Мамите по майчинство - имате ли нужда от социални контакти?

Обичам да съм сред хора и когато е лошо времето и сме принудени да си седим вкъщи направо изперквам

  Направо се чудя откъде да започна...
Чувствам се изолирана, но не заради бебето си. Днес излязох да платя нета. Пред входа - купчина строителни боклуци от съседния строеж. Трябваше да разритам (буквално!) боклука, за да прекарам количката. Излязах на улицата и след поредица псувни от моя страна и от подминаващите ме шофьори (нямаме тротоари) стигнах до търговския център, в който е касата на интернет-доставчика ни. Там се наложи да оставя детето при цветарката на първия етаж, защото до втория се стига само по вита стълба. Касата беше затворена с бележка "Връщам се след 10 мин.". Слязох при бебето и реших да седна в близката пицария - да обядвам, а после да си свърша работата. Но там се пуши... В съседната следкарница "Неделя" на 3 кв.м. имаше 6 маси. Вероятността да набутам количката вътре беше по-малка от 0. Реших да се разходя до аптеката. Тя е на надземен етаж, до нея се стига по стълби с "рампа". Толкова стръмна, че дори и да бях избутала бебето с количката нагоре, после имаше голяма опасност при слизане да го изтърва и количката да изхвърчи на улицата. Една мила жена постоя при количката, докато купя каквото трябва от аптеката. Върнах се в търговския център, оставих отново количката при цветарката, платих интернета и тръгнах да изкарвам количката през единичната врата. Пред врата има стълби, а в дясно - рампа. Отворих вратата, подпрях я с гръб, издърпах количката и през това време една баба застана пред входа. Помолих я да се отмести, а тя ми заяви: "Аз не ви преча, вие си управлявате количката неправилно."

Ето това ме кара да се чувствам изолирана.
Извинете за тирадата, още съм бясна...

Обичам да съм сред хора!!Не съм ограничавала срещите с приятилите  и колегите .Не съм ограничавала и социалните си контакти,тъй като имам кой да  ми помага при гледането на децата .

Зимно време ме налягат подобни размисли,но стопли ли се времето и душата ми се стопля    А и като поотрасне дечко е по-добре.

Имам нужда, като всеки човек и никога не съм страдала от липсата им. Не ми се вижда редно и нормално след като се роди дете, човек да промени цялостно начина си на живот. Да се съобрази - да, но не и да жертва всяка мисъл и грижа за себе си. Така не е полезен нито за околните, нито за детето си.

Определено ми беше скучно сама и имах нужда от социални контакти. Именно тук е мястото да кажа, че благодарение на "форума" успях да премина през този период без проблеми. Тук намерих нови приятелства и това ме крепеше докато бях по майчинство. Виждахме се и се чувахме с моите приятелки и така не се чувствах сама в емоциите, които преживявах. 

Че на кой не му липсват контактите с хора???
Липсват ми и още как.
От 2 седм съм вкъщи заради 45 дн болничен преди раждане, и въпреки, че имам занимавка (по - голямо дете) определено ми е скучно и отегчително.
Дано се свиква, че съм забравила какво е да се заседиш на едно място... 

И аз така

Олеле и как няма да си бясна, пак че си успяла да платиш нета след толкова перипетии. Това с бележката на вратата ми е любимо просто...

Аз определено ДА.След раждането се промених та чак аз не мога да се позная.Нервите ми са опънати докрай.Никога не съм стояла вкъщи-аз съм свикнала на динамика.Бях на училище и на работа едновременно последната година после само на работа-и изведнъж хоп вкъщи.Полудявам особено като е лошо времето-цял ден у дома не издържам.Как го компенсирам ли-чета и пиша във форума,така ми минава времето когато малкия не  е покрай мен.Определено имам нужда да си говоря да споделям с  някого но уви няма с кого.Мъжа ми се прибира от работа уморен не му е до нищо и аз все едно съм сама

Определено има нужда.  И то от различни контакти,не само а майки. За да не се свеждат разговорите само около децата , а и с бивши колеги и  хора от другите сфери на живота. Говоря конкретно за себе си, иначе имам чувството че затъпявам.

Свикнала съм да работя сред много хора и като се застоях толкова в къщи определено ми беше терсене. Особено първите месеци, когато денят ти минава предимно в смяна на пелени и кърмене. Още повече, че ни хванаха и студовете в къщи. Обаче колкото повече пораства детенцето ми става по-интересно с него /вече излязохме от етапа сън-храна-сън/, пък и времето се оправи и се разхождаме редовно. Наистина срещите с други майки по градинките не могат да заменят предишните ми социални контакти, но са нещо ново и интересно, пък и се надявам още малко като попорастне бебо да можем пак да се виждаме редовно с приятелите ни. Освен това още две дружки бременеят в момента!

определено има нужда и трябва на ден поне два часа да има лично за себе си и ако има кой да я отмени -е те това ще е супер

Аз до последно преди да родя бях свикнала да контактувам с много хора, винаги съм била много контактна. А като родих първите месеци се отдадох изцяло на детето, на майчинството и доста трудно ми беше да свикна. Сега започвам да се връщам на работа, да контактувам пак с много хора и се чувствам по добре. У нас ме чака моето малко мишле, а следобед на работата си имам моите социални контакти 

Работя по часово няколко дена от седмицата иначе ще изкрейзя съвсем.Не трябва да се ограничават социалните контакти поради майчинството.