Публикувана: 14 март 2009, 20:47 ч.
Последно мнение: 17 март 2009, 23:38 ч.

семейство и приятели ергени

2 398
25
1

1
2
Всички

14 март 2009, 20:47 ч.

Мнения: 1 844

Здравейте
Ние сме младо семейство,аз съм на 24г,а мъжът ми е на 25.
Около нас всичките ни приятели са ергени и моми Mr. Green

-някои имат по-сериозни връзки,но като цяло са далече от мисълта за семейство.Единствените ни млади познати,които имаме и са семейни,рядко излизат с компанията ни именно защото имат вече и деца,работят и така нататък.Забелязвам,че когато ще се събираме в дома на някой приятел и когато тези семейни познати ще идват също,винаги им се намеква да оставят децата на баба и дядо,а не да ги взимат с тях.Често обаче те не идват,именно защото не могат да оставят децата си..
Ние с мъжа ми имаме планове за бебе,макар и не веднага,а да кажем след година да започнем с бебеправенето,живот и здраве.
В същото време се замислям,че когато сме единствените женени в компанията и на всичкото отгоре с дете,може би отношенията с приятелите ни ще се променят..всъщност май е неизбежно.Все пак няма да имаме възможността да сме всяка вечер навън с тях до късно,всеки уикенд да сме някъде на почивка и т.н.
Много хубаво би било,ако и приятелите ни вече започнат да кроят планове за семейство и деца,така ще имаме много повече допирни точки-ще се събираме пак,с децата и така нататък..идилия. Simple Smile

Обаче те са далеч от такива планове..
Случвало ли ви се е такова нещо-да сте единствени семейни сред купчина заклети ергени? Simple Smile

# 1 14 март 2009, 20:53 ч.

Мнения: 4 068

Много дълги години бяхме такива. Оженихме се на по 20 години и бая време си бяхме единствените семейни. Не сме имали такъв проблем, но при нас детето се появи след 5 години чак. Но за мен всичко опира до подреждане на приоритети. То и без това с малко бебе няма как да излизаш всяка вечер. А и приятелите ако са истински никога няма да поставят такива условия. Откъдето и да го погледнеш дойде ли детето ще трябва да посъкратите излизанията и купоните. Това е то живота.

# 2 14 март 2009, 22:18 ч.

Видин
Мнения: 685

Десинка, ние сме така. Никой от нашите приятели не са женени, а ние имаме дете на 1,6г. Но това не ни пречи да се събираме. Навън наистина излизаме много рядко и то само когато има кой да гледа детето, защото навън с дете не си е работа, най-малкото трябва да се приберем най-късно до 21ч. Но се събираме в къщи и то 2 пъти седмично, а лятото и по-често. Разбира се истинския купон става след като заспи детето, защото тогава и аз сядам на масата, но пък е много весело. На приятелите не им пречи, когато са в нас, но и когато ходим на гости не са ни казвали да го оставим в къщи, просто ние го правим по самоинициатива.
Успех с бебеправенето, когато сте готови да изоставите ежедневното излизане и честите почивки Hug

# 3 15 март 2009, 03:32 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Не бих се съобразявала с приятелите ми. Децата са хиляди пъти по-важни. Ако искате детенце, тогава действайте. Hug

Последна редакция: нд, 15 мар 2009, 03:44 от TarikMom

# 4 15 март 2009, 03:36 ч.

Мнения: 46 526

Идват у нас, детето не им пречи, не са намеквали нищо.

# 5 15 март 2009, 07:52 ч.

Мнения: 983

И при нас е горе-долу същото положението с приятелите-свободни млади хорица hahaha

Синът ни е на две години, но продълаваме да си излизаме почти всеки уикенд. Предимство е, че имаме две баби на разположение и няма проблем да оставяме малкия вечер при тях. А лятото с нас-той спинка в количката, ние си пийваме на заведение или ходим на лятно кино и така Mr. Green

Нещата могат да се съчетаят перфекно Peace

# 6 15 март 2009, 09:39 ч.

София
Мнения: 10 334

Да, били сме така. Оженихме се точно на вашите години - аз на 24, мъжът ми на 25. Сега, само след три-четири години нещата са коренно различни. Единици са вече несемейните. Но и преди и сега разликата не ни е пречела. Приятелските чувства не зависят от възможността да съм на разположение по всяко време. Събираме се, когато е възможно. С или без деца.

