Да бих и казала, не защото искам да разбивам семейства, а защото не бива да живее в лъжа. Тя ще прецени дали си струва да прости или да търси нещо по-добро за себе си, защото могат да минат години в измама и да пропусне щастието, което би и дал друг по-достоен мъж. Не бих казала на никой друг, с цел да не я злепоставя, дори и на моя мъж, ще запазя дискретност, така оставам врати за нея самата.
- Публикувана: 27 апр. 2009, 22:45 ч.
- Последно мнение: 22 май 2009, 03:00 ч.
ще кажете ли на приятелката си ако знаете, че съпруга и изневерява?
Не бих и казала.
А може и тя да си знае пък да си прави пас.
А може и тя да си знае пък да си прави пас.
Много си права!
От една страна не бих казала ,защото не обичам да се меся в интимният живот на хората ,от друга страна би ми било много неприятно да мамят моя приятелка зад гърба ,така ,че се надявам никога да не научавам подобно нещо ,защото наистина незнам как бих постъпила.
Може би според ситуацията.
Може би според ситуацията.
Да ви разкажа случка на моя позната.
Три приятели,заедно от детството.(на околко 33-34 г са)Едната е заедно с мъжа и от около 15 г.(женени от 12-13).Тои винаги и е изневерявал.Тя го разбира ,незнам точно кога,но сама си го разбира,.Не споделя с никои.Мъжа и е с парички де.Преди година и половина едната приятелка се решава да и го каже.Тя много се ядоса и започна скандал с мъжа и(явно се е ядосала че тои така е направил че да я злепостави,аз така си мисля).И нищо ,пак са си заедно,правят се на щастливи.След седмица -две мъжа и отива до приятлката и и казава че иска нещо да и даде ,тя излиза и тои хръц-резнал и косата.И вече колко време не си говорят,а са били неразделни.
На това не съм свидетелка и не го знам от нея-третата приятелка ми го разказа.
Три приятели,заедно от детството.(на околко 33-34 г са)Едната е заедно с мъжа и от около 15 г.(женени от 12-13).Тои винаги и е изневерявал.Тя го разбира ,незнам точно кога,но сама си го разбира,.Не споделя с никои.Мъжа и е с парички де.Преди година и половина едната приятелка се решава да и го каже.Тя много се ядоса и започна скандал с мъжа и(явно се е ядосала че тои така е направил че да я злепостави,аз така си мисля).И нищо ,пак са си заедно,правят се на щастливи.След седмица -две мъжа и отива до приятлката и и казава че иска нещо да и даде ,тя излиза и тои хръц-резнал и косата.И вече колко време не си говорят,а са били неразделни.
На това не съм свидетелка и не го знам от нея-третата приятелка ми го разказа.
Този бих го съдила без да се замисля.
Ииии, чак пък толкоз...
Да бих и казала, не защото искам да разбивам семейства, а защото не бива да живее в лъжа. Тя ще прецени дали си струва да прости или да търси нещо по-добро за себе си, защото могат да минат години в измама и да пропусне щастието, което би и дал друг по-достоен мъж. Не бих казала на никой друг, с цел да не я злепоставя, дори и на моя мъж, ще запазя дискретност, така оставам врати за нея самата.
Това е и моето мнение! Естествено - когато става дума за най-най-най близка приятелка! На малко по-далечни не бих казала. Също така бих искала и на мен да ми кажат. Ако разбера, че всички са знаели, ще се почуствам предадена от целия свят!
Ииии, чак пък толкоз...
Защо? Това е хулиганска проява, която си заслужава съответното наказание. Ти откъде знаеш колко коса и е отрязал? Я си представи някой да ти звънне на вратата и да ти клъцне косата щом отвориш. Точно ей такива простащини трябва да се пресичат, защото простаците станаха твърде много.
Ииии, чак пък толкоз...
Защо? Това е хулиганска проява, която си заслужава съответното наказание. Ти откъде знаеш колко коса и е отрязал? Я си представи някой да ти звънне на вратата и да ти клъцне косата щом отвориш. Точно ей такива простащини трябва да се пресичат, защото простаците станаха твърде много.
Че е хулиганска, хулиганска е, спор няма.
Ама толкова съм обезверена напоследък, че чак ме напушва смях като си представя как биха се отнесли "правораздаващите" към подобен иск.
В този смисъл ми беше коментара.
Ако съм свидетел на явна и нагла изневяра (с демонстрация) - да, ще й кажа. Сигурно ще ми е доста трудно, но все пак тя има достойнство и част от моята идея за приятелство е да пазя достойнството на приятелите си. За жалост обикновено вестоносеца го отнася, но това е живота. Няма ненаказано добро 
Ако изневярата е дискретна и видя, че човека се крие, притеснява, съжалява и т.н. може и да си замълча. Но ако имам последващо потвърждение т.е. не си е звзел поука, пак ще й разкажа
А за отрязаната коса, надали ще го съдя, но ще му почерня живота по мой си начин
Ако изневярата е дискретна и видя, че човека се крие, притеснява, съжалява и т.н. може и да си замълча. Но ако имам последващо потвърждение т.е. не си е звзел поука, пак ще й разкажа
А за отрязаната коса, надали ще го съдя, но ще му почерня живота по мой си начин
Е, има голяма разлика - дали да предадеш приятелката си или мъжа на приятелката си. Аз ако знам, че приятелка кръшка, много ясно, че ще си трая, дори и да не одобрявам. Ако обаче надуша мъжа на приятелката... не знам какво ще направя. Не ми се е случвало. Ще ми се иска да и кажа, но ще ме е страх да не я нараня и нямам представа как ще постъпя в крайна сметка.
Двойните стандарти са голяма работа.
Безмислено е - вероятността да докажеш, че точно той ти е отрязал косата, е минимална, ще бъде неговата дума срещу твоята, ще го оправдаят поради липса на доказателства, а ти ще платиш разходите по делото.
A ако изневярата е дискретна и човека се крие в общи линии(очевидно не напълно успешно, щом си разбрала), но не съжалява и не дава вид да се притеснява(това е често срещано), тогава какво правиш ?
Този бих го съдила без да се замисля.
Ако изневярата е дискретна и видя, че човека се крие, притеснява, съжалява и т.н. може и да си замълча. Но ако имам последващо потвърждение т.е. не си е звзел поука, пак ще й разкажа