Ставам свидетел всеки ден на проява на агресия от деца. Вярно, че има доста чувствителни и мили дечица, но наблюденията ми показват, че малко деца биха се трогнали от неща като насилие, побой, дори и смърт. Виждам как само неволно да настъпят някое дете, то се извръща и удря провинилото се дете преди то да успяло да му се извини. Виждам какви коментари изказват родителите на родителските срещи- тяхното дете е най-чувствително и най-емоционално според тях. Но също така виждам колко много не познават децата си. Когато чуе, че детето му се отнася лошо с другарчетата си, използва груби думи, реакциите предимно са: ,,Моето дете не може да прави такива неща!" И аз мисля, че децата са огледало на семейството, в което растат. Те са като попивателни гъби- попиват всичко ставащо около тях. Сигурно доста често сте виждали как децата ви още от малки се опитват да правят същите неща, които правите и вие, дори това да са най- елементарни всекидневни задължения. Те ви подражават! Или бъркам? Нямам за цел да уча когото и да било как да възпитава детето си, защото всеки път се убеждавам, че точно тези родители знаят точно как да възпитават децата си и го правят безпогрешно. Всеки ден виждам това безпогрешно възпитание. Случая, в който ученик напсува учителка, а тя си позволи да му плесне няколко шамара ме убеди как възпитават някои родители децата си. Прочетох коментари, от които се разбира, че има родители, които даже биха потупали поздравително това дете по рамото му с думите: ,,Браво, мойто момче". Разбира се, че имаше и такива, които казваха, че вкъщи и те ще ги напляскат и порицаят. Та виждайки тази криворазбрана подкрепа, дали същите тези деца няма да псуват и родителите си след време? Голяма отговорност е да възпиташ пълноценна и полезна, както за себе си, така и за околните личност. Сега вече можете да ме линчувате...
- Публикувана: 10 апр. 2009, 21:33 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2010, 11:21 ч.
за страшна агресия у деца
И една любима приказка:
Имало едно време едно момче, което си имало татко и дядо. Дядо му много остарял, бил болен и не можел да работи.
Бащата на момчето решил, че вече няма полза от баща си в къщата и го преместил зад къщата в плевнята, та да не се налага да гледа. Един ден седнал и почнал да му прави една дървена паница за ядене, че му се свидели и чиниите от къщата.
Дялкал я той от едно парче дърво на двора,а синът му седял и го гледал какво прави. Гледало, гледало момчето, па решил да попита баща си:
- Тате,какво правиш?
- Паница за дядо ти, сине. - отвърнал бащата.
Седяло детето, гледало, пък и то взело едно парче дърво и почнало да го дялка с ножчето си.
- Сине, ти какво дялкаш ?-попитал бащата.
-И аз правя паница за тебе, тате, та като остарееш и се разболееш, и аз ще те занеса в плевнята и ще ти нося храната в дървената паница, та затова я правя.
Като чул сина си, бащата се засрамил, върнал баща си в къщата и се грижил добре за него, докато Господ не го прибрал.
За поуката се досетете сами!
Имало едно време едно момче, което си имало татко и дядо. Дядо му много остарял, бил болен и не можел да работи.
Бащата на момчето решил, че вече няма полза от баща си в къщата и го преместил зад къщата в плевнята, та да не се налага да гледа. Един ден седнал и почнал да му прави една дървена паница за ядене, че му се свидели и чиниите от къщата.
Дялкал я той от едно парче дърво на двора,а синът му седял и го гледал какво прави. Гледало, гледало момчето, па решил да попита баща си:
- Тате,какво правиш?
- Паница за дядо ти, сине. - отвърнал бащата.
Седяло детето, гледало, пък и то взело едно парче дърво и почнало да го дялка с ножчето си.
- Сине, ти какво дялкаш ?-попитал бащата.
-И аз правя паница за тебе, тате, та като остарееш и се разболееш, и аз ще те занеса в плевнята и ще ти нося храната в дървената паница, та затова я правя.
Като чул сина си, бащата се засрамил, върнал баща си в къщата и се грижил добре за него, докато Господ не го прибрал.
За поуката се досетете сами!
И една любима приказка:
Имало едно време едно момче, което си имало татко и дядо. Дядо му много остарял, бил болен и не можел да работи.
Бащата на момчето решил, че вече няма полза от баща си в къщата и го преместил зад къщата в плевнята, та да не се налага да гледа. Един ден седнал и почнал да му прави една дървена паница за ядене, че му се свидели и чиниите от къщата.
Дялкал я той от едно парче дърво на двора,а синът му седял и го гледал какво прави. Гледало, гледало момчето, па решил да попита баща си:
- Тате,какво правиш?
- Паница за дядо ти, сине. - отвърнал бащата.
Седяло детето, гледало, пък и то взело едно парче дърво и почнало да го дялка с ножчето си.
- Сине, ти какво дялкаш ?-попитал бащата.
-И аз правя паница за тебе, тате, та като остарееш и се разболееш, и аз ще те занеса в плевнята и ще ти нося храната в дървената паница, та затова я правя.
Като чул сина си, бащата се засрамил, върнал баща си в къщата и се грижил добре за него, докато Господ не го прибрал.
За поуката се досетете сами!В нашата къща сме три поколения и много често споменаваме тази приказка.Дъщеря ни вижда как се отнасям с баба й(моята майка) и силно се надявам нейното отношение да бъде същото към мен.Децата трябва да се възпитават в МИЛОСЪРДИЕ от най-ранна възраст.Това става основно в семейството.
Имало едно време едно момче, което си имало татко и дядо. Дядо му много остарял, бил болен и не можел да работи.
Бащата на момчето решил, че вече няма полза от баща си в къщата и го преместил зад къщата в плевнята, та да не се налага да гледа. Един ден седнал и почнал да му прави една дървена паница за ядене, че му се свидели и чиниите от къщата.
Дялкал я той от едно парче дърво на двора,а синът му седял и го гледал какво прави. Гледало, гледало момчето, па решил да попита баща си:
- Тате,какво правиш?
- Паница за дядо ти, сине. - отвърнал бащата.
Седяло детето, гледало, пък и то взело едно парче дърво и почнало да го дялка с ножчето си.
- Сине, ти какво дялкаш ?-попитал бащата.
-И аз правя паница за тебе, тате, та като остарееш и се разболееш, и аз ще те занеса в плевнята и ще ти нося храната в дървената паница, та затова я правя.
Като чул сина си, бащата се засрамил, върнал баща си в къщата и се грижил добре за него, докато Господ не го прибрал.
За поуката се досетете сами!В нашата къща сме три поколения и много често споменаваме тази приказка.Дъщеря ни вижда как се отнасям с баба й(моята майка) и силно се надявам нейното отношение да бъде същото към мен.Децата трябва да се възпитават в МИЛОСЪРДИЕ от най-ранна възраст.Това става основно в семейството.
Те са като попивателни гъби- попиват всичко ставащо около тях. Сигурно доста често сте виждали как децата ви още от малки се опитват да правят същите неща, които правите и вие, дори това да са най- елементарни всекидневни задължения. Те ви подражават! Или бъркам? Нямам за цел да уча когото и да било как да възпитава детето си, защото всеки път се убеждавам, че точно тези родители знаят точно как да възпитават децата си и го правят безпогрешно. Всеки ден виждам това безпогрешно възпитание. Случая, в който ученик напсува учителка, а тя си позволи да му плесне няколко шамара ме убеди как възпитават някои родители децата си. Прочетох коментари, от които се разбира, че има родители, които даже биха потупали поздравително това дете по рамото му с думите: ,,Браво, мойто момче". Разбира се, че имаше и такива, които казваха, че вкъщи и те ще ги напляскат и порицаят. Та виждайки тази криворазбрана подкрепа, дали същите тези деца няма да псуват и родителите си след време? Голяма отговорност е да възпиташ пълноценна и полезна, както за себе си, така и за околните личност. Сега вече можете да ме линчувате...
Пътят към децата е безкраен, трънлив, на места- тънък лед, после- недостъпна крепост, това е път, който родителят извървява и е важно да тръгне навреме, защото закъснения на него не се наваксват.
Абсолютно съм съгласна, че това е проблем. който не може да бъде пренебрегван. Учудват ме мненията на Бабилия и Бърдфлу, че такава агресия не съществува и това са градски легенди. Това, че те не са били свидетел на такава случка далеч не значи, че тези неща не се случват. Аз благородно им завиждам, че не са, защото аз самата бях свидетел на такова нещо и повярвайте ми, спомените все още ме преследват.
Когато бях на 12-13 години (сега съм на 30), имах "удоволствието" да наблюдавам как две момчета от нашата махала убиха по-най жесток начин котка. След като я хванаха, започнаха да я ритат докато не и счупиха гръбнака и нея оствиха да бере душа в един пясъчник (където си играят малки деца). Няма да забравя как горкото животно се гърчеше за глътка въздух. Докато това се разиграваше, аз и моята приятелка се опитахме да ги спрем, но затова си изядохме боя. Никой не им каза нищо и не ги порица. След време тези момчета започнаха да ни посягат и сексуално. Опитваха се да ни обарват, да ни причакват във входа. Ние не смеехме да кажем на никой понеже ни беше срам и страх, че ще ни бият след това...И ние сме били глупави, но като видях тогава на какво са способни, честно, изпитвах страх от тях.
Е сега Бабилия и Бърдфлу, кажете ми, че това са градски легенди. Насилието поражда насилие...и не се зане как това може да рефлектира и върху вашите възпитани деца, както тогава рефлектира върху мен. Прибирах се всеки път със топка в стомаха, да не би да ме чакат във входа..и не смеех да кажа на никой понеже ме беше СТРАХ!
Когато бях на 12-13 години (сега съм на 30), имах "удоволствието" да наблюдавам как две момчета от нашата махала убиха по-най жесток начин котка. След като я хванаха, започнаха да я ритат докато не и счупиха гръбнака и нея оствиха да бере душа в един пясъчник (където си играят малки деца). Няма да забравя как горкото животно се гърчеше за глътка въздух. Докато това се разиграваше, аз и моята приятелка се опитахме да ги спрем, но затова си изядохме боя. Никой не им каза нищо и не ги порица. След време тези момчета започнаха да ни посягат и сексуално. Опитваха се да ни обарват, да ни причакват във входа. Ние не смеехме да кажем на никой понеже ни беше срам и страх, че ще ни бият след това...И ние сме били глупави, но като видях тогава на какво са способни, честно, изпитвах страх от тях.
Е сега Бабилия и Бърдфлу, кажете ми, че това са градски легенди. Насилието поражда насилие...и не се зане как това може да рефлектира и върху вашите възпитани деца, както тогава рефлектира върху мен. Прибирах се всеки път със топка в стомаха, да не би да ме чакат във входа..и не смеех да кажа на никой понеже ме беше СТРАХ!
Не отричам, че се случват.
Но аз също не съм присъствала на такива сцени. С деца.
Но аз също не съм присъствала на такива сцени. С деца.
Е, аз съм. С деца. И с родителите им.
Едната ми котка е спасена точно от такава ситуация. Всеки път като я гушна, ми се надига топка в стомаха, че изродите спят на метри от мен. И се размножават.
Влезте в най-обикновено квартално училище. После ми говорете за градски легенди..
Ето ви един "отговорен родител". Сигурно отглежда деца и даже има куче. Да не говорим, че професията му го прави "стълб на обществото". Не ми се мисли на какво е способен и на какво учи децата си:
http://www.youtube.com/watch?v=ZdgRq6SXvx4
http://www.youtube.com/watch?v=ZdgRq6SXvx4