Темпераментните деца - 7

При нас именно второто е хала

    С баткото не знаехме какво е това предпазител за хладилник или райбер , с малкия разбрахме за какво служат и дори  изобретихме още дузина предпазни средства. При нас тенденцията е от кротко към палаво на татък не искам да знам.

 Моето е 1 и е диване от класа, но когато имам възможност ще си родя още да видя в каква последователност ще вървят - диво, кротко, диво, кротко или диво, по-диво, най-диво 

Ама ме размя,
Не съм,
Пожелавам ти 3 за късмет в последователност:
Диво..Умерено диво..Недиво 

аз пък си мисля, че с недиви деца е много скучно 

Не че не е интересно , но някак си е по-спокойно имаш повече чаши и чинии , за да си отвориш хладилника не е нужно да отключваш и развързваш каквото и да е , не е нужно да спринтираш из парка или градинката .    

разбирам те, обаче ако няма по кого да търчиш какво ще правиш  ще имаш повече чинии за миене и сушене, ще бъркаш по-често в хладилника ....
ти и сега си мисли, кво ли прави дъмпера с 2 беснотии в тях 

Ние получихме за края на първи клас почетна кавалерия. На всички деца в класа пишеше "любознателен", "трудолюбив", "внимателен", "почтителен" и т.н. Мой Богдан беше гордо изтипосан с "активен"...
Това май беше единственият начин учителката му да каже, че човекът не се свърта на едно място 

Здравейте на всички от темата!
Чудя се дали моята хала е за тук... определено не е сред кротките, но до каква степен е като изтърван незнам 

Дали темпераментността е наследственна? Като малък моят съпруг е имал такава "диагноза" в САЩ, до пуберска възраст е бил на хапченца. Вярно станал е "кротък", но пък се отразило на ученето му, било му трудно и все още му е трудно да чете и запомня учебна информация... ето го наследството от кротостта му.

Малкият беше най-кроткото бебе на света - спи и яде и пак спи. Мислех си "Господи, бил си милостив с мен!"...
Обаче! Детето порасна и сега имам чуството че са 5 деца , а не 1! (дали не е от задията Близнаци?  )
Много е любвеобилен, добър, дори учтив започна да става... Но никога не го затваряйте в 1 стая без надзор, освен ако не искате да правите ремонт после... В парка нарочно го водя по поляните, за да се набяга; на плажа никога не е седял на хавлийка или кротко да си играе (макс. 2мин.) с пясъка. У дома е страшно изобретателен, отключва всичко заключено, качва се навсякъде, няма недостижимо място. Влизаме само в магазини където ни познават, защото иначе ме хваща срам от дърпане, пипане, викане.
Ако не е седнал на столче за хранене, никога не се нахранва - на втората лъжица става и започва да бяга, да се катери по стола... Никога не е седнал да се храни без песни, филмче, сега е нова мода - рисува ,а аз давам яденето.
Иначе много говори, много знае, не млъква.
Все още аз го гледам, имам чуството , че ако го дам на градина, трябва да има една лелка на щат залепена само за него - не пипай там, не бягай тук...

За тази тема ли сме, или да?

Ихааа, не знаех че ви има. 

Нямам много време да пиша ... сега, знаете защо ... 

Надявам се да успявам да следя, щото е един вид успокоение за мен - не сме сами в лудницата.

Ехее имаме и нови полълнения! Добре сте ни дошли 
Ако знаете ние какъв ден имахме днес-всъщност сигурна съм, че знаете и сте преминали през това  Вече дори ми е смешно. Само, че трите ми приятелки , с които бяхме на разходка не се спират да звънят една през друга и да ме проверяват как съм  Едната дори предложи да дойде до вкъщи да ми донесе успокоително  Само да кажа, че малкия-голям човек изгони всички от разходка-вика им маршшшш, изчезвайте, оствете ме с майка Ти и заклекна на една поляна, взе да вика с все гърло ПОМОЩЩЩЩЩЩ, мамооо елааа. а аз съм точно до него и се опитвам да го прегърна и да го гледам в очите, и повтарям ли повтарям колко го обичам и , че колкото и да вика той е най-доброто и послушно дете. А хората минават покрай мен и цъкат с език и въртят очи  Как не извикаха полиция някои "доброжелатели" незнам. Когато го приспивах милият ме пита с най невинния си глас и поглед "Мамооо, аз защо виках и не слушах на разходката?" Ами що-щото е диване!

tsve_te  представям си ората как са гледали. Това ме подсеща за една случка от преди месец.

В пощата сме аз ,синковеца и баща му-плащаме разни мсетки. Човечето реши ,че точно сега трябва да се развихри,не му мина номера и се трьшна на земята в рев. Реших да го изкарам навьн да не и гледат хората поне . Вьрвя,дьрпам го за ръката ,а той се влачи след мен и увива : Мамо...,мамо.... И една жена тича след мен хващаме за рамото и ми казва : госпожо,оставете го това дете,вижте колко му е мъчно за майка му,оставете  го, не го взимайте  Аз съвсем прилично обяснявам ,че аз съм майката на това дете - но жената настоятелно продължава да ми обяснява ,че не е хубаво да се взимат чужди деца. Излязохме пред пощата ,а моя разбойник все така увива Мамооо.... взех го на ръце само и само да мълчи ,а жената си тръгна все така убедена ,че съм го откраднала .

В момента чета книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина" и започнах лека полека да си променям подхода към темперамента на дъщеря ми.Там има и глава за хиперактивните деца,която ми се стори задълбочена.Препоръчвам книгата най-вече за успокоение на родителския темперамент.
Да ви питам-моята дъщеря започна да прави кризи за кърменето.Казах и че ече е голяма да суче и че понякога ме болят гърдичките и трябва да починат и тя започна да се тръшка,цупи се и се налга да и обяснявам дългооо че я обичам въпреки че сега не мога даи дам да суче.Накрая се чувствам все едно ме мрази.Според вас как да подходя.Искам съвсем да спра кърменето лека-полека.

За книгата: прочетох я преди 2 седмици, сега чета и другата - "Моля те, кажи моля". Както и двете Додсън-ови, на всякъде пише едно и също, т.е. много полезни неща, казани по различен начин може би.. Но за съжаление аз не съм достигнала съвършенството т.е. шамари няма, но крясъците са ми основен проблем. Някои дни успявам да се сдържам, други не.. Навсякъде пише обаче, че личния пример е най-важен и се опитвам да се самодисциплинирам и аз.. има какво да постигна още, определено.

За кърменето - от колко време се опитваш да ги намалиш? Важното е да си твърда наистина. Моя също ме преследва и се примолва, но аз не се давам. Като кажа Не наистина е Не. Опитай - вместо да сучеш, хайде да.. еди кво си.. къпане, гъделичкане.. и успява да му се отвлече вниманието на детето.

Да,мерси Жени,ще сменя тактиката,че и аз съм се вторачила малко в отказа си от кърмене и явно от гузност не се сещам друго да предложа.Сега намалявам кърменето,защото зърната ми са разранени.Иначе гинеколога ме посъветва да спра окончателно,за да не се изтоща прекалено при следваща бременност (каквато планираме),ама аз нямам смелост да кажа "не" завинаги.Все се надявам нещата да си дойдат от самосебе си.
а книгите-това е другата книга,която смятам да си купя,но не я намирам в книжарниците,а не ми се иска да си я поръчвам тъй като има една такса,дето се плаща за доставки над околовръсното.Иначе и аз с крясъците имах проблем и с леко прекаленото вторачване,но именно за това се четат тези книги нали-за да сме спокойни ние,че всичко в децата ни е наред.