Кога за последно подадохте ръка.....

  • 3 044
  • 75
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15 619
Кога за последно подадохте ръка на някого, ей така неочаквано и за вас самите, импулсивно, за да помогнете?
Не питам за крупни суми, дарения и велики дела.
А за малките жестове към познати и непознати, които вливат живителни сили и у даващия, и у вземащия.
Или сте били свидетел на такава случка...
 

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 11:22 от luna

# 1
  • Мнения: 3 634
Позволих на майка с дете да ме предреди на опашката при лекаря. Като си направя сметката, че мен са ме пуснали само веднъж за 2 години майчинство... явно съм извършила велико дело за сегашните времена. Някога го правехме без дори да се замислим...

# 2
  • Мнения: 2 448
Викала съм на непознат човек такси от мобилния си.
Иначе за приятели и близки е съвсем различно това,което правя.

# 3
  • Мнения: 15 619
Имам предвид да дадете, без да са ви поискали.....въпреки, че и другото се брои....

# 4
  • Мнения: 2 448
Това е без да ми го поискат, жената ме спря и попита за един адрес да я упътя и понеже беше далеч и направо и викнах таксито.   Simple Smile

# 5
  • Мнения: 2 196
Преди малко. Върнах на един човек портмонето и ключовете, което си забрави на касата в общината.

# 6
  • Мнения: 1 470
Онзи ден преведох една баба през оживено кръстовище,на пешеходна пътека...То си беше цяло геройство Winkмежду огромните джипове,и техните мощни клаксони...

Но и на мен ми помогна една съседка тези дни,за което съм и много благодарна!!!  bouquet

# 7
  • София
  • Мнения: 395
Имам един стар навик.Всеки ден да давам пари по един път т.е. на просяк, уличен музикант , или някой в нужда (по рядко,че вече не им вярвам).
Подавам ръка всеки път щем видя,че някой има нужда от нея.
Ежедневно пазарувам на моята комшийка която е възрастна жена, трудно подвижна и сама и се моля,когато аз стана на нейните години  някой да може да ми поддаде ръка.

# 8
  • Мнения: 4 195
Преди малко. Върнах на един човек портмонето и ключовете, което си забрави на касата в общината.
Ти тези дни заслужаваш медал, предвид една друга тема, пусната от теб.

# 9
  • Мнения: 2 196
Ти тези дни заслужаваш медал, предвид една друга тема, пусната от теб.

Медалът е за друго момиче, със същият ник. Wink

# 10
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Вчера сутринта, в автобуса, вдигнах права една лелка с настояването да отстъпи място на бременна жена с малко дете.
Нищо и никакъв жест е, но побеснявам като гледам как всички извръщат глава и се правят на невиждащи. Оскотяхме и ослепяхме. Що за хора сме, се питам напоследък!?!?

# 11
  • Мнения: 35 964
днес последно, но предпочитам да запазя за себе си какво съм направила - част от красотата на тези жестове е в това да не се биеш в гърдите какво си напаравил Simple Smile

# 12
  • София
  • Мнения: 395
днес последно, но предпочитам да запазя за себе си какво съм направила - част от красотата на тези жестове е в това да не се биеш в гърдите какво си напаравил Simple Smile

  bouquet

# 13
  • Мнения: 3 634
днес последно, но предпочитам да запазя за себе си какво съм направила - част от красотата на тези жестове е в това да не се биеш в гърдите какво си напаравил Simple Smile

Принципно да, но в случая приемам темата като справка в кои отношения е оскотял народа.

# 14
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668
Онзи ден, като взимах детето от детска, на излизане пред портата, видях една жена, която гледаше много тъжно.
Оказа се, че търси старчески дом, до който е ходила, ама абсолютно не знае как да се ориентира, за да го намери.
Понеже и аз не го знам, след като я натоварих без замисляне на колата, се повъртяхме доста из Драгалевци, докато разберем къде е.
Казах и, че не трябва да плаче за такива работи, защото вярвам, че дори да не бях аз, някой ще й подаде ръка.

Пак ли почнахте с това биене в гърдите?
Темата не е затова!
И да, ще се бия в гърдите, щом за някои на това прилича, пък а дано на някой, който не му е присъщо това, което аз правя, го направи от желание и той да има за какво да се бие в гърдите!

И тези жестове нямат нищо обща с красотата, а с добротата,
и ако някой може да се научи на нея, не е зле да попрочете, какво може да свърши, щом не му идва отвътре.

