безпарияието и ние

Тук става въпрос за оцеляване, а не за това дали на детето му е рано за ясла.
Ако имаш работа, на която да се върнеш и да се пооправите, не виждам какво изобщо се дискутира.
И ние сме имали един такъв момент и тогава си казах - баба ми е оцеляла през война сама и с три деца, няма как ние да не оцелеем сами и без деца.
После се взех в ръце и нещата си дойдоха по местата.
Успех!

почти няма българско семейство което да не е изпадало в тази ситуация
но слава богу се преодолява когато сте сплотени
пуснах детето си на година и половина на ясла и от тогова почти не съм оставала да работя само на едно място а работата ми позволява да работя и в къщи
мъжъ ми взима допълнителни смен и и пак слава богу че сме здарви точно в този кризисен момент не мога да се олача
чистила съм и къщи по време на майчинството си за по няколко часа но сме се крепяли с мъжъ ми и нещата се оправят
успех и много мъдрост за да излезнете от тази ситуация 

направи му сандвич, защо трябва да купува

И аз съм то преживявала и като прочетох темата се върнах доста години назад. Аз си дадох и двете деца на ясли под 2 год. и работих, мъжът ми и той яко.  Оцеляхме, но и изпуснах най-хубавите години на децата ми, не успях да им дам каквото им се полага....Тъжно ми стана, не е нормално толкова години да оцелява по-голяма част от българите. Синът ми е вече мъж, а го родих 91, в зората на промените...цяло поколение порасна....

Мила,разбирам те отлично.Най-редовно изпадаме в такава ситуация.не помня вече кога за последно излязохме с мъжа ми,или кога си позволих да си купя нещо за мен.Да е жива и здрава свекърва ми от време на време праща по някой лев,да закърпим положението.По тази причина живеем и със свекър ми

Когато става въпрос за оцеляване се търсят допълнителни доходи
Преживяла съм за кратко подобни моменти и слава Богу, надявам се да са останали завинаги в миналото. Преди много време, когато и моето дете беше малко, вземах поръчки за шиене на дрехи в къщи. И на мен не ми е това професията, но се справях добре. Чаках го да заспи вечерта и сядах на машината за поне половината нощ време. Изпила съм сигурно тонове кафе за да се държа будна. Тръгна на ясла когато беше на 1г.3м., а аз се върнах на работа. След работа, слугинажа в къщи и пак по старата схема - детенце в леглото, а аз зад машината. На всичкото отгоре и бяхме под наем, което пак си беше моя грижа.  През това време бившия работеше върху духовното си развитие  добре че се усетих на време и му бих шута, прекъсвайки рахата му с развитието  
Когато оцеляваш, не подбираш особено работата и средствата. По някое време напуснах държавната работа, щото там пари няма, а исках да купувам жилище, живота под наем не ме устройва. Работила съм какво ли не - и законно, и незаконно, и без договори, и с фалшиви договори, и какво ли не, което не е съвсем редно да се прави. Е, аз го правех защото нямах избор. И защото мизериите ме плашат до смърт. Трудно е само в началото. В един момент претръпваш, ставаш перде и спира да ти пука.  С една приятелка / и тя на моят хал/ решихме да започнем нещо като бизнес ама нямахме начален капитал. Банките тогава хич не даваха кредити. Започнахме го като ушихме 3 блузи и ги продадохме на битака Сега ще си умра от смях като се сетя, но тогава хич не беше смешно. Малко по малко нещата потръгнаха. Чак и не мен не ми се вярва какви идиотщини съм правила някога, но се справих. Стъпих си на краката съвсем сама, с много драпане и зверски инат, но никога в къщи и на детенце не позволих нещо да му липсва. Глътнах си егото и действах. Сама и без да разчитам никога на никого за нищо. Само аз си знам какво ми е коствало това. Ама не се предадох пък.
Бих ти казала да наспешиш миУОто да си намери допълнителна работа за вечер и/или за в почивните дни, щом ти не можеш да работиш за момента и да не се скатава. Щом има семейство, ако трябва ще си скъса д-то от бач, но ще се погрижи. Един мъж трябва да може да се грижи за семейството си, поне храната да осигурява, а не да прави скандал на жена си за 10 лв, егати и мъжете. И после иска да го уважаваш...
Седни да помислиш много добре от къде да ги подхванеш нещата и все нещо ще измислиш. Вземи се в ръце, действай и никакво предаване 
Абе оцелява се, ама е гадно докато издрапаш. Стискам палци да се справиш.
 

И нашето положение в момента е трудно.Едва смогваме,но се надявам да се оправят работите.

за съжаление в 70% от българските семейства е така и за жалост кризата се отразява на взаймоотношенията между мъжа и жената.Понякога от всичкото това напрежение възникват конфликти,раздори а понякога и побоища/за голямо съжаление/Когато си борбена личност се опитваш да излезеш от ситуацията,но когато шасът не е на твоя страна...постепенно и неусетно се предаваш на отчаянието.Живея в малък град и възможностите за допълнителна работа са нулеви опитите удрят все на камък.навсякъде съкращения.Малки заплати.Вече се чудя какво още да опитам.Сила ми дават децата/когато видя очичките им натъжени/Все още ритам срещу течението но силите ми намаляват.Пожелавам на всички изпаднали по скоро да излязат от тази ситуация а на тези които не са изпадали никога да не разбират каквое.

За съжаление и ние сме на същото положение и то всеки месец.Омръзна ми да се питам кога детето ми ще се научи да ходи на гърне,за да не купувам памперси,но тя е още на 1.1 г,малка си е.Парите стигат за сметките и остават 240 лева за кухня,памперси,бисквити,кисело мляко и всичко за детето.От тези пари отделям и за нас за целия месец за разходи и зая мен за лекарства за кръвното/40 лв/.Все сме със заеми,записани в магазина и така до следващата заплата.Чакам дъщеря ми да порасне още малко за ясла,за да мога аз да си търся работа.Омръзна ми от мизеруване.

Толкова бях заета да правя сметки и да се чудя как да се оправим, а мъжът ми да търси допълнителни доходи, че нямаше време да се скараме.

Колелото се върти, така казваше баба ми и е права (лека й пръст на жената). И ние минахме през такъв период. Правилното решение е: заедно срещу кризата, а не да се карате и да делите... Аз когато бях по майчинство и от време на време казвах на съпругът ми: Искам да спестим пари, да си вземем това или да отидем някъде, той ми отговаряше: Не се чуди как да ги спестим, измисли начин да ги изкараме. Много е прав, преди ако му мрънках че е на компютъра и не е с нас пред телевизора, сега и аз си пускам компютъра като вечеряме и оправим детето, е през малките часове на ноща - успяваме да се засечем в семейното легло, на моменти ми се струва че живеем в матрица, но пък си мисля че ако излезем от нея - ще ни е скучно.

Като чета тази тема беснея.
Тия 240 тариката дето ни управляват ми иде да ги избия до един.
Хиляди семейства всеки ден се чудят как да оцелеят, а те как да си напълнят гушите.
Следват много нецензурни изрази тука...

Сори за спама, ама наистина съм бясна

Много семейства минават през такъв период, ние някак имахме късмет, че този етап го минахме по време на студенстските години, без дете и в началото на връзката ни (луди, млади и много влюбени). И двамата учехме през деня, а вечерите аз работех като сервитьорка (после и барманка), а той като охрана. Подтискащо е да си броиш жълтите стотинки, за да видиш имаш ли за храна за утре. Преживяхме го по-лесно заради младостта и любовта - нямаше значение имаме или нямаме пари, само да сме заедно. Беше '97 година - криза. Когато съвсем закъсвахме аз правех курсови работи срещу заплащане  , а той - ходеше да товари и разтоварва тирове като хамалин. Оцеляхме. Бавно се стабилизирахме - той е по-голям и завърши пръв. Отлага казармата почти 2 години, за да работи и да спести пари за мен - да имам, докато уча, пък той е войник.  От първия ден никога не е имало мое и твое - само наше общо. След казармата му и аз започнах сериозна работа и така... Добутахме го до апартамент, две коли, мотор (по едно време и те бяха два) и детето от самосебе си си улучи момента. Той започна и частен бизнес, освен рабботата му, и дори успях безпроблемно да си изкарам 2,5 години майчинство вкъщи.
Откровенно бих си признала, че сега не вярвам да издържа на онзи мизерен живот, но човек знае 2 и 200 - каквото дойде ще си го посрещнем заедно. Както винаги досега.
Пожелавам ви да се обичате толкова, че мизирията да бъде само едно изпитание по пътя ви заедно, а не причина за раздяла.