Публикувана: 24 март 2009, 13:06 ч.
Последно мнение: 25 март 2009, 14:19 ч.

Преди малко нарекоха майка ми “дърта вещица” на детската площадка пред Т-маркет

6 495
133
1

1
...
5
6
7
...
9
Всички

# 75 24 март 2009, 16:05 ч.

Мнения: 9 990

Бе то и аз съм възмутена от отношението на възрастните към мен-като млада майка.И с корема са ме обиждали.Дали на младини са се възмущавали и те-съмнява ме. Whistling

Та-не е до възраст , поколение и т.н.Имало е и ще има такива хора.

# 76 24 март 2009, 16:06 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Нищо кой знае колко изключително не се е случило. Простаците са като ято, както казва един мой близък.
Не разбирам, обаче, как може да има майки с претенции за добро възпитание, които да стоят безучастно на детската площадка, докато детето им е в конфликт с друго дете? Наистина ли не ви дреме, че чедото ви разплаква друго такова? И на какво, всъщност го учите - че по- силния печели? Мноооого образователно, няма що!

# 77 24 март 2009, 16:07 ч.

Мнения: 776

Цитат на: Ню в вт, 24 мар 2009, 16:04

Често срещана ситуация по детските площадки. Дете дърпа от ръцете на твоето играчката му и никой не му казва, че така не е хубаво. Хора всякакви. Обидно е, да. Дано майка ти не го е взела толкова навътре или поне да й мине до довечера... Crossing Arms

Един тулуп веднъж минавайки покрай детския пясъчник, където си играеше седнало детето ми, си хвърли димящия фас в пясъка, до детето ми. Ядосах се и му казах - Как не ви е срам, да си хвърлите цигарата в пясъчника!... ония се обърна бясно към мен, спря и почна да ме псува... на ква съм се правила аз, ако дойдел да ми обърше два шамара... ала-бала... Малкото ми чавче (на 3 год. тогава), излезе от пясъчника, размаха ръчички срещу него и викна - "Ти защо се караш на мойта мама! Няма да се караш на мойта мама!!!" Joy

... сега ми се насълзяват очите при спомена. Ония си подви опашката... знам ли, сигурно се засрами. Малкото си врътна задника и си влезе обратно в пясъчника. Ама на мен - цял ден ми развалено настроението.

А аз, щях да съм щастлива целия ден, че имам такова златно детенце bouquet

Северина и аз това си мисля , че сме хора и не сме в джунглата, би трябвало да сме цивилизовани, а не с дарвиновия закон, оцеляват по-силните. Защото по-силни са хищниците, а те често се обръщат против себеподобните си Mr. Green

, дори , ако са им роднини.

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 16:16 от Mlyna

# 78 24 март 2009, 16:09 ч.

Мнения: 12 674

Цитат на: Северина в вт, 24 мар 2009, 16:06

Аааа, не позна. Ония майки не са били от БГ-мамма.

# 79 24 март 2009, 16:10 ч.

Мнения: 7 837

Не е настъпил момента, в който да оставя децата да се оправят сами на площадката, при все, че не съм попадала на "безотговорни" към действията на децата си, родители. Много искам да седна на пейка, пиейки кафето си и четейки списание, но и този момент не е настъпил още.

# 80 24 март 2009, 16:13 ч.

Мнения: 182

Бабилия, не се засягам само като опира само до мой близък. Засягам се като обиждат по-беззащитен от мен. Затова като видя в 20-ката трамвай сутрин възрастен човек да стои прав и никой да не му прави място, в повечето случаи се обръщам към седящите с молба да му направи някоймясто. Понякога става, друг път – не.

Това, което казвам е, че не трябва да се примиряваме с такова грубо поведение и не трябва да го търпим, когато е насочено към другите. А иначе linda нека седи и си се хили, на нея толкова й е акъла.

Ню, и на мене ми се просълзиха очите като четох за реакцията на твоя малкия.

# 81 24 март 2009, 16:14 ч.

Мнения: 155

Цитат на: Вълкът с дълъг ник в вт, 24 мар 2009, 15:49

Така се възпитават бъдещи мутри и мутреси, рекетьори, незачитащи чуждото достойнство и собственост.
Днеска като задърпа безнаказано и без да се съобразява с протеста на другото дете играчката, утре ще задърпа девойка, вдруги ден ще си построи кооперация на метър от южните му прозорци.
Преместването на детето на друг пясъчник, в друга градинка, не е решение, то е отказ от търсене на решение. Абдикация.

