Израел33

  • 15 921
  • 292
  •   1
Отговори
# 255
  • Пловдив
  • Мнения: 293
 Здравейте момичета и момчета  smile3525

  Тук съм и си чета ,но при мен е голяма скука и няма какво да споделя  smile3507
   Нямам нито мъж , нито деца ...и котка от 2 години си нямам ... на работа не ходя ...още не мога да си намеря 
ooooh! Замислям се пак да се върна за малко в туризма, но още не съм решила  newsm78
  Явно съм в някаква дупка и нищо не ми се говори и прави  smile3511

 
 

# 256
  • София
  • Мнения: 7 945
Здравейте момичета и момчета  smile3525

  Тук съм и си чета ,но при мен е голяма скука и няма какво да споделя  smile3507
   Нямам нито мъж , нито деца ...и котка от 2 години си нямам ... на работа не ходя ...още не мога да си намеря 
ooooh! Замислям се пак да се върна за малко в туризма, но още не съм решила  newsm78
  Явно съм в някаква дупка и нищо не ми се говори и прави  smile3511
Ти си ги пей тия песни за дупките и после като изпаднеш в депресия няма оттърване.

Споко бе хора ще пиша ама от време на време ходя на работа и там не е много удобно нали да разказвам аз как се отваря хотелска стая с магнитна карта от човек, който идва от "дълбоката провинция" през 1992 година и за пръв път излиза в чужбина.

# 257
  • Мнения: 0
Здравейте момичета и момчета
Най накрая се появявам и аз. През почивните дни бях в Батак както ви бях казала , после имах работа в работата Wink и не съм влизала отдавна в бг-мама.
Малко позачетох тук там за какво сте си писали докато ме няма че да съм в час.
Бубе разбрах че имаш няква тайна .... newsm78 и аз я чакам с нетърпение.
Ментичка видях че си ме питала за хотели в Краков - ако още се интересуваш мога да проверя цени.
Ние на батак си изкарахме много хубаво. Спретнах им на мойте едни хубави тур маршрути... Joy
Първо ходихме на Фотинските водопади ( незнам дали името съм го написала правилно). Ама то се ходи първо до едно село Фотиново  и после от там ...5 км пеш  smile3512  tiptoe running ,щяха да ме отрепат.. fight . Тръгнахме ние  running running  повече от 5км - сигурно 7км - няма табели няма нищо .Стигнах ме до някъде и решихме да се върнем ... running running ,  почна да рами дъжд  umbrella ... е нямахме чадъри но пък имахме качулки ... нооо , дъждът се усили и си заваля яко ... ама ние си ходиме ли ходиме running running , нямаме друг избор тряба да си стигнем до колата. Крака ни заболяха , изморих ме се но няма начин. А малкият ми син , го питаме - измори ли се . Той отговаря - болят ме краката , ама не съм изморен newsm10 - мъжага , това се казват мъжки деца. Накрая стигнахме до колата    travel и там ни беше спасението , тръгнахме си по живо по здраво. На всички им се искаше да ме убият #2gunfire .......( бяхме взели с нас и едни приятели - двойка момче и момиче ( младежи) - ни водопади видяхме , намокрихме се като кокошки и ни болеше всичко .
На следващия ден , ще ходиме на пещерата Снежанка Thinking( мъж ми мисли , айде бе къде ще ходиме пак). Аз обаче не ...ще ходиме.
Отидох ме до там .. , там вече се стигаше с колата travel. Е... имаше 1км пеш нагоре по чукарите ..ама какво е за нас 1км , след това дето минахме на предния ден.Пристигнахме към 11.40 ...- . Там имало часове за влизане - от 11.15 - и следващия час ...в 13.15 .... кой ще чака цели 2 часа.. Накрая си тръгнахме и пещерата не видяхме( е само от вън)
Но според мен и за мен ... беше супер готино

# 258
  • Пловдив
  • Мнения: 293
Здравейте момичета и момчета  smile3525

  Тук съм и си чета ,но при мен е голяма скука и няма какво да споделя  smile3507
   Нямам нито мъж , нито деца ...и котка от 2 години си нямам ... на работа не ходя ...още не мога да си намеря 
ooooh! Замислям се пак да се върна за малко в туризма, но още не съм решила  newsm78
  Явно съм в някаква дупка и нищо не ми се говори и прави  smile3511
Ти си ги пей тия песни за дупките и после като изпаднеш в депресия няма оттърване.





