Затворените деца

Би ли споделила защо смяташ така, ако е възможно?
Моето дете също е от много затворените и притеснителни деца, просто не умее да общува, ако я карам , още по-категорично отказва.Понякога проявява самоинициатива и се заиграва, но само когато тя си реши.Ходи на две извън училищни занимания, и с двете се изявява пред публика, и то успешно, като я попитам има горе долу положителна преценка за себе си, но въпреки това не успява да общува.Освен това реагира прекалено чуствително.

Здравейте -казвам се Вероника,клиничен психолог съм и водим рубрика с Шехина ето тук-

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.msg11401680#msg11401680

Това е темата за детските специалисти:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0

Бихте могли да разговаряте и с психолога в училище,който е там за това да консултира при такива случаи.
Социалните умения са много важни,за съжаление малко се прави в българското училище за това,а е жизнено необходимо.При деца със социална тревожност се работи повече в група-така се учат да общуват.

Аз пък мисля,че е нормално някои деца да не са толкова общителни като други! Когато намерят човек,с който имат желание да общуват го правят,но това не означава,че са длъжни да комуникират със всички деца! В никакъв случай децата ви не са асоциални!
И вие сте били ученици,наястно сте,че малко или много децата са жестоки едно към друго,и в тази крехка възраст от 1ви до 8ми клас е много трудно да се напаснеш във правилната компания,в която да си по-отворен и общителен. Не се притеснявайте за децата си Всичко минава!

Заравянето на главата в пясъка и принципа-всичко ще мине,може да задълбочи проблемите.Истината е,че липсата на социални умения е сериозен риск за адаптацията и психичното здраве на децата.Неглижирането на проблема и мнимото успокояване не помага с нищо.

Кой говори за заравяне на главата в пясъка?!
Искаш да кажеш,че трябва да караме децата си да контактуват максимално със съучениците си?!
Не мисля,че е необходимо! И това дали контактува с 5 или с 10 деца няма никакво значение (да,да,стига да контактува)!

Здравей spass,
моето момче също е много затворено. сега ще стане в 3 клас и почти няма приятели. прегледаха го няколко психолози и след тест за интелигентност се установи, че е в мисленето си е доста по-напред от връстниците си. Това е причината да няма приятели. Моето момче по собствено желание свири на пияно, ходи на дърворезба и разни други. понякога му липсват приятели, но винаги се разочарова като се събере с други деца (от течните постапки и действия).  Такива деца обикновено имат проблеми в общуването с връстниците си. За да уточня -ние живeeм в Германия.


Поздрави

Искам да кажа,че социалните умения се учат-никой не "кара" децата да общуват максимално-тук не става въпрос за брой-количество,а за качество на общуване.Яна Иванова споделя сериозен проблем при детето си и тя пише за своето-вие явно за вашето дете.Изказването ви омаловажава проблема,целта е той да бъде решен и да се търсят начини за това.Вашето "не се притеснявайте за децата си" е успокоение на самата вас,но не решава проблемите на децата,които страдат от това,че не умеят да общуват.Психологическата работа е насочена към децата,които се измъчват от липсата на такива умения.
Човекът е социално животно-нали така?

Аз не целя да омаловажавам нечии проблем,нито се успокоявам себе си! Явно не сте разбрали какво имам предвид. Когато едно дете категорично отказва да общува с който и да е,тогава наистина е проблем! Имах предвид,децата,които са примерно в нова за тях среда и контактуват с малко хора за момента-според мен това не е проблем!Смятам че в такъв период просто не трябва да се насилват децата да комуникират-те сами се отпускат!

Casual_girl88 явно не съм разбрала-това за което говорите е период на адпатция и е различно.За насилие не може и дума да става.

Himbeer да,интелигентността има много фактори-срещат се случаи на високонадарени интелектуално деца,но с трудности при т.нар. социална интелигентност и трудности в общуването.При тях е още по-важно да се работи,защото статистиката показва,че уменията за общуване са фактор за справяне в живота изобщо.Хубавото е,че вече се заговори и в българското училище за трениране на социални умения в група.При липса на такива умения често се стига до насилието като начин на комуникация,до ниска самооценка,до чувство на отхвърленост и изолираност-тези преживявания са тежки за децата.
Има и друг проблем-психологът в училище обикновенно работи с децата с прояви на насилие-а тревожните и затворени деца много трудно стигат до кабинета и трупат негативни преживявания.Винаги има изход ако навреме се намери точният подход и нуждите на конкретното дете.

Здравейте Вероника,
доколкото разбрах вие сте психолог по професия. Би ми било интересно да разбера как в България психолозите работят с изолираните в себе си силно интелигентни деца (говорим за ИQ>130)? Може да ми отговорите и с литчно съобстение ако сметнете, че отговорът не е по конкретната тема.

Поздрави
Himbeer

Himbeer българското образование е насочено към стандартната норма-всяко дете под или над нея е практически жертва на системата.На децата с много висок интелект често им е скучно в клас,скучно им е с техните съученици и търсят компания повече на възрастните.Предполагам,че в Германия същестуват повече програми за работа с такива деца-тук все още сме назад в това отношение.Има и още нещо-затворение деца често са много удобни за учителя-те не пречат,не бият на очи.Човекът с висок интелект често попада в графата различни-много му се възхищават,но малко общуват с него.Добре за тези деца учителят да намира предизвикателства,да стимулира развитието,често обаче при клас от 25 деца това не може да се случи.Надявам се в Германия детето да има повече шанс и перспектива-ситуацията у нас не е добра за хората с висок интелект.

Пробвай да го събереш с по-големи деца, които да са му интересни. И не искай чудеса, просто гледай с какъв тип деца му е най-приятно.
Може би обича да контактува с възрастни, от които може да научи нещо. Няма лошо. Вероятно би реагирал добре и на по-малко дете, което пък той да учи. Не винаги на човек му се общува точно с връстници.

Може пък и да не ти казва какво точно прави. Майка ми например и сега се изненадва, като ме чуе да й разказвам какви сме ги вършили в междучасията. Аз също съм интроверт, но това не ми е пречило да участвам в разни тупаници, да кажем, както и в по-невинни работи като ластик, игри на царю-парцалю и т.н. Просто не намирах за нужно да я информирам за тази работа.
Примерно на улицата се отказах да играя с голямата тайфа не за друго, а защото предизвиках едно от по-силните момчета да се бием и то ме фрасна доста здраво. Аз реших, че като не мога да победя, няма да играя с тях, и си играех само с едно момиче, отделно.
Ей такива причини и причинки може да има.

himbee благодаря ти за споделеното, мисля си че при нас нещата са много сходни. Сина ми е едно много умно дете (не го казвам като хвалба) и често ми споделя след поредният опит да се заиграе с някои деца в кварталната градинака, че скучае понеже те "само си говорят глупости" както се изразява той. Забелязала съм че му е по-интересно да играе с възрастните, например с баща си редовно изгрят шах или баскет след работа. С деца също се заиграва, но обикновено съм забелязала че са деца с по-разнообразни идеи, от които може да научи нещо. Май-стана много сложно това което написах, но идеята ми е че му е тъпо да играе на пауър рейнджъри или някои от другите зарибяващи герои от сателитките. Ти имаш късмет че си в Германия но ние тук явно ще берем ядове и ще трябва да се оправяме сами. Поздрави и успех!

Здравейте момичета, и аз съм майка на едно сравнително затворено 8-годишно момче. Като дете самата аз бях изключително затворена - твърдо отказвах да си играя с повече от 1 дете, и то трябваше все пак да ми допада, абсурд беше да се обадя по телефона на друго дете, или пък да играя с непознати. Никой не ме е насилвал, аз също не насилвам своето дете.

Смятам, че е ключово детето да се чувства добре в кожата си, дори ако играе само с едно дете няколко години. Така действам и със сина ми - той си избира едно дете и си общува с него - колкото - толкова.

Накратко - смятам, че с узряването психически и натрупването на повече умения и самочувствие децата се отпускат и се чувстват по-спокойни при трупането на социални умения. Примерно аз от изключително свито дете, в 6 клас вече успявах да си намеря по 1-2 по близки приятелки, в гимназията също, а в университета вече бях достатъчно общителна и в последните 10 години работя професионално в сферата на уменията за общуване. Вече се чувствам добре дори когато трябва да говоря пред публика, да общувам с всякакви хора - от клиенти - до курсисти на тренинги.

Е, вече не е много кратко, но бих обобщила - "за" съм на детето да се създаде спокойствие, че то е добро, умно, и поведението му е подходящото /без да се обиждат другите по възможност/. Ако можем да създадем подходящи непринудени ситуации на срещи с връстници - добре, ако - не, все ще си хареса някого в училище. Има една изключително добра книга по темата - "Тайната на щастливите деца" от Стиф Бидълф. Той обяснява, че трябва твърдо да научим детето да "поздравява", и да влиза в първоначален контакт, и описва как. И казва, че след отпускането при първоначалния контакт, когато детето е преодоляло "срама", е много по-лесно.

Ще чакам да се похвалите за положителните промени при вас:-) Успех - и ще се радвам много да споделите как вървят нещата и кое работи при вас.

 Sevyana , много ми е полезно да чета за хора, които са били срамежливи и затворени, тъй като аз не съм била , а моето дете е такова, и често не мога да разбера защо постъпва по този начин.Ще потърся и книгата непременно.Благодаря ти, че сподели!