.::. Участвайте в конкурса на БГ-Мамма и Хотпойнт-Аристон .::.

Пиене, ядене и тия три неща. Забременях. Той каза ОК, ще си имаме детенце.И аз казах ОК. До момента нито планове за бъдеще, нито пък за събиране сме имали. Ама кво пък, що да не опитаме. Събрахме се, постегнахме къщата и си заживяхме.
Дебелея. Вървя по улицата с високо вдигната глава, чувствам се важна, значима. В трамвая ми правят място да седна. С усмивка благодаря. Абе гот е да си бременна. Всеки мил, внимателен, вежлив...а иначе тия работи рядко се срещат вече в хората. Ама така е, корема ми вдъхва респект.
Имам си гинеколог, д-р Миков. Пич, та дрънка. Доволна съм от него, винаги си тръгвам усмихната.
НО /не може да няма НО/:
В края на втория месец прокървих. УЖАС!  Отивам при него, той вика „споко бе, случва се, щото...еди кво си там ми обяснява”. Даде ми лекарства, да си почивам повечко. Ама аз не та не, нещо не е наред. Дърпам дявола за опашката. Позната ми препоръчва страхотен гинеколог, работи в бившата „Тина Киркова”, разбира си от работата, при него е със записване поне месец по-рано. Брей, викам си, ето това е лекар компетентен, веднага ще звънна. Обаждам се, след половин час откази най-сетне се навиха да ме приемат по спешност на другия ден. Със свито сърце отивам аз. Влизам, лъскавка клиника, частна. Идва гинеколожката. Пита, казвам й, че имам течение. Знам, че не  редно да ми бърка, ама не, при такива случай трябвало. Лекар с препоръки, кво да правя, вярвам и изпълнявам. Навежда се тя, прави гримаса, вика друг колега, докато се чепя на стола. Вика ми „Ми тва какво е течение, за първи път виждам такова тъмно и гъсто...май сте загубили бебето...така като гледам...сигурно плода е умрял вътре и затва са кървите...” Ще припадна, говори си тя като на себе си, ама аз я чувам, ей, там съм, бременна жена е на стола, кво става...Продължава тя- ”Отивай веднага и търси да купиш инжекции 2 бр., една за сега, другата за след 3 дена, ама тях ги няма навсякъде, ще търсиш, и ... приготви си пари, скъпички са, ама първо и през наща каса мини”. Излизам ни жива, ни умряла. Вече не съм горда и усмихната. Вече света ми се вижда черен.
Обикалям, една, втора, трета, няма ги никъде. Били по поръчка. Ква поръчка, вече бях на 99% убедена, че няма нужда от тях дори. Гинеколожката нали каза, че вече сигурно е умрял плода. Има ли смисъл...Спирам и плача, моя мълчи и ме гушка . Продължаваме, най-сетне намирам инжекциите. Преди 3 години – цена на едната 220лв. Взимах заплата 350...Само за сравнение го казвам, тогава парите ми бяха най-малкия проблем. Връщам се, слагат ми я. След 3 дена пак трябвало да ида. Междувременно ми взеха секрет и урина. Пак си платих. След 2 дена щял да излезе резултата, да се обадя по тела или да мина.
Тия 2 дена са най-черните дни в живота ми.
Не можех да спя, да ям, да мисля. Плачех само, ама тайно, за да не разберат хората около мене и да не ме разпитват. Не ми се говореше. Нищо не ми се правеше.
Обвинявах себе си, д-р Миков, че не е обърнал внимание, целия свят.
Дойде времето, звъня на телефона, който ми бяха дали. Търся прехвалената гинеколожка, нямало я. Няма я цели 2 часа, които за мен имаха продължителността на цял ден в Ада. Накрая я намирам. Казвам коя съм и защо звъня. Да де, ама тя нямала резултата, да звънна по –късно. Пак рев, рев, рев. Обаждам се – „О, има бременност така като гледам, ми то тогава не идвайте да слагаме втората инжекция...” Треснах телефона с все сила! Не знаех как да реагирам – да се радвам ли, да плача ли. Стоях като вцепенена. През тия два дена изживях такъв ужас, че не зная как не съм пометнала наистина.
Отидох при д-р Миков в уречения ден за консултация. Той така и не разбра какво ми се беше случило, не събрах сили да призная, че не му повярвах и това ми изигра най-лошата шега. Повече и не съм помислила да се консултирам с друг. Всичко си беше наред.
Родих най-прекрасното бебче – мойто си. Секцио. Няма да разказвам, освен това, че се почувствах тъпо като лекаря си сложи зелена найлонова престилка като на касапин и на въпроса ми „Защо” той отговори – ми щото ще те режем, забрави ли...ама тогава ми беше смешно, защото това беше дългоочаквания миг. Не съм се страхувала. Не съм се притеснявала. Е, нищо че мъжа ми беше питал „защо му е сплескана главата на бебето и е синьо...”. Сега си е красавец.

Пак аз 
Нали ще има отсяване? Можете да ме отсеете.

Чудото да създадеш живот


Тишина, тъмнина, празнота
- малка точица светва във мрака,
невидима, туптяща звезда
носеща светлината.
Сила, смелост, любов
се зараждат в душата,
нечуваем зов
разчупва тишината.
В невидими дълбини
се образува вселена,
пълна с предстоящи дни
и с обич обградена.
Тя расте с всеки миг,
чудо пълно с любов,
появява се с вик
 - готово за  живот!

Какво отсяване ще има? Аз разбрах че ще се тегли с томбола 

Все трябва да има подбор...

Историята, която ще ви напиша, започна много много тъжно, но с времето се развива все по-добре. Как ще завърши никой не знае....
Имало едно време едно малко... да го наречем човече, защото определенията звездичка, душица или пухче са съвсем неподходящи и непълни. То се реело в инобитието, огрявало с приказната си усмивка всичко наоколо и очаквало да бъде повикано на земята, за да бъде възможно най-обичано от своите родители. И дошъл този ден - 19.02.08г, с нежен плач, по-скоро недоволно мрънкане, че е събудено от сладката си дрямка, човечето се появило в този свят. От мига, в който го видях разбрах, че то ще е голямата ми любов и никой друг. Оказах се несъвършен родител, защото не му избрах най-подходящия баща когато е трябвало, а ще трябва тепърва да търся достоен мъж, който да обича моето слънчице толкова, колкото то заслужава.  Но по-важното, и всъщност най-същественото, е, че с появата на сина ми аз разбрах какво е било моето предназначение на този свят - аз съм тук, за да дам цялата си обич на едно прекрасно същество.

Написах това, когато най-добрата ми приятелка роди прекрасен син, след като и аз вече имах своя - май е по темата...

Тревога,
              бяла сграда,
                                 кръст червен....
Очи в очи,
               сърцето бие,
                                 чакаш син!
Боли,
       но стискаш зъби,
                             няма връщане назад...
Проплаква,
                    ето го...
                                 потъваш в сън...
Малък,
          беззащитен,
                              уязвим...

“Честито, мамче!”
                              – чуваш,
                                              “имаш син!”

Цветя,
        усмивки,
                     биберон,
                                 безсънни нощи,
                                                       месеци,                                                                                       
                                                                  сезон...
Нов свят,
              детски,
                       чист,
                              необясним...
                                          Видян веднъж –
                                                               незабравим!                                                                 
Обич,
         свята,
                 майчина сълза...
                                         Дом,
                                               свиден,
                                                          милваща ръка...       
Светът,
            събран
                        в детски две ръце.
Живот,
           дарен
                      с надежда
                                        за ДОБРО!

Кое е "подвеждаща и неточна информация"?
Как се очаква да опиша точни критерии?
Брой редове? Брой думи? Или?

