Публикувана: 25 март 2009, 15:53 ч.
Последно мнение: 30 март 2009, 09:51 ч.

Мъжът ми не говори

6 732
40
1

Гост

# 30 26 март 2009, 11:44 ч.

Мнения: 462

Цитат на: tanya.d в чт, 26 мар 2009, 11:40

Знаеш ли, всичко това аз също го осъзнавам - че мрънкам, че вечно съм недоволна, че съм се затворила в себе си... Само че ми е много трудно да се променя сама, някой или нещо трябва да ми помогне.

"Помогни си сам, за да ти помогне и Господ" Wink

Не съм много набожна, но в този случай това клише е МНОГО вярно! Инициативата, уви, трябва да е от нас ... Sad

след това се връща Simple Smile

няма как - трябва да се влага в една връзка - не само чрез грижи за мъжа и децата - те мъжете тва си го имат за нещо нормално и не ги впечатлява особено ... провокация, различност, нестандартност, разчупване на настоящото статукво ... пробвай с това, колкото и да ти е трудно Simple Smile

после, като започнеш малко по малко да забелязваш "плодовете" на своя труд ще е по-лесно Wink

Успех

# 31 26 март 2009, 13:16 ч.

Мнения: 627

Цитат на: tanya.d в чт, 26 мар 2009, 10:53

До болка позната история.....Имам чувството, че с годините се отдалечаваме все повече и ми е много болно, тъжно. 10 г. брак, още 6-7 преди това, две деца... ....От три седмици си говорим само "служебно" - кой ще изпрати детето на училище и подобни. Аз мълча, и той мълчи. Прибира се най-рано 20 ч. - сам си е шеф, няма с кого да се съобразява, но така става, че срещите уму са все след работно време - предимно по заведенията. От скоро стана скиор и днес отиде на ски "с един приятел". ........Днес имам ангажимент следобяд, но той нямало да се прибере до уречения ми час... Незнам какво да правя... За интимен живот няма какво да говоря - просто нямаме такъв от поне 1 месец. Приятелки не ми останаха много, а и нямам желание за такива. Не споделям с никой. Изнервена съм, изкарвам си го на децата. Чевствам се безполезна, отхвърлена, безинтересна...нещастна.
Толкова неща още мога да напиша, но сигурно ставам досадна. Просто исках да споделя...а и нали пред непознати е по-лесно...

Сякаш си описала собствения ми живот.... Само, че на мен вече и не ми се говори с него. Скоро заминава за 10 дена, ще си починем един от друг. Сега трябва да измисля кой да гледа децата, защото съм на работа...

# 32 26 март 2009, 14:54 ч.

София
Мнения: 3 679

Това винаги ме е подлудявало в отношенията между хората- на само между съпрузи ами и между деца,родители,приятели...
Аз съм пък от тези които винаги обичат нещата да са изяснени и то точно по причината която ти изтъкваш- след време проблема се връща като бумеранг и то със страшна сила Tired

Аз лично не бих оставила нещата така- иска,не иска ще говори и то докато не стигнем или до консенсус или докато единия не отстъпи пред аргументите на другия...
Ето сега се подсетих- имам един наболял проблем с мой близък,който не съм изяснила и едва ще дочакъм другата седмица да се видим и да го разрешим
Накарай го да говори-иначе не виждам как ще се разберете
Hug

# 33 26 март 2009, 17:06 ч.

Мнения: 1 180

Проблема при нас е, че колкото пъти се опитам да "поговорим", реакцията е една и съща - "стига си говорила глупости", "ти си се побъркала", "добре, бе, мисли си каквото си искаш" и др. от този сорт. Но довечера съм решила наистина да си кажа каквото имам за казване.
Много ми е мъчно, че почти всяко второ мнение е "и аз имам същия проблем", "все едно описваш моя живот"... толкова ли е трудно двама души, които се обичат /не искам и да си помислям, че вече не е така Confused

/, да седнат и да поговорят нормално. И не само да говорят, а всеки да ЧУЕ другия, да се постави на негово място, да се опита да го разбере.
Може би се нуждая от съвет от някой близък, или приятелка, но не смея да говоря за такива неща с никого - майка ми само ще я разтревожа, сестра ми ....незнам, не мога, приятелките не са от ония, истинските приятелки... Оставате само вие - благодаря, че ме изслушахте и се извинявам на авторката на темата, че така нахално нахълтах и ви отклоних вниманието от нейните проблеми.

# 34 26 март 2009, 17:42 ч.

Мнения: 627

Толкова ли е трудно....Да, очевидно е ужасно трудно. Понякога се питам - добре де, той си е такъв от край време, ти такъв го хареса и прие. Защо сега това ти пречи...

И се сещам, че в началото не ми пречеше мълчанието. С времето обаче възникват проблеми, конфликти и т.н., и мълчанието тогава е проблем, все по-сериозен и по-сериозен.
Любовта е крехко цвете, ако не се обгрижва и поддържа, увяхва бавно, но сигурно. Мисля, че при нас се получи това, такова е моето усещане.
Убедена съм, че и при него не е по-различно.

Със сигурност не питае топли чувства, щом му е добре с дни да не си говорим и да се разминаваме като малки гари...

tanya.d, направих онова, което направи и ти - излях си душата. И аз не бих могла да натоварвам с това роднини и приятели. Дано да ми олекне...

# 35 29 март 2009, 22:39 ч.

Мнения: 462

Дилема, какво стана, душо? Как мина петъчното излизане? Пиши, къде се дяна? Обеща да споделиш ...

# 36 29 март 2009, 23:43 ч.

Мнения: 2 757

И моят е такъв. Няма оправия. Успокоявам се, че сигурно ако пък беше на др крайност, много говореше това щеше още повече да ме дразни. Дигала съм скандали не веднъж заради това и го виждам, че се мъчи да се промени. Ама не му се удава хич. Природата си му е такава, като се мъчи да е какъвто не е и си личи ще са самоизнасилва. По добре аз да го изнасилвам и да му вадя думите с ченгел от устата в такъв случай. Това да му е косура Peace

# 37 29 март 2009, 23:56 ч.

Мнения: 2 757

А може и в нас да е проблемът. Може да ги дразним с приказките си и затова да избягват разговори. Не се усещам да съм досадна, но нищо чудно той така да ме усеща. Обаче имам наблюдения върху приятелки със същия проблем. И отстрани виждам, че тези жени едно, че говорят много и повечето глупости, друго, че задълбават в някакви излишни спорове, само заради спора или пък с цел да се убеди отсрещната страна в нейното мнение и не се отказва докато не го убеди. Или поне докато мъжът и не кажа Ахм, добре или нещо от сорта и приключи темата, като той разбира се изобщо няма намерение да се оставя да бъде убеден в нейната теза. И на мен не ми се говори с такива жени в интерес на истината. Допускам да съм създала и аз впечатление на такава, защото го занимавам с важни за мен неща, но за него маловажни или направо глупости. И като се е случило няколко пъти и той е решил, че всеки път като си отворя устата да кажа нещо, че е глупост. И правилно е намерил начин да си спести слушането на глупостите ми. Е не оставайте с впечатление, че си мисля, че той е винаги правия, а аз все кривата. Редуваме се.
Но той си е такъв, не е по сериозните разговори, не знам защо, все се надява проблемите да се решат от самосебе си. Иначе за глупости може да говори, например за вина, за храна, за разни негови хобита. Но пък мен не ме интересуват тия неща. И все не намираме тема за разговор.

# 38 30 март 2009, 07:49 ч.

Триш, нищо не стана, мила....Прецака ме.
Гледачката се разболя, не можа да дойде да гледа децата. А той каза, че ще се върне късно, пък се върна рано. Но беше късно аз да излизам. Попитах защо ме излъга, а той каза - няма да ми ходиш по нощите...
Демек нещо като ревност...май...

# 39 30 март 2009, 09:21 ч.

Мнения: 462

Цитат на: Дилема в пн, 30 мар 2009, 07:49

Ех, язък, че не си излязла ... ама, пък от друга страна проявява някакво чувство ... а поне някакъв разговор на тема "Защо и с кого ще излизаш" нямаше ли? Не го ли извади на някакво по-горно ниво? В смисъл, над апатията?
Уф, направо нз как да ти помогна и да съм ти полезна ... Sad

но, при нужда, свиркай! Аз съм на линия!!! bouquet

# 40 30 март 2009, 09:51 ч.

Мнения: 1 180

Дилема, съжалявам, че плановете ти за излизане се провалиха.... При мен нещата се пооправиха Simple Smile

- поговорихме, всеки си каза каквото мислеше и така. Няма да влизам в подробности, но понякога и ние сме си виновни. Вече съм решила при най-малкото недоразумение, или нещо, което ме дразни, да си казвам, а не да мълча, да се муся и да чакам отсрещната страна да ме засипва с въпроси... Не, че не си го знам това, все пак сме заедно повече от 15 години, но характера ми е много труден.
Успех на всички сладуранки и настоявайте за разговор, бъдете искрени и си "излейте душата" - колкото по-бързо, толкова по-добре - поне за себе си установих /за кой ли път/, че с мусене и мълчание нищо не се постига.

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Охладняване в отношенията след раждане

Сексуално несъвместими в семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: