За мен не е нормално да заплашвам съпруга си в момент на яд, нито пък той мене. То така при всеки по-сериозен спор заплахи и обиди ли да си разменяме!?
- Публикувана: 24 март 2009, 16:28 ч.
- Последно мнение: 27 март 2009, 17:44 ч.
Струваше ли си?
Наистина си давам сметка, че немога да деля детето от баба и дядо, но смятам, че факта, че ние сме отделно семейство и сме се врекли да прекарали живота си заедно заслужава елементарно уважение...а когато не го получа и от мъжа ми с подобни изказвания полудявам. Много пъти съм му казвала, че за него думите нямат тежест- приказва каквото му дойде на устата независимо колко е тъпо.
И това съм пробвала - само че като се усмихвам той решава, че всичко е ок и почва още по-често да ме кара да се срещаме.
.....в крайна сметка след като 2 дни търпях лекции на тема "Нямаш право да се обаждаш"и аз направих като него - изприказвах всичко, което ми тежеше без да се съобразявам дали то обижда някого ...нищо не спестих и.....той изведнъж реши, че няма смисъл да се караме, че не бил прав да ми говори така и т.н. Сигурно пак сгреших като си отворих устата , но повече не издържах. Според него повече никога нямало да се караме - докога ли е това никога ?
Истината е някъде по средата... Не си права да ограничаваш детето от срещите му с бабата и дядото. Не можеш да искаш това и от съпруга си. Това, за което може да се бориш, са уважение, помощ, самостоятелност.
Повечето хора, тръгнали напред с рогата, не постигат нищо. Човек трябва да е дипломат, донякъде и лицемер, за да живее спокойно. Нищо не ти пречи да даваш от време на време фалшиви усмивки, да се държиш прилично, колкото да доставиш кеф на съпруга ти. Пък той, за да ти се реваншира, може да ти спести някои от срещите с родителите си. Много пъти вече писах това - най-сигурният начин да се скараш с един човек, е като критикуваш родителите и приятелите му. С усмивка и мила дума можеш да постигнеш много повече, отколкото с директни критики и негодувания срещу него и семейството му.
А дали си е струвало? Да, струвало си е, имаш дете
Повечето хора, тръгнали напред с рогата, не постигат нищо. Човек трябва да е дипломат, донякъде и лицемер, за да живее спокойно. Нищо не ти пречи да даваш от време на време фалшиви усмивки, да се държиш прилично, колкото да доставиш кеф на съпруга ти. Пък той, за да ти се реваншира, може да ти спести някои от срещите с родителите си. Много пъти вече писах това - най-сигурният начин да се скараш с един човек, е като критикуваш родителите и приятелите му. С усмивка и мила дума можеш да постигнеш много повече, отколкото с директни критики и негодувания срещу него и семейството му.
А дали си е струвало? Да, струвало си е, имаш дете
И това съм пробвала - само че като се усмихвам той решава, че всичко е ок и почва още по-често да ме кара да се срещаме.
.....в крайна сметка след като 2 дни търпях лекции на тема "Нямаш право да се обаждаш"и аз направих като него - изприказвах всичко, което ми тежеше без да се съобразявам дали то обижда някого ...нищо не спестих и.....той изведнъж реши, че няма смисъл да се караме, че не бил прав да ми говори така и т.н. Сигурно пак сгреших като си отворих устата , но повече не издържах. Според него повече никога нямало да се караме - докога ли е това никога ?
о да,когато човек не се усеща какви ги говори и дали в момента на говоренето не си дава сметка дали наранява,особена близък човек,е хубаво и ти да си кажеш каквото има и каквото ти е на сърце. не си струва в такъв момент да си деликатен.особено щом невърши работа.някои хора неразберат от компромиси и тогава просто трябва да им се покаже дали с думи или с дела,че това,което прави не е редно и ,че все пак и ти си човек и имаш чуства. 
Най - разумното, което би могла да направиш в случая е да обясниш на мъжа си, спокойно, но твърдо, че ако нещата продължават по същия начин ще се видиш принудена да го напуснеш и че детето категорично ще замине с теб. Обясни му, че все още го обичаш, държиш на него и семейството ви, но поведението, неговото и на родителите му, е крайно неприемливо за теб и че всичко си има граници. Увери го, че би искала да бъдете заедно и в бъдеще, защото така е най-добре за детето, а и за вас тримата като семейство, но че и нищо няма да те спре да си тръгнеш, ако ситуацията не се промени. Кажи му, че си обмислила добре нещата, че предстои да вземеш решение, което зависи и от неговият избор - да се държи като съпруг, баща и глава на ВАШЕТО семейство или да угажда на родителите си и да тормози теб. Опитай се да постигнеш компромисно споразумение за срещите с родителите му и отпедели колко на брой срещи месечно са приемливи за теб. Съветвам те да не се опитваш да отделиш мъжа си и детето генерално от бабата и дядото, това само би имало обратен ефект. Дай ясно да се разбере, че би направила известен компромис единствено при положение, че получиш уважение и зачитане на твоите нужди. Проведи този разговор, внуши му, че си абсолютно сериозна и че след него ще вземеш решението си. След което наистина го направи. На конкретния въпрос от темата - не, не си е струвало. Никак. Аз лично не бих живяла по този начин, ако имам избор. А избор винаги има. Направи всичко, което зависи от теб за да запазиш семейството си, но не забравяй, че и ти си човек и имаш право на нормален и щастлив живот. Не търпи и не се унижавай. Личи си, че си интелигентен човек. Ще се справиш! Желая ти успех! 