем когато я събирахме със децата/на нейната възраст/ на семейни приятели,било на рожденни дни или просто на гости,тя не искаше да ходи примерно в другата стая да играе.Трябваше и да кажем 1час за да превъзмогне срама и неудобството и след това отиваше.Сега вече от вратата се подхващат и ни зарязват независимо дали на наша територия или на тяхна.Много майки ме обвиняваха ,че не съм я пуснала на градина и затова е така ,то лигла ли не ме наричаха ....../а аз просто имам възможност и търпение да си гледам детето/
Малко по малко тя свикна и даже се търсят сега ,но да уточня ,че с непознати деца не винаги играе,има случаи в които веднага започва да играе ,а други в които не иска и аз не я насилвам.
При нас помогна това изречение " Много се радвам ,че днес ти си намери приятелчета и си прекара забавно ,вече си  голяма и си имаш компания" Това го казвах всеки път в който тя се заиграваше с някой дете по неин избор В един момент тя ми каза много гордо "мамо аз имам приятелки и им изреди имената..." Помогна според мен и филмчето за  Франклин.
Аз мисля ,че детето ти е просто интелигентно и може да прецени с кой да играе и с кой не .
Ще ми е приятно да обменяме опит по темата.Ще я следя с интерес   

благодаря на всички мами,които ми отговориха
нещо много се бях шашнала,сега се чувствам много по-спокойна и уверена в това,което правя.може би се бях притеснила така,защото около мен всички майки си водят децата на градина и всички много жестоко ме обвиняват как аз едва ли не си осакатявам емоционално детето затова,че не го пускам на градина,че така го лигавя,че му преча,че съм луда....и какво ли още не,даже не ги помня всички простотии...но като ги слушаш всеки ден и в един момент почваш да се чудиш дали не е така,защото от всичките ми познати и приятели само моето дете не ходи на градина.
просто аз имам възможност и желание да си го гледам.аз мисля,че за едно малко дете няма нищо по-хубаво от това през първите години от живота си да е с майка си,а не с баби,с детегледачки,по градини и т.н.някъде бях чела,че децата имат коефицента на интелигентност на своите бавачки,в това число и емоционална интелигентност.
моето дете се оправя с всичко (освен проблема с общуването с връстници и това че изобщо не е агресивен) една идея по-добре от връстниците си не защото той е гениален или пък защото аз съм великата майка,нищо подобно,няма такова нещо,просто съм се постарала да му помогна да се развие по-най добрия възможен за него начин.
а това става с неща,които никоя детска градина и никой чужд човек не може да му даде.а именно:
1.разбиране,да се стараем да виждаме по-често нещата през детските очи,да не забравяме,че самите ние сме били деца
2.много да си говорим с детето,за всичко.(моят син може да говори още от 2 години със сложни изречения,защото аз много се занимавам се него,също може да говори за чувствата си и така да не трупа негативни емоции в себе си...)
3.безусловна любов.детето да знае,че го обичаме,независмо от това какво говори и какво прави.
4.търпение и спокойствие,защото все пак и майките са хора и понякога си изпускат нервите.поне да не  е прекалено често.минимум крясъци и майчини истерии.
5.да уважаваме детето,защото то също е личност и има чувства.
6.никакво насилие,никакъв бой,а когато го наказваме за нещо да му отнемаме нещо хубаво,а не да му причиняваме нещо лошо.
7. и нали знаете:"Ролята на една майка не е да пази детето си да не падне,а да му забърше сълзите,когато то падне,и в прекия и в преносния смисъл!"
в резултат на всичко това,обичаните деца израстват силни и добри хора.така мисля аз!
дано не съм ви досадила.благодаря,че отделихте време и имахте нерви да прочетете написаното от мен

Мислех да пиша още снощи, но сега в светлината на последното ще изкажа мнението си, пък дали ще му обърнете внимание  , ваша работа.

Самата аз съм бившо "плахо" и срамежливо дете, гледано до училище у дома, с много внимание, като родителите ми са си мислели, че ми правят добро. Уви, аз не мисля така. Никакво добро не ми направиха, години ми отне да се науча да общувам с връстниците ми, съзнателно съм се учила да оцелявам и да отстоявам себе си. Постигнах чудеса, като знам от къде тръгнах и къде стигнах, но с цената на усилия и загубено време.

Големия ми син също беше "плахо" и срамежливо дете, иначе много умно и будно, предпочитащо компанията на възрастните, като майка си. Бягащо от "грубостите" на връстниците си, предпочитащо да си рови с пръчка, вместо да се кюска по пързалките  . Не поемащо никакви рискове. Дълго мислихме с баща му как и какво да направим за да му помогнем, а не да чакаме сам да узрее (като мен).