# 15
  • Мнения: 2 401
Знам ли.  Бързо ги забравям тия моменти. Но гледам да го практикувам, терапевтично, много добре ми действа.  

# 16
  • Мнения: 15 619
днес последно, но предпочитам да запазя за себе си какво съм направила - част от красотата на тези жестове е в това да не се биеш в гърдите какво си напаравил Simple Smile

Принципно да, но в случая приемам темата като справка в кои отношения е оскотял народа.
Аз не поглеждам от тая страна. Искам да се види, че тези дребни на пръв поглед жестове са важни, значими за някого и  го увличат да продължава, да добротвори за другите....

# 17
  • Мнения: 12 664
Не е точно по темата, но искам да похваля служителките в пощата и ...Български пощи. Много съм доволна. Като се замисля, това не трябва да ми прави впечатление, но...За разлика от Спийди, които взимат доста повече пари, но това е друта тема.

# 18
  • Мнения: 1 817
Съвсем скоро занесох покупките на една бабичка до дома и. Както си бях натоварена и аз с покупки, количка, деца. Почувствах се много добре.  

Вчера купих на един самотник от входа ни продукти от магазина. Не му взех парички.

# 19
  • Мнения: 71
На първи март с дъщеричката подарихме мартеница на една много възрастна жена в парка. Седеше сама, по нея нямаше мартенички. Видях как гледа детето, сякаш виждаше някое нейно внуче. Не знам има ли, няма ли..., но ми домиля. Помолих малката да отиде да й подари мартеничка и да й честити Баба Марта. Жената се просълзи и й благодари.

# 20
  • Мнения: 57
Както човек неволно може да нарани някого или да го обиди, така и неволно помага. За мен тези жестове са неосъзнати и не  ги помня, защото не ги товаря с някаква мисъл.

Точно сега искам да помогна на едно детенце,много искам, но не мога. Освен да се моля за него, колкото и наивно и глупаво да ви се струва.

И все пак, за протокола- до нас има инфаркно кръстовище, изключително натоварено от непрекъснат поток коли.Там можеш да пресечеш само бегом, защото секундите, предвидени за зеленото човече са малко дори и за мен- здрава, права жена. Наблизо има пазар, училище и затова кръстовището е натоварено доста откъм човешки поток. Често ми се случва да забавях ход с някоя баба или дядо, защото те физически не са в състояние да пресекат. Вдигала съм и ръка на забързани шофьори да се спрат.

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 13:09 от ЛъЧиста

# 21
  • Мнения: X
Не си водя записки, нали обикновено лявата не знае какво дава дясната? Или нещо се лъжа...

# 22
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668
Ами аз все още нямам нужда да си водя записки, помня дотолкова.
Толкова ли не се разбира каква е идеята на темата?
Не сте ли гледали "Предай натаък"? И на този филм ли целта е да се бие някой в гърдите? И "Седем души" е подобен.
Отделно, смятам, че човек, който дотолкова не иска да изтъква благородството си, просто ще подмине темата, а няма да пише в нея, колко всъщност е благороден, защото добродетелства без да се изтъква.

# 23
  • Мнения: 2 448
Отделно, смятам, че човек, който дотолкова не иска да изтъква благородството си, просто ще подмине темата, а няма да пише в нея, колко всъщност е благороден, защото добродетелства без да се изтъква.

Точно.  Wink

# 24
  • Мнения: 15 619
Отбивате по странични пътеки.
И не намесвайте благородството, човещинка малко трябва само.
....

# 25
  • Мнения: X
Аз нямам за цел да се изтъквам, пък и как ли бих могла на фона на толкова добри самаряни и филмови герои. Приятен ви отчет  Wink

# 26
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668
ОК, приеми, че за мен са синоними.
И какви са страничните пътеки, по които се отбивам?

# 27
  • Мнения: 984
На мен ми помогнаха вчера напълно непознати.
Аз пък, следобеда видях как от джобчето на едно дете падат два лева и натоварена със работна чанта и две торби пазарлък успях да го догоня и да му викна, че си е загубило парите.

Бях пуснала подобна тема, обаче там се оказа, че непоисканото добро може би е унижение за този, към когото е насочено. Оттогава не действам първосигнално, а си задавам два въпроса - дали няма да унижа човека и дали наистина има нужда от помощта ми. Звучи гадно но си го признава. Взех си поука. /на някои това ще им се стори странно, но на - случи се Mr. Green/

# 28
  • Мнения: 71
За мен не е въпрос на изтъкване, самоизтъкване или самохвалство. Защо да не кажем? Защо някой прочел темата да не се замисли утре, докато пресича, че в същото време може да хване възрастната жена до него? Не казвам, че не би го направил по-принцип, а че ще се сети. Защото в "това забързано ежедневие", много често забравяме някои малки жестове и действия, които рядко носят облаги, но пък ти стоплят душата.
  bouquet

# 29
  • Мнения: 57
Най-голямото удоволствие, което познавам, е да извърша тайно нещо добро, както и да открия, че без да очаквам са ми сторили добрина.
                                                                                                                                                                                                                           Чарлз Лам

# 30
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668
Чудесно, и тая тема стана мерене на пишки според някои.

buttinsky, радвам се, че така добре прозря плоскостта и самолюбието ми.
Тъжно би било, ако героите са само филмови.

# 31
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Ако тази тема, накара поне няколко човека да се замислят, дали подават ръка, дори и за неглед простички проблеми и нужди, ако ги накара да направят някаква преоценка на поведението си и продължат за в бъдеще по "по- добрата" пътека, то си струва да се изтърпят няколко "удара в гърдите" на самозваните самаряни. Не мислите ли?

Ред.: И нали не си представяте, че разказаните случки са се случили единствено и само, защото отваряйки днес форума сме се надявали да има пусната точно такава тема, за да се похвалим? Mr. Green

# 32
  • София
  • Мнения: 932
днес последно, но предпочитам да запазя за себе си какво съм направила - част от красотата на тези жестове е в това да не се биеш в гърдите какво си напаравил Simple Smile
Peace
 Вчера. Тъкмо се чудех дали да разкажа случката или не.

П.П.
Чудех се дали да споделя , защото това за мен е нещо естествено.
 Не мисля ,че споделилите до тук и тези, които ще споделят са самохвалци. Напротив радвам се че има все още нормални хора, който не са овълчени срещу целия свят непрекъснато.
 За мен самата , смятам такива дребни неща от ежедневието ни - като задържане, отваряне на врата, подаване на ръка, връщане на нещо, ако видиш как човека го губи, и т.н. -  за нещо напълно нормално и човешко. В момента , в който помогна по този начин на някой , дори не се замислям , просто помагайки се чувствам пълноценна, като човек Simple Smile. И се радвам , когато и на мен ми направи някой, такъв малък жест.

П.П. buttinsky , виждам от последния ти пост , че вижаднията ни, за това как възприемаме подобни неща ,  съвпадат   bouquet

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 14:08 от nellyani

# 33
  • Мнения: X
Щом вярвате, че чрез тази тема ще направите света по-добър, ваше право си е да си пишете. За мен човещината е нещо нормално, а не извънредно. Това да помогнеш на човек на улицата е най-нормалното нещо, ако тръгна да го декларирам с часове и дати и да го пиша за назидание на другите, в един момент онези други може да сметнат, че добрината се измерва не с това, което си направил, а с това което си написал. Важното според мен е, че това, което сте направили в даден момент е стоплило някого, стоплило е и вас и според мен няма нужда от допълнително притопляне на случките, те вече са изиграли своята роля.

# 34
  • Мнения: 7 111
Не помня, не се и опитвам.
Помня обаче всеки направен ми жест. В неделя един доктор, днес на пазаря една от продавачките там. Нещата са несъизмерими, но и двамата вложиха сърце. 

# 35
  • Мнения: 2 401
Що пък да не споделят хората кого и как са зарадвали? Нищо грозно не виждам в това, напротив споделяйки ще стоплим и собствените си души и тези на четящите темата.  Изобщо не го възприемам като биене в гърдите, тоя спорт го упражняват  в други теми.

