Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти?

С разходки, срещи с приятели, пазаруване и поддържане на домакинството.
В началото е трудно, после се свиква.

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти?Разбира се 
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи?Категорично не.По-самотно ми е било когато съм оставяла бебчето вкъщи,а аз съм била навън
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот?В началото-да,после постепенно влизам в ритъм.
Еднообразието подтиска ли ви?Старая се да не е чак толкова еднообразно,та чак подтискащо
Как компенсирате това?С излизане с приятелки,с прекарано време само с половинката,с глезотийки-фризьор,маникюр,масаж...,с пазаруване

С форума! 

Имах нужда, не ми се е налагало да го компенсирам, защото въобще не съм стояла вкъщи, веднага щом се събудехме (12 ч. на обяд ) излизахме, имаме кафе на което се събира целия квартал, с детски съоръжения, там общувах с всякакви хора, не само с майки с деца, играех белот   и т.н.

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти? - Засега не. Добре се чувствам в грижите по бебето.
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи? - Не. Чистя, готвя, шетам си. Въобще всичко, което ми липсваше докато ходех на работа.
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот? - Не.
Еднообразието подтиска ли ви? - Не все още. Може би след още някой и друг месец ще започне да ми поомръзва.
Как компенсирате това? - С всичко изброено по-горе.

Имам нужда да,но винаги намирам време и хващам пътя,не ме свърта...

...не ми е самотно,доста работа си имам..

Аз от скоро съм по майчинство и към момента се чувствам чудесно, не ми липсват контактите защото не съм ги прекъсвала. Постоянно се чувам и виждам с приятели или колеги от работата. Вкъщи рядко се застоявам, през повечето време сме навън с малкия или на гости или пък имаме гости. Времето в което съм вкъщи сама с детето си играем и се радваме един на друг, гледам и да посвърша нещо. Общо взето нямам време да ми е скучно 

Не се чувствам самотна, защото все пак сме си двете в къщи.
Никога не съм била по-навътре в реалния живот - чрез телевизия и интернет.
Занимавам се с много неща, касаещи детето ми, дома, мен самата, че и дума не може да става за еднообразие в ежедневието.
Ако нещо все пак ми дотежи , излизам на разходки, ходя на фризьор и т.н.

Не мога да компенсирам с форума и майките в градинките, просто това не са моите хора  И аз се чудя за начин, но не намирам. Може би трябва да свикна, че от сега нататък ще ми е такъв животът.

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти? - е та кой няма
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи? - ми ние не сме в къщи под ключ излизаме по 2 пъти на ден
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот? - да имаше един период, но отмина
Еднообразието подтиска ли ви? - ми не, то моето Диване е толкова изобретателно, че няма еднообразие при нас 
Как компенсирате това? - кое, аз не се оплаквам

Нито за секунда не съм скучала, но и много социални контакти имах. Срещах се с майки с деца на възрастта на нашето дете. И така се сприятелих с много момичета и се срещахме почти всеки ден. На една вълна, с едни проблеми...

И на мен не ми стигат форума и градинките, за да удовлетворят нуждите ми от социален живот, така да се каже.
Много често ми е самотно.
Да, чувствам се изолирана, когато вечер мъжа ми иска да ми говори за нещо, което е по - различно от ежедневието ми - усещам колко съм дръпнала назад емоционално и психически и лесно се изнервям и губя контрол.
Станала съм доста зависима откакто съм в майчинство - не мога да се трая.
Зависима и финансово и емоционално.
Такива ми ти работи.
Не е лесно.
Това, че имам много къщни задължения не ме прави по - малко самотна или по - ангажирана.

По цял ден имам контакти с някого, даже понякога ми се иска да остана сама със себе си, дори за малко. 

И аз така. Но пък намерих начин да се виждам с хора, които споделят моите възгледи и ми стана по-леко.

оффффф!
трудничко ми е честно да си кажа,свиквам

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти? -Разбира се,хора сме все пак.
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи? -Не бих казала,  
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот?-Не ,не се чувствам изолирана от реалния живот,защото това е реалноста.
Еднообразието подтиска ли ви?- Не,няма ден с ден да си приличат.Така,че при мен почти няма еднообразие.
Как компенсирате това?- Кое?