Като за начало започнах да го стимулирам да поема повече рискове, учех го да се катери по катерушките, по пързалките да се качва отпред по полегатото, да се катери по дърветата и т.н. Избирах за разходки винаги едни и същи места, на които ходят по-малко деца, винаги отивахме по-рано и когато станеше пренаселено си тръгвахме. Много обяснявах реакциите на другите деца, никога не ги заклеймявах, ако някое дете го бута го учех да се пази, ако му взимат играчката от ръцете го учех, че детето просто е много любопитно и т.н. И най-важното записах го на градина  , въпреки, че имах и други алтернативи за отглеждането му.

Адаптира се трудно, още повече, че тръгна по-късно и децата вече имаха изграден колектив. Учителките много ми помогнаха. От началото той все с тях си говореше и почти не играеше с децата, късаше ми се сърцето, но устояхме. И беше за добро! След една година не можех да позная детето си. Отпусна се, научи се да общува с връстници, да играе, да се весели, да дивее. Научи се да отстоява себе си. Е научи и какво е идиот и кретен  .

Сега вече е първолак  . Нямам проблеми с адаптацията в училище, лесно си намери приятели. Справя се чудесно. Ходи на английски и карате (не случайно избрахме такъв спорт) с други деца, но и там няма проблеми с общуването. Още е съобразителен и премисля рисковете, които поема, но това е добро качество. Вика и дивее наравно с другите деца и е пълноправен член на малкото си общество.

Така че, аз те съветвам наистина да обмислиш варианта за градина. Може да е на половин ден, може да е частна или някаква забавачка към някое читалище. Или го запиши на някаква школа било да се занимава с изкуство, било със спорт, но да е някъде където ти няма да си. И дори в началото да имате проблеми му помагай да ги преодолява, а не си крий главата в пясъка  с мисълта, че има и такива хора. Вярно е че има, но на тях им е по-трудно да живеят.
Аз мисля, че моята роля на родител е да помогна и да науча детето си да оцелява и да се забавлява в света такъв какъвто е.

Успех в избора!

права си,с горенаписаното а з не отричам това което ти казваш.
в моя град мисля,че няма забавачки на половин ден,иначе бих го направила.най-странното е ,че синът ми изобщо не е болезнено привързан към мен,без проблем го оставям някъде,дори не ме търси,след като съм му обяснила разбира се какво ще става.
той също иска да ходи на айкидо,но е още малък,казаха ни след 5-6 години.
много е артистичен,пее чудесно и също търсим някаква театрална или музикална школа,или и двете.
и той не е постоянно с мен, не ме разбирай погрешно,просто имах предвид,че децата имат нужда от пълноценно общуване с майките си.
 а относно градината:аз самата също бях плахо дете,ходих на градина,но това не само че не ми помогна,а само засили още повече ужаса в душата ми.помня кошмара от детската градина 30години по-късно,просто вече не ми пречи.преодолях плахостта си  по-късно,с приятели,с моите усилия и с много книги и специализирана литература по въпроса

mon4i , аз не те упреквам в нищо  . И не казвам, че детето е болезнено привързано.
Просто ти давам пример и моето решение за моя си случай.
Не прехвърляй собствените си представи и спомени от градината върху детето.
Може да го запишеш и на обикновена градина и да го пускаш по половин ден. Може да пробваш и на него след месец ходене пък да му хареса.
Каквото и да си говорим и колкото и като клише да звучи, в света на мъжете плахите оцеляват много трудно. За това те съветвам вместо да търсиш други "подобни" деца и да си обменяш опит  да търсиш решения.
Недей да си мислиш, че хората като открито ти казват, че не е това начина ти вредят или не ги интересуваш, замисли се дали наистина не вредиш като омаловажаваш проблема, който, според мен сега е решим много просто и естествено.
Сега е времето детето да се научи да общува пълноправно с връстници. Сега ще е най-лесно, защото всички се учат на тази възраст. Като му е трудно опитай да му помогнеш, но не го изолирай (малко силно звучи  ) и не го улеснявай, защото според мен му правиш мечешка услуга.
С най-добри чувства пиша!

Моят син беше абсолютно същият, но страхът му от връстници започна да отшумява. Той също не ходи на градина. Решението за мен беше да го водя всеки ден в една и съща градинка, където идват горе долу едни и същи деца. В началото стояхме по няколко минутки и после той започваше да ме дърпа да се махаме. Не го насилвах да играе с децата. В началото целта ми беше да свикне с тях и да не трепери от страх когато го приближат. Постепенно взе да се отпуска и да си играе с тях. Надявам се това лято да успея да го накарам да се заиграва с всички (или поне с повечето) деца по площадките, не само с тези, които познава.