# 36
  • Мнения: 4 195
Щом вярвате, че чрез тази тема ще направите света по-добър, ваше право си е да си пишете. За мен човещината е нещо нормално, а не извънредно.
проблема е, че вече не е така - човещината Е вече изключително извънредно нещо Tired

# 37
  • Мнения: 1 470
Как не им омръзна на някои в този форум,да опорочават всяка тема не знам?!

Вярвам че повечето истински хора,имат много повече случки с които да се бият в гърдите,от едно поредно отстъпване на място в транспорта на нуждаещ се,или нещо от сорта...Тази тема на мен ми харесваше точно защото е за простичките неща от живота,които обаче го правят смислен...За това да си напомним сами на себе си колко се нуждаем от подобни малки жестове,самите ние...Но явно грандоманията отново взима превес... Crazy

# 38
  • Мнения: 15 619
ОК, приеми, че за мен са синоними.
И какви са страничните пътеки, по които се отбивам?
Прекъснаха ме и не можах да си довърша постинга.
 Съжалявам, че съм ви  въвела в заблуда.
Точно ти схвана същината. Благодаря!   bouquet
Отивам да чета....

# 39
  • Мнения: 2 759
Имам предвид да дадете, без да са ви поискали.....въпреки, че и другото се брои...
                       Правя такива неща най-често когато не са ми поискали. Ако ми поискат по-често отказвам  Naughty. Последно вчера, и вчера на мен ми подадоха  Blush. Различни хора.

# 40
  • Мнения: 1 817
Хубава е темата. Стопля ме като я чета.  Wink

На черногледите всичко и всички са им криви.

# 41
  • Мнения: X
А гузните негонени бягат. Аз споделям как стоят нещата според мен. Нямаше нужда да се засягате. Обещавам тържествено повече да не влизам да опорочавам подобни теми.

# 42
  • Мнения: 4 555
Важното според мен е, че това, което сте направили в даден момент е стоплило някого, стоплило е и вас и според мен няма нужда от допълнително притопляне на случките, те вече са изиграли своята роля.

На мен ми е приятно да чета такива случки. Приеми, че с това, че са се случили, не са си изиграли всички възможни роли, защото разказвайки ги във форума, случките могат да зарадват още някой такъв като мен. Щом теб не те радват, чувствай се свободна да не четеш темата.

# 43
  • Мнения: 1 849
.... винаги когато е необходимо.

Аз обаче ще напиша какво са направили хора за мен.
Аз по принцип много "псувам" тираджиите когато карам. Миналата зима все още ходех често до Родопите. Един след обяд се прибирам към София и както е пекнало едно слънце и едно лятно, така за минути заваля сняг, виелица ужасна, трупа и над Кърджали един огромен баир. Спирам отстрани да си слагам веригите, но не успявам. Един тир е спрял по-надоло, моля момчетата да ми помогнат, те въпреки, че закъсняваха дойдоха, не успяха да се справят и ме изтеглиха от баира, но лошото, че следваха нови и нови баири, аз се забих в една преспа... та момчетата не си тръгнаха, а отново спряха издърпаха ме в най-голямата виелица до най-близката бензиностанция. В крайна сметка загубиха с мен около два часа, вместо да бързат да се прибират през нощта. Исках да им дам пари поне да се почерпят, категорично отказаха. Бог да ги благослови изобилно, толкова съм им благодарна.

В началото на лятото, съпруга ми смени предните накладки, но нещо не ги е направил както трябва и закъсвам на магистралата. Свалям гумата, оправям накладката, но крика ми поддаде и слезе по-наниско и вече не успях да го вдигна, трябваше ми втори крик. Имах един стар но не успях да се справя как се работи с него, а наставленията по телефона не ми помогнаха. Започнах едно голямо махане на минаващите коли...Поне половин час. Никой не спира. Накрая пак един тир спря, момчето ми показа как се работи с крика и си тръгна а аз си оправих и другата гума...

Хазяйката ми минала зима ни подари едно детско яке и зимни обувки, всеки ден я благославям като облича синът си ....   bouquet за хазяйката Wink

# 44
  • София
  • Мнения: 2 430
На мен темата адски много ми харесва и ще си я чета при всяка нова публикация.Бях се отчаяла,че народа е оскотял,превъртял и лумпенизирал(тази така модерна дума  ooooh!)
Но сега ,като чета ми става едно хубаво на душата,защото на днешно време да си добър или да спазваш правилата едва ли не си будала!
 Браво на всички направили поне едно добро дело   bouquet
 Като бременна ,в последно време ми прави впечатление и най-дребният жест.Онзи ден една жена ме пусна пред нея на опашка в банката,толкова много се трогнах.Защото за цялата ми бременност да съм получавала едва ли не 2-3 подобни жеста,останалото е било коментари от рода"Като е бременна къде е тръгнала" и т.н.
А иначе днес закарах една бабка от кв.Хаджи Димитър до Слатина,защото се беше объркала.Питаше ме къде е спирката и кой автобус да хване,на мен ми беше по път и си взех бабето и го откарах!
Не го направих заради жената,а за себе си!Невероятно е усещането да се почувсташ полезен!Пожелавам ви и вие да го изпитвате всеки ден!

