dideta90 интересно е и смешно... ама много те моля използвай препинателните знаци! 
Много е трудно за четене така!
Поздрави за бебка и много здраве и щастие!
Много е трудно за четене така!
Поздрави за бебка и много здраве и щастие!
- Публикувана: 18 март 2009, 11:43 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2011, 21:21 ч.
"Смешно" ли е раждането? - 1
извинявам се
Мен ме подсети коментара за осирането.... и оповръщането....
Та значи, аз млада първескиня (преди 13 години), юни месец. Месецът на черешите... През цялата бременност много ми се ядяха череши. Дойде юни. Ядях по 1-2 кг на ден. Кой да ми каже, че ще раждам 4 седмици предварително. Падна ми ненадейно тапата към 11 часа вечерта, но аз реших, че ми е рано. Легнах си. Към 4 часа, обаче ме и заболя. Мъжът ми тогава войник. Баща ми ще ме кара. Побърка се този човек от притеснение и реши да стигне възможно най-бързо. Аз изяла 2 кг череши... Не знам кое точно ме болеше повече. Отивам, правят ми клизма. Едвам изчаках да ми кажат - вече може да идеш в тоалетна и се започна. Е няма такова нещо... Чак акушерката се притесни. Постоянно ни напомняше, че съм дошла да раждам и в предродилна също има тоалетна. Най-после ме качиха. Аз с познат лекар (с уговорка) и като за свой човек, за облекчаване на болката ми дадоха азотен окис (мисля, че това беше, но не съм много сигурна все пак, така че ако греша, ще ме извините) - започна се втора серия - нали разбирате - всичко, което не успя да излезе отзад, излезе отпред. Да не помислихте, че свършвам. Не. Лежа си спокойно, боли де, засичам си контракции вече на около 2 мин и по едно време усещам, че става нещо. Ама много боли. А пък е вече 8 часа сутринта. Сменят се дежурствата и няма никой наоколо. Даже и доктора с уговорката. Волю-неволю започвам да крещя. Идва след известно време една акушерка пита ме "защо така", а аз "ми извинете, ама много ме боли". Добре, че реши да провери тази жена. Едвам ме завлекоха в родилна и след 4 напъна се появи дъщеря ми.
Сега и за второто. Ще раждам след 12 години. През цялата бременност ми обясняват как ще родя трудно, защото съм над 35, защото при 12 години разлика ще ми е като за пръв път. Да, да. Две седмици предварително в 1,10 през ноща ми изтекоха водите. В 1,40 бяхме в болницато. Март месец е, няма череши. Към 2,15 сме приключили с приготовленията и ме настаниха в предродилна. Да си чакам, нали ще ми е като за пръв път. Никакви контракции. Никаква болка. В 2,30 - система окситоцин. До мен момиче с болки през 3-4 мин. Акушерката я следи и постоянно я пита "Да ти се дохожда вече по голяма нужда? Усещането като тръгнеш да раждаш е такова..." Момичето "Не". Аз обаче (още не закапала и системата както трябва) се обаждам от съседното легло "За нея не знам, ама на мен здраво ми се ходи. Ще раждам. Викайте доктора" Родих за 15 мин
Та значи, аз млада първескиня (преди 13 години), юни месец. Месецът на черешите... През цялата бременност много ми се ядяха череши. Дойде юни. Ядях по 1-2 кг на ден. Кой да ми каже, че ще раждам 4 седмици предварително. Падна ми ненадейно тапата към 11 часа вечерта, но аз реших, че ми е рано. Легнах си. Към 4 часа, обаче ме и заболя. Мъжът ми тогава войник. Баща ми ще ме кара. Побърка се този човек от притеснение и реши да стигне възможно най-бързо. Аз изяла 2 кг череши... Не знам кое точно ме болеше повече. Отивам, правят ми клизма. Едвам изчаках да ми кажат - вече може да идеш в тоалетна и се започна. Е няма такова нещо... Чак акушерката се притесни. Постоянно ни напомняше, че съм дошла да раждам и в предродилна също има тоалетна. Най-после ме качиха. Аз с познат лекар (с уговорка) и като за свой човек, за облекчаване на болката ми дадоха азотен окис (мисля, че това беше, но не съм много сигурна все пак, така че ако греша, ще ме извините) - започна се втора серия - нали разбирате - всичко, което не успя да излезе отзад, излезе отпред. Да не помислихте, че свършвам. Не. Лежа си спокойно, боли де, засичам си контракции вече на около 2 мин и по едно време усещам, че става нещо. Ама много боли. А пък е вече 8 часа сутринта. Сменят се дежурствата и няма никой наоколо. Даже и доктора с уговорката. Волю-неволю започвам да крещя. Идва след известно време една акушерка пита ме "защо така", а аз "ми извинете, ама много ме боли". Добре, че реши да провери тази жена. Едвам ме завлекоха в родилна и след 4 напъна се появи дъщеря ми.
Сега и за второто. Ще раждам след 12 години. През цялата бременност ми обясняват как ще родя трудно, защото съм над 35, защото при 12 години разлика ще ми е като за пръв път. Да, да. Две седмици предварително в 1,10 през ноща ми изтекоха водите. В 1,40 бяхме в болницато. Март месец е, няма череши. Към 2,15 сме приключили с приготовленията и ме настаниха в предродилна. Да си чакам, нали ще ми е като за пръв път. Никакви контракции. Никаква болка. В 2,30 - система окситоцин. До мен момиче с болки през 3-4 мин. Акушерката я следи и постоянно я пита "Да ти се дохожда вече по голяма нужда? Усещането като тръгнеш да раждаш е такова..." Момичето "Не". Аз обаче (още не закапала и системата както трябва) се обаждам от съседното легло "За нея не знам, ама на мен здраво ми се ходи. Ще раждам. Викайте доктора" Родих за 15 мин
"Как си? Боли ли много?". "А бе, боля, да ти кажа. Ай, честито!" 
- Много ми хареса! Дай боже повече такива бързи и безпроблемни рждания!!! 
Вчера докато си говорих с приятелки се присетих още нещо от второто ми раждане.
Аз съм си страшно гнуслива, като наближи раждането си казах на акушерката, че в болницата ще съм си с моя нощница, че болничните кой знае колко циганки са ги обличали.
Един месец преди да родя, в периода на гнезденето, ми хрумна, че нощницата ми трябва да е стерилна, защото ще гушна бебето като се роди. И така - киснах я в белина 24 часа, после я прах на 90 градуса, гладих 1 час и накрая я запечатах в плик, който съм измила с 90 градусов спирт.
Приемат ме за раждането, обличам си аз нощницата и тръгвам да се разхождам. Малката се роди за няма 1 час и точно по време на най-силните контракции акушерката ме прати да клеча в тоалетната, за да съм си самичка и никой да не ме закача. Аз, много изпълнителна, отидох в тоалетната и седя права, облегната на стената и на всяка контракция приклякам както ми е показала, но без да си отлепвам гърба от стената, че без опора имах чувството, че ще падна. Нощницата ми послужи като един хубав парцал, с който лъснах плочките на тоалетната на МД.
После обаче като се роди малката си я гушнах и хич не ми пукаше дали нощницата ми е стерилна
.
Аз съм си страшно гнуслива, като наближи раждането си казах на акушерката, че в болницата ще съм си с моя нощница, че болничните кой знае колко циганки са ги обличали.
Един месец преди да родя, в периода на гнезденето, ми хрумна, че нощницата ми трябва да е стерилна, защото ще гушна бебето като се роди. И така - киснах я в белина 24 часа, после я прах на 90 градуса, гладих 1 час и накрая я запечатах в плик, който съм измила с 90 градусов спирт.
Приемат ме за раждането, обличам си аз нощницата и тръгвам да се разхождам. Малката се роди за няма 1 час и точно по време на най-силните контракции акушерката ме прати да клеча в тоалетната, за да съм си самичка и никой да не ме закача. Аз, много изпълнителна, отидох в тоалетната и седя права, облегната на стената и на всяка контракция приклякам както ми е показала, но без да си отлепвам гърба от стената, че без опора имах чувството, че ще падна. Нощницата ми послужи като един хубав парцал, с който лъснах плочките на тоалетната на МД.
После обаче като се роди малката си я гушнах и хич не ми пукаше дали нощницата ми е стерилна
. ...ми хрумна, че нощницата ми трябва да е стерилна, защото ще гушна бебето като се роди. И така - киснах я в белина 24 часа, после я прах на 90 градуса, гладих 1 час с ютия и накрая я запечатах в плик, който съм измила със 90 градусов спирт...
Еее, то и аз съм чистофайница, ама твоето направоооо
ДА се запиша и аз, много весела и интересна темичса, не помня откога не се бях смяла така, особено с бебетата с дръжки 
, а относно таралежа, се сетих, че при нас пък имаше едно "бебенце", което обаче беше с много дръпнати очички и с огромна коса, беше много сладко и красиво и като го изкарат в коридора в количката всички много му се радвахме. Все се чудехме коя ли е майка му 
.Останахме обаче като втрещени, когато на следващото раздаване на бебетата за кърмене към въпросната количка се приближи една мургавелка, която приличаше на "БАба Яга" наведе се над количката и започна да му говори на цигански и да го целува 
, а и нямаше нито един зъб отпред, нито горе нито долу 
, а относно таралежа, се сетих, че при нас пък имаше едно "бебенце", което обаче беше с много дръпнати очички и с огромна коса, беше много сладко и красиво и като го изкарат в коридора в количката всички много му се радвахме. Все се чудехме коя ли е майка му .Останахме обаче като втрещени, когато на следващото раздаване на бебетата за кърмене към въпросната количка се приближи една мургавелка, която приличаше на "БАба Яга" наведе се над количката и започна да му говори на цигански и да го целува , а и нямаше нито един зъб отпред, нито горе нито долу Цитат
Много забавни истории... Моето раждане не ми се стори такова, но слава bogy всичко мина добре. Аз съм 1.52 см. Когато забременях бях 36кг , а в деветия месец бях 45кг. Коремът ми също не беше много голям и всички доктори ми казваха че бебето ми едва ли ще има 2.500кг.... Поради тази причина докторат реши да раждам нормално. Беше ужасно... тъй като бебето ми се оказа прекалено голямо за мен... Родих живо и здраво момченце 3.100 кг. Никoй от лекарите не моя да повярва......акъшерките се шегъваха след раждането като ми казваха че от "кокошо дупе е излязло щраусово яйце"
Препоръчани теми