Нужда от соц. контакти всеки има......на мен лично понякога много ми липсва работата, въпреки, че не си я обичам
С колкото и емоции да ме дарява бебо имам нужда да разтоваря с приятелки. Запознах се в градинката с мами, но разговора с тях все по някое време опира до памперси и захранване 
Ние се събираме с приятели доста често, и Го "мъкнем" с нас, но не е както преди......не се оплаквам, НО колкото и подготвен да си мисли, че е човек за дете, винаги се оказва неподготвен /лично менние/

Аз определено имам нужда от социални контакти.
Най-тягостно ми е като сън някъде навън без дъщеря ми, вкъщи и навън през повечето време сме заедно (в една стая когато спи, играем си, храня я), разбира се поддържам и къщата в ред. Ходя до магазина като я взема на кенгуруто, като я видят колко е сладка касиерките ме заприказват и там имам социални контакти.
Срещам се с приятелки, с други майки, с мъжа ми се виждаме всяка вечер и на мен това ми стига.
В началото много ми се излизаше някъде без детето. Но след като излизах на 8-ми март вече не ми се ходи никъде без нея, много гадно се почувствах че съм си изоставила детето, макар че тя спеше.

Не ми е скучно и самотно.Напротив.Намирам време за всички приятели,за разходки,лично време...Това определено ми липсваше докато работех.Имам чувството,че съм в дъъълга отпуска.За съжаление скоро ще свърши и пак ме чака еднообразието на сивото ежедневие.

Никога не съм прекъсвала социалните си контакти до такава степен, че да започнат да ми липсват.

Аз си имам социални контакти,защото някои мои приятелки също са по майчинство

И аз така, беше ми много по - добре у дома. Но към втората година наистина започнах да се оттегчавам въпреки, че искам да се грижа за малката. Но определено имах нужда от промяна. Е, получих я, но не както си бях мислела че ще е, но това е друга тема.  

Даже се запознах с нови (и симпатични) хора покрай малкия.

и разговори по телефона ще добавя

Ами на мен ми е ужасно самотно вкъщи по цял ден сама с малката.Имам нужда и от социални контакти и теми за разговор различни от памперси,млека и т.н.Чувствам се изолирана в много моменти.Чувствам се като робот,всеки ден едно и също.Гледам да се разнообразявам с фитнес,солариум и такива неща.

и аз и даже ходя на повече банкети от преди  като работех

Нямам време да ми е самотно и еднообразно.
Покрай голямата имам доста социални контакти, а и доста тичане - все още я водя на училище, на английски, танци. Докато обърна внимание на малкия и на къщата и деня свършил. Освен това не съм спирала и да работя откакто съм излязла по майчинство.
Напоследък не ми достига времето, виж ако деня беше поне 48 часа, можеше и да имам време и да поскучая 

Не ми е самотно,напротив забавно е.Особено откакто малката проходи е голям цирк.Освен това не си седим само в къщи.Ако е студено и не става за разходка,ходим на заведение с детски кът.Понякога оставаме Даная на баба и и излизаме с тати и приятели някъде.И затова не ми липсват социални контакти.

Не се чувствам самотна,запълвам време с домашни задължения,сън,разходки и гледкане на малката.Ходя на кафе с приятелки и така времето си  минавва....децата растат

при меннещата зависят от деня и настроението ми. форума в никакъв случайне може да компенсира изцяло липсата ми на контакти. мамите по градиниките честичко ме издразват със странни реплики (аз съм бая костелив орех), приятелките ми работят доста, нямаме баби наоколо и всичко сама си правя. честичко съм уморена, но дори когато изляза навън без бебето акъла ми е все у дома. как е, какво прави, да не би да плаче много и да не може да го успокои , който го гледа...ама "сърби, боли, драго ми е" дето се вика. най-добре се чувствам,когато навън времето е слънчево и топло, малката спи в количката, а аз имам възможност да почета или да позяпам просто така. и се надявам, че тези дни тепърва ще се увеличават.

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти? Определено имам.
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи? Не, защото с децата никога не е скучно .
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот? Не, защото на детската площадка има много майки с различни интереси и там освен за мляко и памперси си говорим и за други работи. Освен това един два пъти в месеца се виждам и с мои приятелки и по този начин не се чувствам изолирана.
Еднообразието подтиска ли ви? Ами у нас еднообразие няма .
Как компенсирате това? -

Да липсват ми , но повече би ми липсвала бебка , ако не бях с нея.Имала съм ги преди , ще ги имам и след това , но тези моменти с бебето не могат да се върнат и повторят 

И аз горе-долу така ... ама се наложи да почна работа и сега таткото е в къщи.

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти?Да, разбра се
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи?Изобщо, обожавам децата си и те ми осмислят не само денят, а и целият живот.
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот?Не.
Еднообразието подтиска ли ви?Засега не, нямам никакво време да се почувствам подтисната А и си намираме начини да не ни е еднообразно, пътуваме когато можем из страната, ходим на планина...
Как компенсирате това?Изживявам пълноценно всеки миг с децата си, също чистя, готвя, шътам, и от време навреме се поглезвам с туй-онуй...

Аз обожавам да прекарвам времето си с бебка, обичам и да шетам, по принцип съм домошар и време много не ми остава, но напоследък се хващам, че ми се вижда с приятелки, различни от мамите като мен, но вече не съм интересна на другите явно. Те имат други приоритети, разминаващи се с моите и темите ни се разминават.

и в градинката по цял ден.Оправдавам се с детето,а всъщност на мен не ми се прибира

имаше период в които ми беше много гадно това да сме двете сами но всичко вече е ок сега не ме оставя и за минута на спокойствие непрекъснато се занимаваме с нещо излизаме всеки ден на разходка и така общо взето добре се чувствам нищо не ми липсва

разходки и срещи с приятни хора,защото имаше и такива които не са приятни

Не ми е самотно, защото имам много ангажименти свързани с децата. Понякога дори искам да остана сама, да ми е тихо, да не говоря с никой, но рядко се случва. Липса ми единствено излизане с майки, както е обичайно в Бг. Тук всяко дете си играе в двора и рядко се събират заедно.

Абе ,много интересно ми стана как може да ти е скучно и самотно  с едно бебе?!
аА за социалните контакти  не ми липсват,поради простата причина,че не съм ги спирала.Единственото,което съм спряла е ходенето вечер по заведения,но това не ми липсва.Като порасне малката ще наваксам...

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти? -Разбира се,но не са ми липсвали,заради това,че имам бебе.
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи? -Не
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот? -Не
Еднообразието подтиска ли ви? -Не,разнообравявам си деня по много начини
Как компенсирате това? -Разговори ,срещи с приятели.Интернет,телевизия,домакинството и то си минал денят.

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти? Да, разбира се
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи?Колкото и домакински задължения да имам и да обожавам да се занимавам се детето,колкото и често да излизаме на разходки има моменти в които ми е доста самотно.
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот?Напоследък доста често се чувствам така
Еднообразието подтиска ли ви?Има и такива моменти.
Как компенсирате това?Засега не съм успяла,напълно да компенсирам

Не ми е скучно, не се чувствам и самотна но определено имам нужда от повече социални контакти. Опитвам се да комппенсирам с форумаи с излизане с приятели, но не винаги се получава.

Определено имам нужда от социални контакти и си ги набавям то4но от майките по градинките,защото на "моите"  приятелки ве4е съм им малко ску4на не ми го казват ама си ли4и.
Понякога ми  е самотно друг път не,но пове4ето не,защото малката колкото пове4е расте толкова по интересна ми става.
4ак изолирана не
Понякога има такива моменти
Компенсирам с музика,форума,разговори по тел.навън

Не се чувствам самотна , но имам гоялма нужда от социални контакти. Верните ми приятели си останаха такива и след като родих и вече имам нова и много важна тема за разговор. Имам доста познати майки от градинките .
Понякога се чувствам самотна , но малкия ми дребосък се старае да не изпадам в такива състояния.
За моя голяма радост не се чуваствам изолирана от останалия свят , защото все още уча , налага ми се да ходя в университета и там се разнообразявам с колегите ; има го и форума...
Еднообразието ме подтиска често , но не може без такива моменти

Самотна небих казала, но ми липсва много работата и социалните контакти.Не бих казала, че се задоволявам с приказките с другите ммайки кой колко и какво е изял, колко често аки или други подобно.
Изнервям се от седенето вкъщи основно от присъствието на свеки, но пък за това купих дъждобран и няма студ, вятър, дъжд ние сме навън.

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти? - Да имам - форума и разходките не са ми достатъчни
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи? - не защото не съм си поцял ден в къщи - но ако си остана сигурно
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот? - да- когато говоря със колежки нещата ми се виждат доста по различни от преди
Еднообразието подтиска ли ви? - не ми е еднообразно,всеки ден е различен

Ами аз съм нормален човек. С бебе или не, винаги имам нужда от контакти с други хора. И никога не съм изпадала в изолация. Живеех си нормален живот - срещах се с приятелите, с които съм поддържала контакти и преди да родя. Дори придобих нови - в градинката, където разхожах детето си, имаше още много майки. Всеки ден се засичахме едни и същи физиономии и накрая се запознахме  и сприятелихме. Не знам защо повечето от вас изпадат в ужас, ако трябва да контактуват с други майки по градинките. Защо си мислите, че вие сте нещо повече и останалите могат да ломотят само на бебешки, или да обсъждат единствено цвета на акитата и количеството на храната?
 С моите нови приятелки си говорехме за абсолютно всичко - те бяха интелигентни жени, с професии, образовани, с чувство за хумор. Какво повече бих могла да искам. И до ден днешен се виждаме често. Мъжът ми пък се сприятели с техните съпрузи. Оформихме една голяма и весела компания.
Изобщо не ми е било скучно, нито съм се чувствала самотна.
Честно казано, докато ходех на работа имах по-ограничени социални контакти - основно с колегите в офиса /те бяха четирима/ и то по служебни теми по цял ден /понякога работният ден продължаваше по 10-12 часа и не ми оставаше време да се видя с други хора/.

Аз имах огромна нужда от социални контакти. Не ми беше скучно с детето, но еднообразието и хората около мен ме "убиваха". Просто това не бяха хора, с които ми беше приятно да общувам. Моята "среда" е по-различна и много ми липсваха контактите с колегите ми, защото повечето ми познати са сред тях. Нямах търпение да се върна на работа. Затова и се разхождах предимно сама с бебето, обикалях квартала и така. Форумът също ми беше "добре дошъл".

в моя квартал няма много майки с деца и ми е доста трудно да подържам социални контакти с някого освен с мъжа ми ,с продавачките в детския магазин и с продавачките в хранителният магазин.
Та определено ми липсват много соц.контакти.Впредвид,че преди да родя работата ми беше такава,че се срещах с много хора и това сега много ми липсва.

Аз не мога без социални контакти , поради тази причина си работя още , въпреки че нямам никакъв проблем да изляза в отпуска и след това в болнични , но ме е страх от това да нямам ангажименти и срещи с колеги  все си мисля че ще ми е скучно  Но може би се свиква  Все пак ще досаждам на приятелите повечко 

Не съм спирала социалните си контакти. Не се чувствам самотна.
Не съм спряла да се виждам с приятели. Ограничих излизанията вечер.

аз си ги имам социалните контакти, даже се виждам с повече хора, отколкото като ходих на работа. И не седим по цял ден вкъщи, много рядко се е случвало, при изключително лошо време. Или сме в парка, или на гости, или на клуб

Определено имам нужда от социални контаткти.При мен лошото е, че приятелите ни са в Севлиево и Плевен, а живеем в София, където социалните ми контаткти са доста ограничени.

Да, имам нужда от социални контакти, липсват ми. Старите ми приятели си останаха, виждаме се толкова често, колкото и преди раждането. Нови нямам. По някакъв начин това, че мога да получа всякаква информация от сайта ме прави пасивна по отношение на контакта с майките и бабите в градинките. Когато някоя ме заговори, ми е приятно, но аз нямам особена нужда да правя първата крачка. Което може би е грешка, защото един по-продължителен контакт би се отразил добре на детето. То със сигурност в момента има по-голяма нужда от общуване отколкото аз.

 Да, ама не с други майки, а с хора, който не обсъждат предимно акита и памперси. Не, че има нещо лошо в това, но някак ми е твърде... ежедневно! Затова ходя на кафенце от време на време (до сега веднъж) с едни френдки и си говорим за други работи.

В никакъв случай не ми е самотно, скучно и еднообразно.

Гледам си дъщеричката абсолютно сама /с таткото/.
Постоянно разнообразявам както детето си така и себе си.  Прекарваме си около 50% от времето навън - виждам се с други мами, разходки, кафенца на открито, ходим двечките постоянно на различни места - в единия мол, в другия мол, в морската градина, на пазар, по центъра и т.н. и т.н. До обяд гледам да свърша всичката домакинска работа , то си е до характер де, но доста често така се уморявам, че двете сме си достатъчни на разходката и прекалените срещи ме натоварват и ангажират. Имам чувството, че откак дъщеря ми поотрасна изисква все повече и повече внимание, че когато се виждам с други мами се разкъсвам между нея и това да слушам други бебешки истории и .... и това ме натоварва, а аз гледам , когато изляза да отпочивам от всичко което върша с бясна скорост до обяд. Не отричам че социалните контакти са хубаво нещо и никога не съм се лишавала от тях, но си имам мярка за себе си...

Определено ми липсват социалните контакти,срещи и излизания.Немога да кажа,че сега само вкъщи седим,но скапаното време ни ограничава.И на мен ми е писнало само за бебета да се говори,беше така откакто разбраха,че съм бременна,та и досега,това мен лично ме побърква 

Обичам да съм сред хора и когато е лошо времето и сме принудени да си седим вкъщи направо изперквам

  Направо се чудя откъде да започна...
Чувствам се изолирана, но не заради бебето си. Днес излязох да платя нета. Пред входа - купчина строителни боклуци от съседния строеж. Трябваше да разритам (буквално!) боклука, за да прекарам количката. Излязах на улицата и след поредица псувни от моя страна и от подминаващите ме шофьори (нямаме тротоари) стигнах до търговския център, в който е касата на интернет-доставчика ни. Там се наложи да оставя детето при цветарката на първия етаж, защото до втория се стига само по вита стълба. Касата беше затворена с бележка "Връщам се след 10 мин.". Слязох при бебето и реших да седна в близката пицария - да обядвам, а после да си свърша работата. Но там се пуши... В съседната следкарница "Неделя" на 3 кв.м. имаше 6 маси. Вероятността да набутам количката вътре беше по-малка от 0. Реших да се разходя до аптеката. Тя е на надземен етаж, до нея се стига по стълби с "рампа". Толкова стръмна, че дори и да бях избутала бебето с количката нагоре, после имаше голяма опасност при слизане да го изтърва и количката да изхвърчи на улицата. Една мила жена постоя при количката, докато купя каквото трябва от аптеката. Върнах се в търговския център, оставих отново количката при цветарката, платих интернета и тръгнах да изкарвам количката през единичната врата. Пред врата има стълби, а в дясно - рампа. Отворих вратата, подпрях я с гръб, издърпах количката и през това време една баба застана пред входа. Помолих я да се отмести, а тя ми заяви: "Аз не ви преча, вие си управлявате количката неправилно."

Ето това ме кара да се чувствам изолирана.
Извинете за тирадата, още съм бясна...

Обичам да съм сред хора!!Не съм ограничавала срещите с приятилите  и колегите .Не съм ограничавала и социалните си контакти,тъй като имам кой да  ми помага при гледането на децата .

Зимно време ме налягат подобни размисли,но стопли ли се времето и душата ми се стопля    А и като поотрасне дечко е по-добре.

Имам нужда, като всеки човек и никога не съм страдала от липсата им. Не ми се вижда редно и нормално след като се роди дете, човек да промени цялостно начина си на живот. Да се съобрази - да, но не и да жертва всяка мисъл и грижа за себе си. Така не е полезен нито за околните, нито за детето си.

Определено ми беше скучно сама и имах нужда от социални контакти. Именно тук е мястото да кажа, че благодарение на "форума" успях да премина през този период без проблеми. Тук намерих нови приятелства и това ме крепеше докато бях по майчинство. Виждахме се и се чувахме с моите приятелки и така не се чувствах сама в емоциите, които преживявах. 

