Публикувана: 17 авг. 2005, 10:09 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2005, 16:15 ч.

За познаването на цветовете

2 153
26
1

# 15 18 авг. 2005, 01:55 ч.

Bristol
Мнения: 9 365

Това с колите е много хитър метод за момченцата Laughing

Моят обичаше да му чета книжки. Бях купила една с картонени страници. Историята беше интересна и бяха вплетени вътре и цветовете.

# 16 18 авг. 2005, 09:21 ч.

Sofia
Мнения: 4 577

Цитат на: shoni в ср, 17 авг 2005, 14:24

Аз не си спомням кога е започнал да ги разпознава newsm78

, но и до ден днешен на червеното казва зелено Shocked

Shoni, това е един от признаците за далтонизъм, без да те плаша, повечето мъже си го имат... и все пак повечето шофьори са мъже newsm78

# 17 18 авг. 2005, 15:10 ч.

След 2г възраст започнах постепенно да уча синът си да разпознава цветовете. Всеки плод/зеленчук, който се сервира или купува го назовавах и по цвят/напр. " Виж каква хубава червена ябълка!" ;" Каква голяма и червена/ зелена чушка' и т.н. Всеки предмет към който детето ми проявяваше любопитство как се нарича винаги го обяснавах и със съответният му цвят. Колите и кубчетата също са добър начин да учите цветовете. При нас страхотна работа свършиха щипките за простиране на пране. Започна ли да простирам той винаги иска да помага и подаването на щипките е негово желание и "задължение"- Хайде сега ми подай жълтата щипка .....Благодаря, това е жълтата щипка за която те помолих да ми подадеш! Сега вече е на 2г и 11м. и проблеми с познаването на цветовете няма. Успех и на Вас!

# 18 18 авг. 2005, 19:05 ч.

Мнения: 7 640

мисля, че на 2 год. момченцата би трябвало да правят разлика между цветовете, макар и понякога да бъркат. В родата по майчина линия дали няма някой с нарушено цветоусещане?

# 19 19 авг. 2005, 12:30 ч.

София
Мнения: 3 421

Цитат на: PolarFox в чт, 18 авг 2005, 19:05

Това ми звучи малко като това което една моя колежка, се опитваше да ме убеди, че 2 г.-ното дете е вече напълно осъзнат човек и как така не ме слуша като му говоря. Демек моите деца не са наред.
Защо да създаваме притеснения на някоя майка като й говорим такива неща, като само след няколко месеца момченцето ще познава цветовете. Дъщеря ми ги познаваше и преди да навърши две годинки, а синът е вече на 2г. и 2м. и не ги познава. А нямаме далтонисти в рода. И въобще не се притеснявам - имам доста примери в които децата след третата година започнаха да различават цветовете. И както беше казал някой по-напред - момиченцата сякаш имат по-развито чувство за цветоотделяне.

# 20 19 авг. 2005, 12:43 ч.

Мнения: 7 640

много съжалявам, ако мнението ми е прозвучало обидно за някого, не съм имала това предвид, а инаистина всяко дете е отделна личност и характер.
Странно ми се струва детенцето да не различава двете кубчета, може и инат да проявява, но за да се впечетли майката, явно се тревожи.

# 21 19 авг. 2005, 15:54 ч.

Мнения: 2 452

Цитат на: PolarFox в пт, 19 авг 2005, 12:43

Защо да е странно? Децата се развиват със собствени темпове и при някои цветоусещането настъпва по-късно отколкото при други. Както казах по-горе, дъщеря ми също бъркаше зелено с червено доста време, а със сигурност няма далтонизъм. Освен ако детето няма проявени дефекти в развитието си, това че изостава в някои области не бива да притеснява родителите. Особено за толкова субективни неща като цветовете. Ако всичко, което ме е тревожело през първите 2 години от живота на дъщеря ми имаше някакво покритие, тя щеше и досега да пълзи, да посочва с пръст вместо да говори и да ползва папмерс вместо тоалетна. Ние, майките сме малко параноички по природа, но според мен е по-добре да се тревожим за нищо, отколкото да изпуснем нещо сериозно поради безразличие.

# 22 19 авг. 2005, 16:02 ч.

Мнения: 1 250

Може би трябва да си зададем въпроса "болест ли е далтонизма"

Баща ми е такъв, въпреки това си намери медицинско за шофьр. Обаче по-добре че не кара... (не заради далтонизма).

Синът на моменти има проблеми със зелено и червено, само с определени нюанси на тези цветове. Обаче другите цветове си познава.

Това само по мъжете ли ходи? Аз имам чудесно цветоусещане, дъщерята също...

Това което ме дразни при баща ми е, като отида у тях телевизора е набримчен с възможно най-силните цветове, които има възможност да се зададат. Laughing

Е, случва се да пипа и нашия телевизор, ама не винаги.

# 23 19 авг. 2005, 23:29 ч.

Ланкър, планините Овнерог
Мнения: 10 353

Цитат

Това само по мъжете ли ходи?

Да, само по мъжете.Не го мисля за болест.И мъжът ми е далтонист, а си е екстра.

# 24 19 авг. 2005, 23:35 ч.

Мнения: 7 640

Ето малко инфо:
около 5% от мъжете и сама 0.5% от жените са с нарушено цветоусещане. Майките носителки са здрави, половината от дъщерите им са носителки и половината от синовете им са "далтонисти", чисто статистически разбира се.
Това не е болест, кокто не е болест и да имаш диоптър. Обикновено цветоусещането е нарушено в лека степен и няма проблем при издаване на медицинско за любител-шофьор, тежките случаи са изключително редки.

# 25 23 авг. 2005, 01:30 ч.

Мнения: 1 100

Аз моя брат самичка го научих да разпознава цветовете, понеже тъкмо бях чула за далтонизма и се стреснах. Shocked

И пробвахме. Аз сочех един червен флумастер и казвах червееееееееееееен, после другия-сииииииин, и пак така, после почнах да ги размествам и след много повтаряния за около 2 часа вече само посочвах, а той казваше. Това стана някъде около втората му годинка.Може би малко над нея...

# 26 23 авг. 2005, 16:15 ч.

Мнения: 857

Ние също не ги разпознаваме.Ицо е на 2 години и не мпже да говори много много,така че има време,надявам се Rolling Eyes

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 3

Бързи въпроси и отговори деца -6

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: