Бихте ли заминали да живеете в чужбина?

Мисля, че не бих! Не ми стига смелост да го направя..... Иначе причини да се махнеш от България- много! Както казва баща ми камъкът си тежи на мястото и аз някак така го усещам!

Бих заминала заради: липсата на балканския просташки манталитет, повече пари, повече възможности като цяло и за децата.
Не бих заминала: заради майка ми и близките ми, евентуалната самота в друга държава, напълно различния от нашия манталитет....
Ако ми предложат доста ще се измъча за решението...

Мислила съм по въпроса, защото съм имала редица /при това, доста добри възможности, свързани с учене и с работа/.
Не бих заминала. Надали някъде бих се чувствала толкова добре, колкото тук. Като не броя някои неща от действителността, които не зависят от мен, всичко останало в живота ми е такова, каквото го искам - тук и сега.
Направила съм си своя личен живот спокоен и уреден. Работя любимата си работа. С мъжа ми имаме доходи, каквито трудно бихме имали където и да е другаде. Тук са приятелите, семейството ми, родителите ми. Имаме и приятели и роднини в чужбина, но не е проблем да идем да ги видим, когато ни домъчнее.
За мен лично чужбина е само туристическа дестинация или нещо, свързано с пътувания по работа...

Мислила съм. Не бих заминала да живея там.

На екскурзия в чужбина, винаги и с удоволствие, но след  Х дни знам, че ще се върна у дома.

Бих, ако тук нямам какво да работя и започне да ми пада стандарта, а там имаме по-добро предложение, бих. Но ще ми е ужасно мъчно за приятелите и роднините, поради което все още сме  си тук

зависи от зора ...

Аз живея в чужбина. В България не бих могла да си позволя да работя работата, която харесвам и да съм независима: заплащането е много малко. За мен това е много важно. Иначе, нямам усещането, че съм в много различна атмосфера, то човек от себе си не може да избяга, все е същото .

Заминавала съм много пъти.Пак бих заминала.
И тук и там има минуси и плюсове.
Всеки сам за себе си решава приоритетите си и това,което го прави щастлив.
Когато съм тук се дразня на нещата тук.Когато съм там искам да се върна.
Когато се върна се разочаровам. И така.
Вярно е,че камъка си тежи на мястото но е вярно също,че родината ти е там където се чувстваш полезен,приет,щастлив и доволен от живота си.

ето и аз да си кажа мнението.живея в испания,по4ти 8год.ако сега някой ми каже през какво Ще премина НЕ ТРЪГВАМ,но нали вси4ки си мислим"ааааааааааааааа хората там как живеят"

обърках живота на децата,и след 100 год. за някои Ще си остана 4ужденка.
минала съм през пове4е трудности тук отколкото в бг.и тук сме гладували.
ходим си на 3 или 4 веднъж в бг.
проблеми с езика,въпреки,4е като дойдох бях изу4ила 4 у4ебника.
проблеми с документи.доктори се отнасят с нехайство,ако се опла4еШ"ами върви си като не ти харесва тук"и т.н.
малката е ве4е по4ти на 10 като затворник,не разбра от детство(никога няма да си го простя)в къЩи 4е мама и тати работят.
5 год.на квартира със смрадове(казвам го с напълно 4иста съвест)
затова реШихме да си купим жилиЩе,но сега трябжа оЩе пове4е да работим,4е до изплаЩането му остават САМО  32,5 год.плиус моите 39год. ако все оЩе съм тук Ще има за пенсионерския клуб да потанцувам и за по4ивка(така живеят възрастните хора тук,за завиждане са)
ме4таем си с половинката един ден да се върнем в бг завинаги,но тогава няма да мога да се радвам на внуците.
в главата ми е каШа,но си мисля 4е Ще остана за цял живот тук за да съм близо до децата.
виждам ,много е трудно да ти се иска да оставиШ децата за два дни на някого и да се запилееШ нанякъде с половинката.
страШно трудно е да си в 4ужбина,ако искаШ да заспиваШ с 4иста съвест.

ина4е бързозабогателите живеят добре,канарски острови,карибски и каквили оЩе не,но....докога

Точно моето мнение.Всъщност бих заминала само при условие,че е осигурена работа на мъжа ми.Никога не бих тръгнала и там да разчитам на случайността.

Аз заминах по неволя , мъжа ми живее тук, далеч от България, понякога е много тежко ,без семейството, приятелите и някой път и най -малкото нещо може да ме нарани ,но и това за камъка дето си тежи не е вярно , тук може повече да тежиш от колкото в България - понякога.