# 7 15 март 2009, 10:50 ч.

гр.София
Мнения: 380

Най-близката ми приятелка и най-добрият ми приятел/не са двойка/ са все още несемейни и необвързани. Преди излизахме много често четиримата-аз, мъжът ми и те двамата. Сега не можем да си позволим толкова чести излизания, а когато го правим-бебето е винаги с нас. Приятелката ми е заклета пушачка и дори в наша чест си празнува рождения ден в заведение, в което не се пуши, за да може и бебето да присъства. Надявам се като се постопли времето да е още по-лесно.

# 8 15 март 2009, 12:55 ч.

Мнения: X

Спомням си самата аз как не обичах да се събирам с приятели, когато децата им са там. Особено, когато дойдеха вкъщи /по едно време там беше и офис/ и всяка секунда трябваше да дебнем тичащо дете да не вземе ножица, кутийки с кламери, да не отваря щкафове с документи, да не бърка по папки, които бяха подредени на ниски лавици, да го пазим от кучето, което се побъркваше от това тичане и тичаше и то около детето и го буташе с опашка... Не можехме да си кажем две думи на спокойствие, все се подскачаше за нещо. Когато излизахме навън беше лесно, защото някой ходеше с детето на люлки или в детските кътове, а ние спокойно си седяхме. Когато се роди нашето дете, повечето ни приятели повлякоха крак след нас, а с тези, които нямат деца се виждаме навън или оставяме детето на баби. С тези, които имат деца, нещата са съвсем различни - събираме всички диванета на едно място и така... Имаме едни приятели, които ни идват на гости поне веднъж седмично и те имат търпението детето и кучето да обикалят докато стане време за лягане и после да останем до малките часове само големите. Laughing

Децата са си деца, отношенията с приятелите - също. Просто местата за събирания се променят, понякога срещите се разреждат и е съвсем нормално тези без децата да предпочитат да се виждате сами. Когато и те си народят деца, ще е по-лесно, но всичко е въпрос на време.

# 9 15 март 2009, 13:11 ч.

Мнения: 1 941

Аз също се притеснявам (макар и вече да съм си стара...), че когато имам дете социалните ми контакти ще пострадат. Бохем съм по душа, страшно обичам да излизам, да се забавлявам.
Трудно ще преживея факта, че приятелите ми излизат, а аз не мога. Зная, че с детето човек пак може да се забавлява, но вътрешно усещам че никога повече няма да бъда същата волна птица, няма да си позволявам да правя всички малки глупости, които обожавам и сега върша без да се замисля и да ми пука особено. И все пак осъзнавам, че идва момента, в който човек трябва да поеме житейските си ангажименти. Надявам се наистина да си заслужава...

# 10 15 март 2009, 13:24 ч.

Мнения: 2 388

Цитат на: desinkata_85 в сб, 14 мар 2009, 20:47

Случвало ли ви се е такова нещо-да сте единствени семейни сред купчина заклети ергени? Simple Smile

При нас е обратното. Ние и още една двойка сме живеещи на семейни начала, но без деца все още.

# 11 15 март 2009, 13:31 ч.

Varna
Мнения: 2 595

Приятелите ни идваха у нас.
А и жевеем на центъра. Бахме гара разпределителна.
Почти всеки ден имаше някой у нас. А дискотеки абсурт-нямаше на кого да оставим детенце. Но във къщи правехме големи купони. Винаги е било весела и пълна къщата ни. Като приятелите ни се съобразяваха със малчото и като заспиваше на никой не му е било тежко да намали децибелите и пак да купонясваме. Къщата ни винаги беше пълна.
Е гостите намаляха и другите като се зажениха. Това е -живот. Но не значи, че скучаем.
Винаги може да си направиш хубаво, като около тебе има весел народ. Даже да не си на дискотека.

# 12 15 март 2009, 18:21 ч.

Мнения: 59

И ние бяхме единствените женени сред кръга ни от приятели - моми и ергени Joy

, нямаше проблем излизахме и т.н.
След като се появи детето мойте приоритети се промениха и сега се виждаме по-рядко, но пък имаме нови познати и приятели с деца с който се събираме много по-често и всеки се съобразява с малките сладурчета.

# 13 15 март 2009, 19:37 ч.

Мнения: 4

И при нас има нещо такова.Приятелите всички си имат връзки,но не са женени и започнаха вече по-рядко да се обаждат.Сякаш ни избягват и това откакто се роди детето.
Както се предполага не можем да излизаме по-късно и да се прибираме сутрин.
Когато излезем на кафе винаги сякаш са отдръпнати,а някой изобщо и спряха да се обаждат и не се виждаме.
Мн ми е интересно сега като имам дете,да не сме болни от Чума?Защо хората така се променят?

# 14 15 март 2009, 21:13 ч.

Мнения: 1 941

mig12, понеже надявам се тук водим един откровен разговор ще ти кажа нещата в прав текст. Да имаш дете е чудесно, но хората които все още нямат са с други приоритети. Особено ако са много млади, мислят основно за забавления. От тази гледна точка, младите родители не са добра компания - не могат да излизат, да се държат безотговорно и просто вече не са същите яки хора както преди. Защото са станали родители и мислят само за детето си, което им е приоритет номер едно. А, и се предполага, че когато сте с бебе нямате много свободно време, камо ли за излизане и затова просто не ви се обаждат, защото знаят че няма да се юрнете да купонясвате. Разбира се, всичко казано по - горе важи само за онези, които не са ви истински приятели.
Спокойно, когато бебето поотрасне и можете да го оставяте на някой да го гледа, социалният ви живот ще си влезе отново в релси. Поне се надявам да стоят така нещата....

# 15 15 март 2009, 21:21 ч.

Мнения: 156

ние пък сме почти единствените неженени и без деца Laughing

. като представител "от другата страна" мога да ти кажа, че никога, ама никога не съм казвала "елате на гости, но без децата". даже предпочитаме хората с деца да идват в нас, защото си имат занимавка с двете ни котки и по-малко църкат. смятам ,че притесненията ти не са много основателни. що се отнася до компанията ви, ако ви зае*ат само защото сте семейни и евентуално с деца - егати приятелите.

# 16 16 март 2009, 08:27 ч.

София
Мнения: 1 735

Цитат на: Петрина в нд, 15 мар 2009, 21:13

mig12, понеже надявам се тук водим един откровен разговор ще ти кажа нещата в прав текст...

Много точно казано.Ако са ви истински приятели,детето ви няма да е пречка да се виждате и да промените взаимоотношенията си изцяло.То за маса и купон не е нужно да ти е приятел някой,почти всеки става.Пък и като се появи детето, въобще такива въпроси няма да са на дневен ред.

# 17 16 март 2009, 08:32 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Компанията на съпруга ми, която стана и моя, след като се оженихме, е огромна. Вече повече от 10г. сме неразделни. В началото бяха повече неженените, но и те намаляха до един двама. Никога не е имало разделяне по такава причина. Не сме се отдалечавали, винаги сме заедно и си помагаме.
Често си гостуваме и често си правим екскурзии на палатки и хижи. Събираме се по 30-40 души, а когато идват и децата, става още по-весело.

# 18 16 март 2009, 08:51 ч.

Мнения: 884

При нас беше така. Сега е обратното-децата на приятелите ни са вече големи, гледат се сами и без баби. Само ние имаме бебе. Обикновено идват все пак с децата, пуберите се забавляват в стаята на големия, но всички много се радват на беба. И преди, и сега, сме нямали проблеми с приятелите-семейни или не, преди 12 години нашето дете беше първото, сега другото наше е последното в компанията. Но определено винаги съм предпочитала да се организираме у нас или навън, отколкото ние да ходим. Малките деца могат наистина да са такива "мизерници" /казано с добри чувства, разбира се/, предпочитам да не отварям излишни ангажименти с децата си на други хора, у дома -няма проблем.

# 19 16 март 2009, 09:27 ч.

Мнения: 4

Петринка майками когато е първа смяна винаги ни пази бебето и ние излизаме на кафе или кръчми.Смея да кажа че доста редовно си излизаме,държим се по същия начин.Пак стават купони по кръчмите,не мисля че толкова сме се променили.Вярно е че има някаква промяна но не вижам да е толкова голяма за да се отдръпнат.
Можеби сте прави че не са ни истински приятели били.
Но както и да е не бих се молила на никой за да излиза с нас и да ни бъде приятел.Просто хора сякакви.

# 20 16 март 2009, 10:15 ч.

Мнения: 301

Ние принципно ходим на заведение доста рядко, защото предпочитаме да се събираме по гостита, по среднощите понякога се замъкваме и на клуб. Компанията ни е голяма, има много семейни с деца като нас, има и само семейни, имаме си даже и "свободни електрони". Не съм забелязвала да е по-различно отношението към нас и преди, и след бебето. Всички се радват на децата (даже и свободните). Като сме с детето на гости (събираме се поне по 4-5 семейства) се е случвало да сме единствените с дете. Тогава детето е най-щастливо, защото всеки иска да го закачи, да играе с него ... център на внимание става, особено за свободните момчета и момичета. Grinning

Харесвам да се занимавам и с нечие чуждо (приятелско) дете като се събираме - приятно ми е.
На едно такoвa събиране за уикенда направо не се отделих от момченцето на едни приятели. Майката даже ме закачаше, че 100% съм бременна. (Оказа се права - била съм във втория месец) Mr. Green

Ако приятелите са ви наистина приятели, не би трябвало да се промени нещо в отношението им.

# 21 16 март 2009, 10:18 ч.

Мнения: 49

Нашите приятели са ни общи,защото от доста годинки сме си заедно Mr. Green

.Когато забременях всичките ни приятели много се радваха за нас Laughing

,дори когато ни изписаха от болнижата почти всички присъстваха(останалите изтрезняваха Mr. Green

)Мъжо продължава да си излиза с тях .Но по никакъв начин малката на никого не пречи,дори много се радват когато всички сме заедно на кафенце.
Мила правете си бебчето и не му мислете за приятелите,те ще си останат Hug

# 22 16 март 2009, 11:11 ч.

Мнения: 79

Десинка 85,
Когато това се случи и бебчо се вкопчи в теб, ти сама ще искаш да оставаш единствено и само с него и някак неусетно ще намалеят излизанията и срещите. Ще трябва да се съобразавяш с банята, яденето, с това дали е задимено, ако сте вътре и дали е достатъчно топло, ако сте навън, дали на бебчо му е комфортно или мн шумно и дразнещо. Когато станеш МАМА, винаги, макар и несъзнателно ще си задаваш въпроса дали на бебчо ще му е ок. В различните етапи от своя живот човек подрежда нещата по различен начин. Когато бях мома, не се спирах - звънне ти някой, ставаш от леглото и не се замисляш. Честно да ти кажа никак не ми липсва този начин на живот. Отсяваш и приятелите. Тези, които наистина те ценят ще те приемат па макар и с дете Wink

Сега излизаме по-скромно Laughing

, понякога с Алекс, а понякога го оставяме някой да го гледа. Заменихме ходенето на кино с гледане пред компа, ходиме в една сладкарничка дето не се пуши, намерихме и резервен вариант с баба под наем Sad

, щото наш`те не могат винаги, когато ние искаме и така. Варианти се намират. Ако искаш бебе, трябва да си готов на радикални промени и компромиси в живота ти - те просто се случват, когато искаш да станеш майка. Когато бебето се появи, вярвай ми, все него ще гледаш.

# 23 16 март 2009, 11:33 ч.

Цитат на: мама Рая в пн, 16 мар 2009, 11:11

Сега излизаме по-скромно Laughing

Мама Рая, много хубаво си го написала!
Десинка, първо се променя твоето мислене (при някои повече, при други по-малко), второ - от приятелите се вижда кой наистина е приятел и трето, винаги се намират варианти. Пресен пример - вчера не сме се спряли, целия ден почти бяхме навън и се видяхме с приятели. В чантата бях взела шишета с АМ, термос с гореща водичка, пампита, кърпички, Инфакол и т.н. Сега само чакам да дойде късната пролет и лятото най-вече - тогава ще ходим по заведения с масички отвън и всички ще са щастливи!

# 24 16 март 2009, 13:34 ч.

Мнения: 550

аууу, а как мразя като почнат женените приятели "айде няма ли да се жените" или пък тези с бебе "айде и вие, време е". това ми звучи много грозно, нещо като "ние се прецахме, айде и вие, че поне да не ни е яд". всеки сам си решава какво иска... това беше малко офтопик, ама горе-долу по темата... и не разбирам авторката, жалва се, че приятелите и са далеч от мисъла за женене? или какво? ми то много ясно, че ще стане както го описваш, но ще си намериш нови приятелки (майки с деца)... кво толкова Simple Smile

# 25 17 март 2009, 23:38 ч.

Мнения: 157

Цитат на: zero в пн, 16 мар 2009, 13:34

:peace
дълго време страдах, защото отношението ми с приятелите ми не може да бъде същото.От друга страна, това, че си майка, не е причина да се събираш САМО с майки. Отношенията ни с приятелките охладняха. Сякаш разбрахме, че това, което ни е събирало, го няма вече. Ще кажете, че не сме истински приятели. Не ми се спори за думата, но бяхме близки.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Бившата му!

Причина:

Причина: