До мамите с работещ татко

Ако е безработен, ще да е направо "Супер татко" , при положение, че и на майката ще й се наложи да е безработна за известно време 
Предполагам, че питането ти се отнася до това , до колко работещия татко помага за бебчето.
Моят мъж работи доста отговорна и психически натоварваща работа, но абсолютно винаги, както и да се чувства играе с дъщеря ни и твърди, че "когато му се ухили забравя за всичко останало и нищо друго не го интересува" .

Нашият е същият! Винаги намира време за хлапето. Дори когато нощем бебо реве от коликите и аз искам да изляза от стаята, за да го оставя да се наспи, се сърди. Казва, че не му пречи и това си е неговият син и иска да участва абсолютно във всичко.

По скоро си е до човек!
Нашия тати не работи,но никога не се е занимавал особено с бебка!
Цялата работа в отглеждането е падала върху мен!Дори не иска и един памперс да смени,и ако съм навън ме чака да се прибера аз да си го оправям,че го е гнус!
Не е любвеобвилен баща,който да се прехласва по детето си,но такъв му е характера,вече съм свикнала!Това в никакъв случай не значи,че не обича детето си!От време на време като се заиграят двамата,просто си умирам от умиление!
Но пък страшно много ми помага в домакинските работи,готви,чисти,пазарува...
Всеки си има различни черти,и понякога едно е за сметка на друго!
А и го оправдавам донякъде,защото той самия е израстнал без баща  и може би оттам идва "неумението му",така да го нарека да е типичния любящ баща.
Но никога не е късно нещата да се променят и някой ден да е най-прекрасния баща за нашата дъщеря!
Късмет!

Нашия татко работи и то много .Не помня откога не е почивал в  събота и неделя, а вечер рядко се прибира преди 18 часа.Но когато си е в къщи  помага с каквото може .Научих се да не се сърдя , че вечно е на работа , не само защото трябват пари, но и защото е в частния бизнес ,конкуренцията е голяма и трябва да се работи, за да се задържи .

СЪщото е и при нас. няма събота, няма неделя. Но винаги отделя максимално време на малката, играят си, след баня той се оправя с нея, храни я, приспива я. Просто нямам никакви оплаквания. Свикнах с постоянните отсъствия и липсата на внимание към мен, както и липсатас на време за двама ни. Но, не може всичко да е идеално

То всичко е много относително Съпругът ми е съдия/това го пиша във връзка с темата/,обикновено като няма заседания следобед се прибира по-рано от работа,но и като беше дъщеря ни бебе той много се грижеше за нея т.е. гледаше я ,извеждаше я на разходки и сега събота и неделя тя му е зачислена.Абе пак казвам всичко е относително и не бива да се сравнява,защото става страшно

не очаквам мъж ми да сменя пампи,да разхожда бебе и т.н.,но като има възможност излиза с нас

И нашият татко работи много-по 12 часа и понякога и събота и неделя-това означава че съм все сама.Вече не ми прави впечатление-и да се ядосвам пари трябват.Но когато се прибере си играе с малкия,обръща му внимание,но за грижи не остава време.Но няма как да искам и пари а и да гледа детето

Моят също работи много, рядко се прибира преди 22, а почти никога преди 21, а понякога има да работи от вкъщи допълнително и откарва до 1-2 през нощта, но ужасно много ми помага. Сутрин взема детето, за да поспя (ако той си е легнал пръв), докато стане време да тръгва на работа. Прави абсолютно всички неща, свързани с гледането. И памперси сменя, и на разходки я води, храни, занимава, всичко. Разделяме се по време, не по дейности.

Мъжа ми работи много вечер често се прибира към 20ч. а излиза сутрин в 9ч., постоянно е в командировки за по 2-3 дни...ноо всеки път когато е вкъщи и събота и неделя, прави всичките неща които съм описала в другата тема. Основно той чисти и пазарува, отменя ме с малкия изобщо каквото трябва го прави без да го изисквам от него

И нашият тати е така.Когато си е вкъщи ако не е много изморен ми помага,не точно с детето - помага за готвенето и другите домакински задължения.Ако е изморен сяда с малката на компютъра и играят игри.

Съпругът ми така като гледам е някъде по средата, в смисъл, прибира се през седмицата към 18-19 ч., което за мен не е късно. Като се прибере винаги взима Ема и се грижи за нея докато я изкъпем и заспи. Под "грижи се", имам предвид, че се занимава с нея, за да имам и аз поне 2 часа да си взема душ, да направя нещо за себе си. Като цяло и той се включва в домакинската работа, когато вижда, че съм уморена -  прибира масата, понякога мие чиниите, събота и неделя ми помага в чистенето. Уикендите са си изцяло наши, не е на работа тогава и сме заедно. Иначе и той е сменял памперси ( е, не мога да кажа, че му е от любимите занимания), храни я редовно, когато съм заета с друго и т.н., но аз лично се радвам най-много на това, че той е от хората, които умеят да си показват чувствата и дори малкото прекарано време с мен и дъщеря ни е наситено с внимание и любов. Просто той си е такъв, не се скъпи на думи, жестове, а пък особено откакто се появи бебка е още по-грижовен.


Бих искала да кажа на авторката, че колкото мъже, толкова и характери. Това, че не прекарва може би достатъчно време с вас, вероятно се компенсира от нещо друго. Нещата не са толкова прости, понякога един мъж колкото и да иска да е със семейството, нуждата от финанси за същото това семейство все пак е определяща. Аз предпочитам да прекарам дори 2 часа седмично с мъжа ми, но да знам, че той се чувства пълноценен и доволен от факта, че осигурява семейния бюджет, или поне по-съществената час от него. От моите наблюдения ако един мъж не се чувства доволен и полезен за близките си, то неминуемо това се отразява и на отношенията в семейството, започват се конфликти и нещата отиват в грешната посока

Моят работи на смени и няма определен час на излизане и прибиране в къщи.Локомотивен машинист е, и предпочитам да се наспи,а не да ми помага защото е отговорен за доста хора и трябва да е адекватен,а не полузаспал на работа .Иначе когато почива разхожда малкия,гледа го когато имам работа,играе си с него.Единствено наакани памперси не иска да сменя

Моят мъж е лекар - дневни, нощни смени. Понякога след нощна застъпва веднага и редовна смяна. Но, щом стъпи вкъщи, независимо колко е уморен, се залавя с децата. Къпане, разходки, хранене, игри - във всичко си партнираме 50:50. Дори често поема част и от моите отговорности. Като се раждаха децата, си взимаше по един месец неплатена отпуска, за да ми помага /и двата пъти родих със секцио/.
Няма такъв мъж, ей!

laysi, не знам колко е трудно човек да се замисли, че освен фактор работа съществуват и други критерии. Първи 7 години, мамино синче (как всички жени в семейството дружно са се надпреварвали да угодят на наследника), през какво е трябвало да минат майката и таткото, за да има бременност или бебе. Същото се отнася и за жените, разбира се.

Мъжа ми работи много , пътува много , постояно е в командировки.Вечер се прибира обикновено към 6 , а много често и по-късно, често и го няма и с дни.Като си е вкъщи ми помага с всичко 

laysi
 
-и нашия татко е полицай така че напълно те разбирам Няма работно време,той е по 25 часа на ден на работа и време за детето почти не му остава а за домакинска работа въобще неможе да става дума

Нашия татко също много ми помага. Когато си е вкъщи веднага с малката започва да си играе. Само памперса не иска да сменя Но аз съм си много доволна от него. Понякога когато го виждам, че е изморен му казвам да си почива , чче аз ще се занимавам с нея или да отиде да спи в другата стая, но той "НЕ" - иска да си е с нея. Даже понякога той я взима в нашето легло

Нашето дете, както повечето на тази възраст, е много обсебващо и постоянно някой трябва да се занимава с него. Когато мъжът ми си е вкъщи и не спи, единият, без значение кой, храни, сменя памперс, другият седи до него и общо взето само в такива случаи успяваме да си поговорим. Всъщност работата на мъжа ми е такава, че излиза в ранния следобед и се прибира към 2 след полунощ. На другия ден спи до обяд, след като се събуди ходим тримата в парка, когато се приберем заедно храним и приспиваме детето и после той излиза. В почивните си дни помага в домакинството, най-вече в готвенето, защото с тази дейност се справя блестящо, а и на двамата ни се хапва нещо вкусно, което аз рядко успявам да докарам.

Мъжът ми работи една работа на пълен работен ден + разни дребни неща от вкъщи + занимава се с поддръжката и строежите по къщите ни.
Въпреки това, винаги намира време за децата.
Докато бях бременна, трябваше да изкарам 8 месеца на легло и той правеше всичко вкъщи - вечер след работа, а и през деня (когато имаше слуебни излизания) минаваше да види как съм. Той готвеше, той чистше и се налагаше да ме храни, да ме къпе и т.н.
Сега, понеже аз излизам по-рано и се прибирам по-късно, той води и взема децата от градина. Той си ги гледа сам, когато съм в командировка и ползва болнични, когато са болни. А и той е този, който повече се занимава с тях (в смисъл, че за мен са повече физическите грижи - обличане, хранее на децата и подобни), но той играе с тях, той ги учи на букви, цифри, песни, стихчета и т.н. Даже като по-малки само той ги къпеше, а аз помагах за подсушаването и обличането.
Единствено нямаше достатъчно смелост да ги извежда сам, когато бяха бебета. Сега вече си излизат тримата заедно - на кино, на вилата, на разходки, за да мога аз да свърша нещо вкъщи или да си почина.
И не мисля, че е някакъв "супер-татко" - моят баща прди години се отнасяе по същия начин. Въпрос на желание е...

Нашият тати е много любвеобилен. Засипва и двете прицеси с много внимание. Помагаше ми много като бяха малки. Може да сменя памперси и да ги храни. Помага ми много в домакинството, а някои неща прави по-добре и от мен. За протокола и двамата сме на натоварена работа, свързана с умствено натоварване.
Когато малката имаше дълго време колки, той се опитваше да ме отменя в "дежурствата" или поне да бъде съпричастен. Аз пък, от своя страна гледах да го натоварвам минимално, защото все пак той ходеше на работа, а аз не.
Винаги съм се чувствала най-спокойна като оставя децата на неговите грижи!
Прави ми впечатление, че младите татковци много се грижат за децата си и помагат на съпругите си в домакинството. Моят баща, въпреки, че беше много любвеобилен, не полагаше чак такова старание.

И нашият татко работи много-по 12 часа и понякога и събота и неделя-това означава че съм все сама.Вече не ми прави впечатление-и да се ядосвам пари трябват.Но когато се прибере си играе с малкия,обръща му внимание,но за грижи не остава време.Но няма как да искам и пари а и да гледа детето Peace

Не познавам човек, който да работи нон стоп (24/7).
За хората, които са в един град (дом) със семейството, мисля, че е нормално времето, което не е за сън и работа, да бъде посветено на децата и дома.
Хората, които работят на смени, обикновено редуват с цели почивни дни, те реално имат по-гомяма възможност да бъдат с децата си като количество.

Твоята работа (детегедачка) е непосилно да е без никаква почивка, при здрави и прави двама родители.

Интересно като ти свърши майчинството и тръгнеш на работа, тогава пак ли всичко ще е на твоите ръце?


Доста от професиите са по-малко натоварващи от целодневна грижа по дете до 3 г. ...

Веднага му дай пример.

Моят съпруг е локомотивен машинист. Работи на смени, които за разлика от полицаите се водят 12-часови, но никога не се знае кога ще се прибере точно, защото може да го освободят в друг град, а как ще се прибере в София си е негов проблем. И въпреки това откакто се е родило детето той става заедно с мен през нощта, храни го, преоблича го, само той го къпе. Аз се върнах на работа, когато Калоян беше на 1 година и 3 месеца. От тогава до ден днешен мъжът ми го гледа нон стоп. Независимо дали е преди нощна или след нощна. Когато е преди нощна ляга да поспи, когато Калоян спи - 2-3 часа следобяд. Когато си дойде след нощна си предаваме детето на вратата и той го поема. Сънят му е пак с детето - колкото спи Калоян, толкова спи и мъжът ми. Единствено, когато е дневна смяна идва баща ми.
Така че всичко е въпрос на желание.

В Началото ми помагаше за къпането,сега почти със всичко се оправям сама.От време навреме се включва нещо да ми помогне и то ако аз му кажа -гледай за малко малкия иначе все нещо е зает и за някъде бърза.Иначе ходи на работа,но не му остава много свободно време за нас

Моят мъж също работи на смени в официалната си работа, отделно работи на още едно място + различни проекти, с които се заема от вкъщи.
Винаги намира време за детето и за мен също.
Въпрос на избор дали да отделиш два часа за игра с детето си или да пиеш бира с приятели.
Не се сърди, човече е права. Има доста професии, където натоварването не може да се сравни по никакъв начин натоварването от грижите по едно малко дете.
А пък и детето е обща отговорност, не само на майката.

Съгласна съм,че е въпрос на характер.Измежду нашите приятели има какви ли не бащи-от тези,които само на компютъра и на масата стоят залепени,такива,които даже се дразнят от глезотиите на децата,има и много грижовни.И моя съпруг е от последните,не мога да се оплача.И той дава дежурства/рядко/,но това изобщо не е причина да не обръща внимание на децата.Още повече,че с големия основно той се занимава.От време на време даже ми се струва,че за малкия чак толкова не се старае,но като се замисля той мъника все мен търси.От сега съм решила да ги свикваме да помагат във всичко вкъщи,защото не искам да станат  мързеливи и безотговорни

Моят мъж сменя пампи, разхожда ги и си играе много с тях.  Ние заедно отглеждаме децата си, не само аз.

Нашият татко е точно полицай/разследващ полицай, т.е. не работи на смени, но работата му е свързана с друг вид натоварване-напрежение, психическа преумора, закъснения след работа, дежурства/. Това не му е попречило да участва пълноценно в грижите за дъщеричката ни, когато си е у дома. Няма нещо, в което да не може да ме замести, а в някои отношения се справя и по-добре от мен. Личното ми мнение е, че в повечето случаи умората от работа не е достатъчна да служи като оправдание за нежеланието на някои мъже да се включват в грижите за бебето. Разбирам почивката не като бездействие, а като смяна на различни видове дейности. Имам наблюдения и върху семейството на близка приятелка, на която мъжът й също е полицай. Те имат две дъщерички и приятелката ми често пътува в командировка. Докато отсъства, мъжът й поема изцяло грижите за децата-на 3 и 6 год., без помощта на баби и дядовци. Т.е. ние не сме изолиран случай. Разбирам в определени дни мъжът да е твърде преуморен и да не може да се включи с помощ в домакинството или в грижите за децата, но не и това да е постоянното му оправдание.

E как се свиква с това бе хора  ... явно аз съм, вечно недоволна и мрънкаща и така като ви слушам    как сте се примирили... излиза, че аз съм от тези дето все са сърдити и нацупени, че няма време за нас. Ами честно казано и аз работя, но всяка свободна минута искам да прекарам със "семейството си"... а държа да отбележа, че внасям не малка част от семейния бюджет. Така, че и според менси е до човек..а не до работа ... който иска може да се организира и да намери време за всичко! Аз предпочитам ако съм свършила по-рано работа да се прибера у дома при детето, а не да закакрам колата ка автомовка за да си уплътня времето   Всичко е въпрос на приоритети.
Аз знам само, че не мога дълго да се примирявам да бъда пренебрегвана, да бъде поставяно семейството на второ или по-задно място ... както казах: Въпрос на приоритети  

Както повечето майки са казали, то си е до човек и характер. Има татковци, които много работят, но като се върнат от работа помагат за децата и всичко останало. Нашия тати работи, но събота и неделя не, но си се занимава с негови си неща. Много рядко се занимава с малката или пък да помага нещо вкъщи. Е разабира се, ако мен ме няма или нещо не ми е добре ще помага, но в повечето случаи аз си върша и домакинската работа и с детето се занимавам.
Както се казва да сме живи и здрави майките да си отгледаме децата, пък татковците доколкото могат и искат да помагат са добре дошли.

И аз мисля, че си е до човека, а не до професията, ако има желание ще помага и ще се занимава. Време се намира когато има желание, когато няма-оправдание!

Голямата част от татковците работят, нали трябва да се храни и облича това дете! Тук в БГ няма вариант да си кибичиш вкъщи и да получаваш помощи от държавата и въпреки това има много грижовни мъже. Така че всичко опира до желанието да споделиш грижите, да си поемеш отговорността че си станал родител и че ежедневието ти никога няма да е същото като преди това. Много се дразня от такива мъже- ръцете ти ли ще окапят ако смениш памперс или подундуркаш собственото си дете!   По въпроса- моят мъж работи на смени и неговата работа също не е лека, понякога се случва да се прибере в 2-3 и да стане в 7 за работа на другия ден. Гледа си я колкото мен и го прави с удоволствие. Не омаловажавам работата на полицаите, имала съм такъв бивш приятел и знам на какъв стрес и натоварване са подложени, но за мен това не е оправдание да не се занимаваш с детето си

Нашия татко въпреки, че се прибира винаги към и след 19ч. вечер и понякога почивните дни се занимава и с др. странична дейност, винаги ми е помагал с всичко. Нито веднъж не ми каза, че е изморен.
Е, понякога му се сърдя, че все няма достатъчно /т.е. колкото си може повече/ време за нас, но като цяло съм доволна.

Подкремям напълно и няма какво да добавя!

Моят съпруг също няма време за децата.Излиза около 8.30ч. като води баткото на градина.Вечер преди 22.00ч. не се прибира , а по някога и към 24.00ч. чак. Почива само в събота , в неделя пак е на работа.как да се занимава след работа с тях като те по това време спят.Но почти всяка събота сме нанякъде, четиримата.Ходим да пазаруваме , горе на Витоша. По паркове.Памперс за първи път смени на второто ни дете.Понеже карах(и още карам) шофьорски курс (и само събота) , той през това време ги гледа.На консултации и като са болни винаги ги водим двамата. По някога ми писва да съм всяка вечер сама , но само той внася парички в къщи , не сме лишени от нищо и за това нямам право да се сърдя.

като има желание , управдание винаги ще се намери......
нашият супер татко не е , но каво  значение има  смените и часовете работа към адекватно поведение и отношение  в дадена ситуация...

нашия татко работи в момента на 2 места+ отделни проекти, преди това на 4  места беше.......да ти кажа на 1 работа на смени е по-леко.......

пък не знам твоят какво се е размрънкал, като още даже не се е родило бебето...толкова е трудно да помогне с по нещо на бременната си жена, носеща неговото дете ли???
ама за съжаление нямат как да разберат те що е това бременност, раждане, следродилна депресия и т.н.....

Мъжа ми работи в сервиз и е автомонтьор,работи от 9ч сутрин до 7.30-8ч вечер и почива само в неделя. Но ми помага много за гледането на дъщеря ни къпем я заедно,доста често той я храни,той я оригва, гушка я много и все я взема да спи при нас на спалнята. С това ми помага за бебето ни, а иначе от домакинската работа той пазарува и изхвърля боклука...хех помага ми,страхотен е  

В нашето семейство таткото работи натоварена и отговорна работа, свързана с много напрежение и изискваща много нерви. Въпреки това винаги, когато е вкъщи наравно с мен се грижи за бебока във всичко, включително и нощните ставания. Това само може да ме радва.

Аз си мисля че е до човека.Това как е възпитан какво е видял в семейството си.Аз не разчитам на мъжа си за нищо освен ако не ми потрябват пари.Никога не би ми помогнал в домакинската работа...защото това е видял от баща си.Така е свикнат.А имам познат който помага на жена си в това,прави салатка,готви,чисти,помага с бебето....но в тях нещата в семейството не стояха по начина женската работа си е за жената а мъжката за мъжа.Мъжете в тях след работа помагаха на жените и ЕВАЛА.Така че твоя мързи ли го да гледа дето има един лаф....спасение няма.Моя мъж е такъв неговата работа е най-тежката ако питаш него.....

Съпругът ми е доста зает-излиза в 7ч.,а се случва да се е прибирал и в 23ч.Работата му е доста напрегната.Много ми помага в домакинската работа.В началото не се занимаваше мн. с беби,но вече доста си играят,храни я, когато се налага,мога и да изляза без да се притеснявам.Всичко е до желание.

Нашия татко също е полицай ,да ти кажа честно аз им съчувствам ,и мъжа ми няма много време да се занимава с бебето ,тежка е работата им изисква съсредоточаване .Понякога като ми разказва как е минала вечерта или поредната смяна, направо се хващам за главата а съм сигурна ,че ми спестява доста неща от това какво работят полицайте ,и как минават технита смени .Играе си с детето не казвам,че е пасивен. Заедно я къпем когато е вкъщи,гледа я по един два часа ас да излеза , но някой неща не ги върши и аз не се сърдя

нашия татко е военен,освен нарядите и занятията тук има и задгранични мисии,но мога само да кажа че когато е в къщи много ми помага с малкия откакто се е родил,а сега заедноправят бели е когато не е спал просто го оставям да си почине,но то се свиква,не му е тежало нито памперс да смени нито да го изведе на разходка

Нашият татко работи само нощни смени, и дори на моменти се шегува, че децата ще почнат да му казват "чичко", вместо "татко"... 
Но когато има възможност, винаги помага... 

сложна тема
нашия татко излиза в 7 сутринта (малкия още спи) и се прибира след 21 (ами малкия пак спи), но първата му работа е да влезе в детската, вечер само той става да го завива, или ако се е разплакал да му даде млякото, задължително му приготвя раницата за яслата за следващия ден и разписва уведомителната книжка на яслата (ту ежедневно в една книжка описват как е преминал престоя на детето в яслата), работи и в събота, но за сметка на това неделя сме като вързани един за друг тримата, сменя памперси, храни, но май на него му е по мъчно, че няма време да види сина си буден, за това има случаи, в които излиза малко по рано от работа, аз се мъча да държа дребен буден, за да се видят
при нас е много странно, връзката син баща е много силна, първата дума, която каза сина ми е папа, мама все още не е казал, дори когато се удари, уплаши или каквото и да е се гуши в мен, но ми вика папа
когато бяхме в болницата (преди около месец) го гледахме с мъжа ми на смени (тук е задължителен придружителя в болница) и двамата работихме, а болничните за болно дете, някак си не са добре приети, та той си изкарваме по добре с баща си и нямаше търпение кога ще дойде неговия ред
май малко се отклоних, та мисълта ми е, да има професии, които предполагат отсъствие на бащата от дома, но ако когато все пак си е в къщи, положението е все едно го няма, тогава бих се замислила сериозно, бащата не е само, за да осигури доходите, това не го прави баща

