вашите деца изпадат ли в "истерии" когато не е на тяхното

Не всички приемат тази възраст за "оправдание", според тях причината е в родителите, така че няма да ти я приемат като аргумент ...


На колко годишно? Защото при нас на преди 3.5 г. същото това нещо превръщаше леката истерийка в огромно истерище.
Сега вече - действа, но в темата говирим за малки деца.
До 1.5 г. също не съм имала никакви проблеми, седеше си в количката и нищо не е искала.

Може и да е наследствено, но в смисъл - комбинация м/у характери, защото ние с мъжа ми също не сме били такива по отделно.

Нали това написах - още от съвсем малки, на възраст година и полонвина - три. За да бъда точна, на три вече се държаха доста зряло, но зорът беше около две. Не зная колко са ме разбирали, може би говорът ги е успокоявал или това че повтарях едно и също нещо винаги като развалена плоча и това е бил някакъв сигнал за тях.

Разбрах те, иска да кажа, че трябва да се водим при децата - нещо, което успокоява едни, действа обратно при други, няма друг начин, освен налучкване за да се постигне оптимален ефект

Ми да и при нас се е случвало. Веднъж когато бяхме на вън и искаше да върви към едни боклуци (строителни отпадъци), така започна да се мята, че щях да го изпусна на земята (опитвах се да го гушна). Иначе и в къщи от време на време се опитва да се налага по този начин, но като спра да му обръщам внимание престава.

Болна тема! Докато между година и година и половина мислех, че сме в кофти период, сега знам колко много съм се лъгала... Тогава се случваше да се тръшне на земята и успявах почти винаги да овладея ситуацията с гушкане, спокойно говорене, залъгване, и в редки случаи с игнориране. Сега, обаче, изпадаме буквално в истерище, както каза Не се сърди, човече. Доста често, дори когато сме и двамата с мъжа ми заедно, не можем да овладеем ситуацията и това ме плаши ужасно. Всичките ни опити буквално действат обратно и го нахъсват и разяряват още повече. Забелязала съм, че при моя син тези истерични кризи са на периоди. Миналия месец в продължение на около 2 седмици беше почти постоянно в това състояние... Сега от две седмици все едно имам друго дете. Не, че пак не се инати от време на време, но не може да се сравнява с истинските му истерични кризи. Дано да е период, защото е ужасно един родител да се чувства безпомощен. Двамата със съпруга ми сме били изключително спокойни деца. За сметка на това сина ми откакто се е родил е изключително различен от "спокоен" 
Четем книги с мъжа ми и се чудим дали причината не е в нас, дали не грешим някъде... Защото детето е съвсем различно, когато нас ни няма. В детската градина нито веднъж не се е случвало да се инати, камо ли да истерясва (бях предупредила в началото да имат предивид, че прави такива неща). Постоянно ми го хвалят колко бил спокоен, послушен и весел... При бабите си и пред други хора винаги също се държи перфектно. Дали пък защото в градината пази поведение, не изпуска парата след това в къщи? 
Незнам, но е много трудно, а аз усещам, че мойто дете винаги ще бъде с такъв нрав. Дано поне като започне да разбира повече намери по-различен начин да изкарва напрежението.

Синът ми изпадаше често в истерии когато беше между 2 и 3 годишен. Не се притеснявах особено, защото бях наясно, че това е период и ще отмине, както и се случи. Сега вече почти няма подобни изпълнения, но навлезе в период на сърдене - когато нещо не стане на неговото казва че съм лоша и ходи да се цупи в другата стая.

Да,истерясва точно като описаното-тръшва се и реве,та оревава света-няма значение къде се намираме. 

нали темата е за това? Сподели своя опит! Нека и ние станем майки, които знаят какво да правят децата си.
вчера, след поредното тръшкане пред паркинга на Била, нямах голям избор. / тръшкането беше, защото дъщеря ми реши, че иска да тича точно там/ . Не приличам на мъченица, но със сигурност се чувствам безпомощна.

Случвало се е като по-малък. Не много често, но пък изключитело зрелищно. Потъвала съм си в земята от срам. И докато при някои деца действат обясненията и забраните, то моето не се впечатляваше изобщо. Нито от игнорирането, нито от нищо. Освен това беше и ужасно гръмогласен, за да е картинката пълна.
С времето се успокои, вече не изпада в такива крайности, сега проблемите са от друго естество. Радвам се, че този период отмина. И се надявам дъщеря ми да го прескочи.

Убедена съм, че част от тръшканиците могат да бъдат избегнати ако някои фактори, които подпомагат избухваният - като, примерно, глад, умора, превъзбуда -  бъдат предотвратени. Носиш ябълка кагото взимаш детето от яслата,  не го водиш с теб по магазини в края на деня когато е уморено и/или превъзбудено от изминалия ден... Това са няколко примера само. Аз самата когато съм недоспала и уморена се изнервям и мога да избухна от неща, които принципно ни най-малко не биха ме провокирали. Логично за мен е и дете, което е недоспало и/или уморено да избухва също лесно.

Мисля си, че  тръшканиците могат да бъдат провокирани и от поведението на родителите. От липсата на търпение, неспособността ни (или липсата на време) да изчакаме детето да се настрои, за да изпълни това, което искаме от него. Едно подобие на тръшкане на големия ми син беше когато си тръгвахме веднъж от детската площадка. Случи се така, че трябваше веднага след проведен разговор по телефона да си тръгнем. Нямаше време да се настрои и това беше резултатът.

Друга причина, поради която децата се тръшкат, е да излеят насъбрано напрежение от деня, за да им олекне. И го правят пред хората, на които имат най-много доверие. Мисля, че особено много важи за чувствителни деца, които прекарват част от времето си през деня далеч от родителите си, в детски заведения.  Това бе голямото "истерясване" на сина ми -  веднъж след взимането му от ДЯ. В същото време там всички се кълнат колко  е спокоен. След като обаче си изля натрупаното, без по никакъв начин да му преча, да се опитвам да го разсейвам, а просто бях до него ако има нужда от мен, се успокои, стана усмихнатото ми и мило дете.

Още една ситуация се сещам, в която е възможно децата да "истерясват". Когато са ядосани от неспособността и неумението да направят нещо, което искат. Моят син чак истерични кризи е нямал, но се ядосваше когато строеше високи кули, а те по някое време взимаха, че падаха. Строях и аз кули, които падаха. После бутахме заедно кули и се учихме, че дори и да падне, после можем да построим нова. Сега като падне кулата само казва "Я, падна" и хайде отначало...

И още нещо. Понякога "най-малката дреболия", за която отстрани някои вижда, че едно дете реве, въобще може да не е истинската причина за този рев...  Лошото е, че много родители не се замислят за това, а повече им пука за погледите и мнението на сеирджиите.

Старая се да предотвратявам тръшванията, които обикновено са да се купи нещо. В повечето случаи успявам, но понякога се налага да купя нещо, за да не се излагаме пред хората.

Не, имам разкошното за пред хората дете. Просто е идеална в поведението си навън! Не, че имам особени проблеми с нея вкъщи, но само у дома се проявява като инатлива, тръшкаща си и т.н., та даже и това става рядко. Пак си знам, че това е само период и го изчаквам, опитвам се да съм търпелива...

Да случвало се е,но бързо й минава.

Това е наистина голяма глупост, от която мога да кажа бях имунизирана. Защото не само сеирджии, ами и намесващи се чужди хора са се опитвали да ми дават акъл какво да си правя детето в такива моменти. Но само поглед от моя страна им е показвал ясно, че трябва да си замълчат и да не се месят в чужди работи.