  Много ми е познато, това което пишеш. Дъщеря ми също обича да общува с по-големи от нея. В началото не го разбирах това отбягване на връстниците.
Когато започнахме да си говорим нормално, ми каза, че другите са много груби. Когато съм я питала защо не бутнеш някой ако той те бута, ми е отговаряла, че не иска, защото това е грозно и грубо. Не съм я учила да се сдържа за нещо такова, напротив, това си е нейния светоглед. Като беше по-малко съм си мислела, че не разбира какво трябва да направи, всъщност се оказа, че много добре е знаела, но наистина не е искала.
  Градинката засега не я е променила, ходи от 5 месеца.

ок,общо взето всички имате право,а и както знаем истината обикновено не е в крайностите,а някъде по средата.
просто малко се измества проблемът,защото всички го свеждаме до ходенето или не на детска градина.
а на мен мисълта ми е малко по друга.не може да прехвърляме всичко на градината,има много деца ,които ходят още от 1,5-2г. и това не само не им е помогнало,ами и е задълбочило проблема.съдя по децата на приятелки,които имам възможност да наблюдавам в развитие.има и деца ,които не ходят на градина,но са си ок.много е индивидуално всичко.
аз искам ако може да си говорим по темата,но да не е акцентът върху детската градина,а върху децата.
дано ме разбирате правилно.
иначе на никой не се сърдя,радвам се на всяко ново и интересно мнение,дори и да не съм съгласна.

Сякаш Ели описва поведението на моя син,абсолютно идентично.
Решила съм още другият месец да започнем редовно ходене на детска градина.
Ели,моля те да споделиш,как беше в самото начало в детската градина?Как точно действахте първите дни?
Мисля,отначало да ходя с него до обяд,да поиграва с децата,да ги опознае,както и госпожите и после,според зависи от поведението му,да започна да го оставям,но признавам,че направо се страхувам.

Не съм привърженик на детските заведения  и тъй прехвалената социализация. Дете, гледано вкъщи може да се социализира не по-малко зле от другите (и въобще за каква социализация може да се говори преди 3г и половина?). Аз познавам децата си много по-добре от лелки и учителки, вниманието ми е изцяло към тях, не трябва да го делят с n на брой деца.
За моите деца съм категорична, че е много по-добре да са си вкъщи, където живеят и развиват уменията си не по-зле от детските заведения.

моля ви,нека не изместваме първоначалната тема.тук не говорим за или против детските градини,а как да се държим с по-чувствителните деца!
за детските гррадини е една друга много дълга и нееднозначна тема.тук аз исках да ви питам за други неща.

Не искам да натрапвам мнението си на никого  !
Аз имам две деца, коренно различни, на малкия не му се налага да ходи на градина за да общува с деца и по-малки и по-големи и връстници. Справя се чудесно, но има по-голям брат, който без да иска го учи как да общува със себеподобните си. Вярно е, че децата хиляди години са се справяли чудесно и без детски градини, НО са живели в големи семейства с още много братя и сестри и свободно да общували с още повече деца без постоянната опека на загрижени родители. В съвременното общество и в големия град, където в семейството има най-много 2 деца и в повечето случаи тяхната разлика е достатъчно голяма децата не получават възможност за социализация другаде освен в градините или поне в някакви центрове по интереси. И ключовия момент според мен е да са сами без опеката на майки и баби.
Вярно е, че детето ти е малко, но не чак толкова. Аз пуснах Вики на градина 4, във втора група. В много държави задължителното обучение т.е. социализация на децата става на 4 или 5 години. Ако бяхте в някоя от тях детето щеше да тръгне на училище на 5 в нов клас с нови деца, но живеете в България. И тук като го пуснеш на 5 или 6 рискуваш детето да влезе в изграден колектив, а за по-срамежливи деца това може да се окаже малък ад. За това и препоръчах градина. А и защото сама спомена, че там където живеете явно нямаш избора, които имат някои, за школи, клубове и т.н.
Не съм ти казала, че задължително трябва да хвърлиш детето на вълците  в градината, препоръчах да намериш къде да общува сам с други деца.
Спирам да пиша, защото явно търсиш одобрение за избора си, а не мнение как детето да се справя по-добре  .

Сори за изместването!

