Здравейте на всички!
Може би някой от вас ще ме осъдят за това което мисля да направя,но се надявам че други ще са съпричастни с мен.
"От четири години имам сериозен приятел с който живеем на семейни начела.Всичко вървеше добре,но от известно време ми се иска да опитам нещо различно.Не че не го обичам,напротив много го обичам,но той не ми дава това което искам.Аз съм много романтична,а той е груб и арогантен,не е романтик,не прави нищо за мен не ми подарява подаръци и букети по празници даже не ми ги и честитява празниците ми както и нашите лични,не ме прегръща и целува нищо не е както преди разбираемо от доста време сме заедно ,но все пак.Аз винаги го оправдавах,че е забравил,но няма смисъл да се залъгвам той си е такъв и аз го обичам.Понеже постоянно ме кара да го ревнувам,аз станах много ревнива и подозрителна за всичко,което ми казва.Не съм го хващала с друга,но постоянно ме обземат съмнения,защото той ме предизвиква постоянно.Аз съм възпитана че изневярата е края на една връзка,но напоследък си промених малко мнението.Може би се дължи на един човек,с който се запознах в един Интернет сайт той ми каза че това че искаш да се разтоварещ от еднообразието и битовите проблеми не означава че не държиш на семейството си, а че едно кръшване те кара да разбереш какво имаш и дали си струва да се бориш за него.Той ми предложи тъй като и той е семеен да се виждаме дискретно да даваме един на друг това от което имаме нужда без ангажименти.Той е привлекателен и забавен,но незнам досега не съм изневерявала и съм много притеснена, а искам и имам нужда да се почувствам желана отново дори да е за малко.... Още при първата ни среща нещо ме грабна в погледа му,аз няма да се влюбя в него и няма да разбия семейството му никога,защото самата аз израснах гледайки как баща ми изневерява на майка ми и как те страдаше.Това предполагам е и причината, която ме спира да се реша на тази крачка.Немога да споделя и с най-добрата си приятелка от страх,че и тя ще ме упрекне,по цяла нощ си мисля за това дали да се съглася или да откажа.... В крайна сметка,"Кой ще ти даде медал,че безгрешно си живял!"
Може би някой от вас ще ме осъдят за това което мисля да направя,но се надявам че други ще са съпричастни с мен.
"От четири години имам сериозен приятел с който живеем на семейни начела.Всичко вървеше добре,но от известно време ми се иска да опитам нещо различно.Не че не го обичам,напротив много го обичам,но той не ми дава това което искам.Аз съм много романтична,а той е груб и арогантен,не е романтик,не прави нищо за мен не ми подарява подаръци и букети по празници даже не ми ги и честитява празниците ми както и нашите лични,не ме прегръща и целува нищо не е както преди разбираемо от доста време сме заедно ,но все пак.Аз винаги го оправдавах,че е забравил,но няма смисъл да се залъгвам той си е такъв и аз го обичам.Понеже постоянно ме кара да го ревнувам,аз станах много ревнива и подозрителна за всичко,което ми казва.Не съм го хващала с друга,но постоянно ме обземат съмнения,защото той ме предизвиква постоянно.Аз съм възпитана че изневярата е края на една връзка,но напоследък си промених малко мнението.Може би се дължи на един човек,с който се запознах в един Интернет сайт той ми каза че това че искаш да се разтоварещ от еднообразието и битовите проблеми не означава че не държиш на семейството си, а че едно кръшване те кара да разбереш какво имаш и дали си струва да се бориш за него.Той ми предложи тъй като и той е семеен да се виждаме дискретно да даваме един на друг това от което имаме нужда без ангажименти.Той е привлекателен и забавен,но незнам досега не съм изневерявала и съм много притеснена, а искам и имам нужда да се почувствам желана отново дори да е за малко.... Още при първата ни среща нещо ме грабна в погледа му,аз няма да се влюбя в него и няма да разбия семейството му никога,защото самата аз израснах гледайки как баща ми изневерява на майка ми и как те страдаше.Това предполагам е и причината, която ме спира да се реша на тази крачка.Немога да споделя и с най-добрата си приятелка от страх,че и тя ще ме упрекне,по цяла нощ си мисля за това дали да се съглася или да откажа.... В крайна сметка,"Кой ще ти даде медал,че безгрешно си живял!"
