за или против ходенето на детска градина?

.. пък моето играе с повече от 1-2-3 деца. И ежедневието му е да се сработи с повече от 30 деца не за половин час, а за цял ден.Да-това изначава, че контактува Постоянно с повече от 30 деца.А преди да се сблъска с тях, е боли и по градинките за половин час някое непознато.Аз само не разбрах, за стоящите у дома не съм изказала мнение, че не са такива и онакива, просто фактите,които се изтъкват за ходещите не са нито точни нито общовалидни.

Всъщност темата беше провокирана от моята намеса в друга тема на авторката, доколкото помня.
И пак доколкото помня не ставаше въпрос задължително за общинска градина, даже не и за целодневна и не задължително в България. А за градината изобщо като място където децата общуват самостоятелно без родителите си. Аз поне така разбрах темата от самото начало.

Иначе аз съм съгласна частично с мнението на Andariel.
Разбира се, че в къщи децата могат да се научат на навици, самостоятелност и куп други полезни неща, даже по-добре отколкото в градината, стига да има кой да ги учи .
Не могат да се научат да общуват свободно с други деца. Но ако водиш детето си на полудневна забавачка или на някакви школи и т.н. ще се научат там. Обаче такива разнообразни възможности за съжаление има само в големите градове, да не кажа само в София, Варна и Пловдив. В по-малките насилени места, често градината е единствения шанс детето да общува без опеката на родителите си.

Така е, много зависи къде живее детето. И от това дали има баби на разположение наоколо. Много родители просто са принудени от обстоятелствата да пратят децата си на градина. Не съм против детските заведения, защото има нужда и от тях. По-добре детето да ходи на градина, отколкото да го гледа някоя изветряла бабичка или семейството да закъса финансово, защото майката не може да работи. Това, което ме дразни е приемането, че ДГ е една ли не задължителна и жизненоважна за развитието на едно дете и ако то не ходи на градина, значи ще бъде като Маугли. 

.. и от това какви са бабите също.Едно е бабата да седи пред блока нон-стоп да клюкари и детето-на самотек, па отгоре на всичко и сред бабички по цял ден, друго е бабата да се занимава, да четат, да рисуват и т.н.Има и от двата варианта в изобилие. А никой не е казал тук, че градината е основно стъпало в развитието на Всеки.

Съгласна съм и с трите точки, но никъде не се отчита усещането на детето.
Аз като дете мразех градината и бях навита да си я гледам до предучилищна, но тя искаше да ходи. Така се чувства голяма може би, не мога да го обясня точно, но детските клубове и огромната тумба деца пред блока не я удовлетворяваха вече.

Та това ми е мисълта - децата имитират. Искат както другите, които отиват на работа, училище и т.н. и те да са на градина.   

Ходила съм на детска градина само два дни и имам кошмарни спомени. Баба ни гледаше със сестра ми, водеше ни на разходка, събираше ни с други деца. Много преди да навършим шест години знаехме азбуката и можехме да четем и смятаме, пеехме песнички, рецитирахме стихове. Събирахме гъби, учеше ни да садим цветя, да се грижим за тях.
В първи клас ни беше леко скучно, ходехме на училище само, за да си играем.
И аз смятам, че детската градина не е задължителна, но за мен няма алтернатива. Бабите са млади, работят. Не мога да си остана повече от три години и половина вкъщи. На детегледачка никога не бих се доверила, предпочитам педагози.

Според мен детето само си показва.

Аз например бях твърдо "за" да пусна дъщеря си на ясла когато стане на годинка. Опитах се през септември, когато беше на година и 2-3 месеца. Дотогава никога не беше боледувала, а само в рамките на септември се разболя три пъти. Последният път не можа да се оправи повече от десет дни, отслабна и се промени драстично. Започна само да се гушка в мен и да лежи по дивана, а това по принцип е едно много бясно дете, което не се спира на едно място. Това беше начинът й да ми покаже, че не иска да ходи на ясла на този етап и реших да я послушам.

Сега си има детегледачка, с която извадихме невероятен късмет. Спокойна е и въпреки че сутрин хленчи докато тръгвам за работа, като цяло е щастлива и оттогава пак не е боледувала нито веднъж, въпреки че всеки ден се разхождат минимум по час и половина, откакто се стопли времето - и повече. Най-вероятно ще изчакам още поне година и тогава ще я пусна на градина. Вярвам, че и нейната нагласа ще се промени дотогава и тя сама ще почувства нужда да общува повече с други деца. Слава Богу, имах избор и намерих добър за нас двете вариант. Ако нямах този избор обаче (ако нямах възможност за детегледачка) не съм сигурна как бих постъпила.

За моите деца мога да кажа, че се оказаха доста приспособими. Нямаше драми с тръгването на градина, харесваше им. Единствено в началото малкият ревеше за сестра си и прекарваше част от времето в нейната група, а тя в неговата. Но в един момент видях, че те си стоят на сравнително едно и също ниво, защото ги изпратих научени изцяло да се самообслужват, да се хранят с вилица, говореха доста добре за възрастта си, с фината моторика бяха доста добре (съдейки по рисуването, апликирането и работата с пластилин), изобщо, бяха доста напред с материала. И това, че другите деца са "бебета" и не могат сами да си обуят обувките или че не могат да говорят добре започна да ги дразни. Беше им трудно ставането сутрин, вечно бяха гладни (а зная, че добре ги хранеха в градината) и като ги вземех бяха доста изморени от това, че техният вътрешен биоритъм се различаваше от този в градината. И като за капак боледуванията.