Това много рядко се случва- някой живеещ в чужбина да каже, че съжалява за избора си. Прави ми впечатление, че го пряват хора, които работят престижни професии и печелят добре.
Аз за да замина в чужбина, трябва да имам наистина добро предложение (каквото няма да получа). Иначе за какво да се лишавам от удобствата си тук?!

Не, не бих могла да замина. Не ми стиска, липсва ми смелост. Не обичам да се местя. Ще ми липсват много неща от България. Мен като ме няма два-три дни у дома и не издържам.

на работа съм много уважавана,работя на едно и съЩо място по4ти 4 год.смениха се около 20 колеги от които пове4ето испанци,заЩото просто не стават.работата ми харесва,ве4е не трябва да 4истя ни4ия къЩа,но здравето ми отлетя с вятъра
дойдох тук с намерена работа,хората бяха страхотни в къЩата където работех,
но въпреки вси4ко ако знаех 4е пътя е толкова трънлив....
винаги съм успявала да се преборя с трудностите.
но идването ми тук ми открадна времето за май4ини ласки.

рени,аз в бг не съм имала удобства ,дори нямах пералня,4е беШе издала багажа,но въпреки това там живеех много по спокойно,нямаШе го напрежението

При сегашното си положение тук - дом , семейство и доходите , които си докарваме със съпруга ми от работите си , които и двамата харесва ме - ТВЪРДО НЕ.
Но ако някога стане крайно наложително бих заминала , но ако имам осигурена работа.

 Бих заминала само ако там имам осигурен охолен и безгрижен живот без да се налага да работя.

Бих заминала. Тук живея горе - долу спокойно. Имаме работа, жилище, роднини, приятели.... Но! Много неща ме карат да се замисля за заминаване. Дразнят ме нередностите, неспазването на законите, съдебната система, положението в българското училище, безумието по улиците на София, мръсотията, дупките, простотията и още и още... Мисля, че на нас може да ни е трудно, но детето ми ще живее по-добре.

Преди 4г. отидох на почивка в испански град, където имаше много българи. Посрещайки ни на летището приятел на мъжа ми (от селото на баба му) започва да ни надъхва колко извънземно било "тук". "Дай пример" казвам аз като отявлена любопитка жадна за новости. "Ами, утре като станете, непременно отидете в някой хранителен магазин, там не те обслужват хора", при което аз си представям как влизам, някакъв робот ме обслужва и нещо от сорта. На сутринта първата ми работа беше да вляза във въпросния магически магазин...ами той се оказа абсолютно нормален магазин тип фантастико. Замислих се, че това момче до сега е пазарувало от смесения магазин в съответното бг село и хляба му го е подавала продавачката с кожения елек..паднах направо. До края на почивката имаше още няколко такива космически забивки.
Та..каква е моята работа в чужбина? Тук имам всички удобства, та аз своята къща не чистя, камо ли на някоя пръдлива испанка да й бърша прахта..

И друго се сещам. На няколко пъти чувам как еди кой си си намерил "много добра работа". Аз под този израз очаквам я в банка, я в няква голяма фирма. Винаги обаче под тази дефиниция се крие строителство, шофьори на камиони и т.н. Без коментар.

Бих заминала някъде за една година, с единствената идея  разнообразие и смяна на обстановката. Действа ми много добре.

Рядко съм попадала на по-просташки изказвания в нета Искрено се надявам жената, която ми помага в домакинството да не говори по този начин за мен
Добра работа, Енти, е всяка работа която ти позволява да изкарваш достойно прехраната си с труд, без да те бъхтят денонощно за жълти стотинки Ако това може да стане в сферата на строителството или като продавачка в магазин, не разбирам какъв е проблемът? Или всяка работа, щом е в голяма фирма или банка, е добра?

Извинете за офтопика, но постингът ме възмути, просто не можех да не коментирам...

Замисляла съм се, но засега няма да го направя.Живота който водя ми харесва, имам работа и приятели,щастлива съм.Но ако нещата се променят към лошо и нямам друг избор- е тогава бих заминала.Само знам, че ще ми е много тежко далеч от тук.

 
Мнението ми е същото до последната запетайка.
Много започна да ми писва, много...
Това с боклуците е просто последната капка

Грозно и то много 
Първо: Неуважението ти към приятелите на съпруга ти;
Второ: Презрителното ти отношение към хора, расли в малко селище;
Трето: Отношението ти към труда на другите;
Съвсем искрено се надявам никога да не попадам на хора като теб: горди с  немърливостта си.   

П.П. Трудно ми е да напусна България, имам прекрасна възможност, но не успявам да я грабна 

Белинда, напълно съм съгласна с последния ти пост  

Ние с мъжа ми от известно време се опитваме да заминем. Процедурата по нашият случай обаче е доста сложна и дълга. Но ще минем през нея, и ще заминем. Обичам страната си, но всеки ден пред мен се разиграват много грозни сценки и в данъчното, и в НОИ, и в съда, и в разни други институции. И мисълта, че един ден няма да имам позицията, която имам сега, и ще трябва да се боря с цялото безумие на държавата ни сама, ме ужасява. Няма да го причиня и на децата си. Иначе тук имаме собствено жилище, добри професии и относително добре уреден живот. Но риска си струва.

Интересно ми е какво мнение би имала след като заминеш и поживееш малко навън, дали ще е същото мнение  за изброените от теб институции в Бг. Не трябва да се забравя че идеална среда и пълно щастие няма.

Мога да се хвана на бас, че  с умиление ще си спомня точно за тези неща 
и ще и липсват. 

Да,живели сме вече в чужбина и на всяка цена искам да заминем пак.Просто тук не е добро място за живеене,живота е един и кратък за да го прекараме тук.

Ако работата го наложи.

Bis-kara, то ясно, че пълно щастие няма. Ама по-добро място има...
И да ти кажа, като отида навън само още по-противно ми става. Неща, които се уреждат за няколко часа там, тук съм ги правила за дни, с молене, подаръци, викали са по мен... Няма как това да ми липсва (и не ми е липсвало). Прекалено много нерви ми струва живота в Бг 

Ние сме в чужбина от 9г. Харесва ми и не бих се върнала в БГ. Винаги ще си обичам БГ и не съм забравила откъде съм, но истината е че всичко на запад е коренно различно и аз бих искала децата ми да растат тук. Колкото до работата ми - да, престижна е и много си я харесвам, работих и учих много упорито за да стигна до тук. 

Извинявай, но направо не ми се вързва това, което пи6е6 и града в който си посо4ила 4е живее6
не знам за кой Мадрид говори6 (аз съ6то живея в Мадрид)

Освен това системата с "опллакванията" работи много добре....., но просто трябва да пусне6 рекламация....

Не можах да разбера какво об6то има  4истата съвест  с пребиваването в Испания

За това да не е дъ6тери4ката ти сама в къ6ти, има хиляди варианти...

по темата,
Направих го преди  десетина години
По4ти всяка година се връ6таме за отпуските....
Дали бих го направила отново , не знам, сега ситуацията не е от най розовите за запо4ване  отна4ало....

Бих заминала да живея в чужбина. При първата добра възможност, която ми се отдаде - заминавам! Със сигурност ще ми бъде много трудно, особено в началото, но мисля, че ще се справя. Преди години имах възможност да спечеля стипендия и да уча в чужбина, но я пропилях - уплаших се и се отказах. Ако тогава бях с този акъл......

Живея в Германия. Миналата година се двоумих да остана или да се върна в БГ. Имах прекрасна възможност за мечтана от мен работа, макар и не съвсем добре платена, но за съжаление научих 2 седмици по-късно. Сметнах го за знак, че трябва да остана тук и да се боря. Сега правя всичко възможно да се докопам до желаната работа (и тук я има, че е и доста добре платена). Само дето ще ми трябва още известно време...

Сл,що така?
Всеки чувства и възприема нещата по различен начин.

Иначе,да,бих заминала да живея в чужбина.
Засега единствената ми възможност е да ме приемат в някой университет.
Ясно ми е,че ще съм съвсем сама там и тн.,щом съм решила,ще се оправя някак.

Моето мнение по въпроса е същото! Много се тормозя тук заради хилядите неуредици и абсурди, заради липсата на места игра за детето ми. Но и не мога да си предтсавя да съм така далеч от всичко познато и близко.

А защо разчиташ на осигурената работа на мъжа ти? Ако се намери такава за теб, не бихте ли тръгнали?

сигурно си права, но  наистина  бях 6окорана от поста....,

Бих заминала    с приятеля ми при първа възможност
В България вече за нищо ни нямат  , аааа само когато наближават избори де 

Ами да ви кажа вече 9 години живея в чужбина и честно казано не мога да си представя да живея в България. Обичам родината си, но тя не ме обича. Това е единствената държава в света, която не прави нищо за гражданите си, а само иска от тях и им създава проблеми, вместо опора. Единственото, което ми липсва е семейството ми, но това не е проблем - пак си се виждаме.

Аз не бих. Обичам да си ходя на екскурзии, да разгледам, да си почина и да си се върна в България, но да живея - не. Имала съм възможност да замина още като завърших училище. имам и много приятели, които живеят в Европа в Америка, но аз не бих заминала.
Харесвам си държавата, само че не си харесвам повечето от сънародниците.

Винаги когато се отвори по-добра възможност за живот за мен и семейството ми- Задължително се пренасям, въобще няма да се замисля. Като имаш стимул за нещо-го правиш, колкото и да е трудно в началото.

Защо-мисля че на тоя въпрос всеки нормално мислещ Българин може да си отговори.

Нищо не ме задържа в БГ, ако ги нямаше приятелите ми...дори може би щях да се връщам на 3-4 години веднъж...за да 'омааме един буркан с лютеница' и да се наплюскаме с банички и боза от някоя закусвалня (за тия които не схванаха това е майтап)

Мой дълг е да осигуря по-добро бъдеще за детето си...и го правя по моя начин, които смятам за най-добър! 



МНОГО ТОЧНО КАЗАНО! БРАВО! 

Дойдох преди 8г. с документите за прием в университета, 2 куфара и огромен заем. Сама. Ако знаех какво ме чака, не бих заминала.

И тук има абсурди, некомпетентни и груби лекари ( с екстра ужасно високи осигуровки), бюрокрацията е по-зле и от българската (според моя личен опит) и т.н. Правят впечатление тези неща и тук, като се сблъскаш с тях във времето.
Заминаването семейно и с осигурена работа е по-лесно.
Може би бихме заминали със съпруга ми и за друга държава сега, при осигурена добра работа... не знам. По принцип мислим от доста време за връщане в България, но едва ли ще се осъществи скоро. Факт е, че вече и тук и там сме "чужди". 

Аз заминах(по любов ) ,и не съжелявам.Но винаги съм знаела ,че няма да остана в БГ.Брат ми и баща ми живеят в Испания,ако не бях срешнала съпругът си,щях да отида там...просто си бях казала,че за българин няма да се омъжа ...не ме нападайте,просто не ми харесва манталитета на българският мъж.
Тук се чувствам чудесно,но може би както каза някой по горе -защото не работя,не се сблъсквам с дискриминации и тем подобни .Живэм си добре,здрави сме,чувствам се на мястото си.Щастлива съм...това е най важното.

О-о-о, ДА!

Имам добра работа и добри доходи, не е това причината.

Но всеки път когато вземам детето от детската и ми се приисква да пребия някоя от лелте там поради тъпото им, грубо и просташко поведение към децата. Всеки път, когато ми се наложи да отида на лекар и се държат смен като с най-долна плесен, незаслужаваща никаква информация и добро отношение. Всеки път, когато измия колата и само след 300 м тя отново е мизерна и окаляна. Всеки път, когато ми се наложи да плащам данъци или да осъществявам какъвто и да било контакт с държавни институции...

във всеки един от тези пъти съжалявам, че живея тук... и мечтая д аотгледам детето си другаде...

да,бих.напоследък все по често говорим за това със съпруга ми и сигурно ще го направим.тук в БГ живеем много добре,постигнахме  всичко за което сме мечтали .НО децата ни вече са на 14 и 15 години и съвсем скоро ще започнат да излизат до късно-дискотеки,купони и това ме плаши до полуда.такива страшни неща се случват напоследък-не бих могла да ги опазя тук.да знам че престъпност има навсякъде,няма райско кътче на земята но тук е прекалено.от всички страни от които имаме впечатления сме си харесали швейцария-там е съвсем различно според мен.

5-та година се питам да замина или не...
Ако замина ще е само заради мъжът мии по-доброто бъдеще на детето ни.
Страх ме е, че ако сега замина вече ще е завинаги, в БГ ще си идваме като гости. А това много ще ме мъчи. Живяла съм в чужбина, последният път в Ямайка бях в ужасна депресия, чувствах се самотна, на края на света без приятели, без някой с който да си изпиеш кафето и поговориш. Вярно има Скайп и мога да поговоря с приятелка от БГ, но при нея ще е нощ, а при мен ден  Освен това след време живота ни ще е толкова различен, че няма да има и какво да си кажем. От 2 години съм в БГ и никъде не ми се тръгва, мъжът ми дори търси нова къща в САЩ, тук работа за него няма, а ако има няма да имаме този стандарти да осигурим възможности за детето си. Само който не е живял извън БГ не знае какво е носталгия, да търсиш подобна позната храна в магазина, да ти се иска да говориш родният си език, да гледаш БГ телевизия...
Имам приятелка която от 7 години е в Португалия и вече й се плаче от носталгия, търси начини да се върне, колкото и трудно да й е тук в началото.
Едно е да отида на почивка за седмица, друго да живея някъде.

Направих своя избор преди 10 години.
Тук ми харесва,живея спокойно,чувствам се добре,е няма хляб без кора.И тук имахме трудности ,но се справихме.
Пътуваме доста често до Бг. така ,че не ми липсват много роднини и приятели.

