Киста на яйчника по време на бременност

Моята киста май е изчезнала И аз много се притеснявах като теб , но  в един момент дискомфорта намаля, тогава на прегледа ми казаха, че е намаляла а на сегашния преглед лекаря дори не я споменя  И съм много щастлива.

Браво,това е чудесна новина.

Момичета, осъзнайте се, не си правете експерименти със здравето си ! На лекарите им е все това- те искат да си вземат парите от здравната каса- ако има киста и стане кръвоизлив по време на бременността- ще оперират, ако  не стане кръвоизлив по време на бременността- накрая ще изродят плода чрез цезарово сечение(секцио)- пак повече пари от здравната каса! Моята сестра почина от тези меркантилни сметки на лекарите!!! Рискова е най- много бъдещата майка, момичета  не рискувайте да сте бременна ако имате киста- най -доброто решение  е аборт навреме !!! Беше миличката  с много повръщания и неразположения- на втория месец констатираха бременност и киста (за втори път бременност и без хормонални намеси за ин-витро процедури), после на шестия месец направи перитонит, уж казаха ще наблюдаваме кистата, ще се наложи по-рано да излезеш в болнични...
 Остави дъщеричка НА ДВЕ ГОДИНКИ, ЗАЩО И ТРЯБВАШЕ ДА ЗАБРЕМЕНЯВА ПАК
Здравето е във вашите ръце момичета!  Лекарите не могат всичко ! 

И моята снаха пострада по подобен начин. Беше бременна за втори път, на четвъртата седмица констатираха бременност и киста. Тя не беше отишла нито веднъж  за тези две години откакто беше родила първото си дете на проверка на гинеколог. Няколко пъти и казах да отиде да се прегледа на гинеколог да се види след раждането:( майка и само се пише на документ, че  е майка- никога не се погрижи за нея:(, а отидоха да живеят при родителите й преди две години и сина ми заведе там , за да и е по-спокойно тези родители са в безсъзнание, концентрираха се  само в бездетната и сестра и само за нея мислеха, аз се опитавах непрекъснато да ги приземя младото семейство- никакъв успех. Похвалиха с е  преди година двете сестри- бременни са, моята снаха с второ, а сестра и вследствие на инвитро процедури- първа бременност. Правеха си сметки заедно да си гледат децата- ала човек предполага ,а Бог разполага !!! И пак майка й само за сестра й мислеше, не обърна внимание че другата й дъщеря ( снаха ми) е бременна с киста на яйчника.   Лекарката каза- ще те наблюдаваме, може по- рано да излезеш в болнични. А на нея все й се гадеше и не се чувставаше добре. На 8-та седмица започна кръвоизлив, лекарката започна операция за отстраняване на кистата и впоследствие и яйчника Едвам я спасиха да е жива, загуби плода. Имаше и други лекарски мнения в началото на бременността .Други лекари казваха, че в такъв случай се препоръчва  аборт. Така било най-безопасно за здравето на жената. Не ги послуша снахата тогава. Затова пострада.

Бъдещи майки с подобен проблем,моля не четете последните два коментара... mia_mai, съжелявам за сестрати,но как може да коментираш подобно нещо в форума?!?! а свекървата...ужас, нормално да иде снахата при нейните родители с такава свекърва много знаеща,бъркаща се в семейството , че и натякваща... блях

Много, много съжалявам за сестра ти! Дори не мога да си представя как се чувстваш и каква трагедия е това за цялото ти семейство!

Но да се твърди, че правилното нещо при киста и бременност е аборт, е лудост. Ако бях действала така, сега нямаше да имам петгодишен син. Разумното нещо е да поискаш две лекарски мнения (или дори три, ако първите две конфликтуват). И тогава да решиш дали можеш да си позволиш риска да чакаш да се резорбира кистата или да се оперираш веднага. Или направо да пристъпиш към операция. Но аборт?!? Какво го налага?!? Нищо.

Здравейте момичета аз съм ново попълнение,не съм бременна но наскоро ми откриха киста 29мм,и ми казаха че е шоколадова и че трябва да се оперирам,но аз искам да чуя още поне едно две мнения от други доктори.Но мен ме страх от операцията и си мислих дали ако започнем да правим опити за дете ще се получи, и ако забременея дали кистата ще пречи

Нина, намери си читав специалист по ендометриоза, направете изследвания, уверете се, че наистина става дума за това. Ако се окаже така, тя е сериозна пречка за забременяване и успешно износване на бремеността. Освен операция, терапията е и медикаментозна, Диферелин или подобен медикамент. Оперативната намеса не е достатъчна, трябва сериозно да се огледа какво се случва и да се атакува процеса. За бременност може да се мисли едва след отстраняване на този проблем. Най-вероятно сега забременяването няма да е лесно постижимо.

Но пък може и лекарят да се е объркал и да не става дума за това. Но дори и да е, проблемът е лечим. Въпросът е да не се отлага много, защото бавенето на лечението води до сериозни последствия.

Когато ми я откри през Декември лекарят ми каза само, че имам киста и да изчакаме след няколко цикъла да видим дали ще се спука. След това ми изписа Дуфастон и от него беше намаляла, след това пих и противазачатъчни само 1 месец и чак сега преди 2 дни той ми каза, че е шоколадова киста. Имам приятелка която наскоро мина през тази операция, тя се допита до 6 лекаря за мнение, и каза че преди да я оперират близо 6 месеца е лекувана медикаментозно и след това е предприела крачка за лапаро, а моят лекар дори не ми каза да пробваме с медикаменти а направо ми каза операция.

Nina, ако нямаш доверие на лекаря си, провери още мнения. Но ако притесненията му да се довериш са следствие от страха ти от операции, тогаава на твое място бих помислила още веднъж. Второ и трето мнение, разбира се, са винаги вярното решение.

Със сигурност обаче не би ми хрумнало да опитвам да забременявам при съмнения за шоколадова киста. До колкото разбирам, сте чакали нещо като около 3 цикъла и кистата още си е там. В крайна сметка, става дума за твоето здраве и репродуктивни планове. Кистата , така или иначе, не е добър компаньон на бременността и я поставя на опасност. А ако наистина е шоколадова, тогава най-вероятно забременяването ще е много трудно и ако въобще се получи, ще е огромен риск. Сигурно вече си чела много за ендометриозата и знаеш, че в повечето случаи, докато не се премахне, не настъпва бременност.

Лапароскопията далеч не е най-лошото, което може да ти се случи. По-лошото е месеци и месеци чакане, тестове, надежди, лекарства и пак нищо. Успех наистина, тези неща се лекуват съвсем успешно!

Кажете при кой специалист да отида в София, че аз не съм от града