94 лалета в САЩ

Аз лично не мисля че в този случай семейството е определящо,голямо значение има къде се живее и правилата за оцеляване на мястото.В Европа като цяло(не бг конкретно) ми се струва че децата са по-"оправни",поне знаят как се пресича оживен булевард и що е подлез преди 10ия си рд. Ния не знае,няма къде да види,няма и да има ако не бъде заведена и "научена" на неща, които са част от деня в София.Това имах наум,близко абсол.адекватно и попюлар дете тиин отиде и се върна сащисано от многото хора,блъсканица по летища,ползването на пари и ред други,каза че повече там няма да иде,или ако да-само с мама та оттам и брат'чедката с пазара ми дойде питанката. Ще я мъдрим тази тема подир някоя и друга година явно
*
вакса дори не знам как изглежда,очевидно не съм ползвала ; мием на мивка автоматична,в новата хонда не се яде и пие и е сравнително поносимо
*
бенсън,ако имаш бредмейкър свирни да ти метна най-лесния козунак на света

Сетих се за още нещо по повод сърбежите през бременност - Ирка, на теб никой ли не ти говори за cholestasis, като имаше такива  проблеми докато беше бременна? Холестаза е май на бг. Аз имах точно това и се обяснява с увеличено ниво на жлъчна течност в кръвта и основно се изразява с невъобразими сърбежи. Честно, исках да се гръмна когато бях бременна, сигурно са най-нещастните дни от живота ми - не можех нищо друго да правя, не можех да спя, кошмар абсолютен. И страхотни усилия положих да ги накарам да ми пуснат теста, защото се само-диагностирах, иначе си мислеха, че се превземам щото всички ги сърбяло по време на бременност. Чак вече, когато беше невъзвратим процеса, а и бях месец преди раждане ми предписаха нещо си, което малко облекчи сърбежите и наистина веднага след раждането всичко отмина. Лошото е не само влудяващото сърбене, ами че има и риск за бебето. Пък било уж много рядко срещано заболяване, но почти е гарантирано, че всяка следваща бременност ще ми бъде такава, така че хич не ми се иска да имам друга  ...
Ето инфо - http://en.wikipedia.org/wiki/Intrahepatic_cholestasis_of_pregnancy

Анет, аз това дори го отчитам като плюс и никак не ме тревожи въпросното явление.
В БГ са " по-оправни" казваш? Ами националният спорт " мама и тате да носят и месят", ами това че не се сещат да се изнесат от вкъщи докато не се оженят, а понякога и никога, че мама и тате са "длъжни" докато са живи и дишат?
За мен е въпрос на възпитание от самите родители, не е нужно да минаваш през мелница, за да научиш някой и друг житейски урок. В крайна сметка, всяка страна си има нужда от определен тип качества, които да помагат на индивида там да оцелява и се развива в нея. Не е възможно, а не е и наложително да ги пращаме във всяка една държава, за да са " в крак" с "оправността" там.
Тука децата растат едни, в БГ други, в Индия трети...повярвай ми всяка страна си има различна квалификация за оправност " неизмерима" в другата.
Нищо и няма на Ния

Оставам с впечатление, че детето не е било преди това в България. Ако е така, проблемът не е в детето, а в може би в подразбиращото се допускане, че щом е "оправно" , трябва да се оправи, и естествено, няма страшно, пък и нали отива там при родата (може би),  а това е толкова мило и трогателно, няма какво да го мислим. Неадекватно би било, ако родителите са го ударили на българофилска емоция, и не са подходили практично да поразкажат на детето какво да очаква, или да го насочат да почете нещо, има доста добри съвременни справочници за България, които наблягат точно на тези аспекти.
Голям човек в повечето случаи също би се сащисал, ако го пуснат в непозната страна без подготовка.

Tandoori,може и така да е. Аз за мен си знам че оцелявам навякъде точно защото бях "научена" на това в условия много различни от тези в които растат децата ни тук. Не бих искала да откажат Европа подади споделените от приятелчето ни тийн "страшнотии",но всеки си избира как да си гледа децата.
*
детето е било в Бг,напуснало я е на 8,помни доста,пътува с родителите си,но се е втрещило от лудница по летища,от това че трябва да се оправя сам няколко пъти,от забързаността на града и скоростите в ДЕ и пр и пр.Не е изолиран пример-друга дружка се изуми от език/поведение/ценности на връстници от блока в дружба и се прибра без време защото говорят за секс,пушат,пият и ходят полуголи,поведение нетолерирано в дома и и  пъблик скула Не знае как да се държи,не се е сблъсквала с това тук.Няма какво да се лъжем-разлики има много,поради редица сме и тук ние,не там.

Анет, ама то това е напълно нормално! За културният шок говоря.
Ние тук си приказваме как като постоиш известно време навън ( при все, че си израснал в БГ) и като се прибереш има културен шок, а какво остава за едно дете, което не е ходило 10-тина години и едва ли си спомня каквото и да било.
Много съм съгласна с Блажка тук, че голяма роля имат родителите. Няма нужда да го пускащ да "плува" или да се "дави" на собствена отговорност, а трябва ангажираност в начина, по който ще му покажеш страната и това, което то ще запомни от БГ.
Различно е разбира се и няма как да е еднакво. И не, не държа моите да се псуват на майка само защото така правят връстниците им в Дружба пред блока. С това не изключвам разбира се факта, че и тука се псуват, но тука идва моята роля да ги науча какво е правилно и какво не.
Човек се сблъсква цял живот с различни индивиди, не е нужно " да прилича" на тях, за да може да общува с тях, нито да се опитва да  им " подражава", за да го приемат. Навсякъде е така, и тука, и в БГ, и в Зимбабве.

За някои хора децата им са оправни, защото не им обръщат внимание и са ги оставили да растат и се спасяват поединично, като се и хвалят даже с това. Лично аз познавам тук в САЩ една такава личност, която всеки път като се видим ме хвърля в оркестъра с поведението си спрямо децата си, но това си е мой проблем, че не възприемам нейния модел на поведение, който явно е правилен за нея. Та, за нея децата и са много оправни, защото тя не им обръща никакво внимание, а те видиш ли растели и нищо им нямало.
За мен не е героизъм детето ми да прекосява половин София с автобус на 6 години, просто е безумие. Съмнявам се, че детето прави този преход от желание да го направи, а по-скоро от липса кой да го заведе до съответното място, до което трябва да стигне. Не го казвам това с обвинителен тон, аз самата така съм израснала и знам, че родителите ми са направили всичко, което е във възможностите им да ме направят човек. Такива са били обстоятелствата, такива сме раснали и ние.
Кажи ми ти, би ли пуснала Ния след 2 години сама с автобус да прекоси половината град тука?
Че аз пазаря всеки път на 1 час път с кола от вкъщи, това не е като да слезеш за 20 мин до центъра с автобус. Ако накарам Калин да иде до магазина трябва да отиде все едно от Варна до Шумен. Едва ли някой би си пуснал детето при такова разстояние да пътува само на 6 години, дори и в БГ.
Обстоятелствата и ситуацията са други, няма как да се сравняват круши с череши. 

Мише, да ти е живо и здраво порасналото момиче   
Анет , рецептата за козунак я метни на мен щом е с бредмайкър
Миз, браво на Албена

Да, аз съм яко в културния шок, че и това ходене напред-назад, с къщи и тук, и там, не ми помага да знам къде по-ми харесва. Сега и двете места ме дразнят с различни неща. Нямам угодия, нямам. Чакам да стигна момента, в който ще ми е безразлично, къде съм откъм култура. Дано до август стане това, щото сега много ме подразни Америка, ама много, пък вчера като видях боклуците по разбития път във Варна не ми направиха впечатление  
Май това беше съвсем оф топик. продължавам да си мисля, че семейството определя по въпроса на Анет.

Weroqtno ne mogа точно да формулирам какво искам да кажа.Не ме напуска усещането че ако детето ми живее само тук,мидуест,и не е пътувало ще е по-саксийно от другарчето му от Младост. Не коря , не споря, не  казвам кое е по-добро или не-само споделих мислА и знам че бих направила възможното децата ни да не се стряскат от различното до степента на к бях свидетел.

Хубаво е така, да има избор Албена, сигурна съм, че ще намерите вашият вариант, миз.

Най-после на 4 е Мани, голям зор, ще гоним ли сега 5, Мишолина? Да ви е жива и здрава!

Анет, едно е УС-България, другото е и малък град-голяма столица. Не че имам отговори де....

Бубка-абсол.Имах дружка от Ямбол, 3 години обикаляше квартала около академията, за да избегне да пресича Витошка при 22 у-ще.Помня колко се потресох като ми сподели,сега обаче сякаш разбирам. Ние живеем в средно голям град на УСА стандарти и пак няма подлез

От друга страна, децата на моите приятели от НЙ не щат да седят закопчани в седалките на колата и не издържат на дълги пътувания... кой на каквото е свикнал.

Подлез и тук май не съм виждала.

Е точно тука идва твоята роля. Няма готови рецепти разбира се и тези дето ги приказваме в момента са само ( пожелателна) теория, но все си мисля, че много зависи как ще го предразположиш детето към различността на едното и другото място. Освен това, то саксийността не е до географско положение ми се струва.   Да не говорим, че децата ти ще имат едно голямо предимство- наистина да пътуват и видят, докато представяш ли си за средностатистическия американец, който от щата си не е излизал какво означава да отиде в друга страна.  

Гледам за някакви сърбежи през бременността се говори тук и се сещам, че и аз имах един умопомрачителен такъв някъде към 15-18 седмица (със ситни пъпчици някакви) и понеже не исках да се мажа с никакви химии, се оправих с кисело мляко. Ходих на лекар, разбира се, но не ми се понравиха мазилата, които ми препоръча (понеже специално уточнихме първо, че не е нищо сериозно и говорим само за облекчаване на сърбежа). Та - попрочетох в разни американски сайтове как се оправят сестрите по съдба и там видях това за киселото мляко - мазах се, поизчаквах да изсъхне и готово.

За стрии - нямам нито една, не съм се мазала почти хич през бременността (имах едно шише на Палмърс, но така си остана полупълно), отдавам го на огромните количества вода, които поглъщам по принцип. От години пия над 2 литра вода дневно и се кълна за някои неща в нея.