за или против ходенето на детска градина?

Важно е да ходи поне 2 години преди училище, поне за да се научи да изгражда социални контакти и да реагира на конфликти адекватно. Света не е само от неща които ни харесват.

твърдо"ЗА" децата трябва да са сред връсниците си.

Аз също съм "ЗА". Децата се социализират от рано и после нямат проблем в училище. Научават куп неща, стават самостоятелни личности. Аз видях страхотна разлика в децата си след като тръгнаха на ясла и градина. Социалният контакт е много важен.

Твърдо съм "ЗА". Децата трябва да са между връсниците си. И двете ми деца ходят на градина и съм много доволна. На моя позната детето не ходи и е като "бурсу4е", когато се събре с други деца.

Обикновено се изтъкват едни и същи "предимства" на градините и "недостатъци" на неходенето на градина. Децата, неходещи на градина по никакъв начин не са ощетени, дори смея да твърдя, че имат много по-богати възможности за развитие и по-спокойно детство.

1. Социализацията. Градината не е гаранция за успешната социализация на децата както и децата, неходещи на градина не са останали несоциализирани. Децата, които не ходят на градина не са изолирани в една стая без прозорци и под ключ без да се срещат с други деца. Те просто не са длъжни да са от сутрин до вечер с едни и същи деца на едно и също място при един и същ режим.

2. Ред и дисциплина. Децата, ходещи на градина не са кой знае колко по-дисциплинирани от другите. Те просто са принудени в градината да спазват някакви правила. Децата, неходещи на градина не са несамостоятелни, защото също усвояват навици за спазване на лична хигиена, хранене и др. Те просто го научават вкъщи. Как ще се държи едно дете на публично място или вкъщи зависи предимно и основно от родителското възпитание. Много деца вкъщи са ужасни, защото се сдържат цял ден в градината.

3. Училище. Децата, ходещи на градина не са автоматично лесноприспособими към училищния живот. Децата, неходещи на градина се приспособяват към училищния живот по време на предучилищната подготовка, обикновено я карат в подготвителните групи в училищата. Там учебният режим е реално училищен и децата са сред други ученици, знаят как изглежда училищната тоалетна, имат учебни часове със звънец и др. Децата в градината по нищо не разбират що е то училище, докато не пристъпят прага му, защото продължават в градината да живеят по стария режим - закуска, игра или часове, обяд, спане, игри или часове. При работа с децата вкъщи и осигуряване на организирани занимания с други деца в читалищата или детските школи дава на децата най-доброто от двата свята - начинът им на живот е съобразен с техния ритъм, не им се налага да стават рано и да ядат и пикаят по час, избягва се постоянният стрес от шума в градината и отделно имат възможност да общуват с други деца, правейки нещо смислено, а не просто хвърляки пясък едно по друго на двора. Според мен децата, които са отглеждани вкъщи и при съответните занимания от страна на родителите или бавачката са много по-напред откъм "учебен материал", защото с тях се работи индивидуално, съответно се обръща повече внимание.

Напълно наясно съм, че хората, избрали ДГ намират достатъчно много оправдания за избора си. Но това не прави този избор по-добър за децата. ДГ е групово отглеждане на деца на промишления принцип - децата да са в градината, за да може и двамата родители да работят. ДГ не е измислена за доброто на децата, а за удобство на родителите.  Някакъв междинен вариант е ходенето на забавачка за половин ден. Тогава детето е по-свободно и не се изморява като в градината.

Andariel, по т 1. имаш пропуски и залитания.Децата в ДГ не са заключени в стая без прозорци и освен с връстниците от групата се виждат и с други деца от съседни групи, както и след градина с приятели.Не ми казвай, че децата, неходещи на ДГ имат веднъж около 25-30 другарчета и след това още около 10-ина.Моето дете например може да назове над 40 деца с които Може да играе.Тази цифра е огромна, аз като голям човек не мога да се похваля.Друг е въпросът с кой става играта и с кой-не.Тук идваме на т.2.Това е социализацията, а не ред и дисциплината.ДА можеш да отсяваш, да правиш разлика, да можеш да отствъпваш или пък да отстояваш, все едни такива неща, които се учат главно с опит и сблъсък и чак след това с обяснения от родителите кое и как.Инак се получава малко суха теория без практика.Едно е да си се сблъскал с 40 характера, друго е с около 10-ина в местната градинка.Под сблъсък говоря за общо ежедневие, а не да срешнеш в парка дете с майка си и твоето да поиграе половин час с него-никаква представа за детето ...По т.3-яденето под час е здравословно.Т.е. едно е да обядваш в 12, друго е всеки ден да мушваш кога ти дойде.При ядене под час организма ти работи като добре смазана машина.И също не се Пикае под час.Това вече няма как да се контролира, ако дете е тичало и е пило повече вода ще пикае 3 пъти повече и няма сила на света, коятода му забрани.
 