Не , не бих
Винаги ще бъда чужда, където и да отида.
Тук съм си добре, с близките ми хора, семейство, родители, приятелки...

При определени условия -ДА!

До онези, възмутили се от поста ми:

Сигурна съм, че сте ме разбрали по този начин, защото не ми се пишеше дълъг пост, за да дам точни обяснения. Нямам презрително отношение към хората, расли в малки градчета. Та самият ми мъж е от малък град, който обожавам (и града и съпруга си и хората там, даже повече ми харесва да съм там). Презрителното ми отношение е към хората от всякакви градове, които са се ограничили в ежедневието си до кварталната кръчма и телевизора вкъщи. След това заминават за еди къде си и връщайки се в България с новозакупената си кола започват да ми обясняват как било там, колко съм изостанала аз и т.н. Аз съм попадала на много такива коментари, може би затова съм така надъхана. И понеже това е по-засилено в малкия град затова и изказването ми беше в тази насока.
Колкото до "пръдливата" испанка - това наистина беше прекалено, но го казах с гордостта на българка, на която е омръзнало да слуша коментарите на чужденци, че ние ставаме само за проститутки, крадци и просяци. То не че специално за Испания това не е и донякъде вярно  
Сега за работата - ами погледнете темата  "какви мъже ви привличат" или нещо от сорта беше. Или няма какво да гледате там, отговорете си сами на въпроса "коя работа е престижна?" Естествено, че когато парите не достигат и чистач е добре да си. Но да си затваряме очите и да казваме, че видиш ли няма значение какво работим..това си е чист форумски популизъм и на мен не ми минават тия. Ако ви предложат да сте чистач на блока за 2000лв и служител в офис за 1500лв кое бихте избрали?
И всъщност целия коментар за работата беше, за да наблегна на това, че масата българи-емигранти не блестят с интелектуален труд навън, а с физически. Вторият е донякъде по-добре платен..запитайте се защо? Защото са малко онези, които ще се навият на 45 градуса да зидат тухли. А защо им се е наложило да зидат тухли това вече е съвсееееем отделен въпрос.
Това е от мен.
  

Enti , според мен не трябва да поставяме под общ знаменател хората, които живеят в чужбина. Има такива, които обичат да демонстрират материални придобивки, но това са хората, които и в България да живеят, ще го правят.
Освен това, съществува и такъв момент, че човек, който няма, колкото друг, може да стане особено чувствителен към чуждото имане.
Трудно е да се каже, дали някой би направил нещо преди то да се случи. В различна среда всичко добива друга същност и нашите възприятия към него.
Преди да ни се случи, само можем да си мислим, как ще го приемем. Истината идва след това. Както винаги казвам, има разлика между това да посетиш една страна като турист и да останеш там със знанието, че ще е за дълго.

Много ми е актуална тази тема напоследък... за жалост.

Вече съм го правила, при това когато му беше времето - 1992, бях на 20 год., тогава трудностите се понасят леко. Работих си по професията, научих много във всяко едно отношение, имах много късмет. Върнах се в България 7 години по-късно, защото исках да живея тук и защото мислех, че така е редно. Винаги съм била ревностен защитник на България и съм била убедена, че от нас зависи каква ще си я направим.
Лошото е, че на последък дори и аз вече не си вярвам, че съм права. Чувствам се безсилна. И най-вече ме е страх за детето ми. Страхувам се от непрекъснатите убийства и насилие, отвращавам се от начина по който хората карат коли, ходят по улиците и се блъскат, тъпчат се в градския транспорт, псуват се, ругаят, мразят се... Не виждам как и кога това ще се промени.

И все по-често се замислям отново да замина. Колкото и да ми е неприятно.
Професията ми го позволява, езици знам, семейство и роднини нямам.

Иначе - животът ми тук хич не е лош - дом, работа, всичко е както го искам. Ама какво от това, щом като направя 2 крачки на улицата и ми се доревава.

Не бих

Ние с мъжът ми направихме своя избор преди година. Да, много е трудно, тежко, носталгията мъчи. Бюрокрацията в Бг бледнее пред тукашната, тук сме и винаги ще бъдем чужденци, но това сме избрали.
Все още не съм сигурна дали направихме правилния избор, дали не сбъркахме. Това се питам всеки ден и отговор не намирам все още.
Явно още сме пресни, щом ме мъчат подобни въпроси и да не съм сигурна дали това е нещото което искам.
В едно обаче съм сигурна. Колкото и да е трудно тук, през каквото и да мина, знам, че детето ми ще има едно по-добро бъдеще! Това е единственото, което ме накара да дойда тук, то е и единственото което ме задържа!

Enti, винаги съм казвала и пак ще го кажа. Едно е да отидеш на екскурзия в дадена страна, друго е да я опознаеш с плюсовете и минусите й.
Колкото до големите магазини и обслужването в тях мога да ти кажа, че разликата е огромна! Поне тук, големите магазини нямат нищо общо с нашите фантастико, а за обслужване да не говорим!

Макар 4е  хората , които 4есто пътуват навън не винаги биха се съгласили с това
Бих добавила 4е съ6то има разлика в светоусе6тането на един емигрант в зависимост от времето , което е прекарал навън....По един на ин изглеждат не6тата, първите няколко години, и много  по разли4но след  десет години....

Да, бих заминала, ако знам, че мога да си намеря хубава работа.
Бих заминала с ясното съзнание, че първоначалният период, който не се знае колко точно ще продължи, ще бъде много труден.
Бих заминала, давайки си сметка, че тук оставям родители, роднини, приятели и че ще ме мъчи носталгията...
Но...българската реалност започва да ми идва в повече - двойният стандарт, агресията по улиците и пътищата, простотията на голяма част от хората и т.н.
И не на последно място, държавата-мащеха, която мрази децата си...

Аз бих заминала сприятеля ми. Очаквам по-добри условия за работа в чужбина ,а не тук.Много роднини и приятели вече са навън...напоследък много се замислям кога да направя  и аз тази крачка.А човека до мен ме подкрепя напълно.

Не бих. Самата мисъл че съм на чуждо място, без близките си, без приятелите ме плаши.Не  че в България много ми харесва, но усещам че мястото ми е тук и никъде другаде.Развам се че и мъжът ми мисли като мен.

аз бих заминала

Не бих
мъжът ми е в чужбина вече 5 години (идва си в БГ за по няколко месеца)
Аз отидох на проучвателен престой за 3 месеца, сле това ходих  още 2 пъти за по един месец и съм категорична, че чуждата страна не е за мен - чувствах се като дърво без корен (а и не съм на мнение, че няма срамна работа - все пак повече от 80 % от живота на човек минава в работа )
А относно постинга на предходна съфорумка за бг общността в странство - тя е напълно права - нагледах се на хора, емигрирали в чужбина, които в БГ до София са идвали 1-2 пъти в живота си - гледката е трагична (когато видиш прости хора с много пари) -

Аз бих заминала да живея в чужбина с най-голямо удоволствие.По професия съм медицинска сестра и заплатата която взимам е повече от мизерна .От една година си уреждам документите за Ирландия и съм сигурна че ще успея.Аз няма да чакам на мъжа ми да си търси добра работа в чужбина за да заминем.Със сигурност децата ми там ще са по-добре във всяко едно отношение.Моите приятелки живеят във Франция вече имат сем. там и за нищо на света няма да се върнат в България.
ъ

Бих заминала час по-скоро макар и с огромна тъга ...за прекрасните ми роднини и приятели , НО в това гето не ми се отглежда детето ми а и тук професията ми е неоценена и умишлено подронена.

Бих и ако срещах разбиране в къщи ,вече да съм стегнала багажа. От няколко години пътувам  в чужбина за по 20 дни, но са достатъчни да усетя спокойствието, което се усеща навсякъде в страната, която посещавам. Там времето, като че ли е спряло .Всеки си живее живота без да се съобразява с мнението на околните. На второ място са и заплатите достатъчни да се живее нормален живот без лишения в това число и почивките в различни дестинации. Законите са железни ,който не ги спазва го чакат адски глоби, а след това отиди и прави нарушения .Дисциплина ,огромна. Лечението по болниците ти е напълно безплатно .Наложи ми се миналата година по -спешност да ни приемат с малката ми дъщеря в Бърза помощ ,ами една стотинка не ни взеха .Децата до 18 год са освободени от такси .
Пример е и сестра ми ,която от 7 год е там. И в тези 7 год се прибираше за постоянно, но съответно след 3 мес. престой в ''Милата ни Родина ''се връщаше обратно и така докато не се установи.
Единствено, ако замина ще ми липсват редица мили за мен хора и свободията тук!

Бих и работя по въпроса  В емиграционна процедура съм в момента. Заминавам с цялото си семейство + кучето. И друг път съм го писала - не сме икономически емигранти. Бягам от чалгата, която е стил на живот в БГ.

titon4e ти май за Англия говориш. Ако не , извинявай.
Всеки като теб така би описал живота в Англия, само дето на мен често ми идва да крещя от това спокойствие. Да, дисциплина огромна, само дето в България не бях виждала да може да се откраде от работник във фабрика цяла холова гарнитура, ама тук го видях с очите си.
Да, здравеопазване безплатно, но миналата седмица джи-пито отказа да приеме 4-годишната ми дъщеря, защото една употита кашлица с повръщане и температура е нищо за тях. И за специалист чакаш 3 месеца и половина, ако разбира се всезнаещото джи-пи най-накрая реши те прати и  му напише е-майл. Не можеш нито да настояваш, а не дай си боже да се скараш, отсвирват те веднага.
Повечето, които искате да заминете пишете "да си уредя живота". Е , бога ми не разбирам какво според вас е това.

Е, това е направо класика в жанра. Стига вече с тая чалга.

Защо така реагираш?
Според мен Unknown_lady не визира само и единствено чалга-музиката, а има предвид пошлостта във всички сфери на бг живота, с което дали си съгласна или не не знам, но е факт.

Извинявай но  винаги ми е било интересно, как двама съпрузи избират да живеят разделени, за6тото на единия не му харесва Бя, а на другия не му пасва 4ужбина. много .малко такива слу4аи са издържали изпитанието на времето.
Ако работата на съпруга ти не е "срамна" зна4и би трябвало да има добър стандарт  и не  би трябвало да има6 проблеми с интеграцията(6опинг, фитнес, салони за красота,), а ако  е  срамна, парите , които  ти изпра6та съ6то ли са срамни?
Не разбрах и каква е връзката между коефициента на интелигентност и броя  на пътуванията до София

това изтрепа рибата

Не, не е Англия ! Става въпрос за Норвегия !И вярно, че скуката е голяма, но на фона на спокойния живот пред хаоса тук съм съгласна на тая скука .Признавам ,че и там за лекар-специалист се чака. Но нашите специалисти тук как действат ?Ако имаш пари ще ти обърнат внимание ,ако ли не... на опашката .Или най- лошото което може да се случи да попаднеш на лекар шарлатанин. Но това го има навсякъде краде се и се убива по цял свят.

Много правилно си го разбрала ... 

Живота е такъв какъвто ние си го направим. Говорите за пошлост във всички сфери на бг живот. Ами вие къде сте, не сте ли част от тази пошлост? Какво сте направили не за да изчезне, а само да намалее? Най-лесният начин е аз не съм от тях, бягам.

До много скоро такива мисли изобщо не ме занимаваха. Не исках и да си помислям за чужбина. Много обстоятелства обаче се наредиха и започнах да мисля все по-усърдно дали пък няма да ни е по-добре така. Изчерпаха ми се силите да се боря тук.
Отдавна ни се предлага тази възможност - работа и дом, докато стъпим на краката си и можем да се отделим самостоятелно, но ние(аз и съпругът ми) - не, отказвахме, мислехме да си останем тук, да се борим и утвърждаваме, но нещо не ни се получава напоследък.
Това лято, живот и здраве, съпругът ми ще отиде за няколко месеца да проучи, огледа и прецени дали имаме шанс и после ще мислим отново.

Да, бих заминала.
Предпочитам да живея на място с лоши правила, отколкото на място без никакви правила...
Обичам държавата си, но извратената ни политика и социалните небивалици просто ме отвращават...

Ами замисляме се В БГ живеем прилично, но липсата на каквото и да било правосъдие, защита, социална политика и др. подобни за които до голяма степен трябва да разчитаме на държавата ни дават повод. Бихме заминали обаче единствено с цел собствен бизнес.
Далеч съм от мисълта, че в чужбина всичко е ОК, но си мисля че там има държава, която все пак мисли и осигурява по-добър начина на живот на своите данъкоплатци.

Само да допълня, че не навсякъде е така. Тук във Франция навсякъде плащаш!

Ами никой не е питал.
Аз не работя, съпругът ми е шофьор в транспортна фирма. Аууу как можах да го кажа, за някои съфорумки, това е срамна работа!

Много пъти съм си задавала този въпрос и все нямам отговор.

аз съм от хората,които носталгията по родината,познатото, близките,родителите,приятелите,познатите места,местата,които са свързани със спомени,далеч то всичко това би ме съсипало.промяната и самата мисъл за живот зад граница ме плаши.да неможеш две пиказки да си кажеш с някой ,да чуеш позната реч,не,немога без тези неща.поне на този етап от живота си.

НЕ.

Била съм в чужбина, носталгията е ужасна.

Такова нещо като безплатен обяд няма, нали знаеш. Също и безплатно здравеопазване.

Ронка, нямах предвид обслужването в големите магазини, сравних въпросния магазин с фантастико, защото беше с неговата големина. Идеята беше, че въпросното момче не беше чувало за подобен сорт магазини   Колкото до професията на мъжа ти, не съм казала, че работата е срамна. Из корена трябва да почнем - заминавате в чужбина с идеята за ПО-ДОБЪР живот, нали? Е..аз не бих издържала да не виждам мъжа си със седмици наред, а накрая на всичкото отгоре да наричам животът ми прекрасен. Защото шофьор в транспортна фирма пътува от испания до холандия и белгия, нали...а това не отнема 2 дни.

Чочарка, мен ме беше "страх" да го напиша това с идването до София..макар да мисля абсолютно същото. Претенции много, ама на собствената си столица познаваме само терминал 1 и 2

Енти, има много жени които и тук в България чакат мъжете си...и то не с дни, ами с месеци.

Отдавна искам да замина.Но вариантът е следният:1.отива мъжът ми и след като се "устрои"взима и нас 2.отиваме аз и мъжът ми и оставяме детето на майка ми и бащами,след време го прибираме.
Нещо не ме устройват и двата варианта.Колко семейства се развалиха,следвайки тази схема
3.стоим си тук,няма пари,няма работа,няма апартамент и ...пак се разделяме,защото ни писва от "нямане"
Е,как да постъпим?

Това е въпроса.... Всеки избира за себе си кой риск е премерен за него.
За мен най-големия риск е да остана тук.
Хубаво е когато се излиза да излиза цялото семейство но не мисля,че първоначалния период от 3-4 месеца,в който той да се устрои първоначално ще повлияе някак на семейството ви.

  Какви идеи да давам?

Много зависи и от много неща.....

А как? Хващаш самолета,багажа и мъжо и заминаваш.Трябва да си малко или много авантюрист...

е аз несъм аванюпист,затова ще си остана тук.

Линда, един от добрите начини за отиване в страните от Европейския съюз е обучение в университет. Проучваш нещата, разбирате се с половинката ти кой първи ще бъде учещия, кой ще го издържа и така...Проучваш условията/изискванията за кандидатстване /необходими езикови изпити и тн.// и започваш да учиш.

 Отношението в Европа към започналите на учат на всяка възраст е изумително - стипендии, помощи - всичко разучаваш. Знаеш, че определен брой години се занимаваш с по-непрестижен труд, след което ставаш напълно равностоен участник на трудовия пазар. Да не забравяме, че ограниченията на трудовия пазар няма да са вечни /2012 или 2014!/.

В чужбинския има много теми за това кой как е заминал, не са скрити нещата  

Животът в други страни е много по- добре уреден от нашия, самата среда, самите възможности, които се предоставят. Никой не отива в страна от така наречения трети свят, всеки търси по- добър живот, държава с нормални условия. Ако живееше в беден район на Китай или Индия не би ли се преместил всеки в Бг, заради условията? В България образованието, възпитанието, престижната професия, сплотеното семейство, инокомическата независимост не предпазват никого от реалността. Хората се местят, защото знаят, че те самите ще си останат същите, но ще живеят в свят, където освен в дома и градината и извън нея всичко е подредено. Погледнете красивите къщи в приятни квартали, където няма елементарна инфраструктура. Не ми е и приятно да ме карат да давам подкупи, хора на държавни служби, живеещи от моите данъци, само защото се старая да живея нормален живот/измерен в други географски ширини/ Не говоря за незаконни дейности, а подкупи, за да си свършат работата в срок и по закон. За да не срещнеш така наречената пошлост, трябва да не си поставяш големи цели и да не придизвикваш ни най- малка завист. А състоянието на здравната ни система? Липсата на детски градини? Условията на живот на хората от третата възраст? Царящото безаконие? Бягството е всъчност поемане на преспективно предизвикателство   

Аз живея в чужбина и боря дните до момента в който ще се приберем в Бг окончателно - 32 
Много се чудихме , много мислихме и го решихме , още повече - мъжът ми е чужденец ,но ще опитаме.Не бих живяла тук и минута повече , по цял ден плача , озлобих се , имам чувството че живота минава покрай мен и аз го изпускам.Не мога повече , без близки , без приятели , без свободата - да не плащаш глоба че си стъпил с десния а не с левия крак например .Свинщините ги има навсякъде включително и тук в центъра на Европа -Белгия.
Мразя хората в България които за всичко се оправдават със " скапаната ни държава ".
Айде скачайте отгоре ми сега 

Днес гледах интервю с Христо Мутафчиев, който каза, че му е достатъчно да променя кръга около себе си. После някой от този кръг ще промени своя си и т.н.
Jeje, много хора тук вярват в утопии и отказват да признаят, че те не съществуват. Всяка държава си има свои плюсове и минуси и е въпрос на индивидуална нагласа кои си склонен да приемеш.