по-точно не бих могла да го кажа 

 
напълно не съм съгласна. Моят свекър е мъж мечта. Той е възпитател в училище и работи само нощи смени. Сутрин се прибира (8ч.) и храни кокошки, зайци (живее здравословно и се храни само с отгледани от него животни), който не са малко сиг. са около 30 заека и толко пилета. След това (8.30ч.) пали парното, защото съответно той е бил нощна смяна и  при двама сина и една съпруга не е имало кой да му сложи и то е изгаснало. Пали печка в лятната им кухня, след това отива да купи хляб, връща се оставя го и отива да тича 30 минути. 
След това се връща(9.20ч.), цепи дърва, подържа парното
и печката. Мие чиниите и почиства(9.30ч.). Слага нещо да се готви и отива да пазарува. ДА ПОДЧЕРТАЯ, Е ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ СВЕКЪРВА  МИ СПИ ако не е на работа (тя е детска учителка и работи, един ден от 07ч. до 12ч. а следващия от 12ч. до 17ч.). Като се събуди става облича се и излиза на кафе. Прибира се по обед и съответно започват подигравки и упреци към свекъра ми, че не е сготвено както трябва и яденето не струвало . Яде и отива на работа. вечер се прибира и ляга пред телевизора и до 23ч. гледа и си ляга.
Свекър ми през това време пере и чисти къщата и плюс това си прави неговите медитации и спортуване. И като стане 18ч отива на работа (а да ви кажа да си нощен възпитател в такъв пансион като в училището което работи си е чист ужас, ти в бойчиновци пасти да да ядат). И да допълня, че свекър ми ако не е сготвил, тя не пипа и в повечето случай няма какво да се яде, защото на него не му остава време.
Имаме семеен хотел, но там никой не идва да помага, брат му минава да обере парите, майка му  и тя  и никой не иска един чаршаф да смени, а кой изплаща заема - ние... Абе не ми е лесно
ДОБРЕ ЧЕ СЪМ СИ ПРИ МАМА И СИ МИ Е РАЙ - изчистено, сготвено за мъжа ми се грижи (купува му чорапи, гащи  , готви му, аз съм вегетарианка и на мен отделно, пере го (майка му не го правеше), като за нейно дете се грижи.
А той само се прибира и търси да яде и ляга да гледа тв. И само мрънка, че от 10 страни го дърпали и бил изморен.
А аз такава бременност карам, че не можете да си представите.  5 месеца на легло с повръщане. И бях толко зле, че ме носеха на ръце до банята. След това  лежане в болница за задържане. и от тогава на сам болките в кръста и гърба а и позволяват да бъда в друга поза освен легнала на страни. А и да добавя, че от месец насам съм с болезнени контракции и не мога да се движа. И т.н.т
Май се поувлякох доста в писането, извинявам се

Абсолютно си е до човек и възпитание.

Моят мъж е полицай като твоя и е на дневни и нощни смени по 12 часа. В другата ти тема съм писала, че много помага за децата. Домакинската работа е основно мое задължение, освен, че мие чиниите, без да го подканям. Аз ходя почасово на работа и работя и в къщи и без неговата помощ не бих могла да смогна за нищо.

Да добавя - всичко си е дочовек. Аз не мога да си представя как ти ще си бременна и то с проблеми мъжът ти няма да иска да ти помогне за нещо в къщи. Не мога също да си представя как, ако държиш на един човек - да не кажа, ако го обичаш, няма да ти трепне от вътре да му се притечеш на помощ в нужда. Не искам да те засягам - предполагам на теб самата ти е тежко достатъчно. Но явно съпруга ти прилича по-скоро на майка си, отколкото на баща си.

Е та кой ще ни издържа ако не работи
Ще работи и в къщи ще помага
Това дете и този дом  не съм си ги направила сама, че само аз да се грижа за тях.
По тази логика дай като тръгне детето на градина след 1-2г. да не чистя, готвя и пера, че и аз ще ходя на работа

Права си .
Но има хора егоисти и дори да обичат половинките си, не се сещат за подобни неща.

При нас е на приливи и отливи.Но много се ядосвам на отливите защото на децата не им е ясно,кои кога му е кеф ,кои е уморени кои работи.Момченцето ми е на 3г и доста неща разбира вече,задава много въпроси на които понякога не мога да дам разумен отговор като-,,тати пак ли си отива,,(когато тръгва за работа)или ,,тати на работа ли живее,аз не искам да ходи пак на работа,,

В нашето семейство ситуацията е абсолютно същата.
Важно е желанието, време винаги се намира, дори и при най-натоварените професии.

Има, имааааааа моят! 

Бащата на детето ми работи, но работата му е на приливи и отливи. Агроном е и когато е сезонът на сеитбата имат много работа и се прибира късно и уморен. Винаги намира време за мен и детето, пък макар и малко.

Въпросът ти като цяло ми прозвуча доста странно: "До мамите с работещ татко", че ако мъжа не работи, а на жената все пак и се налага поне 6 месеца да е в майчинство кой ще го издържа това семейство
Надявам се да не го приемеш като обида, но според мен мъжа ти е скатавка и му е много добре всички да му тичате по г.за (съдя от това което си описала, как майка ти ви гледа всички - горката жена )! След като не може да помогне на бременната си жена, какво остава когато се появи бебето - и тук идва момента, в който започвам да се питам, за какво точно ти е притрябвал на теб този мъж?!
Абсолютно подкрепям твърдението, че много зависи от възпитанието и средата в която е живял!