Съгласна

Научете детето да отвръща на удара и да борави с лопатата не само в пясъчника. Казвам го хем на шега, хем и с доза истина. Факт е, че не можем да преборим простотията, тя отдавна вече ни е завладяла и няма отърване. И няма смисъл да бягаме от нея или като се отнасяме с мълчание да си мислим, че се държим културно, не не мисля, само се затваряме в себе си и трупаме отрицателна енергия. Моята баба винаги е била много възпитана и повярвайте ми въобще нямаше да позволи на който и да е да ми вземе лопатката, а камо ли да се опита да ме бутне или да ме одари... ставаше страшно и после майката оставаше засрамена. Да засрамена, защото бабчето беше много добър оратор и нямаше нужда от физическа разправа. Така че мила, съвета ми е, когато др път наречат майка ти "дърта вещица" да не си мълчи bouquet

# 82 24 март 2009, 16:15 ч.

Мнения: 673

Аз и моя по- възрастна комшийка бяхме охулени веднъж от една майка , която си беше приспала детето в количката на площадката пред блока ни. Нашите деца си играеха и естествено се случваше и ние да подвикнем, да се поскараме , но и децата вдигаха шум.Явно сме събудили детето и тая като ни почна... Ужас! Ма и ние не и останахме длъжни, де. Mr. Green

Тогава ми беше странно как е възможно това? Първо ние не знаехме , че детето и спи и се опитахме да и се извиним. Второ каква е логиката да очакваш да е тихо на детска площадка , на която в момента играят деца. Държим се точно като озверели кучки по градинките. Tired

# 83 24 март 2009, 16:15 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: desili в вт, 24 мар 2009, 16:13

Ню, и на мене ми се просълзиха очите като четох за реакцията на твоя малкия.

Кой знае колко й е треперело сърцето дали няма да я забие този "пушач" и то пред детето. Него ли да утешава, собствената кожа ли да пази. Не е така лесно и да се сбие с простака човек! Peace

# 84 24 март 2009, 16:16 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: desili в вт, 24 мар 2009, 16:13

Ню, и на мене ми се просълзиха очите като четох за реакцията на твоя малкия.

Малката, малката Twisted Evil

, имам една госпожица Mr. Green

... въобще не е агресивна или дива, ама тогава изкочи като стършел срещу "врага".

# 85 24 март 2009, 16:16 ч.

Мнения: 2 032

1.   Взимането на лопатки по площадки е неприятно, но не е болка за умиране, научва децата да си делят играчките и да се справят с чуждата агресия. Не можеш да превъзпиташ чуждите деца, единствено собственото.
2.   Грубите обноски са отблъскващи, неприемливи и жалки. Но какво може да се направи в конкретния случай? Нищо. Можем да възпитаме нашите деца да не се държат така, ама не и да превъзпитаме непозната жена на площадката.
3.   Обобщенията за образа за „облика на днешната млада майка” са малко нечестни.
4.   Призивите за намеса в словесен спор според мен не са на място, другите майки едва ли са видели лопатката и чули злобното подмятане.

# 86 24 март 2009, 16:23 ч.

Мнения: 274

Добре бе, глейте са. Аз претендирам, че общуваме с децата си постоянно и ги възпитаваме много добре. Т.е. това е заслуга на майка им основно, защото аз като футболист и тву-възпитаник, имам некои пропуски. Моите деца поне за сега никога не са били агресивни спрямо другите, никога не са предизвиквали подобни "драми", но ви казвам, че ако видя някой да взима лопатката на малкия и той хленчи, никога няма да отида датърся родителите на това дете или пък да чакам някой да се намесел... Ако той не се справи, това си е после разговор между него и мен. Подхода и това, какво точно ще си говорим, зависи от конкретния случай.

# 87 24 март 2009, 16:31 ч.

Мнения: 155

desili, малкия на снимката е толкова сладичък, че не мога да се представя как някой ще му вземе лопатката Hug

# 88 24 март 2009, 16:31 ч.

Мнения: 301

Съгласна съм с Марадона. Смисъла е, по-скоро да научим децата си как да се справят сами в такава ситуация, защото реално, ако не успява да се защити само на площадката и ти го защитиш, в детската градина няма да има кой да го защити. Не става дума да отговаря с агресия, въпреки че има и момент, в които няма как да мине без агресия. Никой не иска детето му да е ролята на битото.
Колкото до смяната на градинката за игра - не съм съгласна. Няма да лиша детето си от любимата му пързалка, заради нечие невъзпитание. Това не е ли равносилно да покажа на детето, че ако не хвърля камъни в отговор на другото дете, просто губи в прекия смисъл на думата.
Ню, и моят син е на 3 години, и се изживява като "спасител" на мама. Laughing