на 15.04.2009. Имаме две деца - син на 9 г. и дъщеря на 2 г. Вече говорих със сина ни веднага след като мина погребението. Мъката е огромна, но все пак децата си имат мен и животът трябва да продължи. Молбата ми е за съвет и напътствия относно всички административни подробности, които сега трябва да се уредят.
- Публикувана: 20 апр. 2009, 21:54 ч.
- Последно мнение: 12 май 2009, 10:31 ч.
Съпругата ми почина...
разчитай на нас.
съжалявам.
кураж на теб и вси4ки около теб.
* не мога да помогна с търсената от теб информация, но в темата - на мама валя - вдовици и вдовци, ако попиташ (може и на ли4ни, защото не знам колко 4есто влизат, а предполагам, 4е това което те интересува е належащо), мисля 4е ще са ти полезни.
кураж на теб и вси4ки около теб.
* не мога да помогна с търсената от теб информация, но в темата - на мама валя - вдовици и вдовци, ако попиташ (може и на ли4ни, защото не знам колко 4есто влизат, а предполагам, 4е това което те интересува е належащо), мисля 4е ще са ти полезни.
Приеми и моите съболезнования.
Относно административните въпроси - ако съпругата ти е била осигурена, децата ти имат право на наследствена пенсия. Като за начало трябва да си извадиш удостоверение за наследници, за да можеш да встъпиш в правата си на наследодател. То ти трябва, за да оперираш със сметки, за да наследиш имущество и пр. подробности.
Въпросът с пенсията на децата се урежда в НОИ, можеш да попиташ и там.
Другото, което се сещам - дъщеря ти ще има предимство при кандидатстване за детска градина. Почти във всички градове децата с починал родител ползват предимство.
Относно административните въпроси - ако съпругата ти е била осигурена, децата ти имат право на наследствена пенсия. Като за начало трябва да си извадиш удостоверение за наследници, за да можеш да встъпиш в правата си на наследодател. То ти трябва, за да оперираш със сметки, за да наследиш имущество и пр. подробности.
Въпросът с пенсията на децата се урежда в НОИ, можеш да попиташ и там.
Другото, което се сещам - дъщеря ти ще има предимство при кандидатстване за детска градина. Почти във всички градове децата с починал родител ползват предимство.
И моите съболезнования.........
Няма думи,които да могат да ти дадат кураж или успокоение.
Tintina ти е написала много точно какви са ти първите стъпки свързани с документите.За начало ти трябват смъртния акт и удостоверение за наследници.Всичко останало може да почака.За пенсията е хубаво да подадеш документите преди 6-я месец,но не го мисли сега това.Най-добре е ако намериш някои близък да се заеме с повечето административни неща.Ти си остави време за децата-те са сега тези на които си най-необходим.Грешки в момента ,ще са много по тежки и трудно поправими,отколкото документите.Бъди с тях и им показвай,казвай любовта си.Не се затваряй в себе си.Скоро ще видиш,че с тях и с всяка разказана история ,с всяка усмивка и всяка сълза пролята с тях заедно ще започнеш да се чувстваш по-........не знам как да го кажа-леко,добре ...тези думи са твърде относителни.Бъдете заедно.
Няма думи,които да могат да ти дадат кураж или успокоение.
Tintina ти е написала много точно какви са ти първите стъпки свързани с документите.За начало ти трябват смъртния акт и удостоверение за наследници.Всичко останало може да почака.За пенсията е хубаво да подадеш документите преди 6-я месец,но не го мисли сега това.Най-добре е ако намериш някои близък да се заеме с повечето административни неща.Ти си остави време за децата-те са сега тези на които си най-необходим.Грешки в момента ,ще са много по тежки и трудно поправими,отколкото документите.Бъди с тях и им показвай,казвай любовта си.Не се затваряй в себе си.Скоро ще видиш,че с тях и с всяка разказана история ,с всяка усмивка и всяка сълза пролята с тях заедно ще започнеш да се чувстваш по-........не знам как да го кажа-леко,добре ...тези думи са твърде относителни.Бъдете заедно.
Приеми и моите съболезнования
Пишеш, че момченцето ти е на 9 - как прие той ситуацията?
Ако ти олеква като пишеш - пиши, пиши колкото можеш
Сигурна съм, че всеки тук ще ти даде и подкрепа и идея и опора /макар и виртуално/ за да се опитате и ти и децата ти да преодолеете първите най - тежки моменти на вашата загуба.
Пишеш, че момченцето ти е на 9 - как прие той ситуацията?
Ако ти олеква като пишеш - пиши, пиши колкото можеш
Сигурна съм, че всеки тук ще ти даде и подкрепа и идея и опора /макар и виртуално/ за да се опитате и ти и децата ти да преодолеете първите най - тежки моменти на вашата загуба.
Моите съболезнования.
Чета постоянно, но пиша за пръв път.
Моят съпруг почина преди 50 дни и мисля, че те разбирам. Знам, че всички съвети като - кураж, стискай зъби, бъди силен са ти безсмислени. Единствено хора с нашата съдба са тези които ще те разбират. Не разбрах от какво е починала съпругата ти. Предполагам ти е приятно да говориш за нея. На колко години беше? Ако ти е добре напиши.
Пожелавам да сте здрави с децата.
Целувам всички силни момичета загубили съпруг - възхищавам ви се.
Чета постоянно, но пиша за пръв път.
Моят съпруг почина преди 50 дни и мисля, че те разбирам. Знам, че всички съвети като - кураж, стискай зъби, бъди силен са ти безсмислени. Единствено хора с нашата съдба са тези които ще те разбират. Не разбрах от какво е починала съпругата ти. Предполагам ти е приятно да говориш за нея. На колко години беше? Ако ти е добре напиши.
Пожелавам да сте здрави с децата.
Целувам всички силни момичета загубили съпруг - възхищавам ви се.
Съпругата ми беше на 36 години, почина от септичен шок след "рутинна" операция на спукана киста на яйчника в Пирогов. И понеже ще попитате - нямам доказателства за лекарски грешки или вътреболнична инфекция. След 10-15 дни ще има ЛКК по случая и евентуално ще науча нещо повече. Иначе - лекарите в Централна реанимация според мен направиха всичко възможно да я спасят...
Съпругата ми беше на 36 години, почина от септичен шок след "рутинна" операция на спукана киста на яйчника в Пирогов. И понеже ще попитате - нямам доказателства за лекарски грешки или вътреболнична инфекция. След 10-15 дни ще има ЛКК по случая и евентуално ще науча нещо повече. Иначе - лекарите в Централна реанимация според мен направиха всичко възможно да я спасят...
каквото и да нау4иш - няма да ти я върне. за съжаление. и по-леко няма да ти стане на душата. нито на ежедневието. нито на празната страна на леглото.
а може и пове4е да боли.
моя съвет е - не се рови в "мърсотия", или както съм писала ве4е в подобни теми - имаш излю4ителния шанс да имаш само прекрасни спомени, които да предадеш и на децата си.
още веднъж - съжалявам.