По скоро си е до човека

laysi, пак си е до възпитание, просто се е метнал на майка си 

не съм съвсем съгласна, че е само до възпитание, както си го направиш
моя мъж е бил свикнал (има предишен брак) да го носят на ръце, не си е мърдал пръста за нищо
да, но сега не е така, още по време на бременността ми му разясних какво е моето становище, а именно, че за професията родител няма почивен ден, няма умора или настроения, няма отпуска или това ще го свърша утре, може би имах щастието да го разбере и да ме подкрепи безусловно
ако аз не мога (защото нямам право) да кажа уморена съм след тежък работен ден и тепърва трябва да се занимавам с дребен, готвене чистене, къпане и т.н., така и той не може, какво ще обясним на сина ни днес няма да вечеряш и няма да те изкъпем защото сме уморени????

Определено всичко си е до човека.
Нашият тати от Нова година до сега е почивал само една събота и неделя. Сутрин излиза в 9ч., а вечер се прибира различно, но не по-рано от 19ч. Спедитор е и телефон му звъни 24ч. в денонощието. Още като се прибере и най-напред взема детето. Когато има възможност ми помага във всичко. Изобщо не се скатава. Имаме си златен тати.

амиии...при нас таткото работи от 8 до 5-6, рядко закъснява, но като цяло има с и работа за вкъщи. въпреки това, сама съм къпала детето два пъти, по времето на адските колики, когато се сменяхме на по два часа да я носим, да може поне единият да поспи. за храненето, не я храни, защото няма гърди, за памперсите- сменя, даже по- добре и от мен, не го е гнус (само се смее като чуе някой да казва такова нещо). играе си с детето, приспива го (даже вмомента ова прави). за паричките- не мога да кажа, че получава някаква кой знае каква голяма заплата, но работата му е с развитие и малко по малко очакваме всичко да си тръгне надобре. на мен най- ми тежи нощното ставане, честно да си призная, ако имаше кой да ме сменя при приспиването нощем, хич нямаше да се оплаквам..ама няма...така че...

мрънкам, не че не мрънкам. ама смятам, че дава всичко от себе си. и съм му благодарна за това.

а относно непомагането - и аз си мисля, че в повечето случаи си е скатавка. не се сещам за някоя работа, която да не изисква натоварване и отговорност. едва ли има вече такива хора, дето си клатят краката по цял ден зад бюро. и да има са нищожна бройка. лекар, полицай, военен, кофражист...не казвам, че е едно и също, но мисля че схващате какво имам предвид. много правилно, че си  е до човека, ама нали затова си ги избираме. и превъзпитаваме  . защото моят свекър например вика свекито да му обува чорапите, други примери няма да давам, абсолютно зависим и нищо неподхващащ е. но мъжът ми не е. и слава богу!!!

laysi, миличка направо си го закъсала мила   Нашия татко не работи на смени, но пък през последните 5 години е задочен студент ...очни, изпити, курсови, отделно като им влиза списанието за печат няма събота и неделя (рядко се случва, но все пак), и от време на време и командировка ходи. Обаче случаите , в които малката го е окъпвала целия в повръщано са повече от колкото на мен ми се е случвало, в по-голямата част от случаите той се грижи за приготвянето на ваната, нейното миене, изсипване и т. н. Сега диването е голямо и не се къпе във ваничката, но от време на време вместо аз да я къпя се къпят с татко й. Наясно е кога, как и защо е захранвана, какво се дава и какво не. Още от малка се грижи за набавянето на храната й, сега като ходя на работа (аз също съм на смени и няма събота и неделя) си се гледкат чудесно и си играят, и на разходки ходят, и се хранят. Единствено наакано дупе не обича да мие (ама то всеки си има трески), обаче пък ако си е у дома и трябва малката да се мие....си я гушва и ми я държи докато аз я измия. Ставал е по нощите да ми я дава да я кърмя докато аз се разсъня, и после я е връщал в креватчето. Да не говорим, че докато имах един период на безумно цедене и разни проблеми, първата му работа с прибирането беше да заради пералнята с дрешките на Зори, да я пусне и да я простре. Докато гладехме не са били единични случаите, в които той е гладил - вярно, предимно пеленки, одеалца и разни дрехи без много джвъчки (че му беше досадно), но дори и това си е огромна помощ. А аз определено мога да кажа, че да ходя на работа ми е по-лесно в сравнение с един период от 9 месеца, в който минахме през такива проблеми, и аз наистина не можех да си седна на д-то за 3 минути. Ти като тръгнеш на работа с прибирането пак ще си длъжна да се грижиш за детето си, а твоя хубосник...
Всеки път като чуя за такива мъже се убеждавам, че моето слънце въпреки малките се тресчици е просто невероятен. А ако аз карам такава бременност и получа такова отношение...свет ще му се извие на "бащата" (щото едва ли може да бъде наречен така). Ама и аз още преди да започнем да си правим дете много ясно и директно си казах каква ми е представата за родителството и бащинството. Но то, ако срещу теб нямаш човек... а говедо, май тези разговори са напълно излишни  

Здравейте и от нас!Нашият татко работи много,през седмицата от офиса,а събота или неделя (понякога и двете),от вкъщи.Вечер,когато се прибере,обикновено към 8,30,малкия е заспал.Сутрин-пак така.Така, че татенцето не ми помага особено.Нямаме баби около нас,в общи линии си се справям сама.

Нашият татко работи много, рядко почива в неделя и винаги се прибира към 7 вечерта, но винаги ми помага, никога не е казвал уморен съм няма да се занимавам с детето. През нощта той става, нищо че трябва да излезе от къщи в 6.30, вечер той приспива малкия - просто защото има желание, аз не го карам. Много се радва на мъничкия и постоянно се занимава с него като е в къщи. А освен това ми помага и с всичко останало. 

Моят мъж също както повечето работи,но според мен всичко е относително,всеки мъж е различен-едни помагат, други не.....но работят,по лошо е ако не работи и не помага

Помага ми, особено сега, като съм бременна и ми е невъзможно да облужвам малкия.
Но при него малко нещата са "право куме в Очи" , т.е. реагира на ясни инструкции, не можеш да очакваш да му дойде музата много много.

Рядко помага и никога нощем   - става в 4.30 за работа

Каквото и да си говорим според мен истината е една - кучето скача според тоягата.
Като жена му прави всичко и го жали, че той горкият работел - няма да помага.
Аз вкъщи още преди да забременея го питах няколко пъти сигурен ли е, че иска дете и знае ли какво означава това. Като ми отговори с няколко "Да", приключих с темата.
Сега и да каже понякога нещо просто му припомням този разговор. Макар че няма нужда - той просто е прекрасен баща и съпруг.

До човек си е. Аз с нетърпение чакам да се върне мъжът ми, та да си отдъхна. Той казва, че с децата релаксира.

Много зависи как е възпитан. Какви са  били отношенията в неговото семейство.
Ако баща му се е връщал от работа и се изтягал на дивана да чете весник, докато жената направи вечерята и нареди масата...Какво да очакваш от такъв човек  

Моят мъж работи от 09-09,30 до към 17,30 -18ч
Не става нощем,не сменя памперси,не излизат сами по разходки.
Когато се прибере вкъщи се занимава с него.Избягва да ги оставям да се гледам сами,но ако се налага го прави.Понякога мие чинии и пуска прахосмукачка.Ако има нещо за поправяне из къщи той го прави.Вечер винаги го къпем заедно.Когато може излиза с нас на разходка.За някои може и да не е много,и за мен на моменти.Но аз съм си преценила,че мога и така.

И да аз мисля същото.

то при тях обратното по-точно е било

Моят мъж работи на смени.Има смяна в която се налага да отсъства по 24 часа,но когато си в къщи винаги ми помага и се занимава с малкият.Иначе домакинска работа почти не върши,но с отглеждането на детето не мога да се оплача.

Освен часа , всичко все едно за моя мъж пишеш. Сутрин я взима и до преди да тръгне на работа всичко прави свързано нея.Вечер никога не съм чула да казва че е уморен и иска да почине, напротив бърза да се преоблече и измие за да я вземе да си поиграят.Инче работи с компютри по цял ден (плюс събота) и мисля че не е по малко натоварваща също.

уф тея татковци!!!
както си ги научим.Моя мъж свикна с мисълта че мога и сама да се оправям.Е,когато го помоля ако си е в къщи де ми помага.Миналото лято аз бях бременна и си стоях в къщи а той горкия се скъса от работа.Отговаря за много голям район и за сума ти подчинени и като стане някой инцидент го викат независимо дали е на работа или не.Полицейстат работа е кофи особено ако е на малко по-висок пост сега да видим това лято как ще е

Искренно завиждам на мамите на които мъжете им помагат

Ако е безработен таткото няма да се вписва в категория "супер"

Моя мъж работи на смени .... 2 дневни 2 нощни и 4 дена почива ... и ходи да работи на частно през почивните дни ама 1 път не се е оплакал

 
Без да се обиждаш - мъжът ти се нуждае от сериозен ъпдейт . Моята половинка също е на ненормирано работно време, макар че стресът едва ли може да се сравни с този в полицията. Понякога работи седмици наред от 7 до 23ч и повече... В такива периоди аз се старая да не го занимавам с нас - и без това се натоварва толкова, а и с бебето вкъщи не може да си почине много... Но когато си е вкъщи, винаги се усеща. Така че не се карай на мъжо, но и не му се давай 

от това което видях....проблема при свекър ти и свекърва ти е в обърнатите роли.....немислиш ли...не съм казала че задължително трябва мъжа да е "лошия" в никакъв случай.....при мен и свекъра и свекървата ги понамързява доста ама свекърва ми от зор за ман поне готви...чисти веднъж в месеца.....само ако бях добре и можех да си позволя да правя домакинската работа тук щеше да ми е много по комфортно,но уви,а малко не върви да се обадя на майка ми и да и кажа да дойде да изчисти и тук......за съжаление имам само 1 опит да имам дете и ми се иска да го докарам до добрия финал...затова ще си тъна в мизерия и ще живуркам някак си....

Ето ти пример, макар че все още чакаме бебо!

Мъжът ми работи в пожарната!!! Дежурството му е 24 часа. Онзи ден са гасили къщата във Владая, в която беше убит човек (ако си слушала новини). Съсипали са се от работа цяла нощ, за гледката няка да говоря. Върна се, пригитвил ни е закуска, събуди ни, изведе ни на разходка, пазарихме за бебо и не се оплака един път, че не е спал или е уморен, то си е до човек.

Каквото и да работи таткото, според мен всяка работа си има своите особености и трябва да издържаме като сме се хванали на хорото!

Кажи на мъжа ти да се стяга! 

Nevnev Мила и ти май си го загазила 

моя татко първо си взе отпуска за да ни се наслаждава ама дръжки през отпуската си правеше  мляко сменяше папита цедеше майката общо взето така ни се наслади на двете,че първия ден като отиде на работа си мислех че няма да се върне но той явно е мазохист прибира се почва да готви да чисти пак да ни се наслаждава и така не съм мечтала за по добър мъж прекалено много ме обича и за това му ходя по главата ама той не мрънка

Да се запиша и аз - след като изчетох темата, мога да кажа, че гледната ми точка и опит допълват казаното от няколко потребители  

Моят мъж се грижеше за мен много когато бях бременна, но коренно се промени след като родих. Истина е, че работеше много, но когато се върнеше с нищо не помагаше - даже забележки ми правеше  . Сега ми е смешно, но по онова време определено не се чувствах комфортно. Мина време и за мен нещата станаха нетърпими (въпреки многобройните разговори) и предприех драстични мерки (разделихме се).
След кратко преосмисляне от негова страна (една седмица) отношението му се промени. Сега ми помага, глези ме и си играе с детко - много съм доволна от него!  
Мисля, че много мъже не осъзнават какво преживява една жена по време на бременността и след като роди; трудно им е да се нагодят към новата роля и зависи само от нас да им покажем от какво имаме нужда.  

Когато се роди дъщеря ми моят мъж имаше сравнително спокойна откъм ангажименти работа и наистина супер много помагаше. Той изцяло сменяше памперсите, разнасяше я насам-натам в периода на колики, нощно време ставаше да й дава водичка или да я успокоява. Когато се роди сина ми, ангажиментите му се оказа твърде много. Всъщност излиза сутрин и се прибира вечер, понякога след 20 часа. В един период нямаше дори почивен ден (той е преподавател и има доста студенти и ученици). Работата му не е физически натоварена, но психически е направо изцеждаща. Въпреки това сутрин пак той сменя пампите и досега, нощно време е разнасял сина ни с часове в периода, когато тръгнаха зъбките (той колики нямаше), заедно го къпем, абе истината е, че много ми помага, когато е у дома, независимо дали и колко е уморен.

И моят мъж винаги намира време за детенце, а и от както проходи сина ми като го чуе че отваря вратата и му се мята на врата, ходи след него,иска да го носи, да играят. и забравя за мен. Децата имат нужда от контакти и с таткото не само с майката, а майките имат нужда от почивка поне за часм два от мрънкане, хранене и т.н. Нали децата не са само на единия и решението е да го имат е и на двамата.  Според мен грижите когато и двамата вкъщи трябва да се поделят.

Разбирам, че се надяваш като покажеш на съпруга си темата и той да си каже "Е, щом другите мъже помагат и аз ще го правя". Не вярвам да се поучи  На мъжа ми съм му казвала, показвала, че има мъже, които помагат на жените си и в домакинството и с бебето, но неговия довод е "Аз ходя на работа и изкарвам пари, ти си по цял ден вкъщи, точно за да гледаш детето  " Чудя се като почна работа как ще се оправям ... Сега през деня намирам време за домакинство, вечер се занимавам само с детето, другото през деня или ако не остане време - на следващия ден, но когато почна работа  Интередно какъв довод ще ми изтъкне тогава, за да не помага, сигурно редовното: Мъжка работа, женска работа...

rosy_bosy  моя мъж ако ми каже така ще го пратя да си търси такава жена

Ех, мислила съм за това  Решението е един голям скандал, ама с всичките му там екстри  Хич не ми се ще, иначе не е лош, има си и добри страни. Проблема е, че аз съм прекалено независима и оправна, ако мога така да се изразя, винаги и със всичко съм се оправяла и сама. Не търся помощ и той сякаш свикна, че аз нужда от помощ нямам и все повече се скатава. Под всичко имам предвид и купуването на жилище и теглене на заем. Сега обаче започва да ми става трудно да се оправям с всичко 

Моя мъж работи от сутрин до вечер,няма нощни смени,но пък вечер винаги отделя време да си играе с малката,дори я къпе преди лягане!Събота и неделя тя е с него ако аз не излизам,те са навън!

rosy_bosy  там е вапроса че дори и да го пратиш незнам как са останали още жени които да "Ближат" гъзовете на мъжете си ... може би съм го напразила това от моя баща .... той требваше като се пребере салатата му и ракията да е на масата и яденето да му е зготвено ... независимо от това че майка ми свършваше работа 30 мин преди него и я питаше с цялата си наглост ти кфо си праела по цел ден ... за това съм много протиф отношението на такива мъже... в крайна сметка са си взели жени а не прислужници ..

Какво очаква мъжът ти от подобна тема.
Може би да успокои съвестта си,че има и други,които не помагат,да си отдъхне и да каже-Е,видя ли не съм само аз,който ходя на работа,който се уморявам и не мога(разбирай не искам да помагам)
За жалост има една не малка част от българските мъже,възпитани от предното поколение,че всичко,ама всичко е задължение на жената,а мъжът трябва само да ходи на работа и като се прибере вкъщи да си качи краката на масата и да чака ракия и салата.
Вярно и моят може да не е китка за мирисане,през много трудности минахме...И той ми излизаше с номера,че ходил на работа(работи в завод за хладилници тежка физическа работа-дава постоянно и нощно смени).Това обаче не означава,че трябва да са му спестени някои домакински задължения и това да ми помага,когато имам нужда от помощ.Моето мнение е ,че семейството се състои от двама,а не от мъж и домакински придатък.Аз ясно дадох на моя съпруг да разбере,че край с общото ни бъдеще,ако аз ще трябва да лъскам печката,а той да си клати краката.И по-добре,че сме си изяснили нещата сега сравнително в началото на брака ни,защото именно в премълчаването на такива уж дребни,злободневни нещица,се таи краят на много бракове,пак мое мнение.
Според мен всяка жена трябва да възприема себе си като Жена и то жена,имаща право и на свободно време ,и на приятели,и на забавления,и на образование ,и на кариера и на всичко,което пожелае и да има до себе си партнъор,който да и помага и да я подкрепя,а не вечното мрънкало-Какво има за яденееее,слагай ми да ям,избърши ми устичката,а пък за гледане на децата да не говорим.Скоро ми стана мнго мъчно,когато прочетох ,как мъжът на една съфорумка и се сърдил няколко дни,че  тя го била помолила само за час -два да гледа детето през деня да отида тя да си опраив някакви документи .Ето такива мъже визирам.

Кажи му да помага!Нашия татко работи на смени-дневна ,нощна,почивка смените са по 12часа,и  постоянно ми помага,детето е и на двамата,трябва като почива да те сменя разбира се.И ти искаш да отдъхнеш.

Общо вzето ситуацията е аналогична  . Ако го оставя няма да се мръдне от ТВ (примерно) сума ти време... Но ако поискам, никога не откаzва помощ. Не мога да отрека, че това не ме драzни, но.. това е при нас.
 До човек, до въzпитание, но и до характер и темперамент е.