За и против детската ясла

За толкова важни решения /за мен това е от изключителна важност/ мнението и на двамата родители е задължително, до постигане на консенсус.
Като ще си налагат становищата майките да си гледат и децата сами.
Това по повод:

Като не изкарва кьорав лев майката с години, пък харчи /щот е човек/ и за себе си и за децата, а на бащата не му достигат да гледа два /или повече/ броя из къщи, чие мнение да се чува?
Не мога да си представя, че някой у нас ще вземе съществено решение сам, не само без да се интересува, но и въпреки волята на другия.

И аз съм противник на детските ясли. До 3 години детето има нужда от майка си.

Детето ми е на година и половина. Днес й е трети ден на ясла. аз съм самотна майка, като казвам самотна съвсем самотна, нямам и баби покрай мен, студентка съм редовно обучение и живеем с детето в студентско общежитие, картинка нали С дъщеря ми не сме се деляли, освен веднъж, за един ден, като излезнах сутринта и се върнах вечерта. С деца не се е събирала изобщо до сега, тъй като не познавам други майки и така нататък. Защо се обяснявам толковва ли.. явно мъниците градят и показват характер още от съвсем малки. Мен са ме коряли,че съм прекалено грижовна и все внимавам и бла бла.. ама тя коя майка не е. Но детето откакто проходи почна да изявява желания, където доминира Аз-ът й. Честно да ви кажа и аз бях против яслите, все си мислех как може да си пуснеш детето толкова мъничко на ясла, обаче.. явно можело,че и на мен ми се наложи, защото ученето ми закъса и така. И една сълза да чукна на дърво не е изплакала за мен, първия ден беше като в небрано лозе, но е толкова любопитна,че.. сега като идем там почва да тропа по вратата още непреоблечена да я взимат лелите. Да ви кажа честно отдихнах си, наистина е много гадно да ти плаче детето като го даваш на ясла и да се чувстваш като супер коравосърдечен човек.. Аз все още чакакам да почне да не иска да ходи на ясла, още е рано, обаче при положение,че не сме се деляли, явно на малката си й харесва много там.. та мисълта ми е,че то си е до дете. отноосно въпросът на авторката. Тя си познава детето, тя си го усеща.. мъжът й също. и аз съм на мнение,че и двамата родителя трябва да взимат решенията. особено за нещо толкова сериозно, защото каквото и да си говорим това за повечето деца е голям стрес и за мен би бил..  имам чувството,че в момента аз се притеснявам много повече от колкото детето ми.. амма така ще е тя..

Не мога да се съглася с теб. Това, че бащата не изкарва достатъчно пари не е причина да се закрепва финансовото състояние на семейството за сметка на детето.
Има деца, които от малки са отракани и самостоятелни, но повечето не са такива. За много деца тръгването на ясла е травма, на която с нищо не са заслужили да бъдат подлагани, освен че таткото не изкарва достатъчно пари и майката няма за нови обувки/дрехи.
Тук изключвам евентуалния спор, че детето има по-голяма нужда родителите му да изкарват пари, за да могат да му купуват играчки, отколкото да са с него и да му обръщат внимание, защото това изобщо не е така и ако някой си го мисли, за да си успокоява съвестта, това е съвсем отделен въпрос. Но не го прави вярно.
Таткото може да си потърси по-високо платена работа, майката може да намери вариант да работи почасово, семейството може да се погрижи да си ограничи излишните разходи, може да се наеме детегледачка. Има много варианти, които не са за сметка на детето, а и неговите първи години са най-важни и са несравними с коя да е година между 20 и 40.

Животът е прозаичен, когато няма кой да плати топлото и храната, на майката, ще- не ще, ще й се наложи да поработи. А средната работна заплата у нас реално не позволява една майка да си стои вкъщи с 1-2 деца с години с единствен работещ в семейството- таткото, ако, разбира се няма помощица от близки и роднини, ама и това си е до късмет. почасова работа не се предлага навсякъде и във всяко населено място. Нито пазарът с бавачките е чак до там развит /ползвам го от близо 10 години, смея да кажа, че го познавам от части/.
Въпросът "за и против детската ясла" не е въпрос мога или не мога обективно да ползвам и друго, тъй като, видно от темата, доста хора ползват варианта просто поради обективната липса на друг. "За" и "против" има смисъл да се обсъжда от хора, имащи възможности и избор.
Ако си прочела целият ми пост и си видяла връзката, в която съм го писала, а нея съм я подчертала, за да съм ясна, понеже имам отдавна наблюдения как се чете и пише тук, във форума. Следва да е станало ясно, че не може да се приеме, че мнението на бащата по важни въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и издръжката на фамилията, като цяло, е равно на едно нищо.
"Това по повод:
Цитат на: немирница в Сряда, 08 Април 2009, 21:22
Откъде-накъде мъж ти ще ти дава акъл за детето? Ако искаш ще си го гледаш до възраст до градина, ако искаш ще го пуснеш на ясла. Ти си майката, ти си носиш отговорността.
Като не изкарва кьорав лев майката с години, пък харчи /щот е човек/ и за себе си и за децата, а на бащата не му достигат да гледа два /или повече/ броя из къщи, чие мнение да се чува? "

Подобни решения се вземат съобразно становището и на двамата родители. Не може да се игнорира бащата, нито майката. Разбира се не само финансовата страна на въпроса е важна. Човекът /бащата/ може да си е убеден в положителното влияние на яслата и да му се отнеме правото да защити позицията си е най- меко казано нелепо. Въпреки, че в подобни теми съм била винаги против и съм писала мотиви, това е лично моя позиция. Тя не е нито по- правилна, нито по- погрешна от тази на един такъв баща.

Моята гледна точка е, че подобни решения зависят изцяло от майката. Аз не съм питала мъжът ми да пускам синът си на ясла или градина. Това не означава, че не взимаме заедно решенията за възпитанието на детето. Но аз съм майката и аз еднолично и единствено мога да взема решение кое е най-доброто за детето. Аз исках да се върна на работа на навършена 1 г и исках да го дам на детегледачка. Затова се преквалифицирах, изкарах няколко курса, взех тапии, работех и надомно и си позволих да плащам на жената. Решението е изцяло мое и съм поела цялата отговорност за това. Опира само до желание, до нищо друго. А и пазара на детегледачки не е развит тук поради неговото непознаване, изключително странният подбор  и най-вече нежелание за поемане на риск от страна на майката да даде детенце на чужд човек. А риск винаги има, за всяко нещо свързано с живота ни.
Сега чакам второ дете, но вероятността да постъпя по същият начин е много голяма. 
Но явно висенето по градинките и оправданията са по-лесни от поемане на отговорност.......

Не прочетох другото, но гледайки как разсъждаваш съм да си стои "у дОма", ама мъж ти да му е яка гърбина.
1во няма да си промениш мнението за яслата, щом е отрицателно такова ще си остане.
2ро няма да го научат да говори, ако не му е време, няма да го научат на гърне, ако ти не правиш нищо, няма да му спре глезенето ако ти не спреш "да му спестяваш....".
3то зараните болести не са бедствие, а шарки и сополи, много сополи
4то за разлика от "у дОма" там за хигиената и храната ги проверяват.
5то детето може да понесе по-лесно радялата от теб.
6то а колко са неспособни сестрите и лелките - страх, представяш ли си не могат да гледат едновременно 14-20 деца така добре като ти гледаш едно.
7мо а какви легенди се носят в градинките .... малтретиране на деца, умишлено разболяване - определени или всички деца се държат на отворен прозорец/течение, гадна храна, подмяна на продуктите, които се ползват за готвене, инжектиране за провеждане на опити


Аз съм положително настроена към държавното отглеждане.
И синът ми тръгна на 1 г. 9 м., дъщеря ми на 1 г. 6 м. и 2мата за 1-2 месеца свикнаха, и боледуваха и са плакали на сън, и са се тръшкали. Сега малката пее сутрин в асансьора.   

Ето с това например не съм съгласна. Той може да е убеден, че има живот на Марс, но въпросът е доколко е информиран и на какво се базира неговата убеденост? Нямам нищо против да не му се отнема възможността да си защити позицията, но много по-важно е да му се даде достатъчно и адекватна информация, на базата на която да си състави информирано мнение. По принцип партньорите в семейството трябва да са равнопоставени при вземането на решения, особено от такава важност, но тук не става дума за мнение от рода на 'какъв цвят да ми е пуловерът', а за нещо, за което единият може да има в пъти повече информация от другия и като така мнението му да тежи много повече.

Животът на Марс и ползата/вредата от градините и яслите са несравними неща. Едното е установено по безспорен начин, а по другото може да се спори до безкрай, без да има напълно вярна и обща позиция. Когато търся аналогия, то я правя между горе- долу сравними величини. Тези не са такива.
Именно защото решението е важно, а хората, така пише, са го обсъдили и решили предварително, не може да се игнорира бащата изцяло. Нито им знам информацията, нито възможностите, както и останалите пишещи тук, обаче като родители са напълно равнопоставени.
И думите, които беше цитирала бяха именно в тази връзка.
След това ще има решения за от кога да се тръгне на училище, в кое училище, в кой клас, да учи/ не учи едикакво си допълнително и т.н.- това са все важни неща, за които и двамата родители следва да се разберат. Тези въпроси у нас се обсъждат предварително и докато не се стигне до консенсус не си позволявам да правя нищо, нито съпругът ми. И по тези въпроси няма един общовалиден отговор, в сравнение с отговора "Има ли живот на Марс.".
Отдавна не живея според виждането, че мъжът работи и печели, а майката се грижи за дома и децата.

Бащата трябва да се информира толкова, колкото и майката и накрая заедно да вземат решението. Поне за моето дете.

Абе не е толкова еднозначен въросът с живота на Марс. Познавам хора, които искрено вярват в извънземните. И че както не е доказано, че ги има, така не е доказано и че ги няма.
Ако толкова те притеснява сравнението, прескочи тази част.
Това, че бащата трябва да е информиран е така, но рабоата е там, че той всъщност много рядко е.
И пак смятам, че този, който прекарва целия ден с детето и познава в детайли поведението му, може по-правилно да прецени за какво е готово и за какво не е готово.

Надявам се, че с цел да се докаже основателността на определена позиция скоро няма да започнем да си говорим и за лудите, вярата в Бог, в световния комунизъм и да правим аналогия с баща, за който тръгването на детето му след навършени 2 години е нещо, което той би искал да се случи. 
Особено като и идея си нямаме кой, колко и как гледа едно дете и кой, колко и до къде познава околните ясли и градини.
"Частта" я започнах, заради твоя цитат на мое мнение, което обсъжда именно този въпрос- дали един родител, независимо от пола му, има право на глас при вземане на такива решения.
На основния отговорих също.

За да има адекватна информация бащата трябва да си седи вкъщи, да се грижи за детето си и да виси с майката в парка поне през половината от деня. Субективното мнение на околните не е гаранция за взимане на правилноТО решение.
И т.к. в 99% от случаите майката е тази, която споделя деня си изцяло като се грижи за детето, логично е нейно да е решението за ясла/градина.

Правилните решения се вземат и от двамата родители след спор/дебат в който всеки излага своите аргументи.
В противен случай единият налага своето решение, а другият прави компромис и се съобразява, без да е убеден в правилността му. Това в по-добрия случай.
П.П. Моят съпруг имаше изключително адекватна информация за детето си,  нищо че работеше и не висеше с мен по парковете през деня.

Първо да благодаря на всички мами, че споделяте мненията и опита си! Наистина са от голяма полза.   

Всъщност имам не отрицателно предубеждение към детските заведения, а известни притеснения, тъй като не съм в течение за състоянието им в момента. Мисля, че за децата е по-добре да растат сред себеподобни, отколкото само сред възрастни. Не бях сигурна обаче, на какъв етап е най-правилно да се дадат децата. Исках да разбера и дали на едно такова „назад с материала” мамино дете, яслата ще повлияе положително или ще го тормози. От написаното до тук си вадя извода, че за нас е твърде рано.
 
Относно персоналът в яслите, би трябвало да е по-способен във възпитанието на децата, отколкото неопитните родители. Друг е въпросът, че някои от тях са кофти като хора. Както виждам са рядкост. За съжаление все пак ги има. На всичкото отгоре и се толерират. Без да изпадам в подробности, вчера разбрах, че причината супер веселото и палаво момиченце на една близка, да се превърне в затворено и плашливо дете, е физически тормоз в яслата. Директорката заявила, че и други майки са се оплаквали от въпросната възпитателка. Но тя я оправдавала, защото методите й, макар и лоши, са супер ефективни откъм въдворяването на ред и дисциплина. Явно ще се наложи да проучвам персоналът в яслите или градините, като му дойде времето. До сега ме вълнуваше само кои са най-близо до вкъщи и до работата ми.

Хранителните режими в яслите, се оказва, че също варират. Безумие е, че няма никакъв контрол и се оставят на субективната преценка на директорите. Правилното хранене в първите години на децата има определящо значение, както за настоящето, така и за бъдещото им здравословно състояние. Но имайки предвид в коя държава живеем, това е последният проблем. Като прочетох, че момиченцето на правда_z е било умишлено лишавано от вода, за да не пишка много, направо се изумих как е възможно. Пак добре, че не са ги държали на диета, за да акат по-малко.

Консултирах се и с лекар относно по-честото боледуване в яслите. Според него е по-добре да се избягва в тази крехка възраст. И положителният ефект на изграждане на имунитет чрез боледуване, е желателно да се постига при по-укрепнал и силен организъм.

Да си кажа и за мойто мъж! То, милото винаги има твърда и ясна позиция по всички въпроси, свързани не само с детето. Най-интересното е, че изстрелва отговора, веднага щом му зададеш въпроса. Няма да се позамисли, да поразучи предварително. Решенията се вземат светкавично и първосигнално. Мъжка работа. Иначе, няма как да не призная, че е грижовен и всеотдаен. По принцип винаги му искам мнението що се касае до малчо. Най-вече от уважение. Е, понякога го пренебрегвам. Веднъж настояваше за неговото и му казах, че аз съм майката и аз ще реша. Той ми заяви, че той пък е бащата. Казах му „Недей да си толкова сигурен!”.