# 45
  • Мнения: 15 619
...........
Не го направих заради жената,а за себе си!Невероятно е усещането да се почувсташ полезен!Пожелавам ви и вие да го изпитвате всеки ден!
............защото удовлетворението и щастието са в даването, не във вземането, поне аз така мисля.
Подадената ръка даже не винаги има материален еквивалент.
Когато нямам к с какво друго, помагам с добра дума. На мен са ми помагали, без да искам помощ и повярвайте, такива жестове ме карат да вярвам във хората и да продължавам да уча синът си да подава ръка...

# 46
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Не го направих заради жената,а за себе си!Невероятно е усещането да се почувсташ полезен!Пожелавам ви и вие да го изпитвате всеки ден!
Това щях да напиша и аз. В повечето случаи, направеното добро носи много по- голямо удовлетворение на този, който е помогнал. Въпреки това, предпочитам у хората да има много повече, такъв точно егоизъм.

# 47
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668
А гузните негонени бягат.

Бъркаш ми в здравето, честно.
Живей си в опиянението от собствената си првота,
и от това, че влезе в тема, в която не си канена,
за да разясниш, колко е ненужна.

# 48
  • Мнения: 1 470
На мен темата адски много ми харесва и ще си я чета при всяка нова публикация.Бях се отчаяла,че народа е оскотял,превъртял и лумпенизирал(тази така модерна дума  ooooh!)
Но сега ,като чета ми става едно хубаво на душата,защото на днешно време да си добър или да спазваш правилата едва ли не си будала!
 
Съжалявам за спама,но аз започвам да си мисля че точно в това е проблемът на тези теми-те доказват че за българина все още има надежда като човек,а това не се харесва на много хора... CrazyПричините няма да ги обяснвявам тук...

# 49
  • Мнения: 3 634
Много са странни хората, които мислят, че темата е за да се изтъкваме.  Naughty

Преди време возих в колата едно сляпо момче. Направи ми впечатление, че когато му отворих вратата, за да седне, той ме попита: "Бебе ли има в колата?". Синът ми беше на 2 месеца и не издаваше още никакъв звук. После с това момче си говорихме за много неща. Сега разбирам по-добре незрящите хора.

Преди няколко дни видях жена пред ДКЦ-то, която държеше рентгенови снимки и плачеше с глас. Не посмях да й подам дори чаша вода, заради една тема на Миошоната. Обаче като чета тази тема си казвам, че е трябвало да кажа нещо! А не просто всички да я отминаваме все едно не я забелязаме. Ако я бях прочела преди, сигурно щях да го направя!

# 50
  • Мнения: 984
А гузните негонени бягат.

Айде пък сега гузни! Shocked

Аз веднъж така ревях пред АГ-то, така ревях, че не знаех де да се дяна и, представете си, една възрастна циганка внимателно ме хвана за ръката и ми каза да не рева, ако детето ми е още живо.

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 19:56 от Мишона

# 51
  • София
  • Мнения: 2 623
Всеки ден - и вчера, и днес и утре пак  Hug
Може да е прашинка, но ме кара да се чуствам жива.
Когато виждаш благодарността в очите на хората е
безценно. Понякога разни неблагодарници, за момент
ми резват ентусиазма, но бързо ми минава  Hug
Просто обичам да правя хората щастливи  Hug

# 52
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 648
Винаги подавам ръка някоя баба или дядо - я от стълби да слезе, я от рейс. Уча сина си да бъде учтив към тях.
Помагам с торби, които направо им прекършват ръцете...като ги гледам така ми дожалява.... Confused
Говоря си с тях и мисля, от това най имат нужда...
Все се питам къде са им децата, внуците и т.н., и в същото време си казвам Аз дали ще мога да съм винаги до моите родители?!
Правя го хей така без да се усещам - просто го правя и после сякаш някак летя. Simple Smile

# 53
  • Мнения: 3 634
Правя го хей така без да се усещам - просто го правя и после сякаш някак летя. Simple Smile

И тайно се надяваш някой да направи същото за твоите родители, ако ти не си в този момент до тях.  Hug

# 54
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 648
Правя го хей така без да се усещам - просто го правя и после сякаш някак летя. Simple Smile

И тайно се надяваш някой да направи същото за твоите родители, ако ти не си в този момент до тях.  Hug

Може би имаш право. Peace

# 55
  • София
  • Мнения: 3 064
Аз самата не помня нещо толкова значимо, че да го разказвам, но днес бях свидетел на случка, която ме трогна много.

В кварталния ни парк има въртележка. Държат я мъж и жена. Едно возене струва лев, три пъти - два лева. Реших да кача малкия, винаги го качвам за три пъти, за да му омръзне и да не пищи като го свалям. На въртележката имаше още едно детенце само. Повъртяха се те два пъти, и когато въртележката тръгна да намалява, отнякъде изскочиха три мургави дечица и взеха да питат дали е безплатно. Мъжът леко, се нацупи, но жената каза - "Качвайте се!" После се оказа, че с тях има още деца, тя накара мъжа да ги изчака всичките и когато се качиха 10 на брой пусна въртележката. Децата се оказаха от дом за сираци, бяха невероятно щастливи, а жената грееше и рече "Каква весела въртележка!!!". И раздаде близалки на всички както прави с децата които вози с пари. Аз само гледах и се радвах - на тяхната радост, на радостта на жената, и си мислех, колко всъщност е лесно да направиш някого щастлив макар и за малко. А едно момченце викаше "Лельооо, обичам те!"

# 56
  • Мнения: 179
Много хубава тема поздравления Hug.
Ние с мъжът ми всекидневно подаваме ръка. Такава ние работата, и сме много щастливи, че можем да помогнем..

# 57
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 648
......"Каква весела въртележка!!!". И раздаде близалки на всички както прави с децата които вози с пари. Аз само гледах и се радвах - на тяхната радост, на радостта на жената, и си мислех, колко всъщност е лесно да направиш някого щастлив макар и за малко. А едно момченце викаше "Лельооо, обичам те!"
Ама наистина весела! Heart Eyes
Прекрасна постъпка.Виж как се е получило, съвсем без да подозира е помогнала, зарадвала, накарала да се чувстват безгрижни точно такива, които наистина имат нужда от малко слънце в душата!
Знам я тази въртележка.Много са мили и двамата!

# 58
  • Мнения: 194
Наскоро, в магазина.

Един дядо, на видима възраст 80 плюс....., треперещ и едвам крепящ се на бастуна Sad

Напазарил си човека, с две торбички и моли магазинерката да остави едната в магазина докато се върне, че не можел да носи и двете.

Заведох го до тях.

# 59
  • London, baby
  • Мнения: 800
Не помня кога, но винаги когато мога.

# 60
  • Мнения: 35 964
Отделно, смятам, че човек, който дотолкова не иска да изтъква благородството си, просто ще подмине темата, а няма да пише в нея, колко всъщност е благороден, защото добродетелства без да се изтъква.

Точно.  Wink

ха! нямам ли право на собствено мнение  Shocked
или беше по-добре само да си напиша списъка с подходящите дела  Tired
спирам да 'опорочавам' темата, май доброто ми дело за деня трябваше да бъде да НЕ пиша в нея  ooooh!

# 61
  • София
  • Мнения: 5 074
Вчера и не очаквам нищо в замяна.
Подала съм я защото съм искала  Peace

# 62
  • София
  • Мнения: 958
Чудесна тема......Дано не свършва......  bouquet

# 63
  • София
  • Мнения: 708
Преди няколко дни- подарих шоколад на 2 малки ромчета, които искаха да ми върнат количката в Кауфланд.

# 64
  • Мнения: 2 070
Аз честичко подавам ръка,на един съсед.
Живее в улица успоредна на нашата.Знам че не работи,разведен,изоставен от децата,около 50,но изглежда на 70.Гледам го сутрин от прозореца ,как едвам се влачи до магазина за да си вземе хляб.Като го видя да се прибира,сипвам останалото от вечеря,и пращам майка ми да му го занесе.

# 65
  • Мнения: 1 310
Почти всеки ден - на някоя колежка или съсед. Да отстъпя място в градския транспорт на възрастен човек, майка с дете или бременна жена е абсолютно задължително за мен. Да дам предимство на пешеходна пътека, когато съм с кола, също.
За това сме хора - да си помагаме безкористно! Peace

# 66
  • Мнения: 4 433
Онзи ден,една баба носеше две чанти,едната падна и помогнах да си събере нещата...
..преведох я през пешеходната.