Всички неща като плюсове, които си изброила за подготовка-приемам с уговорка обаче.Аз, въпреки, че ходи детето ми на градина-Също представи си работя с него.Нима искаш да кажеш, че родители с деца в ДГ не работят с децата си?Аз не съм убедена щото, че всички, избрали да останат вкъщо го правят.Имам достатъчно примери около себе си.Прехода пък към училище-не си права.Дете от ДГ има режима-да стане, да си приготви чантата.В ДГ не е само игра-там си има  учебен материал и то не малък.Не говоря за ПГУ.ПГУ е друга бира, преход е.Та-излиза, че моето дете учи колективно в ДГ, след това се занимава и с мен, що да е назад с материала
Факт е, че много родители избират ДГ заради това, че трябва да работят.Но може и да е мит това, като гледам как половината спират с джипове и слизат по анцузи-явно не бързат за работа.

Нямам намерение да споря. Човек не не живее с 40 души около себе си постоянно и да се съобразява с тях. Човек има нормални, близки отношения с максимум 10 души, включително семейството си, и няколко близки приятели. И ти, и аз познаваме поповече от 40 души, но какво от това? Дори възрастните едва издържат в един офис по цял ден с още 5-6 човека, да не говорим какво причинява това на децата. А децата в градинате винаги спорят за играчки, винаги се делят, винаги има проблеми кой на кого е приятел, кой да се хареса на учителката. Не мисля, че децата на 3-4 години са толкова зрели психически, че да вземат най-доброто от сблъсъка с още 30 характера. Да, предпочитам детето ми да играе всеки ден или през няколко дни с няколко деца за половин час, отколкото да са заедно цял ден. Ще направя едно сравнение . Все едно да се научиш да караш кола направо на най-натоварените кръстовища и улици, вместо първо да минеш по по-спокойните пътища и полигона. Не виждам никакъв смисъл в един голям челен сблъсък още преди да е натрупан опит.

Децата, неходещи на градина не са оставени на производа на съдбата и да нямат никакъв режим. Да, те имат режим, но той се определя от техните нужди, а не от една система. Детето ще спи до осем и нещо и ще закусва в девет и ще обядва в един, а не да става по тъмни зори. Ранното ставане е много неприятно и стресира децата. Не виждах никакъв смисъл да го причинявам на моите, а после да се изнервят, защото не са си доспали. Има време да се настрои за деня, да се обсъди с него как може да се организира времето, може да си поиграе спокойно вкъщи, да се излезе на разходка или да се учи, когато на детето му е приятно, а не когато учителката е решила.

За социализацията се изразих ясно - децата, неходещи на градина не са дивачета в гората. Те живеят в социума и при един нормален живот и развитие имат достатъчно богата среда, включително приятели. На всяко място, където ходят те имат по една среда - в танцовата, в залата, на езиковия курс и т.н.

За моите деца съм избрала един начин. И резултатите са фантастични. Имам едни спокойни деца със самочувствие, добро възпитание и навици. Да, децата са си умни, но и средата има значение. Много съм доволна, че не ги пуснах в мелачката на ДГ, а им дадох възможност да укрепнат физически и психически и да си изградят една добра самооценка. Моите деца не бяха обекти на въздействие, а субекти в живота си. Образно казано, научиха се да карат първо в малките улички, по малките кръстовища, а после ги пуснах по натоварените улици и трафик.

3 години са били по полигоните.... и при все , че групите са им е по 30-деца, те си отсяват и избират 2-3 за приятелчета, най-добри....
ти си доволна, че не си ги пуснала, аз съм доволна , че го пуснах, от тогава много се промени детето и то само за хубаво.....
Нищо не им е в ущърб на децата в градините....може би  ти си търсиш 1000 оправдания за избора си да задържиш детето си в къщи.....аз от такива, че съм го пуснала на детска нямам нужда....детето ми е доволно...всеки ден като не е пита защо не е и кога ще ходи...това ми е пре достатъчно, да знам, че не съм сгрешила с избора си

Охоо, моите отдавна са ученици! 

Да, това го схванах, но всъщност няма много значение.....

Не знам как може да се спори добре ли или не в ДГ за децата по принцип, при положение, че те са различни и ако за едно е добре, за друго е мъчение. Какво означава "трябва да са сред връстници" - изобщо не трябва, както каза Angel_Dust, те и без това си намират 2-3 приятелчета, с които си дружат в градината, не играят с всичките 30. После в училище - пак е така - има си групички по интереси.

   Спори се, защото в България дете да не ходи на градина означава, че му правиш нещо лошо . Това май е била и причината на авторката да пусне темата.

И кое е адекватното реагиране на конфликти в ДГ? От това, което съм виждала и чувала реакцията не е много в стил добър тон.
От ДГ децата научават всикчи възможни глупости и псувни, защото винаги има поне едно-две деца, които ги пускат в оборот, а другите подражават. Същото е и за боя и дърпането за играчки.