Ами все още не съм го усетила...........а сега с децата си е направо райски да имаш оправдание да си върнеш поне малко детството-цирк, ровене в пясъка....
- Публикувана: 24 март 2009, 12:54 ч.
- Последно мнение: 31 май 2009, 10:21 ч.
Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива?
Не си е отишло детето и няма никакво намерение да си ходи, независимо какво е модерно. 
Така или иначе, с бодри крачки вървя към времето, в което ще бъда вдетинена бабичка. Сега съм вдетинена лелка, но мисля, че от това имам полза не само аз.
П.П. Миналата година и аз останах без майка, но пак не пораснах. Сега се чувствам като сираче от приказка.
Така или иначе, с бодри крачки вървя към времето, в което ще бъда вдетинена бабичка. Сега съм вдетинена лелка, но мисля, че от това имам полза не само аз.
П.П. Миналата година и аз останах без майка, но пак не пораснах. Сега се чувствам като сираче от приказка.
Мисля, че всеки го запазва в себе си, просто с напредването на възрастта може би и сблъсъка с необходимостта да се справяш сам/а в житейската мелачка, някои все по-рядко намират човек, преживяване, дори понякога филм или книга, когато се чувстват по този специален начин. Страшно си обичам хората /те си знаят кои/ 
, с които мога безпричинно да си се смеем или дори да мълчим и между нас да се усеща вълшебство, понякога плача на филм и като си ме гушнат, пак се чувствам така по детски
, с които мога безпричинно да си се смеем или дори да мълчим и между нас да се усеща вълшебство, понякога плача на филм и като си ме гушнат, пак се чувствам така по детски
не съм го усещала, значи не си е отивало. 
на мен личните загуби и житейски неприятности ми действат точно обратното на описаното досега - затварям плътно вратата на детските щастливи мигове, скривам се там, където съм се чувствала най-уютно - в детството. колкото повече неприятни неща ми се случват, толкова по-силно се сгушвам. имам си много ритуали, които също са част от връзката ми с детството и си ги изпълнявам стриктно. синът ми дори не е най-сериозната причина да имам такава връзка, той по-скоро бере плодовете.
на мен личните загуби и житейски неприятности ми действат точно обратното на описаното досега - затварям плътно вратата на детските щастливи мигове, скривам се там, където съм се чувствала най-уютно - в детството. колкото повече неприятни неща ми се случват, толкова по-силно се сгушвам. имам си много ритуали, които също са част от връзката ми с детството и си ги изпълнявам стриктно. синът ми дори не е най-сериозната причина да имам такава връзка, той по-скоро бере плодовете. 
