Публикувана: 7 апр. 2009, 16:07 ч.
Последно мнение: 10 апр. 2009, 13:56 ч.

Пренебрежение от дете към бебе?!

9 126
188
1

Гост

1
...
4
5
6
...
13
Всички

# 60 8 апр. 2009, 09:44 ч.

Мнения: 1 567

Цитат на: Ню в ср, 08 апр 2009, 01:53

Познавам деца на 8 г. (от класа на племенницата ми), които вече ги тресе пубертета и са доста агресивни и груби, както със съучениците си, така и с родителите си. На това трябва да се отговаря с нежност ли? Ами лично аз не мога.

Ти това сериозно ли го мислиш? smile3555

Или ей, така в бързината си го написала...
Агресията ражда още по-голяма агресия...

Зад агресивното поведение на детето, повтарям детето, се крие един безотговорен родител. На първо място. Родител, който е занемарил родителските си задължения...Останалите параметри няма да коментирам. Не им е мястото тук..

Не говорете на изуст, ей... или пък за неща, с които реално не сте се сблъскали... ooooh!

# 61 8 апр. 2009, 09:56 ч.

Мнения: 1 749

КОга има ревност?КОгато човек се чувства незадоволен,когато му липсва вниманието на човека,когото ревнува.
На детето му липсва внимание и това е пределно ясно.Правилно се каза,че :

Цитат

Зад агресивното поведение на детето, повтарям детето, се крие един безотговорен родител.

А какво трябва да се направи оттук нататък?Родителя да си поеме отговорността за собственото дете.И бабите и дядовците да спрат да толерират подобно държание от страна на детето.
Аз ако бях на мястото на авторката на темата и на мен би ми било неприятно някой да се държи така към любимото ми същество.Независимо какви са причините за това поведение.

# 62 8 апр. 2009, 10:26 ч.

Мнения: X

Не виждам какво толкова се дивят някои и намират поведението на детето за чак толкова извънредно.Никой родител не възпитава и не насажда подобно поведение у детето си,но въпреки това то е факт.
Дъщеря ми е на 12г. и изпитва ужас от мисълта,че може да има братче или сестриче.Говорих й многократно,че няма от какво да се притеснява,че за нас ще си е все толкова обичана,колкото и сега,но....тя продължава да е твърдо против.Глупаво е да сравнявате детската психика с тази на възрастените,за които също не е чужда ревността,камо ли за децата.

# 63 8 апр. 2009, 10:33 ч.

Мнения: 1 749

Ако говориш за моя пост,казвам за ревността при децата.Не съм сигурна доколко тя може да се сравни с тази при възрастните.

# 64 8 апр. 2009, 10:39 ч.

Мнения: X

Нямам предвид твоя пост,не го приемай лично,прочетох първата и последната страница само и са ми достатъчни.

# 65 8 апр. 2009, 11:36 ч.

Мнения: 229

Поведението на момиченцето е зов за помощ! То е самотно, страда. А страданието му се оформя в агресия, защото просто то не познава света и незнае как да се справи.

# 66 8 апр. 2009, 11:51 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Много точно казано, Но защо леля й/ вуйна й или както там се пада, да се занимава с това.
Защото го обича и от край време пълни луфтове. Макар да обича детето, сега като майка може да няма възможност или пък желание. Детето си има майка. Има и баба. Те къде са? Или може би са прави тези, които пишат за семейни крамоли и тези жени не си говорят. Дано не е така!
По въпроса за обичта към бебетата. Всеки трябва да ги пази и да не ги наранява. Това е основен инстикт и основа на елементарно възпитание. Злоба и конкуренция с бебе...
8 години не е нито малко, нито пубер. А тези дето измъчват животни го правят и на 1 ин а 10 и 100 години, за съжаление.

# 67 8 апр. 2009, 12:06 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: veselinap в ср, 08 апр 2009, 09:44

Зад агресивното поведение на детето, повтарям детето, се крие един безотговорен родител. На първо място. Родител, който е занемарил родителските си задължения...

Значи за майката на детето, което познавам, мога да кажа само добри думи. Тя има още едно дете и то не е като това агресивното, което според мен е доста разглезено, а не е самотно. Както се държи с едното си дете, така се държи и с другото. Самотно? Въобще не е. Завист разяжда душицата му постоянно. Защо някой имал повече от неговите цветя, защо някой имал такава блуза, защо имал моливи от тая марка, а то нямало. Има всичко. Но явно си е до характер. Майката му говори мило и обяснява, как не могат всички да бъдат еднакви, ама никой не й обръща внимание. Нито го бият това дете, нито го изолират, нито нищо.
А това за агресията, дето раждала още по-голяма... как се справя тогава някой с агресията? Много хора стават жертви на "агресорите", точно защото никой не смее да им се противопостави. Спомни си от вашето училище дали е нямало такива деца, от които да ги е било страх всички? В нашето имаше и е много неприятно, както си вървиш по коридора, някой "агресивен" да дойде и да те ритне в задника, просто защото така му харесва. Да си хвърли чантата под краката ти, пак както си вървиш и да паднеш на земята като зряла круша, трошейки си ръката, например (по-малкото зло). В такъв момент не мислиш - "Милото... сигурно е много самотно"... или ти го правиш?
Животът е такъв, че или влизаш в някакви нормални рамки на поведение, като живееш сред хора... или хващаш гората и отиваш на лечение. Такъв е живота. Това е. На кой не му е писнало от агресията?

# 68 8 апр. 2009, 12:53 ч.

Мнения: 1 567

Цитат на: Ню в ср, 08 апр 2009, 12:06

Изместваш разговора. Става въпрос за отношение възрастен - дете. А не дете и дете.

Има една истина, зад входната врата на един дом, никой не знае какво става. Не знаеш какви са реалните взаимоотношения между родител и дете, дете и дете...

# 69 8 апр. 2009, 13:01 ч.

Мнения: 24 467

Още по- сложното е, че възрастен- дете, в случая, не живеят или поне не би следвало да живеят в един дом и не са едно семейство. Влиянието на лелята не може да е толкова голямо, тя не може съществено да промени хлапето, да му повлияе. Освен да инициира и води откровен разговор между тях, не виждам какво друго може да направи тази леля.
По никой начин тя не следва да "санкционира" едно не нейно дете, което, освен това, очевидно страда. Да му се обърне подобаващо внимание обаче може и следва да се направи.

Последна редакция: ср, 08 апр 2009, 13:07 от Judy

# 70 8 апр. 2009, 13:42 ч.

Цитат на: JFR в вт, 07 апр 2009, 23:39

Tazi situacia mi e do bolka poznata.
Biah na7 godini kogato saprugata na vui4o mi re6i da mi kaje,4e maika mi 4aka bebe,i to 6tialo da bude nepremenno mom4e(dotogava biahme dve sestri,ot koito az po-malkata,a tatko vinagi me4tae6e za mom4e...sled dve momi4eta).I roditelite mi niama pove4e da me obi4at, i da se zanimavat s men,kakto predi i t.n. 6okirah se Shocked

,biah mnogo 4uvstvitelno dete.
Pribrah se v ku6ti i edva togava zabeliazah korema na maika.Stana mi stra6no i mnogo obidno.
Sled izvestno vreme vseki si zae miastoto pred masata za ve4eria,no az se skrih i ne se prisuedinih kum tiah.Zabeliazoha,4e me niama.Vseki se pritesni i zapo4na da me tursi iz ku6tata.Ba6ta mi(pokoinia)me"otkri" i zabeliaza promianata v otno6enieto-ne govorih i otbiagvah pogleda im.Ako zagovoreh, nepremenno 6tiah da zapla4a...Kakto i stana.
Razkazah,4e sum 4ula za"novoto brat4e",koeto o4akvat i kakvo otno6enie az moga da o4akvam sled tova.Ba6ta mi me pregurna mnogo silno i mi kaza,4e nikoga niama da prestanat da me obi4at,ta dori i brat4eto mi da se vkliu4i kum nas.Poolekna mi...Sled izvestno vreme dokato biah na u4ili6te pristigna i novinata-imah si nova sestri4ka."Tova ne e istina-nie 4akame brat4e" im kazvah,no...si be6e samata istina.Na sledva6tia den ve4e 4erpih za sestri4kata i mnogo se radvah,4e e SESTRI4KA. Grijila sum se za neia,kogato se naloji,no puk vinagi sme bili na razstoianie poradi goliamata vuzrastova razlika i ne mojeh da ia vidia mnogo blizka,za sujalenie.
Na 18 godini se primestih da jiveia v 4ujbina.Edva sled dosta godinki uspiahme da stanem "priatelki" i da namerim "ob6t ezik". Vse o6te v semeistvoto ne mojem da zabravim "dobrinata"na netakti4nata mi vuina.
Revnostta mejdu decata e suvsem normalna.Tuk e vajna roliata na golemite - tiahnoto otno6enie,durjanie, dialoga pomejdu im,na koito malkite stavat svideteli.Razbiram,4e za edna maika neinoto detence vinagi 6te e na purva pozicia,no i tova 4e 6te nameri6 podhod stiga samo da iska6-naprimer,kogato beb4o zaspi da otdeli6 vreme ili kogato ste s beb4o da vkliu4ite i neia?......Ima mnogo na4ini da pokajete na detence,4e ne e sama i izolirana,4e si ia obi4ate,ako tova e taka.....opitaite. ........Uspeh! Hug

Тази ситуация ми е до болка позната.
Бях на7 години когато съпругата на вуйчо ми реши да ми каже,че майка ми чака бебе,и то 6тиало да бъде непременно момче(дотогава бяхме две сестри,от които аз по-малката,а татко винаги мечтаеше за момче...след две момичета).И родителите ми няма повече да ме обичат, и да се занимават с мен,както преди и т.н. шокирах се ,бях много чувствително дете.
Прибрах се в къщи и едва тогава забелязах корема на майка.Стана ми страшно и много обидно.
След известно време всеки си зае мястото пред масата за вечеря,но аз се скрих и не се присъединих към тях.Забелязaха,че ме няма.Всеки се притесни и започна да ме търси из къщата.Баща ми(покойния)ме"откри" и забеляза промяната в отношението-не говорих и отбягвах погледа им.Ако заговорех, непременно 6тиах да заплача...Както и стана.
Разказах,че съм чула за"новото братче",което очакват и какво отношение аз мога да очаквам след това.Баща ми ме прегърна много силно и ми каза,че никога няма да престанат да ме обичат,та дори и братчето ми да се включи към нас.Поолекна ми...След известно време докато бях на училище пристигна и новината-имах си нова сестричка."Това не е истина-ние чакаме братче" им казвах,но...си беше самата истина.На следващия ден вече черпих за сестричката и много се радвах,че е СЕСТРИчКА. Грижила съм се за нея,когато се наложи,но пък винаги сме били на разстояние поради голямата възрастова разлика и не можех да я видя много близка,за съжаление.
На 18 години се приместих да живея в чужбина.Едва след доста годинки успяхме да станем "приятелки" и да намерим "общ език". Все още в семейството не можем да забравим "добрината"на нетактичната ми вуйна.
Ревността между децата е съвсем нормална.Тук е важна ролята на големите - тяхното отношение,държание, диалога помежду им,на които малките стават свидетели.Разбирам,че за една майка нейното детенце винаги ще е на първа позиция,но и това че ще намериш подход стига само да искаш-например,когато бебчо заспи да отделиш време или когато сте с бебчо да включите и нея?......Има много начини да покажете на детенце,че не е сама и изолирана,че си я обичате,ако това е така.....опитайте. ........Успех! Hug

# 71 8 апр. 2009, 13:56 ч.

Не се притеснявай, миличка, и твоето бебче ще се овълчи един ден, като стане на 8. Тогава братовчедка му ще е на 16, вече ще върти очи, свирки и любов, а горкото осемгодишно ще трябва да си ляга след Сънчо. Да не мислиш, че ще му е лесно. Но вече ще е дошъл моментът за отмъщението и дано да изревнува качествено и с последствия. Повярвай ми, винаги има възмездие.

# 72 8 апр. 2009, 14:05 ч.

Варна
Мнения: 25 286

Това пък що за велика глупост беше?

# 73 8 апр. 2009, 14:06 ч.

Мнения: 24 467

Мяза на зълвата /етървата или нещо от сорта- все ги бъркам/.

# 74 8 апр. 2009, 14:16 ч.

Мнения: 14 654

За пореден път в подобни теми се изумявам как е възможно агресочето да бъде обявено за нещастно и за жертва. Всеки си има родители, които ако не се грижат за него - то ще си понесе наказанията и последиците от родителското нехайство. Не може всички да се занимават с някакво лигаво или злобно дете и да вършат работата на родителите му. Малката пикла, ако не разбира от дума - ще я накажа - щом може да очаква забавления и разходки с леля си, може да очаква и наказания от същата. Или понеже не е нейно дете - има право само да я весели, но не й да я порицае, когато трябва?

Препоръчани теми

Отношения между интроверт и екстроверт

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Гости с пренощуване

За парите и жените

Причина:

Причина: