Опасна ли е амниоцентезата?

monnn, зная, че вече си взела решението си и едва ли ще съм ти от полза, но аз за моето дете не посмях да рискувам... този 1 процент през цялото време не ми излизаше от акъла, та затова реших и БХС да не правя, за да не се стигне до амнио. Направихме ФМ, там всичко беше наред, и се успокоихме. Слава Богу, детенце се роди здравичко.

Пожелавам ти и при теб да стане същото, независимо какво решиш!  И дано и моята мечта за три дечица успее да се сбъдне, че заедно да им затваряме устите на многознайковците! 

Божкееееее не мога да повярам че има такива хора... как така ще те питат за какво ти е още едно Чак не ми го проумява акъла.... ма да се спасяват... като не искат да не раждат ама откъде се мсят в на другите хора живота. Такива "приятели" верно не ти трябват. Аз съм бременна с първото си дете но отсега мечтая за поне още 2. Винаги съм искала голямо семейство. Знам че не е лесно да се гледат много деца, ама всеки си прави своя избор. Не се искат толкова пари колкото желание за да гледаш децата си, това е моето мнение

Ей, народът севсем изпростя и озверя! Изроди! Пази си нервите миличка и си гледай слънцата.
Вчера видях една майка с четири дечица, толкова ми стана драго. И ние искаме поне трички, ама да видим докъде ще я докараме  

Момичета, хора всякакви.Най- страшното е че тези въпроси идват на фона на изчезването ни като нация.И аз така като вас се чудя и се мая как може та чак по едно време взех да си мисля, че аз не съм наред та да разсъждавам по начин по-различен от техния, но за радост засега много повече са тези, които се радват на всеки порастнал сантиметър от корема ми.Така, че засега ги бием по точки
Домовете са пълни с деца, така че явно не са единици тези, които мислят по различен от нас начин.
Пожелавам на всички толкова дечица, колкото има сили да гледа.

Аз също съм си правила амнио. Резултатът е най - красивото бебе като на всяка майка.Най-страшен е самият страх. Аз така и не се успокоих цяля бременност, но толкова я обичам, че всяка мисъл ,че нещо може да и се случи не ми даваше покой.Аз съм пример , че и без лекарска намеса / амнио/ пак може да се изгуби бебе.
Всичко добро  

А за децата в домовете не ми се говори... В началото в чужбина ми равеше впечатление, че много деца са с увреждания. И си виках, явно у нас по-рядко се раждат увредени деца  , смесени гени ... и после осъзнах, че при нас тези деца не са в семействата, а някаде далеч от погледите ...  

Може ли някой да ми каже дали трябва да се спира приемът на аспирин протект преди амниото?

monnn, понеже два пъти съм минала вече през амнио, ще ти разкажа как протекоха при мен. Да уточня най-напред, че в София, във всичките болници, в които се прави амнио, то е под постоянен ехографски контрол. Няма такова нещо като гледане в началото и в края!  Следи се толкова внимателно, че просто няма накъде. Лекарят наистина трябва да е супер неопитен в тази процедура или пълен безхаберник, който да бърза да претупа нещата, за да сгреши и да закачи с иглата бебето.
Самото убождане при вкарване на иглата в корема изобщо не се усеща - по-слабо е от ухапването на комар. Ако се усеща, то значи докторът не е добър - това е показателно. Тегленето на течността е малко неприятно като усещане, но не и болезнено. Обаче минава толкова бързо, че докато се усетиш, е свършило. След процедурата обикновено бият един папаверин, ако се налага, и си тръгваш по живо по здраво. Някои дори пътуват за другия край на България още същия ден. Най-добре обаче е да останеш за всеки случай един ден на легло и да пийваш но-шпа. Най-големият ужас е очакването след това на резултата от амниото. Както каза някой по-нагоре, по-голям страх от страха няма. За съжаление. А най-кошмарен е денят, когато звъниш на доктора си, за да научиш резултата.
Аз лично и двата пъти правих амнио в "Шейново" при д-р Велев, който сега е зам.директор на болницата. Но просто това ми е на мен докторът, който си ми следи от години състоянието, следи ми и двете бременности, изражда (той, а не акушерка) и двете ми деца (родени по естествен път) и т.н. В Шейново по принцип само той прави амнио (може вече да има и друг обучен, но до скоро само той се занимаваше с това). Опитен доктор е и е наистина специалист в амниото. Много внимателен, не съм чула за проблеми. Което не значи, че няма разбира се. Просто аз не съм чула някой да е минал през амнио при него и да се е случило нещо лошо.
Конкретно моите два случая. Със сина ми беше супер леко - стана за 1 или 2 минути и даже не разбрах, че е свършило. Още същия ден си ходех назад-напред, не съм имала никаква болка или оплакване. Дъщеря ми беше по-сложен случай - даже за нея се разказват легенди. Аз вече съм го описвала тук неведнъж, но пак ще поспамя, защото може би за теб е важно да научиш максималното от хора, които вече са минали през тази процедура.
Та дъщеря ми - диване голямо още от корема ми, като започна процедурата и веднага се придвижи към иглата. Явно, за да проучи какво е това нещо, знам ли. Докторът издърпа иглата, за да не я засегне. Тя си се върна на старото място и кротна. Той пак леко вкара иглата и опита са изтегли течност, но неее, бебето пак при иглата тръгна. И така 40 минути. Този човек се препоти сигурно 100 пъти, докато успее да извади минималното количество амниотична течност, нужна за изследването. Когато най-после всичко свърши и извади окончателно иглата от корема ми, дъщеря ми си се върна в старата позиция, седна "по турски" и си лапна палеца, готова за сън явно. Всичко това го гледахме на огромен монитор, на който става следенето. После се шегуваха, че толкова любопитно бебе надали има. Е, удариха ми един папаверин за всеки случай. Аз за всеки случай пък си полежах до вечерта на дивана. И това беше. На другия ден си ходех по разходки все едно нищо не е било. Между другото въпреки 40-минутната колосално дълга процедура (вероятно единствената такава у нас засега) не съм изпитвала никакви болки - нито по време, нито след това. Не съм имала нито кървене, нито пък някакъв сериозен дискомфорт. Та това е в общи линии.
Пожелавам ти успех, леко амнио и прекрасен резултат, след което едно сладко и пухкаво бебче!

Здравейте, мен пък ме увещаваха да направя амниоцинтеза ,но аз не се съгласих , браво на твойта педиатърка че ти е казала истината ,защото това бъркане в околоплодните води може да предизвика хиляди инфекций, които могат да се прояват дори чак при раждането ще има да се чудиш от къде ти е дошло ,а те лекарите няма и да ти кажат ,те много крият знам от личен опит , а да не говорим ,че може да предизвика и аборт. Да казват че резултатите са на сто процента ама не е така (при амниоцинтезата).Така че, прецени си кой риск би избрала. И още не е късно да си пиеш фолиевата киселина. Извинявай ,ако те плаша но трябва да знаеш истината. Дано всичко е наред не мисли лоши работи знам, че е лесно да се каже но опитай.

Правих амнио при доц. Виолета Димитрова в Майчин дом, към която и ти май и се насочила. Наистина не е най-усмихнатата и приветлива жена, но съм много доволна от професионализма й. Аз не съм правила БХС, правих нохална транслуценция при Карагьозова във Фемина и после като една проста гражданка си отидох в Майчин дом на 14 ет. и казах: Добър ден, аз съм на 40 г и искам  да си направя амнио. Заради годините никой не ми направи проблем кой ме праща и т.н.,  директно си ме взеха. Личната ми гинеколожка, която следеше бременността ми, считаше това за излишен каприз  и дори не ми беше споменала за такава възможност (което само по себе си за мен е престъпно).
 АЦ наистина правят под пълно ехографско наблюдение, не мога и да си представя друго. Първо Димитрова ме прегледа (както вика Лулумба, правят ти една ФМ набързо) и после ми определиха дата. Болка нямаше, реално взимането на кръв от вената предния ден ми беше причинило по-голям дискомфорт. Но да гледаш една огромна ига, забиваща се в корема, е стрякащо наистина. Аз надигах глава като любопитна гарга и докторката ми се скара да мирувам, че бебето се разшавало.
В крайна сметка изтеглената течност беше малко и се наложи да изчакаме в напрежение седмица, докато стане ясно дали пробата ще свърши работа за анализ или ще трябва да се взима отново течност. Аз (въодушевена от леката процедура, 1 час след която шофирах към дома), бях готова отново да ме дупчат. Димитрова беше уклончива и все казваше: нека изчакаме още малко. Е, накрая стана ясно, че течността е достатъчно и годна за анализ. Тогава лаборантката ми обясни, че втора процедура Димитрова не иска да допуска, прекалено рисково става вече за бебето.

И аз като теб имах вече дете и си давах (и давам) сметка какъв ангажимент е гледането на дете с увреждане - не мога да го поема на този етап от живота си.  Бях категорична, че при достатъчно индикации за проблеми ще направя аборт. Дори и да се беше случило нещо с бебето заради амниото - щях да го приема с фатализъм, че така е трябвало да стане и че ако не амниото - все нещо друго е щяло да попречи на развиването на бременността. Слава богу, нищо не се случи и сега се радвам на палав наследник. Но ако пак ми се наложи да избирам - пак бих избрала да се подложа на процедурата.
Съветът, който са ти дали е добър - ако ще го родиш на всяка цена - не прави АЦ, безсмислено е.

lulumba, твоят случай  е наистина легендарен, представям си какво ти е било 40 мин.!  То и моят синковец щъкаше из корема, но твоята щерка бие всички рекорди 

Когато правих за втори път амнио (бременна вече със сина) и една от жените с блеснали очи ни разказваше как доктора й описал един невероятен случай на супер любопитно бебе, заради което процедурата продължила 40 мин.  Та имаше щастието да се запознае на живо освен с доктора, но и с единия участник в случая. Майтапа настрана, но минутите честно казано не ги усетих, защото изцяло се бях съсредоточила в екрана и движението на него. Честно казано по едно време ми писна, имаше период, в който се ядосах, имаше момент, когато се притесних, абе минах през най-различни емоционални състояния. И на края онова бебе да си кръстоса краката и да си лапне пръста. Само дето не ни се изплези. Ако трябва да съм честна - от тогава кой знае какво не се е променило с дъщеря ми. Такова енергично и вечно движещо се дете е, че е страшна работа направо. Лошото е, че синът ми и той същото шило се оказа от петия си месец натам. Абе зверилник...
Sorry за спама. 

На мен искаха да ми правят само заради кръвно 140/80-90, което според мен е нормално за жена с 15-20 кила отгоре- бях в 7-ия месеца в най-големите жеги. Отказах категорично и бях права в случая.

Нещо бъркаш. Вероятно са искали да ти правят нещо друго. Амниоцентеза се прави в 16 г.с., тоест в четвъртия месец, тъй като ако има някакъв проблем с плода, се предизвиква раждане и то трябва да стане до петия месец. В седмия месец никой никъде по света не е правил такова нещо!  Освен това амниоцентезата е генетично изследване, което се прави не заради високо кръвно, а по ред други далеч по-сериозни причини: наследственост, предишна бременност със случай на Даун или нещо такова, възраст над 35 години, лош резултат от БХС и т.н. Кръвното изобщо няма нищо общо. Просто не си разбрала какво са искали да ти правят.