Да си кажа честно, най-вероятно в момента, в който разбера за първата случка с храстите и шикалкавенето на другото дете просто щях да направя едно от двете неща - или щях да се обадя на майката и да й кажа какво става, или щях да кажа на моето дете да преглътне хапа и за следващия път да си опича акъла. Но някак при Боби заигравката вече се е случила и сега вече няма връщане назад. Ако другото дете знае, че синът на Боби е взел ножицата и те му я върнат то ще си помисли, че на него всичко му се разминава и ще продължи да врътка подобни номера. А така поне си е получило урока да не се прави на много ербап. Съмнявам се то да каже нещо, защото много добре знае, че е сгафило.
Досега не се е случвало моите да вземат нещо чуждо. Но се е случвало на тях да им вземат. При всички случки са знаели кой е, но не е можело да се докаже. Затова съм им казала да не ходят с хубави неща на училище, да си пазят нещата и да си прибират имуществото. Точно затова, защото не искам после да стават проблеми кой е прав, кой е крив.