Публикувана: 21 март 2009, 15:17 ч.
Последно мнение: 25 март 2009, 17:20 ч.

Бихте ли заминали да живеете в чужбина?

10 059
133
1

# 30 21 март 2009, 21:30 ч.

Мнения: 565

Ние сме в чужбина от 9г. Харесва ми и не бих се върнала в БГ. Винаги ще си обичам БГ и не съм забравила откъде съм, но истината е че всичко на запад е коренно различно и аз бих искала децата ми да растат тук. Колкото до работата ми - да, престижна е и много си я харесвам, работих и учих много упорито за да стигна до тук. bouquet

# 31 21 март 2009, 21:48 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 222

Цитат на: BIZCOCHO в сб, 21 мар 2009, 16:06

ето и аз да си кажа мнението.живея в испания,по4ти 8год.ако сега някой ми каже през какво Ще премина НЕ ТРЪГВАМ,но нали вси4ки си мислим"ааааааааааааааа хората там как живеят"

обърках живота на децата,и след 100 год. за някои Ще си остана 4ужденка.
минала съм през пове4е трудности тук отколкото в бг.и тук сме гладували.
ходим си на 3 или 4 веднъж в бг.
проблеми с езика,въпреки,4е като дойдох бях изу4ила 4 у4ебника.
проблеми с документи.доктори се отнасят с нехайство,ако се опла4еШ"ами върви си като не ти харесва тук"и т.н.
малката е ве4е по4ти на 10 като затворник,не разбра от детство(никога няма да си го простя)в къЩи 4е мама и тати работят.
5 год.на квартира със смрадове(казвам го с напълно 4иста съвест)
.....
виждам ,много е трудно да ти се иска да оставиШ децата за два дни на някого и да се запилееШ нанякъде с половинката.
страШно трудно е да си в 4ужбина,ако искаШ да заспиваШ с 4иста съвест.

ина4е бързозабогателите живеят добре,канарски острови,карибски и каквили оЩе не,но....докога

Извинявай, но направо не ми се вързва това, което пи6е6 и града в който си посо4ила 4е живее6 newsm78

не знам за кой Мадрид говори6 Shocked

(аз съ6то живея в Мадрид)

Освен това системата с "опллакванията" работи много добре....., но просто трябва да пусне6 рекламация....

Не можах да разбера какво об6то има 4истата съвест с пребиваването в Испания newsm78

За това да не е дъ6тери4ката ти сама в къ6ти, има хиляди варианти...

по темата,
Направих го преди десетина години
По4ти всяка година се връ6таме за отпуските....
Дали бих го направила отново newsm78

, не знам, сега ситуацията не е от най розовите за запо4ване отна4ало....

Последна редакция: сб, 21 мар 2009, 21:55 от sl

# 32 21 март 2009, 22:06 ч.

Варна
Мнения: 815

Бих заминала да живея в чужбина. При първата добра възможност, която ми се отдаде - заминавам! Със сигурност ще ми бъде много трудно, особено в началото, но мисля, че ще се справя. Преди години имах възможност да спечеля стипендия и да уча в чужбина, но я пропилях - уплаших се и се отказах. Ако тогава бях с този акъл......

# 33 21 март 2009, 22:32 ч.

Мнения: 3 611

Живея в Германия. Миналата година се двоумих да остана или да се върна в БГ. Имах прекрасна възможност за мечтана от мен работа, макар и не съвсем добре платена, но за съжаление научих 2 седмици по-късно. Сметнах го за знак, че трябва да остана тук и да се боря. Сега правя всичко възможно да се докопам до желаната работа (и тук я има, че е и доста добре платена). Само дето ще ми трябва още известно време...

# 34 21 март 2009, 22:36 ч.

Мнения: 81

Сл,що така?
Всеки чувства и възприема нещата по различен начин.

Иначе,да,бих заминала да живея в чужбина.
Засега единствената ми възможност е да ме приемат в някой университет.
Ясно ми е,че ще съм съвсем сама там и тн.,щом съм решила,ще се оправя някак.

# 35 21 март 2009, 22:52 ч.

Мнения: 128

Цитат на: Alexa в сб, 21 мар 2009, 15:24

Бих заминала заради: липсата на балканския просташки манталитет, повече пари, повече възможности като цяло и за децата.
Не бих заминала: заради майка ми и близките ми, евентуалната самота в друга държава, напълно различния от нашия манталитет....
Ако ми предложат доста ще се измъча за решението...

Моето мнение по въпроса е същото! Много се тормозя тук заради хилядите неуредици и абсурди, заради липсата на места игра за детето ми. Но и не мога да си предтсавя да съм така далеч от всичко познато и близко.

Цитат на: Inkа в сб, 21 мар 2009, 16:26

Точно моето мнение.Всъщност бих заминала само при условие,че е осигурена работа на мъжа ми.Никога не бих тръгнала и там да разчитам на случайността.

А защо разчиташ на осигурената работа на мъжа ти? Ако се намери такава за теб, не бихте ли тръгнали?

# 36 21 март 2009, 23:09 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 222

Цитат на: Плюшено Мече в сб, 21 мар 2009, 22:36

Сл,що така?
Всеки чувства и възприема нещата по различен начин.

сигурно си права, но наистина бях 6окорана от поста....,

# 37 21 март 2009, 23:29 ч.

Мнения: 19

Бих заминала car003

с приятеля ми при първа възможност bye

В България вече за нищо ни нямат Crossing Arms

, аааа само когато наближават избори де Sick

# 38 21 март 2009, 23:38 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Ами да ви кажа вече 9 години живея в чужбина и честно казано не мога да си представя да живея в България. Обичам родината си, но тя не ме обича. Това е единствената държава в света, която не прави нищо за гражданите си, а само иска от тях и им създава проблеми, вместо опора. Единственото, което ми липсва е семейството ми, но това не е проблем - пак си се виждаме.

# 39 22 март 2009, 00:21 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

Аз не бих. Обичам да си ходя на екскурзии, да разгледам, да си почина и да си се върна в България, но да живея - не. Имала съм възможност да замина още като завърших училище. имам и много приятели, които живеят в Европа в Америка, но аз не бих заминала.
Харесвам си държавата, само че не си харесвам повечето от сънародниците.

# 40 22 март 2009, 00:41 ч.

Мнения: 90

Винаги когато се отвори по-добра възможност за живот за мен и семейството ми- Задължително се пренасям, въобще няма да се замисля. Като имаш стимул за нещо-го правиш, колкото и да е трудно в началото.

Защо-мисля че на тоя въпрос всеки нормално мислещ Българин може да си отговори.

Нищо не ме задържа в БГ, ако ги нямаше приятелите ми...дори може би щях да се връщам на 3-4 години веднъж...за да 'омааме един буркан с лютеница' Mr. Green

и да се наплюскаме с банички и боза от някоя закусвалня Wink

(за тия които не схванаха това е майтап)

Мой дълг е да осигуря по-добро бъдеще за детето си...и го правя по моя начин, които смятам за най-добър! Peace

Цитат на: TarikMom в сб, 21 мар 2009, 23:38

МНОГО ТОЧНО КАЗАНО! БРАВО! bouquet

# 41 22 март 2009, 02:30 ч.

Мнения: 489

Дойдох преди 8г. с документите за прием в университета, 2 куфара и огромен заем. Сама. Ако знаех какво ме чака, не бих заминала.

И тук има абсурди, некомпетентни и груби лекари ( с екстра ужасно високи осигуровки), бюрокрацията е по-зле и от българската (според моя личен опит) и т.н. Правят впечатление тези неща и тук, като се сблъскаш с тях във времето.
Заминаването семейно и с осигурена работа е по-лесно.
Може би бихме заминали със съпруга ми и за друга държава сега, при осигурена добра работа... не знам. По принцип мислим от доста време за връщане в България, но едва ли ще се осъществи скоро. Факт е, че вече и тук и там сме "чужди". Sad

# 42 22 март 2009, 09:18 ч.

Мнения: 1 559

Аз заминах(по любов Heart Eyes

) ,и не съжелявам.Но винаги съм знаела ,че няма да остана в БГ.Брат ми и баща ми живеят в Испания,ако не бях срешнала съпругът си,щях да отида там...просто си бях казала,че за българин няма да се омъжа Naughty

...не ме нападайте,просто не ми харесва манталитета на българският мъж. Crazy

Тук се чувствам чудесно,но може би както каза някой по горе -защото не работя,не се сблъсквам с дискриминации и тем подобни newsm78

.Живэм си добре,здрави сме,чувствам се на мястото си.Щастлива съм...това е най важното. Peace

# 43 22 март 2009, 10:04 ч.

В сърцето на любимите мъже!
Мнения: 1 040

О-о-о, ДА!

Имам добра работа и добри доходи, не е това причината.

Но всеки път когато вземам детето от детската и ми се приисква да пребия някоя от лелте там поради тъпото им, грубо и просташко поведение към децата. Всеки път, когато ми се наложи да отида на лекар и се държат смен като с най-долна плесен, незаслужаваща никаква информация и добро отношение. Всеки път, когато измия колата и само след 300 м тя отново е мизерна и окаляна. Всеки път, когато ми се наложи да плащам данъци или да осъществявам какъвто и да било контакт с държавни институции...

във всеки един от тези пъти съжалявам, че живея тук... и мечтая д аотгледам детето си другаде...

# 44 22 март 2009, 10:13 ч.

Мнения: 721

да,бих.напоследък все по често говорим за това със съпруга ми и сигурно ще го направим.тук в БГ живеем много добре,постигнахме всичко за което сме мечтали .НО децата ни вече са на 14 и 15 години и съвсем скоро ще започнат да излизат до късно-дискотеки,купони и това ме плаши до полуда.такива страшни неща се случват напоследък-не бих могла да ги опазя тук.да знам че престъпност има навсякъде,няма райско кътче на земята но тук е прекалено.от всички страни от които имаме впечатления сме си харесали швейцария-там е съвсем различно според мен.

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Нужда от съвет

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: