За агресията между децата в детските градини!?!

Не знам за твоя конкретен случай, поради което не го обсъждам, но майка, която не помръдва, когато нейното видимо по- голямко дете не отстъпва никой да се пързаля и обсебва люлката за час, което посяга и взима играчките на малките, което хвърля нееднократно пясък в нечии очи и често бута, блъска и настъпва околните деца, е най- меко казано "безучастна". Снощи едно такова хлапе на около четири години зае една пързалка и по описания от мен метод не я отстъпи никому- качва се отпред и се спуска, блъска детето, което се е наредило и чака и то да се спусне, подхвърля едно празно шише, мята го от горе и така си играе. Нейната маминка си седеше на едно столченце /беше към заведение/ и примляскваше нещо си.
Знам добре, че блейките, мързеланите, невъзпитаните, семкаджийките няма да ги променя, поради което просто си решавам моят си проблем- стоя си до детето и се намесвам когато и както намирам за добре, не нарушавам закона и нечии права, просто охранявам тези на моите деца. У нас, в нашата държава и в нашето общество това е очевидно нормално, докато живея в него се приспособявам към него. Който си има брада си търси браснича. Знам и съм се примирила.

ranimi, мисля че е добре да говориш с родителите на детето, с учителките и с психолога на детската градина; имате проблем и той е че дете е ударило твоето дете;
ако пред мен се случи нещо подобно, а то се е случвало на площадката и в един магазин - дете скубе или удря мое дете, аз моментално реагирам, защото моят син никога - засега - надявам се и вбъдеще - не удря, дори и не плаче, но е много учуден и определено обиден; как реагирам - първо вербално - така боли, недей, защо го правиш, хващам му ръчичката и се мъча да го погледна в очите и то да разбере, че е сгрешило, че е причинило болка - карам го да се извини, да си подадат ръка и постепенно се отдалечаваме от съответното детенце; Моят син на този етап интуитивно винаги разпознава по-агресивните деца и винаги ги избягва, проблемът възниква когато те започнат да го "преследват" с цел контакт.
Причините за агресията надали ще ги разнищим тук, те са многопластови; От една страна всеки е носител на агресия - към себеси или към другите, вече зависи как ще се научи да я изразява, да я овладява, да я изхвърля

 
 

Мили мои, пиша и сърцето ми се къса, едва си събрах мислите. Честно казано съм в шок.
Детето ми е от два месеца в нова градина. Преди това е било в други две, където никога не ми е разказвала за подобни случаи. Снощи ми сподели, че деца от градината са я удряли. Каза, че когато госпожата излезе / предполагам до тоалетна или нещо подобно/ става лудница и децата се бият. Определени деца удряли, естествено, сред тях и момичета. Веднъж я ритнали в коремчето, веднъж я ударили по лицето. И други дечица били удряни, особено едно друго момиченце /ще го нарека Мария/. Моето дете казвало на госпожата и тя наказвала виновните  Понякога я било срам да каже на госпожата.
Не можах да спя, сутринта първата ми работа е да говоря с госпожата. Тя ми каза, че детето ми е в нормални отношения с децата, само една групичка 2-3 момиченца я отбягвали, тя не знае защо. Пред очите й никога не са я удряли и каза, че ще има предвид казаното от мен. Докато говорехме /повярвайте, знам, че не бива да се оставят без надзор децата и се постарах да отнема 2-3 минути/ зад гърба на госпожата нахлу сюрия деца, които блъскаха Мария, грубо и със сила. Тя си беше свила ръчичките пред тялото в защитна позиция и отстъпваше на заден ход. Развиках се, госпожата им се скара , ама...
Какво да направя, в див ужас съм. Пак заплаках докато ви пиша. Обвинявам се, че си преместих детето, а можех да го оставя в старата градина. Ако сега стане баскетболната топка, която блъскат, ако я пречупят и смачкат и от здраво жизнерадостно дете нещо се случи... Не знам. От друга страна животът е такъв, че в един момент ще трябва сама да се оправя, т.е. знам, че и в училище агресията е много. Тя сега е трета група.
Моля, посъветвайте ме!

Много ми стана мъчно и на мен от това, което си написала, особено като си представих другото малко момиченце, което си видяла да блъскат, веднага си помислих, дали майка му знае, че е обект на такова отношение от други деца и то не за първи път... За съжаление малките деца са такива, особено когато се е създала групичка, склонна да тормози другите, имам наблюдения за това, повярвай ми , никак не приличат на ангелчетата за който ги смятат, а по-скоро са като група вълчета и това е така и в училище, децата могат да бъдат много жестоки едно към друго...Не мога да ти дам съвет.. освен може би да говориш повече със твоето дете и да го подтикнеш  да се защитава само, не става въпрос да се бие, но в никакъв случай да не отстъпва, защото ако се превърне в жертва на тези деца това може да ги насърчи да се нахвърлят върху нея. Аз също имам малко момиченце и много се страхувам за него, но се опитвам да я насърчавам да не се страхува и да не отстъпва. Баща и я учи, ако някой посегне да я удори да крещи силно "Не ме удряй!". Така поне ще привлече вниманието и на учителката...

За съжаление и аз имам впечатления от училище - майка ми е начален учител, а и баба ми беше преди нея. Децата могат да са наистина жестоки, а агресията между тях е реалност. Колкото до другото момиченце - смятам да говоря с родителите му, правилно или не. Вземаме децата си горе - долу по едно и също време. Просто не е редно така да се постъпва, то може и да не е казало вкъщи, милото. Имам чувството, че изцяло е изпусната дисциплината. Да не говорим, че когато отида да я взема телевизорът винаги е на макс и го намаляват щом чуят че звъня и че заради това, че започнаха по- късно от другите градини така и не учиха почти нищо. Като прибавим факта, че са в апартамент и там е доста тясно преследваните дечица няма дори къде да се отделят така, че да не "бъркат" в очите на биткаджиите.
Още съм много тъжна и сега обмислям сериозно вариантът да върна детето в предишната детска, която е близо до работата ми. Ще ставаме по- рано, но там беше толкова щастлива и слънчева... Не ми се струва възпитателно - да не реши, че може да се мести както си иска. Или пък си е научила урока и е оценила какво е старата детска / тя настояваше да я местя, за да не става толкова рано/. Може би пък й показвам, че може да разчита на мен, а може би пък я уча да бяга от проблемите...
Не знам, не знам  Защо изобщо я местих. 

Разбира се, че трябва да кажеш на другата майка, аз непреманно бих постъпила така, най малкото за да съм спокойна, че знае, пък нейно е правото да постъпи както реши. Ти сама ще решиш дали да я местиш, но ако детето не се чувства добре и ти толкова много се тревожиш, защо пък не... Не виждам нищо лошо да се премести детето, ние как се местим, като не ни харесва една работа, отиваш на друга. Възможно е и това да са ви първите впечатления, за съжаление лоши,  обикновено новите деца известно време имат един период в който се чувстват по-зле и после като се почувстват в свои води стават по самоуверени, и тогава обикновено по-буйните ги оставят на мира... Сложна работа...Това частна градина ли е? Питам, защото ако е с по-малко деца учителката би могла да ги държи по-изкъсо, какви са тия работи...

Изида, а защо не се опиташ да решиш проблема? Говори с родителите на тези деца, дори в присъствието на госпожата. Те може би не предполагат какво се случва. Опитай да се разберете с тях, мирно и тихо всичко може да престане. Ако родителите не са заинтересовани да съдействат-направи ги! Кажи,че ще подадете (с майката на Мария) жалби до директорката за поведението на децата и т.н. Но първо поговори спокойно.  
И да преместиш детенце, след някоя година ще е в училище, много вероятно със същите деца. Мислиш ли, че нещата ще са много по-лесни тогава?  

Да ви кажа събраха се и много други фактори - в петък помолих детето да преброи колко ДВД-та са им пуснали. Били 5, изреди ми ги по име.  От друга страна момичетата я избягват. Дисциплината е под всякаква критика. Едната госпожа говори меко и детето ми почна да вкарва някои чудновати фрази. Лелката е повече от госпожите, крещи, държи груб и висок тон. Абе, не са уредени нещата. Опитвам да я преместя, дано стане

Ох това с ДВД толкова ми е познато Две години се ядосвах с тези ДВД. Децата постоянно бяха строени да гледат филмчета, не им разрешаваха да играят. Намеквах дипломатично, но ефект нямаше. И когато писах тук във форума всичко стигна до когото трябва по случайност. Въпросната госпожа се постресна малко. Тази година нещата се промениха коренно. Работят по тетрадките, играят и т.н. Ядосвам се защо още в самото начало не се оплаках на директорката.  Съветвам те да се оплачеш на директорката за настъпилият хаус в градината на дъщеря ти.

След като детето е толкова агресивно и родителите му не могат да го укротят са си стои в къщи