На година и 5 месеца на всичко казва "не". 
ronieta А опитали ли ли сте да не и се връзвате и да не воювате с нея? Звучи много гадно, вярно, но това е единствения известен начин. Не означава да се правите, че не ви пука, а наистина да не ви пука. като кажете и вие Не да бъде Не без възможности да ви се наложи, без да ви е страх, че ще се тръшне, ще истеряса и ще повърне, дори. Децата са много интуитивни и ни познават по- добре отколкото ние се познаваме. най- малкото раздразнение или нерви и ни владеят тотално. тогава започва насилието и агресията от родителя /нерви, груб тон, наказания, крясъци, шамари и прочее/. детето още повече се вкопчва в желанието да се заяви като личност и да се отдели от родителя и шоуто става денонощно. възрастта е трудна за нас родителите, но е много полезна за децата, които са разбрали, че на се част от нас, а са нещо отделно и искат да си използват правата.
В такъв период положението се смекчава ако следваме златната среда- казваме не за едни и същи неща всеки път, ние не истерясваме, не губим присъствие на духа и казваме и Да на някои неща, но не и на тези, които преди малко сме забранили. И обясняваме, обясняваме, обясняваме /"Защото така казвам аз" не се брои за обяснение/.
Звучи неизпълнимо, но ако си дадем сметка, че това просто едно дете, което расте, има нужда от този период и не прави тези сцени, защото е против нас, защото сме лоши родители или защото не се справям с положението. Успех!
ronieta А опитали ли ли сте да не и се връзвате и да не воювате с нея? Звучи много гадно, вярно, но това е единствения известен начин. Не означава да се правите, че не ви пука, а наистина да не ви пука. като кажете и вие Не да бъде Не без възможности да ви се наложи, без да ви е страх, че ще се тръшне, ще истеряса и ще повърне, дори. Децата са много интуитивни и ни познават по- добре отколкото ние се познаваме. най- малкото раздразнение или нерви и ни владеят тотално. тогава започва насилието и агресията от родителя /нерви, груб тон, наказания, крясъци, шамари и прочее/. детето още повече се вкопчва в желанието да се заяви като личност и да се отдели от родителя и шоуто става денонощно. възрастта е трудна за нас родителите, но е много полезна за децата, които са разбрали, че на се част от нас, а са нещо отделно и искат да си използват правата. В такъв период положението се смекчава ако следваме златната среда- казваме не за едни и същи неща всеки път, ние не истерясваме, не губим присъствие на духа и казваме и Да на някои неща, но не и на тези, които преди малко сме забранили. И обясняваме, обясняваме, обясняваме /"Защото така казвам аз" не се брои за обяснение/.
Звучи неизпълнимо, но ако си дадем сметка, че това просто едно дете, което расте, има нужда от този период и не прави тези сцени, защото е против нас, защото сме лоши родители или защото не се справям с положението. Успех!
Не се бях замисляла особено, но май това действа... с уговорката, че като мине известно време трябва все пак да бъде утешен - иначе няма да спре да плаче, става искрено нажален и натъжен, без изобщо да помни - поне в емоционален план - о къде е тръгнала разправията / тръшкането / плача, иска само "гуши-бебето-хлъц-хлъц"