 Мили момичета и Тигър ....ето заради такива коментари избягвам да пише тук лични неща.  Пак ще изчезна и не знам дали и кога ще пиша . Peace
 
  Дядо хаджия , не съм ти търсила или  искала мнението  Naughty

Последна редакция: пт, 24 апр 2009, 15:59 от perah

# 259
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Перах, сигурна съм, че написаното към теб е с най-добри чувства  Hug Нали сме за това тук - да се подкрепяме и окуражаваме, не само за шеги и хвалби  Peace Горе главата  Peace

Бубе-Барон, пресмятах километри, следях маршрута в разказа и малко ти завидях... Само дъждът не ми е по вкуса, иначе много си падам по такива екскурзии  thumbsup Аз още търся хотел в Краков, направи ми впечатление, че не са скъпи, но се опасявам да не взема някой, който не е баш в центъра, защото ще се движим пеша и с градски транспорт... Агентката ми предложи някакъв, който е на 2 км от центъра (т.е. стария град), до гарата... но аз имам лош опит с нощуване в близост до Термини - римската гара и си взех поука от тогава  Crazy И сега зяпам из сайтовете, събирам впечатления...  Simple Smile

# 260
  • На дивана, под юргана
  • Мнения: 563
perah, относно работата към това ли клониш?  Wink

# 261
  • Пловдив
  • Мнения: 293
perah, относно работата към това ли клониш?  Wink

 Пари не ми липсват ....мразя да бездействам  Peace
 
До преди година работих на 2 места -от септември до юни като  учителка  и през лятото екскурзовод на израелски туристи Бг.       
 Не помня да съм почивала нито зимата ,а за лятото да не говорим .

 Пари трудно харча ,защото знам с колко труд съм ги изкарала.


Последна редакция: пт, 24 апр 2009, 16:35 от perah

# 262
  • На дивана, под юргана
  • Мнения: 563
О-о-о, тогава няма защо да се притесняваш много-много... на мен пък никога не ми стига времето! Все намирам нови и нови неща, понякога дори и да се наспя не мога.  Laughing

perah, ако имаш време за четене, бих ти препоръчал това: http://www.novavizia.com/1905.html
Поне за мен, това е много позитивно и приятно написано книжле.

Последна редакция: пт, 24 апр 2009, 16:45 от tigar-migar

# 263
  • София
  • Мнения: 7 945
...ето заради такива коментари избягвам да пише тук лични неща.  Пак ще изчезна и не знам дали и кога ще пиша . Peace
 
  Дядо хаджия , не съм ти търсила или  искала мнението  Naughty
Извинявам се много. Дори и не съм си помислял да те обиждам.
Аз в тази тема съм новак, още не ви познавам, така че не си струва заради мен да спреш да пишеш. Даже ако трябва съм готов да не пиша аз.

# 264
  • Пловдив
  • Мнения: 293
...ето заради такива коментари избягвам да пише тук лични неща.  Пак ще изчезна и не знам дали и кога ще пиша . Peace
 
  Дядо хаджия , не съм ти търсила или  искала мнението  Naughty
Извинявам се много. Дори и не съм си помислял да те обиждам.
Аз в тази тема съм новак, още не ви познавам, така че не си струва заради мен да спреш да пишеш. Даже ако трябва съм готов да не пиша аз.

 Аз не съм човекът ,който ще ти каже дали да пише тук или не . Peace
 Форумът и тази тема са достъпни за всички !

 А дали аз ще пиша и какво ще пиша си е изцяло мое решение  bowuu


Последна редакция: пт, 24 апр 2009, 17:01 от perah

# 265
  • София
  • Мнения: 7 945
“Накратко, че нямам време. Заминаваш другата седмица за Израел. Ще участваш в официална делегация. Тука са ти служебния паспорт (тогава по онова време издаваха два вида паспорти за чужбина), заповед за командировка и т.н. и едно писание от Министерството на външните работи, което да научиш наизуст”

С тези думи на шефа започна моята одисея през април 1992 година. Първото ми излизане в чужбина. Млад току що дипломирал се висшист, работещ вече като ... (всъщност няма значение).

Тогава нямахме интернет или поне не като сега и почти нищо нямаше как да науча за Израел. Това, което бегло знаех, е че едва ли не там палестинците правеха всеки ден атентати където си намерят и че по улиците се стрелят и че ... абе все такива работи дето нашата телевизия ни предоставяше като информация по новините.

“Ти баба като идеш там да помниш, че и они верват у нашия Бог и да им уважаваш традициите и всичко. И да идеш на Божи гроб, че е срамота.” Това бяха инструкциите на баба ми Бог да я прости.

Ами след тая предварителна информация и това което ми бяха написали от МВнР рано сутринта на един хладен априлски ден се отправих към летището в София. Рано сутринта разбирай в 3:30 часа, щото трябваше да съм на аерогарата ... три часа преди полета. По тъмно таксиметровата кола беше спряна много преди летището от нашата полиция. След като полицая се увери, че ще пътувам да Израел ме уведоми, че от тук нататък ще трябва да се придвижвам до сградата пеша. Еми ... щом трябва да е пеша нека да е пеша. Слезнах аз от таксито и устата ми увисна. Насреща стояха едни млади девойки с военни униформи и автомати и ме гледаха като рентген. Аз нали за да не ги предизвикам минах така по възможно най-кротко изглеждащия човек, амчи даже не смеех да ги погледна ( представяте ли си тогава за млад мъж това какво означава). Откъде да знам, че после в Израел това ще е обичайна гледка.

Май пътувахме между два или три часа, май минахме и над Кипър, и май в менюто имаше само риба. Ама от вълнение или от друго тия подробности не ги помня. Помня само, че ръководителя на делегацията по едно време седна до мен за да ми обясни, че всъщност от 4 дневния ни престой, аз ще имам работа едва ли не само два часа по време на едни преговори и, че от там нататък съм свободен ама да внимавам да нямам нерегламентирани контакти и ... да се пазя от палестинците дето стреляли (аз така и не ги видях после тия стрелящи палестинци никъде, явно не съм попаднал на тях).

Летището на Тел Авив не помня. Всъщност аз тогава гледах като изплашен заек и чаках да почнат да ме стрелят, ама като чаках чаках така няколко минути и като видях, че явно мен няма да ме целят взех да се оглеждам и да се радвам на едни големи дървета, които ми заприличаха на палми (какво да се прави за пръв път виждах нещо подобно на палма да си расте ей така от земята а не в саксия).

Да не забравя да ви кажа, че аз чужди езици тогава не знаех, не ми вървят и колкото и да се мъчех да ги уча така и не ги научих (освен руския ама той е друга работа). Тъй като основната част на делегацията имаше веднага преговори, мене ме натовариха в някаква кола и ме откараха в хотела. “Там казваш нали кой си, от къде си и хората от рецепцията ще те оправят”.

Хотела ми се видя като дворец. Влезнах аз и седнах на един диван извадих нали разговорника и почнах на един лист да си пиша какво да кажа на момичето от рецепцията. Нали там от сорта гууд ивнинг айм еди си кой си и фром Бългерията и т.н. Написах си речта отидох аз, заех един сериозен вид, наместих очилата и без да искам казах “Такааа...” и тамън да почна да си чета словото момичето се усмихна “Вие да не би да сте от България ?”. Ми даааа от там съм, що и Вие ли сте от там... Не била от там, живеела вече в Израел. Изяснихме си ситуацията, писаха там нещо по компютрите и ми дадоха едно картонче и айде нали на четвърти етаж стая еди си коя си. Ми хубаво де ама ключ, еми това картонче ви е ключа господине.

Аз завалийката до тогава (април 1992 г.) най-луксозния хотел, в който съм бил беше на Балкантурист в Разград и то през 85-та година и дето на ключовете висяха едни топузи та ти откъсваха джоба, та откъде да ги знам аз тия новости на техниката . Обачееее ... няма да се излагам аз. Взех аз нали вид на човек, който всичко знае и аре в асансьора.

Уууууу страхотен асансьор бееее. Ма значи нито го усетих кога тръгна, па нито кога спря, амчи и музика в него ма направо не ми се слизаше.

Стаята я намерих, ама сега като не знам как да я отворя. Бях гледал аз по филмите нали тия от ЦРУ там показват нали една карта някъде си и вратите се отваряха като от вида “Сезам отвори се” и си викам тука ще е същата работа. Показах аз картата пред вратата, ама оная не мърда. Викам чакай ще я обърна иначе ... па не ще. Я така малко по нагоре ... ъъъъъ не иска бе. Ми малко наляво – не мърда тая пущина бе (ами се ходи до тоалетнатаааааа не е истина и почнах даже да подскачам нали). Оглеждах аз дал няма нещо като прозорче ама не виждам. Викам си бе нали ще ставам аз набожен хаджия дал да не взема да я прекръстя аз тая врата с картата па може нещо да стане. Три кръста направих ама и това не помогна. А в дъното на коридора камериерката вече ме гледаше доста подозрително. В един момент явно девойчето изгуби търпение да гледа там една дебела маймуна дето подскача нервно (тя от къде да знае, че ми се ходи до тоалетната) и прави някакви странни движения с ръката и дойде нали до мене и ме попита нещо на английски. Аз обаче върл патриот си викам ти ще ме извиняваш или ще ми говориш на български нали или няма да ти отговоря. Обаче зора си е зор и просто и показах картата и тя явно ме разбра, че не знам как да си отворя вратата. Пущината и с пущина, на самата дръжка имало процеп отдолу и мушкаш там картата и после до 2 минути трябва да си влезнал.

Влезнаааааааааааааааааааааах. Страхотен апартамент. Леглооооо за милиони (не беше дюшек на пружина и с метални тараби дето бяха нарисувани патета), някаква огромна саксия, хубава тераса (с един страхотен изглед към някакъв парк) и даже шоколад на масичката. Ама това да ви кажа много не ме интересуваше в момента. Хвърлих багажа аз и викам аре марш в тоалетната. Марш амаааа ... тоалетна няма. Ми няма бе, кво спорите. Никаква врата за тоалетна нямаше в коридора. Даже и вратата на гардероба отворих да не би нали хората да са я тури вътре ама и там я нямаше. А сега де ....

Викам си ми дал пък не е една обща в коридора. В казармата така беше, а тия тука нали са нещо като във война. Ми да бе ... как не се сетих по рано. Айде викам аз взимай си там ключа (разбирай картончето) и да вървим. По логика първо тръгнах към онази част в коридора дето са стълбите и там наистина видях една врата, която се различаваше от другите и си викам това ще е. Отварям аз а вътре склад на камериерката и същата ме гледаше с някакъв див ужас. Аз още повече гледах ужасен и разочарован, щото бях неприятно изненадан че това не е тоалетната. Попита ме тя нали на английски предполагам какво има, аз чух думата проблем и викам “Тоалетна ?” (ама така с въпросително удължен акцент леко квичащ нали със завишени фалцетни нотки, както съм слушал по филмите демек да говорят англичаните). Тя сега не знам какво разбра ама почна да ми вика Ноу Ноу и нещо си там роума и аз нали съм интелигентен разбрах, че тая стая не е тоалетната и хукнах в другия край на коридора. Оная обаче хукна след мен и като стигнах в стаята почна да ръкомаха да влизам вътре. Ми така де то и момичето разбра че имам зор нали и гледа бързо да ме ориентира.

Влезнахме в стаята девойката застана пред един квадрат нарисуват на пътеката и оп в оная стена дето беше в някакъв си текстилен тапет (тип деколин)  се отвори една врата плъзгаща се като завеса зад която се открива заветното помещение. Брях мааааама му стара къде са скрили тия тоалетната. Девойката като видя блаженния ми вид излезе и затвори вратата. Чак после видях, че на стъклото под масата имаше нещо като схема на стаята и толкова хубаво и ясно беше нарисувана къде е тоалетната ама а де, кой ги гледа тия работи.

Викам си аз, тя тая врата хубаво се отвори, ама вътре няма такъв квадрат ами да вземе да се затвори после как ще я отворя. Я дай аз да туря едно столче така пред нея, че да съм сигурен, че ще излезна от тоалетната.

А тя тоалетната ви казваааам напраоооо като у дворец бееее. Ма значи то едни такива меки светлини, ма едно приятно ароматизирано, ма музика (даже от тавана не се показваха тръбите на канализацията от горния етаж и не беше избила влага - представяте ли си).... бе какво да ви разправям. Обачееееее ... ядееееец .... няма казанче да водата. Ми даааа не като нашенските нали от ония дето дърпаш там едно такова въженце (в нашия апартамент така го направих, щото ми се счупи пластмасовата верига). Хм... викам си и тука явно оная карта ще трябва пак да се муши някъде. Трябва то ама няма никъде. Даже погледнах и под тоалетната чиния. Викам бе да не е зад некоя плочка на стената сигурно са скрили някакъв бутон. Бутнах тая бутнах оная ама нищо не поддаде. Еми викам си сега пък ако иска. Излезнах аз (демек прескочих стола, с който залостих вратата) махнах го, вратата се затвори и ... вътре се чу шума от водата.

Така моето първо впечатление от Израел беше срещата с новото и непознатото. През далечната 1992 година от една действителност у нас се срещнах с една друга непозната и интересна за мен.

Следващия път ще ви разкажа за таратора по израелски и затова как видях нещо, което никога не съм очаквал да видя точно в Яфо (това не знам дали точно го изписвам правилно, то е един квартал на Тел Авив, а може би и отделно градче, и там живеят много евреи от България).

А иначе за живеещите в Израел ето и последнит& … 88;ия. Все още няма допълнителна информация за къде е тръгнал щрауса и какво точно прави камиона на фирмата за производство на мляко след него. Разследващите органи водят още следствие, а напомням, че в България млякото вече не се прави от крави, овце, кози и така нататък, а се произвежда от разни фирми с растителни масла и разни там други продукти.

Последна редакция: пт, 24 апр 2009, 17:25 от дядо хаджия

# 266
  • Някъде там...
  • Мнения: 280
 smile3532 Голям смях падна с теб дядо хаджия

Ееееей адашке,нещо снимки-мимки едно друго не"а ли???

Перах,мило не се ядосвай...той човека с чуство за хумор,виж го какво разказче е спретнал  Grinning Трябва да си измислим с тебе занимание,че мен ме избива на агресия и скандали  Joy ама към по-специални личности  Joy

Аз блажено си  поспах досега-довечера какви ще  ги върша незнам  newsm78

# 267
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Благодаря на двамата мъже за интересните четива  Grinning

дядо хаджия, изчетох разказа на един дъх  newsm10 Сега правя план как ще те делим с работата, заради която не ти остава време да разказваш  Whistling Ще се спогодим някак  Mr. Green

Аз блажено си  поспах досега-довечера какви ще  ги върша незнам  newsm78

А, де  newsm12 ...  Whistling ... да му мислят домашните   Mr. Green ...

# 268
  • Мнения: 2 952
Дядо Хаджия , мерси за споделеното. Врътна ме задно салто ! Отдавна не се бях връткала  - хем двойно ! Няма  стъпване на 2 крака обаче  - падам в шпагат !  Joy hahaha  Ако поразгледаш старите теми ще се орентираш за нас .Ние сме слагали и доста снимки в публични албуми .

Перах , нешама ... не така  - човека  с чувство за хумор .Тука нали липсва интонация - редим букви та ... Няма да ни оставяш! Ник'Ви такива!

Бубе барон , я виж какви пътешествия  hahaha .Скици!

Тали, пътешественици - приятно прекарване и да ви видим  на снимки после  Flutter

Мента , хубаво местенце на тази "малка" сватба  Mr. Green

Шабат Шалом на всички !
http://i132.photobucket.com/albums/q10/exodusfilms_photos/Shabba … inHebrewframe.jpg

 Hug

# 269
  • София-България, Израел - където си поискам
  • Мнения: 2 856
Дядо Хаджия newsm10, като за първа "среща" супер. Бил ли си в Израел след това или един път ти стига? Laughing
като имаш време, ще чакаме продължение Hug.
Перах, дано това да е временно настроение и скоро да чуваме от теб по позитивни мисли Wink.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт