Според мен, всичко си ти е наред , ама бабите наистина не биват
Моята майка е УБЕДЕНА, че внучка и я държим гладна и изобщо не и правят впечатление увисналите бузи и големите баджаци
Всъщност, не мога да си кривя душата - майка ми претърпя голяма еволюция и макар и пряко волята си мога да кажа, че се грижи за детето по моите правила, когато се наложи да останат двете. Но по отношение на храненето понякога просто не може да се стърпи и наистина й е трудно да прави нещата против природата си на "баба" Трудно е да им обясниш, че след като е хапнало детето 1 доза от кремчето и това му е било напълно достатъчно да се нахрани, не е нужно да му даваш още едно, само защото отваря устата на всяка следваща лъжица. Досега няма храна, която дъщеря ми да е отказала, по принцип си е много сладокусна, но никога не плаче за още, когато си е изяла порцията, което значи, че наистина се е нахранила. Но иди, че обяснявай...Що да го спираме, като може да поеме и още?
Лятото ще се наложи да я гледа 2 седмици сама и от сега усещам, как ще кръстосаме шпагите, ама да видим....