Публикувана: 25 апр. 2009, 19:54 ч.
Последно мнение: 2 май 2009, 22:50 ч.

Как бихте постъпили на мое място?

6 220
59
1

Гост

25 апр. 2009, 19:54 ч.

Ако имате брак от 9-10г. и нищо зад гърба-живеете в жилището на свекър си и свекървата, а те не са от най-любезните хора, не и с вас? Ако съпругът ви не ви защитава , а обратното, напада ви синхронно с родителите си? Непрекъснато сте унижавани и подценявани, създава ви се умишлено чувство за малоценност, че сте никой и нямате думата в този дом. Обиждат родителите ви без основания. Отдавна не говорим за любов-тя безвъзвратно си е отишла, но имате 2 деца и не искате да израстнат без баща
Нямате кола и бъхтите с градския транспорт, барабар с децата.
Бихте ли зарязали съпругът си, ако предцените, че е неперспективен, не го обичате, не може да осигури нищо поне за децата и не ви уважава, не ви кавалерства, кара ви да се чувствате по гореописания начин или ще останете заради децата?
На голям кръстопът съм и се чудя накъде да поема.

# 1 25 апр. 2009, 19:58 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Няма да остана заради децата. Трябва да има поне още нещичко, което да ме задържи. А при теб ми се струва, че за съжаление няма.

# 2 25 апр. 2009, 20:00 ч.

Мнения: 6 783

Трябва да има и къде да отидеш и какво да правиш.
Само с думи не става.

# 3 25 апр. 2009, 20:03 ч.

Мнения: 12

Не , няма да остана заради децата бих си отишла !

# 4 25 апр. 2009, 20:10 ч.

Мнения: 4 965

В описаната ситуация - точно в името на децата - щях още след първите 2-3 г. да ги хвана за ръчички и да си тръгна.
Липсата на амбиция семейството да е самостоятелно, да изгражда дома си и да "гледа в една посока" ме ужасява...

# 5 25 апр. 2009, 20:14 ч.

Мнения: 485

Мисля, че децата са най-потърпевши в тази ситуация. Бих си тръгнала именно заради тях.

# 6 25 апр. 2009, 20:18 ч.

Мнения: 266

Не се предавай,знаеш,че жените сме силни и се справяме блестящо с тежкия живот.На първо време намери квартира за теб и децата,а по нататък търси жилище.Не мисли,че след като останеш заради децата си, те ще бъдат щастливи.Дечицата виждат това отношение и да се измъчват/казвам го от личен опит и ми е тежко/.Децата страдат по свой собствен начин.Оставането ти в този дом разбива не само теб ,но и тях Peace

# 7 25 апр. 2009, 20:18 ч.

Мнения: 589

Цитат на: Dincho в сб, 25 апр 2009, 20:00

Трябва да има и къде да отидеш и какво да правиш.
Само с думи не става.

Става, става...Все от някъде се започва.
Апропо, аз нямаше къде да отида...е, оцелях.

# 8 25 апр. 2009, 20:19 ч.

Не ми е посягал физически, но психическият тормоз е също достатъчен и смачканото самочувствие.
Живеем безинтересно-почти никъде не ходим-говоря за почивки и коренна промяна на обстановката. Само ме обвиняват, че съм лоша домакиня, но не ми помагат особено. Ходя и на работа. Децата са малки. Гледат ме с укор, ако си купя някоя нова дрешка, а съм все още млад човек. Не мога да си помисля да се почувствам дама-облечена,поддържана, с маникюр, уважавана, обичана и ухажвана. Искат да съм Пепеляшка.
Същевременно господинът е и ревнив. Не си позволявам да изляза на кафе с приятелка. По тази причина нямам вече и приятелки. Непрекъснато съм с децата в свободното им от ДГ време, а той ме обвинява, че ги неглежирам. Те са чисти, нахранени и в добро настроение.
Не съм си представяла семейното щастие по този начин и като се замисля тези условия са ненормални за живот за мен-борба да бъда натикана в ъгъла, но да работя и да нося пари.

# 9 25 апр. 2009, 20:50 ч.

Мнения: 1 127

А какъв баща е, обича ли децата си, отговорен ли е към тях? Те обичат ли го? Дали няма някаква надежда да го спечелиш на своя страна и да игнорирате възрастните. Ти най-добре го познаваш и можеш да прецениш, що за човек е. Ако е някакъв властен егоистичен тип, който винаги в съвместния ви живот те е тормозил, бих ти дала същия съвет като съфорумките. Но ако по принцип е добър човек, и само понякога му избиват балансите , може би има някаква надежда за положителна промяна.

# 10 25 апр. 2009, 21:30 ч.

Децата го обичат, а и той тях. Това ме възпира, но аз не живея добре с този човек, а и няма изгледи да сътворим нещо за тези деца.

# 11 25 апр. 2009, 21:37 ч.

Мнения: 1 844

не си струва да се крепи един съсипващ брак само заради децата.не си мислете,че децата не виждат колко унизена и нещастна е майка им.по-добре неделен татко или никакъв,отколкото да живеят в семейство,в което няма любов и уважение.
да не говорим,че представата за любовта на едно дете може непоправимо да се обърка,ако то израстне в нещастно семейство-не му давайте такъв пример.
щом мъжът ти не те обича,не те уважава,щом се чувстваш подценена,самотна и кофти,тогава си взимай децата и продължавай напред.

# 12 25 апр. 2009, 21:43 ч.

Мнения: 12 674

За мъжа бих се позамислила, но перспективата да прекарам цял живот в едно жилище със свекър и свекърва...

# 13 25 апр. 2009, 21:53 ч.

Перник
Мнения: 396

Ако твърдо си решила, недей да отлагаш. Приказки от рода "...още един шанс" за мен са глупости. С времето още повече всичко ще ти дотяга, ако решиш да останеш.

# 14 25 апр. 2009, 22:03 ч.

Мнения: 581

Тръгвам си веднага след като се почувствам унизена и незащитена от съпруга си.

Препоръчани теми

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

Има ли любовта срок на годност?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: