съпругат ми е алкохолик

То това е напълно основателна причина да го напуснеш какво остава физически и психически тормоз?!

Бягай!!!!!!!!!!!!Нищо добро не те чака !!!!!!!!!Слагай край колкото се може по - скоро.Баща ми е такъв и не искам и да си спомням какво преживявахме аз , майка ми и сестра ми - то не бях абоища , панаири чудеса .Няма оправия щом веднъж е посегнал към чашката.Заради теб и заради децата сложи край на този "брак".Шанс за него няма.

За да пие един човек  - има проблем , с който не може да се справи. Според мен говори с него, и пак говори, помъчи се да разбереш къде е проблема и защо го решава с алкохол.Говори с родителите му , опитай се да му помогнеш преди да решиш да се разделиш с него- това е най лесното.

   Аз съм съгласна с Бабилия. Трябва да се опиташ да му помогнеш. Щом това положение е от 1година и то след като вече не пътува, явно има връзка. Той има ли друга работа? Може да се чувства безполезен, ако не носи пари в къщи.

   Ако след като си положила усилия да разбереш от него как се чувства и каква е причината да пие толкова, той не намери сили да се поправи заради теб и децата се разделете.

   Все пак не сме се събрали, за да сме заедно само в хубавите моменти. На нас българите един от най-големите проблеми ни е, че не можем да комуникираме и споделяме. Това е лично мнение. Може да има нещо и той да не знае как да си излее мъката пред теб.

   И все пак ти познаваш половинката си най-добре. Ако мислиш, че с опитите си да му помогнеш ще стане още по-агресивен и опасен за теб и детето, просто не го прави.


   Лутам се от едната до другата крайност, но никой не го познава по-добре от теб и еднозначен отговор според мен няма. Може само да ти даваме насоки, но не и отговори и решение на проблема.

Най-накрая се реших и аз да пиша в темата.Аз също имам алкохолик в къщи.Не употребява алкохол цял месец,но малко, по-малко пак започва да пие.Ние имаме напредък и той е че алкохоликът осъзна ,че е такъв.И какво,пак започна да пие.Приемаше едни лекарства и беше добре,но като ги спря същата работа.Проблемът според мен е някъде в главиците на тези същества.Сега се чудя как да го запиша на психолог и да го навия да отиде.При нас картинката не е със скандали и побоища,а с едно пълно безразличие,никаква заинтересованост към семейство ,дом ,работа.По цял ден гледа филми,спи,няма работа.Не ме питайте как се издържаме,че е някакъв ужас това.Спи по цял ден,а нощем пие.Не всяка вечер де.Аз съм на ръба на психическите си сили.Не мога да го зарежа,защото няма къде да отида,пък и не знам защо все си мисля,че има надежда защото се обичаме.Ох,явно доста жени има с мъже алкохолици и лека ,по лека започваме и ние да изплуваме от сянката на срамът.Хайде да се подкрепим взаимно!Има някакъв шанс,според мен.

След като прочетох всички мнения по темата иска ми се да разкажа и моята история. Омъжих се по любов за едни прекрасен човек. Родиха ни се двама сина. Работеше, издържаше ни, нищо не ни липсваше.  В един момент разбрах, че е станал зависим от алкохола. Преди това уж с приятели, с колеги по чаша две. Започна да закъснява, защото първо се отбиваше в кварталната кръчма. След това наддигаше шишето уж, че зъб го боли. И така всяка вечер. След това започнаха скандалите, побоищата, едното ми дете даже от притеснение започна да се изпуска нощем в леглото. През нощта ме будеше да ме бие, че съм му скрила шишето, а естествено той си го криеше. Намирах бутилки на всевъзможни места. Майка ми ме предупреди да си стягам багажа навреме, за да не страдам, но аз не ще му помагам. Нищо подобно агонизирахме всички наред - аз, деца, сестра му, родителите му, майка ми и т.н. В един момент децата искат шоколадче, той се бърка в джоба и казва нямам, а за едно шишенце от тогава 1,20 лв ракията 200 мл. има. И света се обърна. Много бързо разви цироза. Аз неотлъчно до него ще помагам. Болници, лекари, безсънни нощи, не бях в състояние да работя. Изселихме се от мястото, където живеем, че уж нещата да потръгнат пак нищо подобно. Спряха развитието на болестта, с лекарства и диети, като трябваше да спре да пие. Уви! Не се уплаши беше на 32 години. Аз работех, за лекарствата да му осигуря. На него обаче не му пукаше за никого, най-вече за себе си. И накрая почина от цироза на 32 години остави две сирачета. Не ме питайте през какъв ад съм минала и съм си пропиляла 7 години от младините си. Единственото хубаво са децата ми.
Сега след толкова години вече имам втори прекрасен съпруг, който се грижи за мен за децата ми......И те са в спокойна среда без скандали и разправии. И са добре, синът ми спря да се изпуска нощем. Нямам думи, за да опиша още по-подробно, за да стане ясно на тези жени, които се надяват-да надеждата умира последна, но е безнадежно такова положение с алкохолик в къщи. Нито капки, нито каквото и да е помага. Истина е, че нито един алкохолик не си признава, че има проблем.
Моят съвет е следния: компромис с Вас самата и с децата си не правете, ако Вие търпите, нямате право да подлагате децата си на това. Ще го преживеят и ще Ви благодарят. Аз на майка си шапка свалям, че се е развела с баща ми по същите причини. И той умря доста по-късно от цироза.
Желая Ви късмет и сили в решението Ви.

Момичета, оставете тези капки. Обърнете се към организацията Анонимни алкохолици. Като начало почетете назад във форума им в дир.бг - Алкохолно зависими. Много информация ще намерите там.

                 Покони най-близките роднини и приятели по някакъв повод и постави ясно проблема пред тях-без скито покрито.Нека да говори,ако иска.Постави усливия и срок.Прояви загриженост,но и твърдост.Постави срок и на себе си и действай.Ако има обич,да я покаже и докаже,иначе-да си върви сам по пътя.

Проблемът ще изчезне, дори и за 6 месеца, но изведнъж той пак ще се появи.... И пак ще започне същото нещо. Има два вида алкохолизъм... единия избива на агресия, а другия на "изливане" на проблема. Да ви кажа при първия има физически тормоз, но и психическата страна непрекъснато да слушаш едно и също докато поредната "криза" не отмине..... Аз си казах мнението вече... много ми е трудно да си споделя случките, но само ще кажа, че баща ми има осъзнат алкохолизъм... демек изпада в кризи през определени периоди.....

Много благодаря на всички вас за това че ми помагате със съвет.Истината е че само потвърждавам решението да го напусна.той винаги е посягал към чашката  но просто когато е бил на кораба го е нямало много време и като се върне за малко при нас аз не обръщах внимание на пиянството му.Казах му че искам развод но той не ми вярва и сега е по-кротък от агънце но пак пие по чаша две а на него и това му е достатъчно.Но решението съм го взела .

Няма такъв филм ... алкохолика не може да осъзнае, какво причинява на близките си ...

Това е. Не може и не иска.

Нали се сещаш,че след като си тръгнат гостите,щом и е посягал,може да я смели от бой

Действай! Толкова се радвам, че не търсиш извинения, за да останеш при него. И за теб, и за децата, решението, което си взела е единственото!
Желая ти късмет, решителност и сили, за да започнеш отначало  !

Мила, момичетата със такива проблемни съпрузи са ти разказали техния опит.
Аз мога само да кажа, че не че той пътува е причината той да няма отношение кам децата си и да не знае даже във кой клас са децата и че мъничкото чете или неможе.
Това го казвам като жена която е със пътуващ мъж, на която познатите и са от същия бранш но всички бащи са си бащи на място-грижовни и мили.
Не бил се научил да да бъде със децата си, не бил се научил да бъде баща- хайде деее. Че то голямото на 13  а мъничкото на 7 годинки. Колко години ще се учи да е татко,а?
Хайде да не го съдя, че съм благ човек. Всеки един от нашите съпрузи е имал такъв страшен момент да си загуби работата а колко от нас жените също- Да не си топим мъката във алкохол и да си тормизим децата. Много ми е жал за дечицата защото имах такъв комшия който ги биеше и те бягаха у нас. Изтрая го жената 15 години но неможа повече, че децата едното заекваше а другото друго получи а тя самата вечно с посинена. И това да му помага да  да не го оставя във лош момент