Мое мнение:
Аз не виждам по какъв начин детската градина би помогнала на това плахо и чувствително дете. Напротив, може и да го травмира. Майката вече сподели, че лесно се социализира с по-големи и възрастни. В градината кой би му помогнал да преодолее тази своя черта? А защо да е недостатък? Детето страда ли от това? Добре ли се развива със сегашното си ежедневие?
Друго за което се сещам е игра на ситуации - измисляте си места, случки и след това измисляте и варианти за изходи от тях.

най-странното е ,че май аз ги приемам нещата доста по-сериозно от самия него.той казва,че не иска агресивни и нахални деца и до там.не съм забелязала да страда от това.5 минути селд като го е казал,го забравя,а аз го мисля дни наред.може би двамата всъщност възприемаме нещата по доста различен начин...
а за играта на ситуации си права:понякога дава вълшебни и резултати и по този начин синът ми наистина научи доста неща и натрупа опит как може да се държи и да се чувства добре в непознати ситуации.

Изчетох с голямо внимание цялата тема. Синът ми също е такова дете дори преди половин година бях пускала подобна. Притесненията ти са ми до болка познати.
Сега детето ми ходи на ясла - не коментирам това добре ли е или зле просто при нас това е положението. Говорейки със сестрите ми казват, че рядко се заиграва с децата общо взето гледа да е около тях. Но той, който бягаше от агресията сега ако някой го удари отвръща. С децата в групата си е свикнал и не са му проблем, но с непознати се притеснява и срамува. По шумните и по-агресивните деца продължава да избягва. Предпочита да си играе нещо сам.
Като чета мисля, че начина на Ели е много подходящ за такъв тип деца - събиране с връстници (градина, забавачка, спорт, трупа). Моето дете също е много музикално - постоянно пее със ставането започва и приключва с лягането. Много говори и то доста смислени неща за неговата възраст 2,3 г.
Ще следя темата с интерес.

Детската градина не е решение, защото може да се окаже нож с две остриета - плахото дете да стане още по-плахо сред 30 дивеещи хлапета и изнервени учителки и лелки. На мен вариантът със събирането с познати деца е добър, а ако може да му намери организирано занимание с други деца още по-добре. Така ще се научи да върши нещо смислено без крясъци и бой за някоя играчка.
Замислих се и за това, че много често възрастните гледат на децата като на еднородна маса. Да, ама децата са различни и не е задължително да се харесват едно на друго. Затова може би е добре да се потърси и подходяща компания на детето, например друго дете, което не е много палаво, крещящо или постоянно блъскащо се.

Големият ми син беше такова дете. Плачеше от силен шум, стряскаше се, когато чуеше навън повишаване на тон. Ужасяваше се, когато имаше блъсканици и бутаници сред останалите деца. Записах го на градина, но с по- големи деца. С тях се чувстваше чудесно. Извадихме и късмет с учителките- не е имало никога набито или насинено, одрано хлапе. Имало е пререкания, но и своевременна намеса.
Двете учителки знаеха, че се притеснявам имено за адаптацията му в колектива и когато го вземах от градина след обяд винаги почваха с информация с кого и на какво е играл, а не какво е ял и дали е спал. И до сега синът ми общува основно с по- големи деца, поне 1-2 години по- големи от него. Вече е в ІІІ клас и този проблем направо съм го забравила.

още веднъж,благодаря на всички за мненията.ще се радвам да продължите да ги изказвате,следя с интерес.

   Исках още нещо да добавя. Това, че детето е внимателно, чувствително, спокойно и неагресивно не го приемам като недостатък. Напротив, това зе мен показва спокойна обстановка вкъщи. Не мога да приема, че обратното поведение - на истерични и биещи се деца е по-приемливия и нормален модел. Но аз като майка на спокойно дете се притеснявам за оцеляването му сред такъв колектив.
  Колебаех се да дам един пример, но все пак - майка ми гледаше племенницата ми в Щатите, а след това и дъщеря ми тук за няколко месеца и беше много възмутена от децата по нашите площадки. Казваше, че там не е видяла деца, които да не отстъпват пързалката или играчките на другите деца, нито пък е видяла де се бутат помежду си или каквато и да е агресия. Честно да ви кажа аз дотогава си мислех, че  е нормално децата да са толкова агресивни. Защото само такива срещах.

  И накрая - мисля, че разграничаването на подобен тип деца от общата маса, не ги прави асоциални. Техния темперамент и мироглед ги кара да правят този избор. Усилието на майката да ги внедри в колектив, ги кара да изпадат в противоречие със същността си.  Те могат и трябва сами да си изберат приятел \и\. И тук майката трябва да им предложи някакъв избор все пак. Сред всичките ми приятели с деца, дъщеря ми отся двама, с които й е изключително приятно да се среща и ги обожава. Колкото и да се опитвах сред избраните от нея, не бяха децата с чиито майки си пия кафето всеки ден, но това все пак е мой проблем 

Всичко написано до момента отговаря на описанието и на моя син.
Мислих си тогава ,че това дете няма да се интегрира в обществото.Не играеше с деца по детските площадки, играеше с играчки които не издаваха звуци.Мразеше писъците , крясъците на другите деца и т.н.Даже ако го закачи някоя бабка или лелка на площадката той първо (като куче) показваше зъбите си и после се криеше в мен.
Дадох го на ясла и там започна да се променя.
И сега е много чувствителен, много плах, и притеснителен.Класната му ръководителка, също много му помага ,че е и ревлив.Общува чудесно с децата, но като цяло е много притеснителен.

Мисля, че по това спор изобщо няма. Понятието "недостатък" е само по себе си нещо твърде относително. Едно качество може да е много похвално и полезно за околния свят, но на носителят му да носи повече негативи, което го прави пък "недостатък" за него, самия.
Просто такова дете у нас най- често се чувства некомфортно и следва да му се помогне по някакъв начин да се приспособи към нашата среда. Начинът не е обаче да го учим да се бие и да крещи, когато насреща му има малки /и по- големи/ дивачета и диваци. Имаше наскоро в този подфорум цяла тема по въпроса. Лично аз останах изненадана колко много нашенски майки споделят антисоциалния тип възпитание "Като те ударят- удари и ти!". Едната даже беше описала нещо още по- прекалено "Като те ударят и не ти кажат "Извинявай!" се върни и удари два пъти!"- това съм го запомнила като една от най- нискокачествените нашенски прояви на "възпитание".

Онемях.
Направо ме разби може ли майка така да възпитава?

О, пропуснала си темата изглежда. Е, аз не се разбих, защото съм го чувала с ушите си от позната жена. Просто го приемам като особена проява на липса на възпитание.

Абсолютно !!!
И аз съм на това мнение.Мразя да изразявам мнение , за отглеждане на деца, защото всеки има право сам да решава, но сега ще направя изключение ,и ще кажа ,че така се започва - с два шамара за без Извинявай а ако в играла се сбутат - юмруци ли ще играят?

във връзка с последните мнения, и аз мисля,че безспорно всяко дете има свой темперамент,характер и т.н. но това как взаимодейства с околните е до голяма степен резултат от добро или лошо възпитание и от примера ,който вижда вкъщи.както и от семейната атмосфера,в която расте.
и аз да споделя един пример:адна приятелка на сина ми,едно от малкото деца по-малки от него,с което играеше с удоволствие,изведнъж се промени и стана също много брутална.аз се чудех какво става,докато майката не ми разказа как мъжа й я бил удрял 2-3 пъти (майката),а с детето също се държал гадно,крещял,псувал.даже веднъж малката била счупила без да иска през деня,докато той бил на работа,някаква стъклена фигурка,сувенирче някакво.бащата се прибрал,имал поредния си крив ден и още от вратата,акто видял счупеното нещо,извъртял як шамар на детето,вместо добър ден.
после как няма това дете да стане агресивно и гадно и самото то...

Eli благодаря за опита който си споделила.. на мен ми е особено полезен..

О, да, и мен ме убеждаваха как детето ми ще се "отрака" в детската градина. Тръгна на 2. Адаптира се сравнително лесно. Играе си с децата. Има си даже най-добър приятел там. Навън обаче избягва децата на неговата възраст. В непозната обстановка е предпазлив и му трябва време да се отпусне. Срамежлив е.

Е това не е показател за детската агресия.. познавам деца които са гледани в спокойна и ведра обстановка и пак са лекичко по агресивни и по напористи.. не е хубавода заклеймявате агресвините деца.. истина е че е до темперамент и той не подлежи на промяна само се поддава на насоки и леки корекции съобразно способностите на родителя..

"не е хубавода заклеймявате агресвините деца"- не го правя, поне аз, обсъждах бегло родители, които активно работят в насоката създаване на агресивен индивид.

аз също никого не заклеймявам,дале4 съм много от подобни идеи.
само исках да кажа,че агресията провокира агресия.май-много се бият дацата,които са бити.
а 4е е до храктер и т.н. спор няма.но от родителите зависи много.децата са огледало на начина,по който родителите и близките им хора се държат с тях.особено малките деца,при големите има и много други фактори.
най-малкото можем да помогнем излишната енергия и агресия на децата да се изливат в някакъв спорт,бойно изкуство или нещо подобно.