Дисциплина налагам с последователност и изпълнение на обещанията/положителни или отрицателани/В къщи с рев и тръшкане нищо не се постига.
- Публикувана: 14 март 2009, 09:18 ч.
- Последно мнение: 21 март 2009, 19:45 ч.
как налагате дисциплина?
Възпитавам с много търпение. Преди, като беше по-малък, съм си позволявала да го шляпна, но сега не смятам, че съм била права. Уча се с годините.
Ако трябва да бъда честна, не му налагам дисциплина, а самата аз му давам пример с дисциплинираността си и той го приема и е дисциплиниран. Е, зависи кой какво разбира под "дисциплина".Вместо наказания предлагам алтернативи. Засега се разбираме чудесно.
Ако трябва да бъда честна, не му налагам дисциплина, а самата аз му давам пример с дисциплинираността си и той го приема и е дисциплиниран. Е, зависи кой какво разбира под "дисциплина".Вместо наказания предлагам алтернативи. Засега се разбираме чудесно.
За да има баланс трябва да има и поощрения и наказания. Според мен така се постига дисциплина. Когато направи нещо добро го поощрявате или ако си признае лъжа, когато направи нещо лошо го лишавате от нещо, което обича
Забравяш, че всичко зависи от темперамента на детето. Шаблони за поведение няма.
Забравяш, че всичко зависи от темперамента на детето. Шаблони за поведение няма.
разбира се,не ме разбирайте така буквално.
то дори и при близнаци едно и също нещо дава различен резултат.
моята мисъл е идеи в най-общ план.после всеки го пречупва спрямо своето дете и съответната ситуация.
едва ли ще отречете обаче,че злото провокира зло,както и че доброто предизвиква добро...само това май е общовалидно.(изключвам случаите, в които децата слушат след бой или скандал и наказания само от страх).
аз искам детето ми да ме слуша,защото знае,че това е правилно,че е за негово добро,че е за доброто на хората около него,а не от страх .в такъв смисъл ми е темата.
За да има баланс трябва да има и поощрения и наказания. Според мен така се постига дисциплина. Когато направи нещо добро го поощрявате или ако си признае лъжа, когато направи нещо лошо го лишавате от нещо, което обича
Като цяло и аз се движа по този пример.Случвало се е да повиша тон или да накажа с "отивай в ъгъла",но ефекта не е така добър,както лишаването от нещо .
Искам да споделя нещо, което ме тревожи. Синът ми е на 5-години и като всяко дете е непослушен на моменти. Аз го разбирам, защото се интересувам непрекъснато от развитието на неговите връстници.Сред тях има дори по-буйни , но незнам дали ги наказват родителите им така както нас с баща му. Аз рядко прибягвам до шамари. Винаги се опитвам да разговарям с детето си и когато сме само двамата с него, това има ефект. Той ме слуша. Но когато сме с баби, дядовци и баща му, той пощурява. Глези се. За това му поведение близките обвиняват мен:глезила съм го прекалено, позволявала съм му много нещаи т.н. А мъжът ми, който е много строг не го изслушва, а направо "налага дисциплина" с някой друг шамар. В резултат сина ни не само, че не слуша, но просто става неконтролируем. Налага се аз да се намесвам и да ги успокоявам и двамата. Искам да ми каже някой от вас, родители, права ли съм да се намесвам в такива моменти да искам по-либерално отношение отстрана на мъжа ми?
А мъжът ми, който е много строг не го изслушва, а направо "налага дисциплина" с някой друг шамар. В резултат сина ни не само, че не слуша, но просто става неконтролируем.
А мъжът ми, който е много строг не го изслушва, а направо "налага дисциплина" с някой друг шамар. В резултат сина ни не само, че не слуша, но просто става неконтролируем.
Говорили сме много пъти на тази тема. Според него детето не можело да прави каквото си поиска. Да, съгласна съм. Но приеми, че дете трудно се гледа, когато има намеса на други хора. В случая става дума за майка му и баща му. Изнервен е от съвместното съжителство с тях, но не го оправдавам. Вярвам в сина ни, защото той е много будно дете и когато си говорим ми казва такива умни приказки. Паметлив е, познава почти всички букви от азбуката. Някои криво-ляво ги пише. Просто има страхотна енергия,която се отприщва на моменти, но в никакъв случай не бих казала, че е лош. Просто е много палав! Това може да се прости на едно дете!
magi33,съпругът ти прави голяма грешка според мен.има книги за отглеждане и възпитание на децата,ако не вярва на теб,купи и му дай да види какво пишат световните светила в тази област...
много гадно и мъчно ми става като чета,че още има такива родители...така не помагат на децата си,напротив,по-лошо става за всички...
аз на моя мъж съм му казала,че не разрешавам детето ми да бъде бито.той ми обеща и въпреки че и нашият син понякога е труден за издържане,бой у нас няма и това дава прекрасни резултати.
бори се за правилно възпитание-с любов и добро!!!
стискам ти палци!!!
много гадно и мъчно ми става като чета,че още има такива родители...така не помагат на децата си,напротив,по-лошо става за всички...
аз на моя мъж съм му казала,че не разрешавам детето ми да бъде бито.той ми обеща и въпреки че и нашият син понякога е труден за издържане,бой у нас няма и това дава прекрасни резултати.
бори се за правилно възпитание-с любов и добро!!!
стискам ти палци!!!
Не виждам нищо лошо в израза "налагам дисциплина", нито пък смятам, че изразът "Аз не налагам дисциплина, аз възпитавам" казва нещо. Във възпитанието се включва и научаването на дисциплина, което се случва чрез "налагане, определяне, спускане" на въпросната от родителя, доколкото дисциплината не е нещо, което детето е способно да инициира само. Мисля, че страхът да "наложиш" нещо на детето си е потенциално не по-малко опасен от авторитарния подход.