Здравей Лора,
важното е ти и бебчето да сте добре, а какво ще е ражсдането това са подробности. Аз родих със секцио и мога да ти кажа при мен как беше. След раждането стоях в реанимация на легло около 24 часа. След това дойде рехабилитаторка и трябваше да се изправя и да походя. Е тези първи 3 крачки напред и обратно 3 до леглото са най-трудните в досегашния ми живот. Болката е много силна има едно режещо и парещо усещане - много е гадно. Тогава си помислих, че искам само да лежа и да стана като ми мине. За мое нещастие рехабилитаторката ми каза, че колкото повече ходя толкова по-бързо ще се възстановя и обратното - бавно ще е възстановяването ми, ако се залежа. Аз си казах на ума "Ти си говори, ама аз ще си лежа, защото не мога да понеса болката:"След това ме преместиха в стая с още 2 мами и ми казаха след час да отида да си взема бебето. Като помолих да ми го донесат, защото не мога да мръдна ми казаха, че или аз ще ходя да си го взимам да си го храня или акушерките ще го хранят доката аз проходя. Е това ме мотивира да се раздвижа. С изненада установих, че второто ставане беше по-малко болезнено от първото. Пак болеше много , но не толкова. И така с всяко следващо ставане болката намаляваше. 3 дни след раждането ходех нормално с поносима болка, която постепенно изчезна.
Желая ти леко раждане и бързо възстановяване
важното е ти и бебчето да сте добре, а какво ще е ражсдането това са подробности. Аз родих със секцио и мога да ти кажа при мен как беше. След раждането стоях в реанимация на легло около 24 часа. След това дойде рехабилитаторка и трябваше да се изправя и да походя. Е тези първи 3 крачки напред и обратно 3 до леглото са най-трудните в досегашния ми живот. Болката е много силна има едно режещо и парещо усещане - много е гадно. Тогава си помислих, че искам само да лежа и да стана като ми мине. За мое нещастие рехабилитаторката ми каза, че колкото повече ходя толкова по-бързо ще се възстановя и обратното - бавно ще е възстановяването ми, ако се залежа. Аз си казах на ума "Ти си говори, ама аз ще си лежа, защото не мога да понеса болката:"След това ме преместиха в стая с още 2 мами и ми казаха след час да отида да си взема бебето. Като помолих да ми го донесат, защото не мога да мръдна ми казаха, че или аз ще ходя да си го взимам да си го храня или акушерките ще го хранят доката аз проходя. Е това ме мотивира да се раздвижа. С изненада установих, че второто ставане беше по-малко болезнено от първото. Пак болеше много , но не толкова. И така с всяко следващо ставане болката намаляваше. 3 дни след раждането ходех нормално с поносима болка, която постепенно изчезна.
Желая ти леко раждане и бързо възстановяване
За възстановяването мога да ти кажа,че поне при мен мина леко.Е,болеше ме малко след като упойката спря да действа(около час и половина след операцията),но веднага ми вляха малко болкоуспокояващи.Дори отказах по-късно да ми вливат отново,просто защото не болеше.Казвам как е било при мен.Вярно,че случих на невероятни лекари.Изобщо персонала в болницата беше на страхотно ниво.Цяла нощ се изреждаха да ме наблюдават,все питаха как се чувствам,имам ли нужда от нещо.На сутринта ми помогнаха внимателно да се раздвижа,тогава съшо болеше,но се трае.Колкото по-рано се раздвижиш толкова по-лесно ще ти бъде.На четвъртия ден ми свалиха конците и фактически ме изписаха,но трябваше да остана заради малката.Така,че горе главата!Успех и да се похвалиш скоро с прекрасно бебе 
