Знам ли. Бързо ги забравям тия моменти. Но гледам да го практикувам, терапевтично, много добре ми действа.
- Публикувана: 14 март 2009, 11:14 ч.
- Последно мнение: 15 март 2009, 09:05 ч.
Кога за последно подадохте ръка.....
днес последно, но предпочитам да запазя за себе си какво съм направила - част от красотата на тези жестове е в това да не се биеш в гърдите какво си напаравил 
Принципно да, но в случая приемам темата като справка в кои отношения е оскотял народа.
На първи март с дъщеричката подарихме мартеница на една много възрастна жена в парка. Седеше сама, по нея нямаше мартенички. Видях как гледа детето, сякаш виждаше някое нейно внуче. Не знам има ли, няма ли..., но ми домиля. Помолих малката да отиде да й подари мартеничка и да й честити Баба Марта. Жената се просълзи и й благодари.
Както човек неволно може да нарани някого или да го обиди, така и неволно помага. За мен тези жестове са неосъзнати и не ги помня, защото не ги товаря с някаква мисъл.
Точно сега искам да помогна на едно детенце,много искам, но не мога. Освен да се моля за него, колкото и наивно и глупаво да ви се струва.
И все пак, за протокола- до нас има инфаркно кръстовище, изключително натоварено от непрекъснат поток коли.Там можеш да пресечеш само бегом, защото секундите, предвидени за зеленото човече са малко дори и за мен- здрава, права жена. Наблизо има пазар, училище и затова кръстовището е натоварено доста откъм човешки поток. Често ми се случва да забавях ход с някоя баба или дядо, защото те физически не са в състояние да пресекат. Вдигала съм и ръка на забързани шофьори да се спрат.
Точно сега искам да помогна на едно детенце,много искам, но не мога. Освен да се моля за него, колкото и наивно и глупаво да ви се струва.
И все пак, за протокола- до нас има инфаркно кръстовище, изключително натоварено от непрекъснат поток коли.Там можеш да пресечеш само бегом, защото секундите, предвидени за зеленото човече са малко дори и за мен- здрава, права жена. Наблизо има пазар, училище и затова кръстовището е натоварено доста откъм човешки поток. Често ми се случва да забавях ход с някоя баба или дядо, защото те физически не са в състояние да пресекат. Вдигала съм и ръка на забързани шофьори да се спрат.
Ами аз все още нямам нужда да си водя записки, помня дотолкова.
Толкова ли не се разбира каква е идеята на темата?
Не сте ли гледали "Предай натаък"? И на този филм ли целта е да се бие някой в гърдите? И "Седем души" е подобен.
Отделно, смятам, че човек, който дотолкова не иска да изтъква благородството си, просто ще подмине темата, а няма да пише в нея, колко всъщност е благороден, защото добродетелства без да се изтъква.
Толкова ли не се разбира каква е идеята на темата?
Не сте ли гледали "Предай натаък"? И на този филм ли целта е да се бие някой в гърдите? И "Седем души" е подобен.
Отделно, смятам, че човек, който дотолкова не иска да изтъква благородството си, просто ще подмине темата, а няма да пише в нея, колко всъщност е благороден, защото добродетелства без да се изтъква.
Отделно, смятам, че човек, който дотолкова не иска да изтъква благородството си, просто ще подмине темата, а няма да пише в нея, колко всъщност е благороден, защото добродетелства без да се изтъква.
Точно.
На мен ми помогнаха вчера напълно непознати.
Аз пък, следобеда видях как от джобчето на едно дете падат два лева и натоварена със работна чанта и две торби пазарлък успях да го догоня и да му викна, че си е загубило парите.
Бях пуснала подобна тема, обаче там се оказа, че непоисканото добро може би е унижение за този, към когото е насочено. Оттогава не действам първосигнално, а си задавам два въпроса - дали няма да унижа човека и дали наистина има нужда от помощта ми. Звучи гадно но си го признава. Взех си поука. /на някои това ще им се стори странно, но на - случи се
/
Аз пък, следобеда видях как от джобчето на едно дете падат два лева и натоварена със работна чанта и две торби пазарлък успях да го догоня и да му викна, че си е загубило парите.
Бях пуснала подобна тема, обаче там се оказа, че непоисканото добро може би е унижение за този, към когото е насочено. Оттогава не действам първосигнално, а си задавам два въпроса - дали няма да унижа човека и дали наистина има нужда от помощта ми. Звучи гадно но си го признава. Взех си поука. /на някои това ще им се стори странно, но на - случи се
/
За мен не е въпрос на изтъкване, самоизтъкване или самохвалство. Защо да не кажем? Защо някой прочел темата да не се замисли утре, докато пресича, че в същото време може да хване възрастната жена до него? Не казвам, че не би го направил по-принцип, а че ще се сети. Защото в "това забързано ежедневие", много често забравяме някои малки жестове и действия, които рядко носят облаги, но пък ти стоплят душата.
Препоръчани теми