Много чувствителни,плахи и неагресивни деца

Сякаш Ели описва поведението на моя син,абсолютно идентично.
Решила съм още другият месец да започнем редовно ходене на детска градина.
Ели,моля те да споделиш,как беше в самото начало в детската градина?Как точно действахте първите дни?
Мисля,отначало да ходя с него до обяд,да поиграва с децата,да ги опознае,както и госпожите и после,според зависи от поведението му,да започна да го оставям,но признавам,че направо се страхувам.

Не съм привърженик на детските заведения  и тъй прехвалената социализация. Дете, гледано вкъщи може да се социализира не по-малко зле от другите (и въобще за каква социализация може да се говори преди 3г и половина?). Аз познавам децата си много по-добре от лелки и учителки, вниманието ми е изцяло към тях, не трябва да го делят с n на брой деца.
За моите деца съм категорична, че е много по-добре да са си вкъщи, където живеят и развиват уменията си не по-зле от детските заведения.

моля ви,нека не изместваме първоначалната тема.тук не говорим за или против детските градини,а как да се държим с по-чувствителните деца!
за детските гррадини е една друга много дълга и нееднозначна тема.тук аз исках да ви питам за други неща.

Не искам да натрапвам мнението си на никого  !
Аз имам две деца, коренно различни, на малкия не му се налага да ходи на градина за да общува с деца и по-малки и по-големи и връстници. Справя се чудесно, но има по-голям брат, който без да иска го учи как да общува със себеподобните си. Вярно е, че децата хиляди години са се справяли чудесно и без детски градини, НО са живели в големи семейства с още много братя и сестри и свободно да общували с още повече деца без постоянната опека на загрижени родители. В съвременното общество и в големия град, където в семейството има най-много 2 деца и в повечето случаи тяхната разлика е достатъчно голяма децата не получават възможност за социализация другаде освен в градините или поне в някакви центрове по интереси. И ключовия момент според мен е да са сами без опеката на майки и баби.
Вярно е, че детето ти е малко, но не чак толкова. Аз пуснах Вики на градина 4, във втора група. В много държави задължителното обучение т.е. социализация на децата става на 4 или 5 години. Ако бяхте в някоя от тях детето щеше да тръгне на училище на 5 в нов клас с нови деца, но живеете в България. И тук като го пуснеш на 5 или 6 рискуваш детето да влезе в изграден колектив, а за по-срамежливи деца това може да се окаже малък ад. За това и препоръчах градина. А и защото сама спомена, че там където живеете явно нямаш избора, които имат някои, за школи, клубове и т.н.
Не съм ти казала, че задължително трябва да хвърлиш детето на вълците  в градината, препоръчах да намериш къде да общува сам с други деца.
Спирам да пиша, защото явно търсиш одобрение за избора си, а не мнение как детето да се справя по-добре  .

Сори за изместването!

Мое мнение:
Аз не виждам по какъв начин детската градина би помогнала на това плахо и чувствително дете. Напротив, може и да го травмира. Майката вече сподели, че лесно се социализира с по-големи и възрастни. В градината кой би му помогнал да преодолее тази своя черта? А защо да е недостатък? Детето страда ли от това? Добре ли се развива със сегашното си ежедневие?
Друго за което се сещам е игра на ситуации - измисляте си места, случки и след това измисляте и варианти за изходи от тях.

най-странното е ,че май аз ги приемам нещата доста по-сериозно от самия него.той казва,че не иска агресивни и нахални деца и до там.не съм забелязала да страда от това.5 минути селд като го е казал,го забравя,а аз го мисля дни наред.може би двамата всъщност възприемаме нещата по доста различен начин...
а за играта на ситуации си права:понякога дава вълшебни и резултати и по този начин синът ми наистина научи доста неща и натрупа опит как може да се държи и да се чувства добре в непознати ситуации.

Изчетох с голямо внимание цялата тема. Синът ми също е такова дете дори преди половин година бях пускала подобна. Притесненията ти са ми до болка познати.
Сега детето ми ходи на ясла - не коментирам това добре ли е или зле просто при нас това е положението. Говорейки със сестрите ми казват, че рядко се заиграва с децата общо взето гледа да е около тях. Но той, който бягаше от агресията сега ако някой го удари отвръща. С децата в групата си е свикнал и не са му проблем, но с непознати се притеснява и срамува. По шумните и по-агресивните деца продължава да избягва. Предпочита да си играе нещо сам.
Като чета мисля, че начина на Ели е много подходящ за такъв тип деца - събиране с връстници (градина, забавачка, спорт, трупа). Моето дете също е много музикално - постоянно пее със ставането започва и приключва с лягането. Много говори и то доста смислени неща за неговата възраст 2,3 г.
Ще следя темата с интерес.

Детската градина не е решение, защото може да се окаже нож с две остриета - плахото дете да стане още по-плахо сред 30 дивеещи хлапета и изнервени учителки и лелки. На мен вариантът със събирането с познати деца е добър, а ако може да му намери организирано занимание с други деца още по-добре. Така ще се научи да върши нещо смислено без крясъци и бой за някоя играчка.
Замислих се и за това, че много често възрастните гледат на децата като на еднородна маса. Да, ама децата са различни и не е задължително да се харесват едно на друго. Затова може би е добре да се потърси и подходяща компания на детето, например друго дете, което не е много палаво, крещящо или постоянно блъскащо се.

Големият ми син беше такова дете. Плачеше от силен шум, стряскаше се, когато чуеше навън повишаване на тон. Ужасяваше се, когато имаше блъсканици и бутаници сред останалите деца. Записах го на градина, но с по- големи деца. С тях се чувстваше чудесно. Извадихме и късмет с учителките- не е имало никога набито или насинено, одрано хлапе. Имало е пререкания, но и своевременна намеса.
Двете учителки знаеха, че се притеснявам имено за адаптацията му в колектива и когато го вземах от градина след обяд винаги почваха с информация с кого и на какво е играл, а не какво е ял и дали е спал. И до сега синът ми общува основно с по- големи деца, поне 1-2 години по- големи от него. Вече е в ІІІ клас и този проблем направо съм го забравила.

още веднъж,благодаря на всички за мненията.ще се радвам да продължите да ги изказвате,следя с интерес.

   Исках още нещо да добавя. Това, че детето е внимателно, чувствително, спокойно и неагресивно не го приемам като недостатък. Напротив, това зе мен показва спокойна обстановка вкъщи. Не мога да приема, че обратното поведение - на истерични и биещи се деца е по-приемливия и нормален модел. Но аз като майка на спокойно дете се притеснявам за оцеляването му сред такъв колектив.
  Колебаех се да дам един пример, но все пак - майка ми гледаше племенницата ми в Щатите, а след това и дъщеря ми тук за няколко месеца и беше много възмутена от децата по нашите площадки. Казваше, че там не е видяла деца, които да не отстъпват пързалката или играчките на другите деца, нито пък е видяла де се бутат помежду си или каквато и да е агресия. Честно да ви кажа аз дотогава си мислех, че  е нормално децата да са толкова агресивни. Защото само такива срещах.

  И накрая - мисля, че разграничаването на подобен тип деца от общата маса, не ги прави асоциални. Техния темперамент и мироглед ги кара да правят този избор. Усилието на майката да ги внедри в колектив, ги кара да изпадат в противоречие със същността си.  Те могат и трябва сами да си изберат приятел \и\. И тук майката трябва да им предложи някакъв избор все пак. Сред всичките ми приятели с деца, дъщеря ми отся двама, с които й е изключително приятно да се среща и ги обожава. Колкото и да се опитвах сред избраните от нея, не бяха децата с чиито майки си пия кафето всеки ден, но това все пак е мой проблем 

Всичко написано до момента отговаря на описанието и на моя син.
Мислих си тогава ,че това дете няма да се интегрира в обществото.Не играеше с деца по детските площадки, играеше с играчки които не издаваха звуци.Мразеше писъците , крясъците на другите деца и т.н.Даже ако го закачи някоя бабка или лелка на площадката той първо (като куче) показваше зъбите си и после се криеше в мен.
Дадох го на ясла и там започна да се променя.
И сега е много чувствителен, много плах, и притеснителен.Класната му ръководителка, също много му помага ,че е и ревлив.Общува чудесно с децата, но като цяло е много притеснителен.

Мисля, че по това спор изобщо няма. Понятието "недостатък" е само по себе си нещо твърде относително. Едно качество може да е много похвално и полезно за околния свят, но на носителят му да носи повече негативи, което го прави пък "недостатък" за него, самия.
Просто такова дете у нас най- често се чувства некомфортно и следва да му се помогне по някакъв начин да се приспособи към нашата среда. Начинът не е обаче да го учим да се бие и да крещи, когато насреща му има малки /и по- големи/ дивачета и диваци. Имаше наскоро в този подфорум цяла тема по въпроса. Лично аз останах изненадана колко много нашенски майки споделят антисоциалния тип възпитание "Като те ударят- удари и ти!". Едната даже беше описала нещо още по- прекалено "Като те ударят и не ти кажат "Извинявай!" се върни и удари два пъти!"- това съм го запомнила като една от най- нискокачествените нашенски прояви на "възпитание".

Онемях.
Направо ме разби може ли майка така да възпитава?

О, пропуснала си темата изглежда. Е, аз не се разбих, защото съм го чувала с ушите си от позната жена. Просто го приемам като особена проява на липса на възпитание.