Че на кой не му липсват контактите с хора???
Липсват ми и още как.
От 2 седм съм вкъщи заради 45 дн болничен преди раждане, и въпреки, че имам занимавка (по - голямо дете) определено ми е скучно и отегчително.
Дано се свиква, че съм забравила какво е да се заседиш на едно място... 

И аз така

Олеле и как няма да си бясна, пак че си успяла да платиш нета след толкова перипетии. Това с бележката на вратата ми е любимо просто...

Аз определено ДА.След раждането се промених та чак аз не мога да се позная.Нервите ми са опънати докрай.Никога не съм стояла вкъщи-аз съм свикнала на динамика.Бях на училище и на работа едновременно последната година после само на работа-и изведнъж хоп вкъщи.Полудявам особено като е лошо времето-цял ден у дома не издържам.Как го компенсирам ли-чета и пиша във форума,така ми минава времето когато малкия не  е покрай мен.Определено имам нужда да си говоря да споделям с  някого но уви няма с кого.Мъжа ми се прибира от работа уморен не му е до нищо и аз все едно съм сама

Определено има нужда.  И то от различни контакти,не само а майки. За да не се свеждат разговорите само около децата , а и с бивши колеги и  хора от другите сфери на живота. Говоря конкретно за себе си, иначе имам чувството че затъпявам.

Свикнала съм да работя сред много хора и като се застоях толкова в къщи определено ми беше терсене. Особено първите месеци, когато денят ти минава предимно в смяна на пелени и кърмене. Още повече, че ни хванаха и студовете в къщи. Обаче колкото повече пораства детенцето ми става по-интересно с него /вече излязохме от етапа сън-храна-сън/, пък и времето се оправи и се разхождаме редовно. Наистина срещите с други майки по градинките не могат да заменят предишните ми социални контакти, но са нещо ново и интересно, пък и се надявам още малко като попорастне бебо да можем пак да се виждаме редовно с приятелите ни. Освен това още две дружки бременеят в момента!

определено има нужда и трябва на ден поне два часа да има лично за себе си и ако има кой да я отмени -е те това ще е супер

Аз до последно преди да родя бях свикнала да контактувам с много хора, винаги съм била много контактна. А като родих първите месеци се отдадох изцяло на детето, на майчинството и доста трудно ми беше да свикна. Сега започвам да се връщам на работа, да контактувам пак с много хора и се чувствам по добре. У нас ме чака моето малко мишле, а следобед на работата си имам моите социални контакти 

Работя по часово няколко дена от седмицата иначе ще изкрейзя съвсем.Не трябва да се ограничават социалните контакти поради майчинството.

При мен ограничаването на социалните контакти,води до депресивни сьстояния!За това колкото повече контакти толкова по добре!

Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти?-Да,задължително.
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи?-Понякога и вече все по-рядко.Беба е доста забавна.Запознах се и с мн. приятни мами в градинката,но просто не винаги имам време да стигна до там.
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот?-Липсва ми работата и ми е интересно като се върна какво ще се е променило.Реалността за мен сега е детето и семейството ми.
Еднообразието подтиска ли ви?-Понякога- да.Много дейна натура съм.
Как компенсирате това?-Искам дълги разходки,срещи с приятелки и форума.

Никога не съм си спирала социалните контакти. С приятелки излязох още 2 седмици след като родих. А сега приятелките ми все ме карат да излизам с малката, за да й се радват, сама не ме искат вече  В това отношение съм много доволна че мога да я оставя на татко и или на майка ми. Ако няма кой да помага, става лошо...

Имате ли нужда от социални контакти?- Да разбира се.
Самотно ли ви е по цял ден вкъщи?- Не, защото са много малко дните, в които съм била по цял ден вкъщи.
Чувствате ли се изолирани  и откъснати от реалния живот?- Не, не ми липсва работата, защото мечтата ми е да работя друго, до тогава работата ми е да си гледам дечицата! 
Еднообразието подтиска ли ви? - Понякога- да. Гледам да се разнообразявам. 
Как компенсирате това?- Разходки, срещи с приятелки, форума, пътувания извън града.

Не съм преустановявала социалните си контакти по ниакакъв начин.
Водя дъщеря ни навсякъде с мен , но пак успявам да правя това, което ми доставя удоволствие 
Според мен всичко оипра до желанието.