Може да има творба с 15 думи, но тя да е издържана стилистично, може да има и публикация от 150 реда, но да е в съвсем разговорен, чатърски стил и да няма нищо общо с литературна творба или пък да е кратък лаконичен отговор тип "отговор на второкласник" - на въпрос "Как изкара тази ваканция?" отговорът да е "Тази ваканция изкарах много добре".

Това не е тест и не е математика, така че да се зададат критерии, точки... Няма верни отговори.
Както вече писах, до 12-ти вечерта ще публикувам в една тема всички публикации, които ще участват в томболата.
Ако се случи така, че някоя публикация да е пропусната или пък да не е включена, то ще има достатъчно време авторът й да оспори това решение.

За мен лично, цитираното по-долу е тип отговор на въпрос във форума, а не литературна творба.

Това е личното ми мнение обаче, а решението кои публикации да влезнат в томболата няма да взимам еднолично, а ще се вземе от екип от поне 4 човека.
Не искам да обиждам авторката, съжалявам, че го давам за пример, но не знам вече как да обясня.
Надявам се, че всеки би могъл да намери разлика между подобен тип публикация и литературно произведение.

В условията е написано "разкази, есета, стихове или басни", ако има проблем с видовете литературни произведения - ето връзки към най-общите им определения: разказ, есе, новела, басня, стихотворение, ода

Ако има и публикации, написани на латиница, те също няма да бъдат допуснати до томболата.

Надявам се този път публикацията ми да бъде прочетена.

   Сътбата ме беше белязала с клеймото "БЕЗПЛОДИЕ".Никога да не усетя детска ръчичка да докосва гръдта ми,да не усетя първото помръдване в утробата си,да не чуя детския смях на моето дете.
   Но ето отварям очи,от усета за първото ритниче на моето бебе.Ах!Изглежда болезнено но колко е приятно.И как имах чувството,че ще е безкрайно а колко бързо отмина.Сега седя и гледам прекрасния си ангел и се връщам отново в родилни дом.
   Броя етажите 4,3,2,1 - на болничния асансьор,една ръка подпира гърба ми несигурна,че ще избягам от страх вервейки към операционната.
   Системи,упойки,скалпел,кръв звучи страшно нали?А на мен съзнанието ми е само да зърна тези две оченца,които носих 9 месеца.Е сега седя и се взирам в тях - виждам целия страшен свят.И те ме гледат и виждат в мен целия свят.
    Нима не е изкуство да се превърнеш в СВЕТА!!!

Не искам да споря. Не участвам с идеята, че може да спечеля, а защото обичам да чета за нещата от живота, обичам и да пиша на тая тема. Затова следя тоя конкурс 

Ама има пак едно НО. За да си тестваш късмета, както казваш, трябва да знаеш какво да напишеш или направиш и как това да стане, та да имаш шанс да те включат - това за тези, които се надяват на подаръка. Иначе пиши колкото искаш, ама ето - ако не ти е литературна творбата - няма да те включат. Тогава не тестваш късмета си, а тестваш спомените си просто...помниш ли, можеш ли да ги опишеш и толкоз...

Не зная защо Mamma се нерви на зададения ми въпрос...
Ето, сега е доста по-конкретно като пише

Може да има творба с 15 думи, но тя да е издържана стилистично, може да има и публикация от 150 реда, но да е в съвсем разговорен, чатърски стил и да няма нищо общо с литературна творба или пък да е кратък лаконичен отговор тип "отговор на второкласник"

Тоест, момичета, пишете литературно, стилистично издържано, не разговорно...не е толкова трудно да се даде насока, мерси на Mamma, че я даде, поне за мен е доста информативно това 

Кое е "подвеждаща и неточна информация"?
Как се очаква да опиша точни критерии?
Брой редове? Брой думи? Или? - тук само искам да кажа следното - когато се прави конкурс, свързан с литературата, определено се задават критерии и често дори се определя обема на творбата, колко дълга да бъде тя. Няма нищо чудно в това 

За обема на творбата съм съгласна Също е толкова важен, колкото и формата, в която се иска да е текста..
Обикновено наред с всички по-горе изборени критерии накрая се казва "До 2 машинописни страници" или.. "до 60 реда" или .. нещо подобно 

Ама то хората с бяла техника се занимават  .. не с литература 

Ех, някой да ме разбере, мислех, че нещо вече аз бъркам 

  
   Всяка жена си мечтае за такова чудо. Аз вече бях бременна, обаче седях на спалнята обляна в сълзи. Не съм се чувствала толкова изплашена и безпомощна .... никога. Странно, но изведнъж усетих, че ме е страх от факта, че ме е страх. Не можех да си го обясня и разбира се продължавах да плача. Мъжа ми обаче беше абсолютно спокоен. Ех, как му се ядосвах. Яд ме беше на него ... а може би на самата мен. Той прие новината много спокойно. Все едно му казвам, че сутринта съм пила кафе, а не, че съм направила теста купен от него и той е.... положителен. Исках да хвърля нещо по него, да го разтърся и да кажа „Ехо, ще ставаш баща.”. Бързо свикнахме с мисълта, че ще ставаме родители. Бяхме щастливи и въпреки, че човечето все още не се беше появило, всичко друго беше променено. Най-вече аз – бях толкова горда, че нося живот. Бях в началото на 5-ти месец и отидохме на поредната консултация. Не помня много. Помня, че изхвърчах от кабинета плачеща, качих се в колата и му казах да потегля. Мълчах и плачех. Не знаех как се казва на любимия, че това човече, което е растяло в теб с малко туптящо сърчице вече го няма. Сърчицето му беше спряло и никой не знаеше защо. Нямахме кола. Свикахме отряда за бързо реагиране. Брат ми, майка ми, мъжа ми и разбира се аз. София. Майчин дом. Аборт ..... и кошмарно излизане от упоката. Странно ... няма болка. Поне не физическа.

   Минаха около две години. Решихме да опитаме и отново положителен тест. И двамата бяхме уплашени, но не говорехме за това. Май без думи се бяхме разбрали, че страха няма място сега и ще вървим напред спокойно и уверено. Строяхме къща. За нас, за децата ни. Трябваше всичко да е наред. Е, не беше. 2-ри месец, кървене и пак в София. Този път в Шейново и направо при доктор Велев. Думите му, че няма смисъл бременността да продължи и решението е аборт май бяха очаквани.

   Мина около година и половина и решихме, че е време пак да пробваме. Ама че късмет. Положителен тест още първия месец. Втория месец леко кървене. Пак София, Шейново и д-р Велев. Какво облекчение. Каза, че всичко е наред. Изписа ми лекарства. Препоръча ми да не ходя на работа и да не се движа много. Заради предишните два неуспешни опита с мъжа ми решихме, че прегледите ще бъдат по-често. В Петрич открихме прекрасен професионалист и това беше д-р Икономова. Всеки месец имах по два прегледа. Един при нея и един в София при д-р Велев. Не се разминах и с инжекциите и системите. Ама какво пък, май претръпнах, а на докторите сигурно омръзнах.Така се изтърколиха близо 8 месеца. Аз на легло с куп хапчета до мен, от време на време някоя инжекция или система,а мъжа ми с прахусмокачката, переше, миеше и готвеше. Да ми завиди човек. Вечер е. Какво ми става ... не мога да спя  ... постоянно ставам и ходя до тоалетната. Мъжа ми спи. Даааа, уморен е. Да не е лесно да ходиш на работа, да въртиш домакиснтво и да търпиш вечно мрънкащата си съпруга. Най-накрая слънцето се показа.Ще изчакам още малко. Все пак е неделя. Часа е 09.00. Време е да звъннем на доктор Икономова. Говори с д-р Велев. Раждам, имам 4см. разкритие. Трябва бързо да решим - Петрич  (проблем за мен няма, но за малкото човече, което напира да излезе 5 седмици по-рано няма условия) или София (дълъг път, а аз вече раждам). Д-р Икономова каза, че ако ще пътуваме до 10 минути трябва да сме тръгнали. Решението е взето. Отряда за бързо реагиране е събран. Ама, че облекчение. Д-р Икономова предложи да дойде с нас. Не само, че е страхотен доктор, но и незаменим приятел. Час и 40 минути и вече сме в София. Д-р Велев е предупреден. Ще раждам в МБАЛ „Света София”. Имам разкритие 6см. Сложиха ми системите. Учудвам се от себе си. Колко съм спокойна и..... в този момент изпитах болка, каквато не съм изпитвала никога. Сякаш някой ме разкъсва с нож отвътре. Не мога да търпя на болка, но не трябва да слагаме упойка. По-добре е за по-рано пристигащото бебе. 15.30ч. е .... видях я. Мъничка, сладичка. Мятат я на ляво и дясно, слагат й някакви тръби в устата. Добре ли е? Да, добре е, прекрасна е, но трябва да поседи в кувьоз за известно време. Чаках я толкова време, ще изчакам още малко. Аз вече ставам. Ще отида да я видя. Миличката ми тя. Лежи самотна, голичка само по памперс и с със системи по нея. Напират сълзи. Няма да плача, не и пред нея. На малката си сладка ръчичка вече има бижу. Малка розова гривничка на която пише бебе номер 124. Даааа, те не знаят, че това е Лилиан. Но аз знам и с баща й я чакаме толкова дълго. Всички казват колко е борбена, че е изключително бебе. Не мислех, че може да съм по-горда, откакто се пъчех с корема напред. Минаха три дни. Ето я. Носят ми я и я оставят при мен. Какво да правя? Ще я вдигна. Дааа, точно така. Гушкам я  и не мога да повярвам, колко е мъничка. Минаха още два дни. Питам педиатрите дали всичко е наред. Ами, наред е. Тя е добре. „Еми, хайде гонете ни вече.” – казвам аз. „Може да си тръгнете още днес, но нали не сте от тук и няма да успеете” – казват те. „Ооооо, отряда за бързо реагиране е винаги готов.” Ето ги. Дойдоха. Баща и дъщеря се виждат за първи път. Не може да отлепи поглед от нея, тя е толкова красива. Колко е уверен. Държи я смело и въобще не се плаши, че е толкова мъничка. Тръгваме си. Отиваме си в къщи. Вече трима.

   Не, това не е чудо. Това е нещо, което всеки носи в себе си и само с една дума не може да се опише. Това е чудо, магия, съдба и сбъдната мечта.

Здравейте
С удоволствие четох нещата, споделени тук...

Моите разбирания за стихоплетство, литература и лично творчество са малко... странни, но какво от това. Нали пише сърцето, не ума.

Чудото да създадеш живот

Цъфтящи ръчички
във нощ от камбулки..
В сърцето ми -
ветрени стъпки.
И ромон на
влюбени
малки светулки,
танцуващи
в спящите пъпки.
Целувам оченца -
предутринна свежест,
разлива се в мен
тишината,
в сърцето ми
цяла вселена
от нежност
се ражда,
да срещне зората...

...

Изкуството да бъдеш майка

Докосвам те...
прелива обич в мен,
копринена къдричка
се усмихва,
и вдъхвам светлина
и в този ден
детенце мое...
и с любов притихвам
пред ласката на светлия ти лик
пред мекотата
в малките ръчички...

В сърцето ми извира шепот тих -
За мен на този свят
си всичко, всичко...

Не желая да участвам в конкурса, но исках да споделя стихчетата по двете теми тук.


Ведър ден и много успех