Винаги когато мога подавам ръка.

# 67
  • Varna
  • Мнения: 2 595
Винаги когато мога.
Радост е за мене да видя щастливия поглед.
Последно преди 2 дена направих добринка.

# 68
  • Варна
  • Мнения: 1 423
Доста често го правя. Дори и не си го слагам на акъл, доста трябва да помисля, за да се сетя какво точно, на кого и по какъв повод.

# 69
  • Мнения: 6 206


Преди няколко дни видях жена пред ДКЦ-то, която държеше рентгенови снимки и плачеше с глас. Не посмях да й подам дори чаша вода, заради една тема на Миошоната. Обаче като чета тази тема си казвам, че е трябвало да кажа нещо! А не просто всички да я отминаваме все едно не я забелязаме. Ако я бях прочела преди, сигурно щях да го направя!
Понякога в такива моменти не виждаш нищо около себе си
Мен пък в такива случаи са се опитвали да ме успокояват. Не помага. Така че може би зависи от човека.

# 70
  • Мнения: 1 312
Викнах полиция заради един пиян като кирка кретен на паркинга,който се опитваше да си изкара колата и рискуваше да потроши много съседни,а жена му в опитите си да го убеди да се откаже щеще да си изяде боя.
Предотвратих кражба на кола пак по същия начин.
Докладвах и за източване на бензин.
Всички сигнали бяха коректно подадени и напълно реални.
Така е като стоя по нощите-забелязвам разни неща.
Въобще няколко пъти ми се  е случвало да викам полиция и резултата е бърз и адекватен на ситуацията.

# 71
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668

ха! нямам ли право на собствено мнение  Shocked
или беше по-добре само да си напиша списъка с подходящите дела  Tired
спирам да 'опорочавам' темата, май доброто ми дело за деня трябваше да бъде да НЕ пиша в нея  ooooh!

Да, може би наистина така трябваше да направиш.
Толкова ли не се усещаш, че звучи някак обидно за тези, които са написали нещо по темата, че ги класифицираш?

# 72
  • Мнения: 606
Винаги съм помагал и съм бил жалостив. Винаги съм решавал чуждите проблеми, а своите не. Винаги съм се раздавал. Винаги съм бил кошчето за душевен боклук на "приятелите си". За сметка на това редовно съм получавал хуй. Отзад. И то от тези на които съм помагал. Което доведе лека полека до някакво обезчувствяване. Станал съм коравосърдечен и напоследък груб. Давам си сметка, че добрината, подадена в грешна посока е синоним на глупост и наивност. Трябва да се помага само на тези, които наистина имат нужда и проблем. Другите да го духат.

# 73
  • Мнения: 1 447
Когато ми се отдаде такава възможност не пропускам да помогна на някой.
Няма да забравя един случай когато бях бременна в 6 месец в градския транспорт
 отстъпих мястото си на една възрастна жена и жената остана доста изумена защо
точно аз станах,като имаше толкова млади хора,които можеха да го направят.
Няма да забравя погледа на жената която ме гледаше толкова мило и неразбиращо.

# 74
  • Мнения: 35 964

ха! нямам ли право на собствено мнение  Shocked
или беше по-добре само да си напиша списъка с подходящите дела  Tired
спирам да 'опорочавам' темата, май доброто ми дело за деня трябваше да бъде да НЕ пиша в нея  ooooh!

Да, може би наистина така трябваше да направиш.
Толкова ли не се усещаш, че звучи някак обидно за тези, които са написали нещо по темата, че ги класифицираш?


усети се ти - кого съм класифицирала и обиждала? казах:

днес последно, но предпочитам да запазя за себе си какво съм направила - част от красотата на тези жестове е в това да не се биеш в гърдите какво си напаравил Simple Smile

# 75
  • София
  • Мнения: 177
днес последно, но предпочитам да запазя за себе си какво съм направила - част от красотата на тези жестове е в това да не се биеш в гърдите какво си напаравил Simple Smile

Разбрах те - склонна си да споделиш КОГА си направила добро, но ако беше упоменала КАКВО е било то, това щеше да е "биене в гърдите". Хубаво си направила, че не си стигнала дотам.

Общи условия

Активация на акаунт