Кое е У НАС за вас?
. Там се чувстваме на гости 
. - Публикувана: 16 март 2009, 23:49 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2009, 19:10 ч.
Къде е У НАС?
У нас е домът, в който живеем (аз, съпугът ми и децата), въпреки че на хартия не е наша собственост. Не възприемам дома на родителите ми (нито той - дома на неговите родители) така
. Там се чувстваме на гости . 
Странно е, но бащината ми къща не съм смятала за "у нас" откакто срещнах мъжа ми. Изведнъж стаята в студентски град ми стана повече "у нас" от къщата, където съм израстнала. Сега апартамента ни е "у нас". Домът ми е там, където е мъжа и детето ми.
В домът на родителите на мъжа ми също не мога да се почувствам у дома. Нищо не е същото. Даже старото ми легло при мама вече не ми се струва удобно.
Уютно и хубаво ми е някак само в нашия апартамент. Сигурно и спокойно. Незнам как ще се разделя с него за да отидем в по-нов и хубав.
В домът на родителите на мъжа ми също не мога да се почувствам у дома. Нищо не е същото. Даже старото ми легло при мама вече не ми се струва удобно.
Уютно и хубаво ми е някак само в нашия апартамент. Сигурно и спокойно. Незнам как ще се разделя с него за да отидем в по-нов и хубав.
Улавям се често да говоря за няколко места като за "вкъщи"...това е там,където съм живяла до 18 си година/така съм възпитана,а и такова чувство е останало в мен,че винаги ще го наричам "вкъщи"/;
мястото,където живеем в момента с мъжа ми и детето/но то е преходно и след време ще това "вкъщи" ще бъде някъде другаде/;
и там,където живяхве със сестра ми заедно и където сега остана само тя "да си се разпорежда"/но и там ще ми е вкъщи довреме,след което ще загуба тази си принадлежност към там/.
мястото,където живеем в момента с мъжа ми и детето/но то е преходно и след време ще това "вкъщи" ще бъде някъде другаде/;
и там,където живяхве със сестра ми заедно и където сега остана само тя "да си се разпорежда"/но и там ще ми е вкъщи довреме,след което ще загуба тази си принадлежност към там/.
Преди да се оженим, и двамата с мъжа ми живеехме сами, в малки жилища. Сега живеем в моето в Люлин, а той си запази другото /още по-малко/ в центъра и го ползва за офис /професията му е свободна, не е на твърдо работно време/. Той решава проблема с двете жилища като ги нарича "горе" и "долу". "Горе" сме ние с детето, "долу" е той. Когато бях бременна, живеехме "долу", за да сме близо до болницата.
Аз съм родена в малко градче не много далеч от София. Понеже баща ми беше военен съм живяла там като дете и след това се преместихме тук. В градчето нямам никакви роднини или запазени приятелства /доста отдавна беше/, но продължавам да го сънувам, и то често. И сега, когато обсъждаме къде наблизо да попътуваме с новата кола, за да видим ще има ли проблеми и т.н., въпросното градче беше споменато от мъжа ми. А аз още се питам искам ли да го видя или не. Все пак беше в друг живот.
Аз съм родена в малко градче не много далеч от София. Понеже баща ми беше военен съм живяла там като дете и след това се преместихме тук. В градчето нямам никакви роднини или запазени приятелства /доста отдавна беше/, но продължавам да го сънувам, и то често. И сега, когато обсъждаме къде наблизо да попътуваме с новата кола, за да видим ще има ли проблеми и т.н., въпросното градче беше споменато от мъжа ми. А аз още се питам искам ли да го видя или не. Все пак беше в друг живот.
У нас е моят дом,моята крепост където живея със съпруга и децата си,нашето жилище.У нас казвах и за къщата на родителите ми където съм отраснала,но се усещам ,че вече казвам- У вас.Явно се пречупих вече,не живея в родния си дом от 12години и когато съм у родителите ми ми е хубаво.Но когато се прибирам във Варна и наближим блока ни ми се стопля сърцето.При мама е хубаво,но най-хубаво е в моя дом!
При родителите ми отдавна вече не е "У нас", въпреки, че когато отида се чувствам у нас. Сегашното ми местожителство го наричам "У нас", но далеч не се чувствам у дома си. 
"У нас" се чувствам в къщата на майка ми и баща ми.
Препоръчани теми