Всички тези ефекти накуп наклониха везните към това да ги отпишем от градината и да продължа да ги гледам вкъщи. Решихме, че не си заслужава да подлагаме децата на това само, защото е прието децата да ходят на градина. Веднъж взели това решение започнах да си структурирам деня така, че да взема положителните страни на градината - учебния процес и общуването с други деца. Вярно, че моите до известна степен си бяха достатъчни партньори в игрите, но с удоволствие играеха и с други деца. Още повече, че те не бяха единствените, които не ходят на градина и имаха постоянни приятелчета в близката градинка. Едно по едно започнаха да изскачат и допълнителните занимания, където успяха да си намерят добра среда (грубо казано по интерес, отколкото административно).

Аз пък, никога не съм пускала децата на градина с идеята, че "така е прието"Защото не е прието така.Прието е да си в мачйинство минимум 2, желателно 3 години.От всякъде това чувах/ам.Та за мен "прието" е детето да е на отглеждане домашно поне до 3 години и когато пуснах голямата още навремето на ясла бях доста оплювана как съм посмяла, как ги тормозели и биели децата в градините и т.н. легенди.Пуснах бебе.Наистина бебе.От яслата излезна госпожица.Сега, ясно е, че аз самата също си гледам детето/вече децата/ и се старая да работя с тях отделно.Но например с голямата е излишно в много случаи, чак се дразни, че и обяснявам нещо, което знае, че я карам да повтаря неща, които знае.С нея сме минали вече на фаза-поставям задача-след нейното изпълнение коментираме как се е справила сама.Нормално е, при положение, че се приема на набори, когато детето е съвсем малко да има разминавания също така-едно ясленче едва да е проходило, друго , което е 10-11 месеца по-голямо и е в същата група е на светлинни години.Това се наблюдава и в градината 1 група.Но за моите децата градината е дърпаща напред, даваща ми възможността да работя и спокойствието, че децата ми са на добро за тях място.За адаптация с голямата-не е имало и нужда-от ден 1 тръгна  без проблем, при все, че не се бе делила от мен и за минутка.С малката имахме адаптивен период и то главно плачеше за сестра си, не за мен.Сега играят заедно на двора и си махат за здрасти.Сутрешното ставане не им е никакъв проблем, будят се като часовничета самички, рядко да трябва моя намеса.И за капак-боледувания-няма.Голямата няма ни едно, а е на финалната права на градината, малката-с едно от как е тръгнала, което е извън рамките на всеобщото масово боледуване.
И за да видиш и другата страна на монетата, ще ти кажа нещо.Ти си майка, която е поела ангажимента да работи с децата си, далеч не всички са такива.Та ти от твоята камбанария мислиш май, че всички останали вкъщи са като теб, еми, за съжаление не е така.Аз лично имам достатъчно наблюдения върху неработещи майки с деца вкъщи под предлог, че и е жал да ги буди сутрин , честно казано, гледката е плачевна, вярно-цял ден са в градинката пред блока-но изключително на самотек...

Написах го за "така е прието", защото през годините отнесох сума критики, изненадани погледи и убеждаване как всички деца трябва да ходят на градина и ако не ходят са едва ли не осакатени психически и обучително. А и колко хора реално и задълбочено се замислят за ползите и негативите от ДГ? Ние решихме да опитаме тази възможност и да видим как ще се отрази на децата. Аз така или иначе не бях започнала, нито имах намерение скоро да започвам работа, така че бяхме готови да реагираме според резултатите.

Според мен си е до дете, както са писали и много майки преди това. Някои са готови да тръгнат по-рано други не. Аз мисля. че правилното е да се съобразим с потребносите на децата. Иначе аз съм За детска градина след навършване поне на 2 год. и половина на детето, но съм против яслите. Поне колкото познати имам, които работят в ясла, е не ми допада метода там на гледане на децата.

Ами ето ти, че за едни едно е "прието" за други-друго-аз съм написала , но ще повторя-ако на теб тогава е натяквано, че така е прието, на други пък е натяквано обратното за прието.И повярвай-много хора се замислят за ползи и вреди и мерят на кантара.Не мери онзи типаж, който съм ти описала в предния ми пост-оставящи децата на самотек-те със или без градина-така полагат грижи, толкова могат.И всъщност моите наблюдения са, че хората, правят-струват-имат варианти, ако не потръгне с градината.Така че подобно абсолютизиране-драма-как детето страда, а майка му жестоката не го спира-е излишно.Ако майка остави детето си да страда, тя ще го оставя независимо от това ходи ли на работа или е на близкото кафене.

И аз съм на това мнение.....

Oпределено съм за

определено ЗА .аз нямах избор и в момента също нямам - ще тръгваме от юни (малко ни е рани4ко но .. по сте4ение на обстоятелствата). въпреки това си мисля 4е за децата е добре да не са плътно до мама до 6год.