Загубили братче или сестриче

Макар че отдавна не е писано в тази тема,бих искала да се включа и аз,защото просто искам да споделя с някого.Когато бях на 13 загубих баща си.Боледува 3-4 месеца от рак на панкреса,беше в последен стадии и нямаше как да се спаси.Тогава останахме само аз,майка и моята кака.Преди 2 години моята сестричка се разболя от една гадна болест,спомням си още в началото как майка се прибра един ден и плачеше,а аз я попитах защо.Отговори ми,че кака може да има рак на белите дробове.За секунди всички моменти прекарани с нея ми минаха пред очите,затворих се в другата стая и неможех да повярвам,след няколко дена се оказа,че не е болна от това,а от А-клетъчен лимфон.Тази болест не беше точно рак и никой не каза,че е смъртоносна.Започнаха тежки химеотерапии,почти всеки месец,опада и косата,милата.Беше като ангелче без косичка.Точно накрая,когато и правеха трансплантацията,няколко дена след нея започна да се влушава и един ден просто майка ми се обади от болницата и каза:"Кака ти очина".Неможех да повярвам,че това се случва.Та ние отраснахме заедно,21 години сме били една до друга.Като малки бяхме най-добри приятелки,после всяка пое в своята посока и малко се отдръпнахме,но последните месеци и особено дни имахме сякаш една особена връзка,това бяха най-хубавите дни в живота ми,защото бях приятелка с кака.Минаха вече почти 7 месеца,откакто тя си отиде,но аз и до ден днешен не съм я забравила и доста често я сънувам и знам,че където и да е,тя винаги ще бъде с нас.

Много ви благодаря.Аз все още немога да говоря за нея,сякаш не е между живите,все още немога да кажа:"Лека и пръст","Бог да я прости" или "Почивай в мир".Няма да забравя последният ми сън с нея. Беше не тази,а предната нощ,даже по-скоро рано сутринта.Сънувах,че тя е била в болницата и никои няма достъп до нея,както беше и в действителност,само майка и приятелят й(на сестра ми) ходеха като ги извикваха,дори нямаха достъп до нея,именно за да не се получи инфекцията,заради която тя си отиде завинаги.Сънувах я,че се прибира от там и в нашата къща имаше доста хора,които я чакаха да се прибере.Малко преди това и бях звъннала по GSM-а,но тя не беше дигнала.Влезе през портата,аз бях на терасата и чаках.Тя държеше телефона си и казваше колко много хора са я подкрепяли,докато била в болницата.Погледна GSM-а,после към мен и каза:"Сега разбирам кои са ми истински приятели" и се усмихна,както правеше доста често.В този момент се събудих и ми стана много мъчно,че беше сън,а не реалност,но и се зарадвах,че поне и това имам,защото не всеки я сънува,например майка никога не я е сънувала.Възхищавам се на кака,защото беше много силна и се бори до край,просто лекарската грешка неможа да я спаси.
Възхищавам се и на майка,защото откакто е дошла в този дом,да живее с тате,не е видяла почти нищо добро и въпреки всичко продължава да живее.Много ми е мъчно и за нея.
P.S.Искам да кажа на всеки,който е изгубил близък човек,че това е най-лошото нещо,което може да се случи,но колкото и да ни е мъчно,трябва да показваме,че сме силни пред другите,на които болката им дори е по-голяма(в моя случаи-майка,баба и дядо).Още същата вечер когато почина кака и като се видях с майка,сълзите ми тръгнаха,а тя ми каза:"Моля те,недей да плачеш".И аз направих всичко по силите си,за да може тя да не ме види как съм плакала за кака.НАправете и вие така.Колкото и да е гадно,защото неможеш да споделиш с близък,така е по-добре.Споделяйте с някой в нета,с някой непознат,но не и с човека,който най-много го боли.
Ако някой иска да сподели свочта болка с някой,аз съм на среща.

Az do sega ne s1m gubila brat ili sestra imam brat4e koeto mnogo obi4kam.Kogato maika mi bila na 6 godini gubi maika si i nai-golqmata si sestra, no do sega ne e spodelqla pri4inata za sm1rtta im.Ne iskam i da govorim za tazi tema,za6toto znam 4e ne i e lesno Moite s1boleznovaniq na vsi4ki koito sa zagubili bliz1k 4ovek  Poklon pred svetlata pamet na vsi4ki po4inali