По-малко разочарования имам, откакто се научих да не искам от хората невъзможното... По-добре приятно да ме изненадат, без да съм очаквала, отколкото да имам очаквания, изисквания, пък те хал хабер да си нямат за това....и съответно аз да се разочаровам от незадоволените си щения....
- Публикувана: 20 март 2009, 01:01 ч.
- Последно мнение: 3 май 2009, 12:59 ч.
Истинското АЗ!
Не е моя работа дори да си мисля кой как трябва да се защити, да слага или не маски, и изобщо да се вживявам в ролята на Бог, който може да прецени дали това е така.
За това е и темата. За усещането което оставят тези хора, за начина по който се справяме с любовта си към тях.
Не ми е приятно да го кажа, но тази тема всъщност ме натъжи още повече.
За пореден път се убеждавам какви вълци единаци сме хората. Живеем повърхностно, ограничаваме контактите си до някаква малка удобна за нас общност. Когато срещнем проблем, който не ни касае пряко, му обръщаме гръб... да не би някой да ни помисли за всесилни като ни се иска да му помогнем.
Жалко и тъжно...
определено не си сама,не можах да го кажа толкова добре
Подкрепям мненията на пасинет. Формулировката "тъжно ми е, защото някой е с маска, искам да му помогна (да се разкрие), но не мога" ужасно би ме ядосала, ако е насочена към мен. Малко смирение и по-малко егоцентризъм им трябва на такива "помагачи". Да не говорим колко грубо е етикетирането повърхностно общуване=различно от моето.
Защо смяташ за по правилно да промениш човека създал ти това усещане? Опитай се за чувстваш като него, ще го разбереш и няма да го съдиш в сърцето си.
В момента се натъжаваш то факта, че не всички са като теб. Но не знаем кой всъщност има нужда от помощ ...
В момента се натъжаваш то факта, че не всички са като теб. Но не знаем кой всъщност има нужда от помощ ...
Не ме натъжава това, че не всички са като мен. Опазил го Господ света, в който всички са като мен...
Натъжава ме делението, чувството за собственост, фалша, лицемерието, интриганството...
Но най-много ме натъжава това, че да гледаш с добро око на света и хората май отдавна се е превърнало в патология.
От началото на темата ми се върти една мисъл на Кришнамурти и мисля да я напиша като за финал:
"Да си добре приспособен към болно общество, не е признак на добро здраве."
Толкова от мен. Спирам с тъжните мисли и тичам да си събирам багажа, че ми предстои една вълнуваща, приключенска седмица в Египет
Цитат
Толкова от мен. Спирам с тъжните мисли и тичам да си събирам багажа, че ми предстои една вълнуваща, приключенска седмица в Египет
.Аз лично бих се зарадвала да ми покажеш и снимчици.Лек път 
Споделете, моля ви, начините, по които стигате
до същинското си АЗ.
Хареса ми, да си жива и здрава
до същинското си АЗ.
Много странно ми звучи това. Аз съм се разкрила някому безпрекословно, но той не е (сега дали за да защити себе си или по друга причина, няма значение) и вината е в него?! 
Какво ви става бе хора? Нито някой ме е карал да го правя, нито някой е длъжен да приеме отдаването , разкриването ми. Нито пък е длъжен да постъпи, или да бъде като мен, да харесва такива взаимоотношения , каквито на мен ми харесват.
Не е моя работа дори да си мисля кой как трябва да се защити, да слага или не маски, и изобщо да се вживявам в ролята на Бог, който може да прецени дали това е така. Че аз може да съм с най добри чувства и пак да се заблудя по отношение на някого. След като той не споделя да е нещастен и не търси от мен някаква помощ, нямам право да определям той истински ли е, не е ли и дали има нужда от "спасяване" и променяне на светогледа си.
Какво ви става бе хора? Нито някой ме е карал да го правя, нито някой е длъжен да приеме отдаването , разкриването ми. Нито пък е длъжен да постъпи, или да бъде като мен, да харесва такива взаимоотношения , каквито на мен ми харесват.
Не е моя работа дори да си мисля кой как трябва да се защити, да слага или не маски, и изобщо да се вживявам в ролята на Бог, който може да прецени дали това е така. Че аз може да съм с най добри чувства и пак да се заблудя по отношение на някого. След като той не споделя да е нещастен и не търси от мен някаква помощ, нямам право да определям той истински ли е, не е ли и дали има нужда от "спасяване" и променяне на светогледа си.
Хареса ми, да си жива и здрава
Срещала съм хора разни. Ако смятам някой за фалшив, той трудно би ми станал толкова близък, та това да затормозява по някакъв начин живота ми и да ме боли за него. Но пък има нещо друго, пред различни хора разкриваме различни черти от характера си, понякога заради самите хора, друг път заради нещо вътре в нас. Но когато маските и прилежащите им роли започнат да се сменят твърде рязко и нелогично, тогава предпочитам да си остана само зрител без да се забърквам в спектакъла.