Всичките ми обеци, гривни, гердани +компютрите ми.
- Публикувана: 13 март 2009, 16:08 ч.
- Последно мнение: 27 май 2009, 21:53 ч.
Предметчетата, на които държим
Четейки повечето постинги, осъзнах, че всъщност в моя съм описала материалните неща,
които много харесвам, но за мен са напълно заменими - т.е. случи ли се нещо с тях, със или
без зор правя всичко възможно да си купя нови такива, та даже правя и ъпгрейд, ако може
Добре осъзнавам робското си подчинение в това отношение, може би и затова се опитах поне в заглавието
да омаловажа с умалително значението им. Книгите не - но въпреки всичко, и тях мога да заменя, ако загубя.
Сантименталните ми материални спомени са друга категория...въпреки, че, вярвайте ми, осъзнавам,
че не е нормално и здравословно за мен това, че не мога да изхвърля дори и листче, на което е писал татко.
Защото се хващам като удавник за сламка за нещата, свързани с него, които мога да докосна.
Да, добре би било за мен, материалното да не прониква до толкова в емоционалния ми свят.
Та, тези неща са:
1. Една маймунка, която мъжът ми ми подари преди около 10 години. Още тогава е подозирал каква е истинската ми същност.
2. Едно кожено портмоненце, със закачен талисман сърчице, от татко. Иска ми се като с магическа пръчка да превърна това сърце
в заместител на онова, което го предаде, и ни го отне.
3. Една картичка от мама за мой рожден ден.
4. Иконка от сестра ми, която ми подари, за да ме пази, докато митарствам по света и у нас.
5. Кутийката с малки работи, свързани със сина ни - теста за бременност, двете гривнички от родилия дом, първия портрет, който ми е нарисувал
които много харесвам, но за мен са напълно заменими - т.е. случи ли се нещо с тях, със или
без зор правя всичко възможно да си купя нови такива, та даже правя и ъпгрейд, ако може
Добре осъзнавам робското си подчинение в това отношение, може би и затова се опитах поне в заглавието
да омаловажа с умалително значението им. Книгите не - но въпреки всичко, и тях мога да заменя, ако загубя.
Сантименталните ми материални спомени са друга категория...въпреки, че, вярвайте ми, осъзнавам,
че не е нормално и здравословно за мен това, че не мога да изхвърля дори и листче, на което е писал татко.
Защото се хващам като удавник за сламка за нещата, свързани с него, които мога да докосна.
Да, добре би било за мен, материалното да не прониква до толкова в емоционалния ми свят.
Та, тези неща са:
1. Една маймунка, която мъжът ми ми подари преди около 10 години. Още тогава е подозирал каква е истинската ми същност.
2. Едно кожено портмоненце, със закачен талисман сърчице, от татко. Иска ми се като с магическа пръчка да превърна това сърце
в заместител на онова, което го предаде, и ни го отне.
3. Една картичка от мама за мой рожден ден.
4. Иконка от сестра ми, която ми подари, за да ме пази, докато митарствам по света и у нас.
5. Кутийката с малки работи, свързани със сина ни - теста за бременност, двете гривнички от родилия дом, първия портрет, който ми е нарисувал
Пресях мислено доста джунджурии. Мога и без тях- писма, дрънкулки, снимки. Книгата, която мъкна в чантата, редовно се подменя с друга, така че и това не е. Накрая останаха двата мобилни телефона. А преди само шест години се кълнях, че такова чудо не бих разнасяла. Станала съм възрастен. А да, и няколко рисунки от дъщерите ми, с особена сантиментална стойност. Те са в протмонето и не излизат оттам.
Имам някакви нещица.
Рисунките на тригодишния Ники, кратки бележчици към смешни и остроумни негови въпроси.
Снимки, албуми и дискове, всичките са ми сантиментални, когато изтрих куп цифрови, обърнах компа с хастара на вън и възстанових повечето.
Бележникът със стиховете ми.
Едно вързопче писма.
"Малкият принц" - вече порядъчно поокъсана, "Пътеводителя..." и "Майстора и Маргарита".
Кутийка с по една руса къдрица от момчетата и дреболийките, свързани с появата им на бял свят.
Другите, заобикалящи ме неживи предмети не ме вълнуват дълбоко и няма да ми липсват.
Нямам и дамска чанта
(имам, но не ми е нужна)
Рисунките на тригодишния Ники, кратки бележчици към смешни и остроумни негови въпроси.
Снимки, албуми и дискове, всичките са ми сантиментални, когато изтрих куп цифрови, обърнах компа с хастара на вън и възстанових повечето.
Бележникът със стиховете ми.
Едно вързопче писма.
"Малкият принц" - вече порядъчно поокъсана, "Пътеводителя..." и "Майстора и Маргарита".
Кутийка с по една руса къдрица от момчетата и дреболийките, свързани с появата им на бял свят.
Другите, заобикалящи ме неживи предмети не ме вълнуват дълбоко и няма да ми липсват.
Нямам и дамска чанта
(имам, но не ми е нужна)
1. Една кутия със дребни неща свързана с детето - негови снимки още докато беще в корема ми, къдрица от косата му, гривните ни от болницата, пъпа му ... рисунки и други неща създадени от 3-годишните му ръчички.
2. Два пръстена - единия от баща ми, другия от много специален приятел (останалите ми бижута само си ги обичам, но са ми заменими)
3. Колата ми - старичка е, но пък си е луксозна въпреки това и ми е мила някак
4. Телефоните - без телефон съм като болна.
5. Една палма - вече 10 години все си мисля, че този път направо съм я затрила, а тя все оцелява. Когато най-сетне я уморя от безхаберието си в цветарството, със сигурност ще ми липсва.
... рисунки и други неща създадени от 3-годишните му ръчички.2. Два пръстена - единия от баща ми, другия от много специален приятел (останалите ми бижута само си ги обичам, но са ми заменими)
3. Колата ми - старичка е, но пък си е луксозна въпреки това и ми е мила някак
4. Телефоните - без телефон съм като болна.
5. Една палма - вече 10 години все си мисля, че този път направо съм я затрила, а тя все оцелява. Когато най-сетне я уморя от безхаберието си в цветарството, със сигурност ще ми липсва.
Няма вещ, с която да не мога спокойно да се разделя.
. 
, не са избягали.
Мислила съм и друг път по този въпрос. Да, има вещи, които харесвам повече от други, но нямам такива към които съм искрено привързана. Просто не мога. Не е моето. Привързвам се само към хора. Единствено скъпи на сърцето ми са снимките -мои лични и на детето. В тях са запаметени толкова важни за мен моменти, че няма как да ги заменя за нещо друго. Всичко друго е преходно.
Препоръчани теми